№ 133333
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Частно гражданско
дело № 20241110153870 по описа за 2024 година
По отношение на претендираните неустойка в размер от 640.77 лева,
представляваща договорна компенсаторна неустойка за период от 22.07.2019 г. до
02.03.2020 г. и сумата от 200.00лева, представляваща неустойка за забава, съдът следва
да изложи следните съображения: настоящият съдебен състав намира, че предвидена в
договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави като критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в
ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора
вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и
на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
1
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.
Размерът на уговорената неустойка надвишава 1/2 от заемната сума за срока на целия
договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено,
заедно със всяка вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди
за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването
на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по
който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за
преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на
задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на
клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане
сума допълнително с още над 50 % от предоставената главница.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не
е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във
вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Относно неустойка за забава в размер от 200,00 лева, в представения по делото
2
договор никъде не е регламентирано задължението за заплащане на неустойка за
забава.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този
смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о./ Ето защо
заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните
неустойки заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на
основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК че в едномесечен срок може да предяви иск за
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
суми. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално на
уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ДРУЖЕСТВО с ЕИК: ********* и адрес: АДРЕС
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. В. В. с ЕГН: **********
и адрес: АДРЕС В ЧАСТТА по отношение на следните вземания: неустойка в размер
от 640.77 лева, представляваща договорна компенсаторна неустойка за период от
22.07.2019 г. до 02.03.2020 г. и сумата от 200.00лева, представляваща неустойка за забава.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3