Решение по дело №4243/2020 на Районен съд - Варна

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 260449/23.11.2020г.                               Година 2020                 Град Варна

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                         тридесет и осми състав

На деветнадесети ноември                        Година две хиляди и двадесета

 В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

  като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4243 по описа за две хиляди и двадесета година.

                                                

                                       Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 273/25.06.2020 г. на зам. Кмет на Община Варна, с което на М.М.М. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.178е  от ЗДвП.

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** ***,  на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

 

  Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

  МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на М.М.М. срещу НП на зам. Кмета на Община Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

  В жалбата си въззивникът  сочи, че е паркирал пред бар „***“, а паркиране пред барове  не е посочено като нарушение на закона. Описанието на нарушението в АУАН не позволява да се направи еднозначен извод къде точно е осъществено паркирането.  С НП е възприета фактическа обстановка, идентична с тази от АУАН. Липсата на факти , касаещи съставомерността на нарушението представлява съществено процесуално нарушение.  Разпоредбата на чл.178е от ЗДП предвижда пет отделни хипотези, като от страна на АНО  не е посочена конкретна нарушена хипотеза.

 

  В с. з. въззивникът жалбата се поддържа от процесуален представител.

По същество се поддържат и доравзвиват доводите за отмяна на НП, наведени с жалбата.Претендират се разноски.

Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество моли съда да потвърди НП и да присъди юристконсултско възнаграждение.

 

  След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

 

  На 14.06.2020г., около 03,40 часа , полицейски служители , сред които сн И. установили, че въззивникът М. е паркирал на крайбрежна алея „Капитан Георги Георгиев“ в гр. Варна, пред бар „***“  л.а. „БМВ” с рег. №***, като това било сторено извън обозначените за паркиране места, в градина.

 За установеното нарушение, на 14.06.2020г. св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който описал установеното.  Деянието било квалифицирано като такова по чл.15 ал.7 от ЗДП.   Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал, вписвайки в съдържанието му, че няма възражения.

  В срок по преписката не  постъпило възражение.

  На 25.06.2020 г. въз основа на съставения акт и след проведеното разследване е било издадено и НП , видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДП, идентична с посочената с АУАН и на основание санкционната норма на  чл.178е от ЗДП, на въззивника било определено административно наказание в минимален размер.

 

  Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява от събраният по АНП доказателствен материал – показанията на св. И.,  АУАН и др.

  За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП, като след разследване на спорните обстоятелства е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на ЗДП.

  При определяне на размера на наказанието правилно  са били взети предвид установените смекчаващи отговорността обстоятелства -  за въззивника това е първо нарушение. Установеното смекчаващо отговорността обстоятелство,  както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства , обуславят налагане на административното наказание в минимален размер и в този смисъл неговия размер правилно е бил определен от наказващия орган.

  Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

  Въззивникът  сочи, че е паркирал пред бар „***“, а паркиране  пред барове  не е посочено като нарушение на закона. Описанието на нарушението в АУАН не позволява да се направи еднозначен извъд къде точно е осъществено паркирането.  С НП е възприета фактическа обстановка, идентична с тази от АУАН. Липсата на факти , касаещи съставовмерността на нарушението представлява съществено процесуално нарушение.

  Съдът не констатира да са допуснати сочените нарушения. В обстоятелствените части на АУАН и НП изрично е конкретизирано мястото на паркиране и то е в градина, находяща се в гр. Варна, на крайбрежна алея „Капитан Георги Георгиев“ в гр. Варна, пред бар „***“  , като това е извън обозначените за паркиране места. Така, не възниква каквото и да било съмнение относно мястото на нарушение, твърдяно с АУАН и НП.

  Счита се, че разпоредбата на чл.178е от ЗДП предвижда пет отделни хипотези, като от страна на АНО  не е посочена конкретна нарушена хипотеза.

Доколкото изрично с обстоятелствената част на НП се сочи, че паркирането е осъществено в градина, съдът намери, че липсата на посочване цифром нн конкретно предложение от ЗДП по никакъв начин не е нарушила правото на защита на санкционираното лице.

  На последно място по соченото от защитата, че автомобилът е бил пропуснат да мине в района на басейн „Приморски“, което означава че не е било забранено преминаването, съдът  намери за нужно да отбележи, че този факт по никакъв начин не влияе върху съставомерността на нарушението, състоящо се в паркиране на превозното средство в нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДП.

Предвид изложеното по- горе, след като обсъди възраженията на въззивника, съдът намери , че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ :