Р Е Ш Е Н И Е
Номер 4197 Година 05.11.2019
Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На осми
октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 19406 по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „И ЕМ ЕКС КОР" Б.В.
(EMXCORE B.V.), с
ЕИК/БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: Холандия, ул. "Музелхавенвех" 8А, 1034 AM Амстердам, представлявано от *** А.Б.(A.В.), чрез И.Я.К., със съдебен адрес:***, офис ***, с
който се иска от съда да признае за установено,
съществуването на вземането му от „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив ул. „Стефан Веркович" № 3, ет.3, ап.5, представлявано от *** Д.Б.А., с ЕГН **********, както следва:
1. 2 100.00 евро - незаплатен остатък от
главница по издадена фактура,
представляваща неизплатен остатък от цена на предоставена вещ на
стоки;
2. 2
417.24 евро - законна лихва за
забава, начислена върху незаплатената главница за периода 28.09.2014 г. до 10.10.2018 г.;
3. законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издавне на заповед за изпълнение по ч.гр.д № 16115/2018
г. до окончателното заплащане на задължението;
4. 80,00 лева - разноски за събиране на
вземането на основание чл. 309а от Търговския закон.
Ищецът твърди, че между
страните по делото към настоящия момент съществуват неуредени търговски
правоотношения, произтичащи от неформален договор за покупка и доставка на
оборудване - професионален рутер, със следните характеристики, посочени и във
фактурата, а именно: рутер с наименование Base system with redundant RE-2000,
SCB, power. Enhanced Cable Manager- 1брой, както и допълнителни части към него
DPC-R-4XGE-XFP -4 броя (4xlOGE DPC for MX, requires optics sold separately),
заедно с включени транспортни разходи, необходимо за дейността на длъжника. Твърди,
че закупуването на устройството се удостоверявало с издадената и надлежно
осчетоводена от ответника фактура № 424 от 29.08.2014 г., по която били
извършени неколкократни частични плащания.
Твърди, че
оборудването било заявено от ответника по електронен път, като следвало да се
посочи, че и цялата кореспонденция, във връзка с доставката на оборудването, в
това число и плащането, страните са уточнявали чрез електронна писмена
кореспонденция (електронна поща). По силата на постигнатите между страните
договорености „И ЕМ ЕКС КОР” Б.В., се е ангажирало да достави на разположение
на длъжника посоченото оборудване, за което издало съответните счетоводни
документи. От своя страна, „ГЛОБЪЛ
КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, се задължило да заплати доставеното оборудване,
заедно с транспортните разходи за доставка. В изпълнение на договореното,
оборудването било доставено от ищеца в гр. София, на посочен от длъжника адрес.
Твърди, че вземанията, претендирани с
настоящата искова молба, произтичали от издадената от „И ЕМ ЕКС КОР” Б.В.
фактура № 424 от 29.08.2014 г., която била приета и редовно осчетоводена от
страна на длъжника, а доставката на оборудването се потвърждавала от
приложената международна CMR товарителница, с която същото било предадено на
адрес, посочен от страна на ответника, където било инсталирано.
Твърди, че Фактурата
била съставена на 29.08.2014 г. от „И ЕМ ЕКС КОР” Б.В. (EMXCORE B.V.), с
предишно наименование ТЕРАБИТ СИСТЕМС НИДЕРЛАНДИЯ Б.В. (Terabit Systems The
Netherlands BV), с адрес на управление ул. "Музелхавенвех" 8А, 1034
AM Амстердам, Нидерландия (Moezelhavenweg 8А, 1034 AM Amsterdam) и с
идентификационен ДДС номер ***, съгласно която „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ"
АД, следвало да заплати на И ЕМ ЕКС КОР Б,В., сумата от 20 100.00 евро,
представляваща цената на закупената от „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД стока.
Твърди, че в периода от датата на доставката
до настоящия момент, ответникът е извършил няколко частични плащания, в
основанията на които се посочвала именно издадената фактура, с която било
предадено оборудването. Извършените плащания били, както следва:
На 27.02.2015 г. били заплатени по банков път-
10 000,00 евро;
На 28.07.2015 г. били заплатени по банков път
- 2 750,00 евро, като плащането било извършено от трето лице, с посочване в
основанието, че е от името на ответника и съответната фактура, по която се
плаща;
На 29.09.2015 г. били заплатени по банков път
- 2 750,00 евро, като
плащането е извършено от трето лице, с посочване в основанието, че е от името
на ответника и съответната фактура, по която се плаща;
На 08.03.2017 г. били заплатени по банков път
- 2 500,00 евро, като това плащане на практика било последното извършено
такова, от страна на ответника.
Твърди, че общият
размер на извършените плащания от страна на ответника „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН
НЕТ" АД бил 18 000 евро, като непогасеният остатък към настоящия момент
бил в размер на 2 100,00 евро.
Твърди, че вземанията
на ищеца станали изискуеми на уговорения между страните и респективно -
обозначен във фактурата падеж - 28.09.2014 г.
Твърди, че в
настоящия случай се касаело за абсолютна търговска сделка по смисъла на
чл.1 ал.1 от Търговския закон, понеже предоставянето в изпълнение на договора
за покупко-продажба вещ, било в рамките на обичайната дейност на дружеството, а
също така и двете страни били търговски дружества и се изключвало сделката да е
била сключена за лични цели, предвид точно правноорганизационната им форма и
предмета на дейност на ищеца и ответника по настоящата.
Твърди, че ищецът е
изпълнил точно, коректно и в срок задължението си за предоставяне на
уговорената стока. Въз основа на факта на получаването от ответното дружество
на стоката, същия издал именно фактура № 424 от 29.08.2014 г. на обща стойност
20 100.00 евро, с включен ДДС.
Твърди, че предвид
липсата на пълно и точно погасяване на задълженията от страна на ответника, за ищеца
бил налице правен интерес да поиска заплащането на законна лихва за забава. За
прецизност на изчисленията, законната лихва била изчислена съобразно отделните
частични плащания.
Твърди, че общият
непогасен размер на задължението за законна лихва за забава, начислена
съобразно направените плащания по горепосочената фактура, бил 2 417.24 евро,
като „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД дължал и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, начислявана върху незаплатената сума от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 10.10.2018 г., до окончателното погасяване
на дълга.
Твърди, че ищецът е изпълнил коректно
поетите ангажименти, но от страна на длъжника липсвало изпълнение на основното
му задължение - да заплати и изцяло и в срок цената на получената вещ,
предмет на договора за покупко-продажба между страните, в резултат на което имало
непогасени парични задължения към ищеца.
Твърди, че ищецът
многократно е изпращал покани за доброволно изпълнение на задължението до „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД по
електронен път, както и е провеждал редица разговори с представители на
длъжника, но задължението не е погасено до момента, породи което ищецът
претендира и разноски за събиране на вземането на основание чл. 309 а, ал. 1 от
Търговския закон.
ОТВЕТНИКЪТ „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, чрез адв. Б.Р.,
с отговора на исковата молба заявява, че
исковата претенция на "И ЕМ ЕКС КОР" Б.В., е неоснователна
и недоказана по следните съображения:
Твърди, че между
страните по спора липсвало правоотношение, т.е. ответникът не се е задължил да
престира именно на ищеца по делото нещо по силата на действащ договор. Към
исковата молба ищецът не е представил доказателства, че страните по спора са
имали обективирани насрещни права и задължения.
Заявява, че в исковата молба се твърдяло, че
ответникът е имал търговски отношения с дружеството "И ЕМ ЕКС КОР"
Б.В. Видно от представения към исковата молба документ на чужд език, за който
се твърдяло, че представлява фактура № 424/29.08.2014 г. на обща стойност 20
100 евро, издател на същата било Terabit Systems The Netherlands B.V. -
дружество, съвсем различно от ищеца по делото.
Твърди, че по посочената фактура не могло да
вземе допълнително отношение преди представянето й в точен превод на български
език на основание чл. 185 от ГПК. В случай, че такъв не бил представен, моли
съда да не приема представеното писмено доказателство на чужд език към
доказателствата по делото.
Отделно от горното,
във връзка с преклузивните срокове предвидени в чл. 193. ал. 1 от ГПК, оспорвал
истинността на приложения документ на чужд език, за който се твърдяло, че
представлява фактура № 424/29.08.2014 г.
Твърди, че по
изложените съображения исковата претенция на ищеца се явявала неоснователна и
недоказана, поради липса на идентитет между ответника и лицето издало
представения към исковата молба документ на чужд език, за който се твърди че
представлявал фактура № 424/29.08.2014 г. на обща стойност 20 100 евро.
На следващо място, заявява че твърденията на
ищеца, че процесното оборудване "е доставено" били недоказани.
За да твърди изпълнение на задълженията си, ответникът следвало да докаже: 1)
наличието на валидно правоотношение, което да породи тези задължения и да ги
обективира недвусмислено съгласно двустранна договорка между страните: и 2)
изпълнението на тези задължения.
Твърди, че от представените към
делото писмени доказателства не се установявала доставката на процесното
оборудване, поради което твърди, че същото не се било състояло.
В представения към исковата молба документ на
чужд език, за който се твърди, че представлявал международна товарителница за
извършена доставка отново не фигурирало наименованието на ищеца, а на Terabit
Systems The Netherlands B.V. - дружество, съвсем различно от него. Твърди, че по
посоченото писмено доказателство отново не могъл да вземе допълнително
отношение преди представянето му в точен превод на български език на основание
чл. 185 от ГПК. В случай, че такъв не бъде представен, моли съда да не го приема
към доказателствата по делото.
Отделно от горното,
на основание чл. 193 ал. 1 от ГПК, оспорва истинността на приложения документ
на чужд език, за който се твърди че представлява международна товарителница за
извършена доставка, както и на приложената към исковата молба „заявка за автомобилен
транспорт".
Счита, че предявените
претенции на ищеца за присъждане на законна лихва за забава, начислена върху
незаплатената главница били неоснователни, тъй като същите били деривативни и
обусловени от основателноетта на основната искова претенция, която счита за
неоенователна и недоказана.
В условията на алтернативност, прави възражение за
изтекла погасителна давност на претендирания с исковата молба размер на законната
лихва върху главницата, за периода от 28.09.2014 г. до 10.10.2015 г.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл. 235 ГПК, съдът прие за установено
следното:
Видно от представеното по делото ч.г.д. № 19406/2018
г. по описа на ПРС, се установява, че към момента на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд –
Пловдив, ищеца бил претендирал от ответника сума в размер на 2 100 евро — главница, 2 417,24 евро законна лихва за забава, начислена
върху незаплатената главница за периода 28.09.2014 г. - 10.10.2018 г., законна лихва за
забава върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
10.10.2018 г. до окончателното й погасяване, както и 1 276,70 лева за разноски.
Ответника е възразил в законоустановения
срок, че не дължи претендираните суми в издадената заповед за изпълнение.
В предявеното исково
производство ищеца е представил в заверени преписи от
Фактура
№424 от 29.08.2014 г. и Извлечение от Търговския регистър на търговската камара
на Нидерландия, от които се установява, че между страните е бил сключен
неформален договор за покупко – продажба и доставка на стоки.
Представено е Извлечение от
банкови сметки на „И ЕМ ЕКС КОР" Б.В. (EMXCORE B.V.) за извършени банкови
преводи от ответното дружество и трети лица по процесната фактура.
Представена е Заявка за
автомобилен транспорт и международна CMR товарителница за извършената доставка.
Представени са доказателства за
електронна кореспонденция по повод доставката и заплащането на стойността на
оборудването, започнала през 2014 г.
От заключението на вещото лице М.М. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в счетоводството на ответника „ГЛОБЪЛ
КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, гр. Пловдив, в качеството му на получател по
сделката е осчетоводена фактура №424 от 29.08.2014 г. от доставчик TERABIT
SYSTEMS THE NETHERLANDS BV с ЕИК ***, за доставка на 1
бр. Рутер MX 960-PREMIUM-A на обща стойност 39312 18 лв с равностойност във
валута 20 100,00 евро.
Твърди се, че издадената от
TERABIT SYSTEMS THE NETHERLANDS BV с ЕИК NL851411538B01 за доставка на 1 бр.
Рутер MX 960-PREMIUM-A фактура на ответника фактура на обща стойност 39 312,18
лв. по номер, от дата и в размер е включена в Дневника за покупките на
ответника „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ"
АД, гр. Пловдив
за данъчен период м.08.2014 г.
Вещото лице е заявило, че сумата
по тази фактура - данъчна основа, участва в сумите за разчета с бюджета
отразени по Справки декларации по ЗДДС отчетени в ТД на НАП.
По счетоводни данни при ответника
размера на задълженията на „ГЛОБЪЛ
КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, гр. Пловдив към доставчика TERABIT SYSTEMS THE NETHERLANDS BV
с ЕИК ***, към
датата на Заявлението по чл.410 от ГПК 10.10.2018г. и към настоящий момент /
датата на проверката от експертизата 30.05.2019г. / по гореописаната фактура №
424 от 29.08.2014г. е 4 080,13 лв. с равностойност във валута 2 100,00 евро.
Размерът на дължимата лихва за
забава, съгласно посочената фактура и съобразно извършените частични плащания,
изчислен във връзка с чл.86 от ЗЗД, съгласно ПМС 100 / 2012г. и съгласно ПМС
426 / 2014 г. след 01.01.2015 г. по основен лихвен процент на БНБ плюс 10
пункта в лева до датата на Заявлението по чл.410 от ГПК 10.10.2018г. ( тоест до
09.10.2018г. вкл.) е 4 701,15 лв. с равностойност във валута 2 403,66 евро.
Размерът на законната лихва върху
претендираната с исковата молба главница за периодите от 28.09.2014г. до 10.10.2015г.
и от 10.10.2015г. до 10.10.2018г., като се вземат предвид твърдяните в исковата
молба извършени частични плащания от страна на ответника, изчислен във връзка с
чл.86 от ЗЗД , съгласно ПМС 100 / 2012г. и съгласно ПМС 426 / 2014г. след
01.01.2015 г. по основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта в лева по периоди
е:
- за периода от
28.09.2014 г. до 10.10.2015г. е 2 758.03 лв. с равностойност във валута 1
410,16 евро;
- за периода от
10.10.2015г. до 10.10.2018г. е 1 943,12 лв. с равностойност във валута 993,50
евро;
От събраните по делото
доказателства, които прецени по отделно
и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие
за установено от правна страна следното:
Предявеният иск е
допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението,
изпратено до заявителя по заповедното производство „И ЕМ ЕКС КОР" Б.В.
(EMXCORE B.V.),
Холандия, Амстердам, че е постъпило възражение от длъжника „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, гр. Пловдив.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че
между страните по делото са съществували облигационни отношения с източник –
неформален договор за доставка приравнен на договор за покупко – продажба на
стоки.
Договорът за
търговска продажба/страните в настоящото производство са търговци по смисъла на
ТЗ/, съгласно чл. 318 от ТЗ е
консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на
съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата
- стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.
Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно: между страните да е съществувало валидно правоотношение, възникнало
със сключването на договор за покупко-продажба; за възникването му е необходимо
постигане на съгласие между страните по него относно вещта и цената, като
продавачът се задължава да прехвърли собствеността и предаде вещта, а купувачът
да я получи и да заплати цената.
Ищеца основава
твърдението си за наличие на сключен договор за покупко - продажба на
представената като доказателство в заверено копие фактура № 424 от 29.08.2014 г.
Не се доказа
твърдението на ответника, че липсва на идентитет между ищеца и лицето издало
представения към исковата молба документ представляващ фактура № 424/29.08.2014
г. на обща стойност 20 100 евро. По делото беше представено извлечение от от ТР
на Търговската камара на Нидерландия от 18.09.2018 г., че е налице единствено
промяна на името на дружеството издало фактура № 424/29.08.2014 г. и щеца в
настоящото производство.
Не се доказа
твърдението на ответника и за обстоятелството, че закупеното от ищцовото
дружество оборудване, не е било доставено на ответника.
Видно от заключението на вещото лице
М.М., а и от приложената електронна кореспонденция се
установява, че издадената от ищеца фактура №424 от 29.08.2014 г. е била
осчетоводена при ответното дружество „ГЛОБЪЛ
КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, гр. Пловдив, в качеството му на получател по
сделката от доставчик TERABIT SYSTEMS THE NETHERLANDS BV с ЕИК ***, за доставка на 1 бр. Рутер MX 960-PREMIUM-A на обща стойност
39 312 18 лв с равностойност във валута 20 100,00 евро. Съответно сумата по
тази фактура - данъчна основа, участва в сумите за разчета с бюджета отразени
по Справки декларации по ЗДДС отчетени в ТД на НАП.
В заключението си вещото лице е
посочило изрично, че от датата на издаване на фактурата 29.08.2014 г. до
момента на проверката на експертизата, при ответното дружество са
осчетоводени извършени частични плащания
по банков път на задълженията по фактура №424 от 29.08.2014 г. на обща стойност
18 000 евро.
Съгласно установената
съдебна практика по чл.290 от ГПК, сама по себе си, издадената фактура не е
основание за плащане - цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е
извършена доставка и купувачът дължи цена при предадена стока. В случаите,
когато страните са оформили продажбата, чрез съставена за целта фактура,
фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените
от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Отсъствието
на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити
във фактурата не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй
като поради неформалния характер на продажбата, преценката за сключване на
договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва
да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на тези,
относно предприети от страните действия по изпълнение на договора, които при
определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването
на облигационната връзка.
Установява се осчетоводяване
на процесната фактура при ответника и ползване на данъчен кредит за посочената
сума. Установяват се и извършени частични плащания от ответника.
Нещо повече,
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, гр. Пловдив, както и последващо
плащане, представлява признание на задължението и доказват неговото
съществуване (в този смисъл е и решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008
г. на ВКС ІІ т.о. и Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., които са постановени по новия процесуален ред на чл. 290 от ГПК и като такива имат задължителен
характер, съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС
от 19.02.2010 г.).
Зачитайки правната характеристика
на фактурата, като частен свидетелстващ документ и доколкото автентичността му
не е оспорена по надлежния ред, съдът намира, че сумата посочена в нея, след
приспадане на частичните плащания е дължима.
От
изложеното по-горе се налага обоснован извод, че предявения иск, с който се иска да
бъде призната дължимостта на ищеца на сумата по фактура № 424/29.08.2014 г. в
размер на 2 100,00 евро незаплатен
остатък от главницата по издадената
фактура, е основателен и доказан
в претендирания размер, ведно със законна лихва считано от датата на депозиране на заявлението за
издавне на заповед за изпълнение по ч.гр.д № 16115/2018 г. – 10.10.2018 г. до
окончателното заплащане на задължението;
С оглед на горните изводи, искът за главница
се явява доказан в своето основание.
Tова налага съдът да се произнесе по отношение на
направеното възражение за погасителна
давност по отношение претендирания с исковата молба размер на законната лихва върху главницата, за периода
от 28.09.2014 г. до 10.10.2015 г.
При законовата мораторна лихва за забава, началото на давността се
определя по-различен начин. Този вид лихва се дължи ex lege. Това е лихва за
забава, т.е. за вредите, които кредиторът търпи вследствие неизпълнението на
задължението в срок. Тя е уредена в чл.86 на ЗЗД. Това е едно вторично
задължение, което има санкционен характер с оглед неизпълнението на първичното
задължение. Предназначението на този текст е да обезщети легитимирания кредитор
за вредите от забавеното неизпълнение на паричното задължение, без да е
необходимо да се доказва техният размер. Тя се дължи независимо дали е
уговорена и има строго фиксиран размер. За да се определи началото на давността
на този вид лихва, трябва да се има предвид следното: съгласно чл. 86 от ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. Определящо в случая е да се конкретизира понятието забава. Необходимо
условие длъжникът да изпадне в забава е вземането да е изискуемо и да се
отправи покана за изпълнение. В някои хипотези обаче длъжникът изпада в забава
и без покана за изпълнение - при срочните и условни задължения.
Съгласно
чл.327 ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено
друго. Видно от приетата по делото фактура няма уговорен срок за плащане.
Предвид това и съгласно ЗСч. и установената практика, паричното задължение трябва да бъде изпълнено
в 14-дневен срок от получаване на фактурата.
Ищецът
претедира законна мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 28.09.2014
г., т.е. един месец след издаване на фактурата и доставянето на стоката на
ответника.
Вземането
за лихва се погасява по давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД в тригодишен
срок. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 10.10.2018 г., поради което към
тази дата, не е изтекъл тригодишния давностен срок по отоншение на процесното
вземане за мораторна лихва, чиято изискуемост е настъпила след датата
10.10.2015 г.
С оглед
изложеното по-горе съдът намира, че претенцията за законната лихва върху
главницата, за периода от 28.09.2014 г. до 10.10.2015 г. е погасена по давност.
По делото са представени
доказателства - заключението на вещото лице М.М. – с
които се установява, че за периода в който сумата не е погасена по давност 10.10.2015
г. – 10.10.2018 г. по фактура № 424/29.08.2014 г. неплатеното задължение е в
общ размер на 993,50 евро за мораторна
лихва за забава.
Ето защо съдът намира, че следва да
присъди дължимата сума за мораторна лихва само този период.
По отношение
на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят „И ЕМ ЕКС КОР" Б.В. (EMXCORE B.V.), е направил разноски в размер на 1 276,70 лева
от които 176,70 лева за държавна такса и 1 100,00 лева за адвокатско
възнаграждение и същите са залегнали в
заповедта за изпълнение.
Следва да се присъдят и разноските сторени в обезпечителното
производство в общ размер на 402,00 лева и по настоящото производство в общ
размер на 876,70 лева.
В хода на настоящото производство
съдът следва да съобрази обстоятелството, че исковата претенция за мораторна
лихва, ще бъде частично отхвърлена и съответно разноските ще следва да бъдат
разпределени съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Предвид
уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят съразмерно с
уважената и отхвърлената част от исковете разноски в
размер на 1 752,80 лева.
Ответникът не претендира разноски, затова и съдът не му присъжда такива,
съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете в настоящото
производство.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ГЛОБЪЛ
КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив ул. „Стефан Веркович" № 3, ет.3,
ап.5, представлявано от *** Д.Б.А., с ЕГН **********, чрез адв.
Б.Р., че „И ЕМ ЕКС КОР" Б.В. (EMXCORE B.V.), с
ЕИК/БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: Холандия, ул. "Музелхавенвех" 8А, 1034 AM Амстердам, представлявано от *** А.Б.(A.B.), чрез И.Я.К., със съдебен адрес:***, офис ***, има вземане спрямо него в размер на: 2 100,00(две
хиляди и сто)
евро представляващо главница по издадена фактура №424 от
29.08.2014 г., неизплатен остатък от цена на предоставена вещ 1 бр. Рутер MX 960-PREMIUM-A; 993,50(деветстотин деветдесет и три
евро и 50 евроцента) евро, представляващи
законна мораторна лихва върху главницата за периода 10.10.2015 г. – 10.10.2018
г.(датата на подаване на заявлението по ч.гр. д. № 16115/2018 г. по описа на
ПРС); законна лихва за забава върху
главницата, считано от 10.10.2018 г.(датата на подаване на заявлението по ч.гр.
д. № 16115/2018 г. по описа на ПРС) до окончателното изплащане; като до пълната
претендирана сума за мораторна лихва за забава в размер на 2 417,24 евро,
ОТХВЪРЛЯ иска като погасен по давност.
ОСЪЖДА „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив
ул. „Стефан Веркович" № 3, ет.3, ап.5, представлявано от *** Д.Б.А., с
ЕГН **********, чрез адв. Б.Р., да заплати на „И ЕМ ЕКС КОР" Б.В. (EMXCORE B.V.), с ЕИК/БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес
на управление: Холандия, ул. "Музелхавенвех"
8А, 1034 AM Амстердам, представлявано
от *** А.Б.(А.), чрез И.Я.К., със
съдебен адрес:***, офис ***, сумата от 1 752,80(хиляда
седемстотин петдесет и два лева и 80 ст.) лева разноски по направени в хода на заповедното
производство, развило се по ч.гр. д. № 16115/2018 г. по описа на ПРС и в настоящото производството, съразмерно с
уважената и отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
ДГ