Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично
заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2567 по описа
на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.
чл. 63в ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Сий травел“ООД, подадена чрез адв. Г. против Решение
№ 1254/21.09.22г. по НАХД №2063/2022г. на ВРС, ХХХІІ състав, с което е
потвърдено наказателно постановление № 23-0001900/16.12.2021г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството
на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер
на 3000лв. за нарушение на чл.7б ал.1 ЗАвП.
Касаторът
твърди в жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Счита, че не е
налице описаното в акта и постановлението нарушение, доколкото водачът към
датата на извършване на превоза е притежавал валидната карта за квалификация и
удостоверение за професионална компетентност, които съгласно чл.19 от Наредба №
41/2008г. на МТ се признават за алтернативни, тъй като обучението за превоз на
пътници и товари е едно и също, следователно знанията, уменията и опита, които
водачите придобиват по време на обучението е същото. Твърди, че е налице
нарушение на чл.42, т.4 вр. чл.6 от ЗАНН относно изпълнителното деяние,
доколкото нормата на чл.7б, ал.1 от ЗАвП предвижда задължение за действие -
„осъществяване на превоз“, а в обстоятелствената част на акта е посочено
бездействие - „допуснал“, при което е налице съществено противоречие между
описанието на нарушението и хипотезата на посочената за нарушена правна норма,
което ограничава правото му на защита. В обжалваното наказателно постановление
е посочено, че дружеството е „допуснало извършването на превоз“ от водач, който
не отговаря на определени изисквания. Допустителството по чл.10 от ЗАНН винаги
предполага бездействие. Юридическите лица не могат да извършват действия
самостоятелно, а винаги конкретно физическо лице извършва действие от името и
за сметка на юридическото лице. Ако в конкретния случай се приеме, че не се
касае за допустителство съгласно чл.10 от ЗАНН, след като от една страна
юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, а от друга съгласно
разпоредбата на чл.96г, ал.1 ЗАвП може да бъде налагана имуществена санкция, то
следва изводът, че разпоредбата на ЗАвП не употребява израза „допусне“ по
смисъла чл.10 от ЗАНН, от което пък следва, че в наказателното постановление
трябва да се съдържа информация относно това, в какво се състои твърдяното
„допуснал извършването на превоз“. Описанието на нарушението и посочените
обстоятелства по-горе не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или
правна логика. Неспазването на така установените нормативни изисквания /в
случая чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/, има за последица постановен в съществено
нарушение на закона акт. За да предизвика целените с издаването му правни последици
постановлението, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа
определен в закона минимален обем информация, каквато в конкретния случай
липсва. По никакъв начин не може да се извлече информация от обжалваното
постановление в какво се състои допускането при осъществяването на конкретния
превоз. Твърди, че не е изследвано от наказващия орган и не е отразено в НП
дали водачът, освен че не притежава карта за квалификация, не е посещавал
курсове за обучение, за които да е положил успешно изпит. Неизследването на
този въпрос води до непълнота на наказателното постановление и го опорочава,
тъй като установената с него липса на карта за квалификация на водача към
датата на извършване на нарушението не е достатъчна, за да се направи извод, че
този водач не отговаря на някое от изискванията, определени в ЗАвП и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му и оттам за наличие на
извършено административно нарушение, което да бъде санкционирано на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП. В случай, че е бил изследван този въпрос, органът,
издал обжалваното наказателно постановление, щеше да установи, че към
съответната дата водачът е притежавал удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари, издадено в съответствие с
изискванията на Наредба № 41/04.08.2008г. и Директива 2003/59 на ЕПС, с което е
изпълнено изискването на чл.7б, ал.1 вр.
ал.3 от ЗАвП за квалификация на водача, поради което деянието е и
несъставомерно. Твърди, че първичният документ, който пряко удостоверява
придобитата от водача квалификация, е не картата на водача, както неправилно е
приел наказващия орган, а удостоверението за професионална компетентност, което
изрично е посочено в съображение 7-мо и 15-то от преамбюла на Директива 2003/59
на ЕПС относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои
пътни превозни средства за превоз на товари или пътници. Счита, че картата за
квалификация на водача е „удостоверение за удостоверението“, т.е. нейната
удостоверителна функция е вторична, доколкото установява не пряко
квалификацията на водача, а притежаването на УПК, и е свързана преди всичко с
улесняване взаимното признаване на различните УПК от държавите - членки. В този
смисъл Директива 2003/59 на ЕПС се явява правилно транспонирана в националното
ни законодателство като нейното транспониране е извършено не в ЗАвП, а в
Наредба № 41 от 4.08.2008 г. /§ 4 от ПЗР на същата/. С оглед принципа за примат
на правото на ЕС над националното законодателство и предвид изискването за
конформното му тълкуване /т.е. тълкуване в съответствие с буквата и духа на
Директива 2003/59 на ЕПС/ следва да се приеме, че придобитата от водача
квалификация се удостоверява пряко с удостоверението за професионална
компетентност /УПК/ и само вторично - с карта за квалификация на водача. Моли
да бъде отменено обжалваното решение, както и издаденото НП, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, чрез процесуалния си
представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли решението
на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението
на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба
на „Сий
травел“ООД против наказателно постановление №
23-0001900/16.12.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на дружеството на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.7б
ал.1 ЗАвП.
За да се произнесе по спора ВРС е установил от фактическа
страна, че при извършена комплексна проверка на „Сий Травел“ООД, притежаващо
лиценз на Общността № 10367/11.01.2011г. за обществен превоз на пътници,
валиден до 14.03.2026г., въз основа на пътен лист № 1458903/15.04.2021г. и
график за работата на водача Д. Д.за дата 15.04.2021г. е установено, че на
15.04.2021г. дружеството в качеството на превозвач е допуснало извършването на
обществен превоз на пътници с автобус, марка „****“, с рег. № ****, за което се
изисква СУМПС от кат.“D“, без същият да притежава карта за квалификация на
водача при превоз на пътници, издадена по реда на Наредба № 41/04.08.2008г. на
МТ. Посоченият извод е формиран и въз основа на извършена справка в база данни
към ИА“АА“, при която е констатирано, че водачът притежава карта за квалификация
с № Р174286, издадена на 17.05.2017г. и валидна до 11.04.2021г. само за превоз
на товари кат.“С“. На дружеството е съставен АУАН Серия А-2021 №
295840/19.11.2021г. за извършено нарушение на чл.7б ал.1 от ЗАвП, предявен на упълномощено
лице. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган и в
срок, съдържа реквизитите по чл.57 ЗАНН, налице е съответствие между
фактическото и правно описание на нарушението, от събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че дружеството е извършило
вмененото нарушение, като правилно е определена приложимата санкционна
разпоредба. ВРС е обсъдил направените възражения, като не е констатирал допуснати
процесуални нарушения. За неоснователни е приел възраженията относно
противоречие между общностното право и националното законодателство, както и че
наличието на удостоверение за квалификация на водача сочи на несъставомерност
на деянието. Приел и че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира следното:
С обжалваното НП на наказаното лице е ангажирана административнонаказателна
отговорност за нарушение, съставомерно по чл.96г ал.1 пр.2 ЗАвП.
Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа
обстановка и правните му изводи за законосъобразност на НП.
Съгласно
чл.96г, ал.1 ЗАвП който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря
на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв.
Въззивният съд в решението си е анализирал приложимата правна уредба, вменяваща
задължението на касатора като превозвач да не допуска извършването на обществен
превоз на пътници от водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени със ЗАвП или с подзаконовите нормативни актове по прилагането му и с
оглед събраните по делото доказателства правилно и законосъобразно е приел, че
наказаното лице е извършило вмененото му с НП нарушение.
Районният
съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, подробно е обсъдил твърденията на страните и събраните
по делото доказателства.
Съгласно чл.7б ал.1 ЗАвП лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници
и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи,
които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За
съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни
лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е лицензиран превозвач и
към датата на извършване на обществен превоз на пътници – 15.04.2021г. водачът Д.не
е притежавал карта за квалификация на водача при превоз на пътници, издадена по
реда на Наредба №41/04.08.2008г. на МТ.
Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Същите
са идентични с тези от въззивната жалба и са били разгледани и обсъдени от ВРС.
Неоснователни
са твърденията за несъставомерност на вмененото деяние.
Безспорно
е установено, че към датата на нарушението водачът не е притежавал карта за квалификация на водача при превоз на пътници,
издадена по съответния ред, а като е допуснал извършването на обществен превоз
на пътници от водач, който не отговаря на въведените условия, превозвачът
/жалбоподателя/ е осъществил състава на вмененото с НП нарушение.
Не
се оспорва, че на посочената в НП дата е извършен обществен превоз на пътници,
а и се установява от пътния лист и график за работа на водача.
Неоснователни
са твърденията на касатора, че водачът е имал валидна карта за квалификация. Притежаваната
карта за квалификация №Р174286 е за превоз на товари кат.“С“. В посочената като
нарушена разпоредба е въведено изискване обществен превоз на пътници да се
извършва от водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория, каквато в случая не е налице.
Изследването на обстоятелствата дали водачът е
посещавал обучения, бил ли е на курсове е ирелевантно в случая, доколкото законът
въвежда изискване за притежаване на съответен документ, с какъвто водачът не е
разполагал. В тежест на касатора е да установи, че превозът, извършен от него в
качеството на превозвач, е извършен с транспортно средство и от водач, които
отговарят на изискванията за извършване на такъв вид обществен превоз. В негова
тежест е и да удостовери със съответните документи тези обстоятелства.
Нарушението
е описано със съставомерните му белези и е безспорно установено от събраните доказателства.
Същото е правилно квалифицирано както в съставения АУАН, така и в НП. Не е
налице противоречие между обстоятелствената част и правната квалификация на
деянието.
Решението
на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства
и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че наказаното лице е
осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и
санкционната разпоредба и размера на наложеното наказание.
Правилни
и законосъобразни са изводите на ВРС, че случаят не е маловажен.
С оглед гореизложеното настоящата касационна
инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не
страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при спазване на
изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът
намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН
вр. чл.37 ЗПП.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1254/21.09.22г. по НАХД №2063/2022г. на ВРС, ХХХІІ състав.
ОСЪЖДА „Сий травел“ООД,
ЕИК ****да заплати на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.