№ 137
гр. Монтана, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630200101 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0996-001279/12.08.2022г. на
Началник РУ град Монтана на Л. А. И. от град Монтана са наложени
административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-
2539 на МВР.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.,
който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага
конкретни доводи и моли съда да постанови решение, с което да се отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание се представлява от адвокат, който поддържа, че жалбоподателят е
управлявал автомобила несъзнавайки, че управляваният от него е
дерегистриран, регистрацията му е служебно прекратена.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
1
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното НП е издадено на жалбоподателя, затова че на 04.02.2022
в 11:55 часа, в с.Громшин, по ул.Христо Ботев и с посока на движение по
път ІІІ-101 и към с.Лехчево, управлява автобус И.М., с рег. № ХХХХХ,
собственост на „Т.“ ЕООД гр.Х., извършвайки обществен превоз на пътници,
като при спирането му за проверка и служебно извършена справка с РОСД се
установило, че управляваният от водача автобус е със служебно прекратена
регистрация на 01.02.2022г. по чл.143, ал.10 ЗДвП, поради липса на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, от което следва, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
НП се издава на основание постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 15.04.2022г. на Районна прокуратура – Монтана и съответно
изпратено на ОДМВР Монтана с оглед реализиране на административно
наказателна отговорност спрямо лицето Л. А. И. във връзка със съставения му
АУАН серия АД № 1279/04.02.2022г., с което виновно е нарушил чл.140, ал. 1
от ЗДвП.
Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно в частта, в която е наложено наказание на основание
чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП и като такова следва да се отмени, поради
следните съображения:
Макар и от обективна страна да са налице елементите от състава на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя И.
виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на
състав от субективна страна. Поради това неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което,
НП е материално незаконосъобразно и следва да се отмени в. В тази насока са
и мотивите в Постановлението на РП Монтана за отказ за образуване на ДП,
арг. лист 13 - 14 от делото.
Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за
административния орган да уведоми собственика за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е
уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при
връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг
начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство
от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да
се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства
и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да
2
бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на
административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага.
По несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателят е
управлявал автобуса, за който не е имало задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, т.е. срокът на същата е изтекъл на 01.02.2022г.
Жалбоподателят поддържа, че не е знаел, че управлява МПС, което е със
служебно прекратена регистрация. Когато бил спрян за проверка, тогава
разбрал, че автомобилът е с изтекъл срок на застраховката гражданска
отговорност. Това негово твърдение се потвърждава от събраните в хода на
административно наказателното производство доказателства.
В хода на съдебното следствие показания депозира свид.Д. Р. Н., който
поддържа, че водачът заявил, че не е знаел, че автобуса няма застраховка
„гражданска отговорност”, тъй като не е негова собственост, той е само водач
на процесното МПС. В подкрепа на тези гласни доказателства са и
писмените, договор за отдаване под наем на моторно превозно средство.
Установи се, че собственика на МПС-то, „Т.“ ЕООД гр.Х. не е уведомен
за служебно извършената дерегистрация на МПС, автобус И.М. с рег.№
ХХХХХ. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е
предоставил управлението на автомобила.
Жалбоподателят управлявайки автобуса не е съзнавал, че същия не е
регистриран по надлежния ред, т.е. че е със служебно прекратена
регистрация, поради изтекъл срок на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, а умишлено е деянието в случаите, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици.
При тези данни съдът намира, че нарушението се явява доказано от
обективна страна, респ. налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с
регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че
съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
3
Ангажирането на административно наказателната отговорност по
горепосочената норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да
е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация,
вкл. служебно прекратена такава или, че пътното превозно средство е
регистрирано, но е без поставени регистрационни табели.
В производството не са ангажирани доказателства, удостоверяващи
обстоятелството, че в качеството си на водач на процесния автобус
жалбоподателя е знаел, съзнавал, за служебно прекратената регистрация на
МПС-то.
Установи се, че административното нарушение не е извършено от
субективна страна, поради което е несъставомерно и наложеното
административно наказание се явява незаконосъобразно, за което издаденото
НП следва да бъде отменено изцяло.
В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика, намерила
израз в ТП №2/05.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и І и ІІ
колегия на ВАС.
Съобразно изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените разноски в производството за адвокатско
възнаграждение. Въззиваемата страна прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е в размер на 500 лева. Съобразявайки
разпоредбата на чл.63д, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.36 от ЗА и Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. с
ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-0996-001279/12.08.2022г.
на Началник РУ Монтана, с което на Л. А. И. от град Монтана, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Началника на РУ Монтана към ОДМВР Монтана ДА
ЗАПЛАТИ на Л. А. И. от град Монтана сумата от 400.00 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана по
реда на глава 12 АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4