Решение по дело №702/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 292
Дата: 30 юни 2023 г.
Съдия: Росица Тодорова Кюртова
Дело: 20225300900702
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Пловдив, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20225300900702 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД. (Във връзка с правната квалификация на исковете съдът съобрази
съществуващата съдебна практика по идентични дела, например Решение №21/25.02.2015 г.
по т.д.№412/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., според която главният иск не е по чл.55, ал.1 ЗЗД – за
връщане на даденото на отпаднало основание (развален договор), а такъв за отговорността
на страната, произтичаща от неизпълнение на конкретна уговорка в договора.)
Ищецът ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, БУЛСТАТ *********, седалище и
адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136, представляван от Г.Т., чрез пълномощник адв.Р.
А., *****, твърди, че на 19.04.2018 г. е сключил с ответното дружество договор за
предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“. Ищецът се е задължил да изплати на
ответника финансова помощ (субсидия), като средствата се изплащат годишно за период от
пет последователни години. Ответникът – бенефициер, се е задължил да спазва следните
мерки за период от пет последователни години, считано от 2018 г. до 2022 г., включително:
1.) използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг; 2.)
подобряване на условията за хуманно отношение към птиците по време на транспорт; 3.)
намаляване емисиите на амоняк с 30 % чрез добавяне в постелята на силикатни минерали
(перлит, алуминосиликати – каолин, бентоним, зеолит и др. Твърди се, че ищецът е изплатил
на ответника държавна помощ, както следва: на 26.04.2018 г. – 180 532,80 лв.; на 19.04.2019
г. – 181 332 лв.; на 23.04.2020 г. – 159 572,16 лв.; на 18.08.2020 г. – 7 434,62 лв.; на
30.12.2020 г. – 14 325,22 лв.; на 19.03.2021 г. – 159 572,16 лв.; на 12.11.2021 г. – 21 759,84 лв.
Общо изплатената държавна помощ се равнява на сумата 724 528,80 лв. Въпреки
плащанията, ответникът не е изпълнил договорните си задължения. В началото на 2022 г. е
1
извършена административна проверка, при която е установено, че ответникът изобщо не
стопанисва животновъден обект за изпълнение на дейностите по сключения договор, в т.ч.
за изпълнение на заложените мерки. Едно от условията за прилагане на схемата за
подпомагане е ползвателят на помощта да стопанисва животновъден обект, отговарящ на
изискванията на чл.14, ал.5 от Наредба №44/2006 г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти. През 2021 г. не е било спазено и изискването,
заложено в Указанията за прилагане на схемата за подпомагане, свързано с доказване
изпълнението на първата от горепосочените мерки за използване на фуражи, съдържащи
деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг, във връзка с което било необхоД. извършване и
представяне на минимум 4 бр. лабораторни анализи на фуража през различни месеци.
Поради неизпълнението на ответника се претендира в полза на ищеца да е възникнало
правото по т.5.5 от процесния договор – да получи обратно всички получени от ответника
средства, ведно със законна лихва от датата на получаването. След две извършени от
ответника плащания – на 15.04.2019 г. на сумата 17 041,42 лв. и на 09.04.2020 г. на сумата 2
935,42 лв., остатъкът от дължимата главница се претендира да е в размер 704 821,61 лв.
Поддържа се, че по силата на изричната клауза в договора ответникът дължи и законна
лихва от получаване на всяко плащане до връщането му, като общият размер на дължимата
законна лихва е 190 943,76 лв., уточнена по плащания в исковата молба. За посочените
вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, срещу която
длъжникът е възразил в срок, поради което се превявяват установителни искове по реда на
чл.422 ГПК за същите вземания, като се претендира и законна лихва върху главното вземане
от датата на исковата молба до окончателното му плащане. Претендират се и деловодни
разноски.
В отговора на исковата молба ответникът „КАНАРИНИ“ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Силиврия“ №20, ет.4, представлявано от
Г.И.Г., оспорва исковете. Признава сключването на сочения от ищеца договор. Възразява, че
през първите четири от отчетните години е изпълнявал добросъвестно всички свои
задължения по договора, като със заявление от 28.02.2022 г. са подадени отчетни документи
за предходните години до 2021 г. Признава, че не е могъл да изпълни всички ангажименти
по договора за последната 2022 г. поради възникнали форсмажорни обстоятелства, като
претендира да е настъпила непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ, позовавайки се на
въведеното в Република България извънредно положение. Развива подробни съображения в
насока на това, че неизпълнението се дължи на посочените обективни обстоятелства. За
настъпилите форсмажорни обстоятелства ответникът е уведомил ищцовия фонд с
уведомление от 16.06.2021 г. Възразява се още, че ищецът тълкува клаузата на т.5.5 от
договора превратно, като претендира възстановяване на всички платени по договора суми. В
тази връзка се поддържа, че волята на страните е да се възстановят само сумите, за които не
е доказано, че са извършени поетите ангажименти от земеделския стопанин. Прави се и
възражение за това, че клаузата на т.5.5 от договора е неравноправна. По изложените
съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
2
В допълнителната искова молба се поддържат всички заявени с първоначалната
искова молба твърдения и се оспорват възраженията на ответника. Оспорва се да е налице
хипотеза по чл.306 ТЗ, тъй като пандемията и въведените заради нея мерки не
кореспондират със задълженията на ответника по процесния договор и не възпрепятстват
изпълнението на поетите от ответника ангажименти. Оспорва се ответникът да е изпълнявал
пълно и точно задълженията си през останалите 4 години от договора. Оспорва се клаузата
на т.5.5 да е неравноправна.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат направените вече
възражения. Поддържа се, че неизпълнението е частично и се дължи на обективни причини.
Изтъква се, че при частично неизпълнение подлежи на връщане само дадената помощ,
съответна на неизпълнената част. Тъй като ответникът е изпълнил задълженията си за
годините 2018, 2019, 2020 и 2021, същият не дължи връщане на помощта, дадена му за този
период от време.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д.№10953/2022 г. на РС Пловдив, че за
процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в полза на ищеца с
длъжник ответното дружество. Разпореждането за незабавно изпълнение е отменено с
определение по ч.гр.д.№837/2023 г. на ОС Пловдив, което според трайно установената
съдебна практика не препятства допустимостта на производството по чл.422 ГПК, а
единствено допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Установява се, че
длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение в срока по чл.414 ГПК,
както и, че настоящите искове са предявени в указания от заповедния съд 1-месечен срок за
това.
Установява се, че на 19.04.2018 г. между страните е сключен договор, с който
ищцовият фонд се е задължил да предостави държавна помощ, наречена „помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, на
ответника, в качеството му на земеделски стопанин, за изпълнение на доброволни
ангажименти, поети за период от пет последователни години. Уговорено е, че средствата по
помощта ще се изплащат годишно при спазване изискванията на чл.33 (Хуманно отношение
към животните) на Регламент (ЕС) №1305/2013 г., Приложение ІІ към него, и други
задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство, по следните
мерки: 1.) използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг; 2.)
подобряване на условията за хуманно отношение към птиците по време на транспорт (само
за доставки до кланицата); 3.) намаляване емисиите на амоняк с 30 % чрез добавяне в
постелята на силикатни минерали. Уговорено е, че помощта се предоставя годишно за
покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на
доброволни ангажименти, поети за период от пет последователни години. Уговорено е
изплащането на средствата по помощта да се извършва годишно на един или повече
траншове. В клаузата на т.1.10 от договора е уговорена възможност за изплащане на
3
помощта авансово. Според раздел ІІІ, т.3.4 от договора земеделският стопанин се задължава
да прилага мерките, за които е получена помощта, за период от пет последователни години,
считано от датата на първото кандидатстване по съответната мярка. При авансово плащане
земеделският стопанин се задължава да представи документите за отчитане на
ангажиментите по съответната мярка до 28-ми февруари на следващата година. Конкретно в
раздел ІV е уговорено, че договорът се сключва за период от 16.03.2018 г. до 16.03.2023 г. В
раздел V от договора са уредени т.нар.“Отговорности“. Уредена е отговорност на
земеделския производител при различни хипотези на неизпълнение, в т.ч. при
непредставяне на посочените в указанията за прилагане на схемата документи в срок до 28-
ми 02 на следващата година; при представяне на изискуемите документи в срок, но когато
същите не съответстват и не доказват изпълнение на дейностите (т.5.2 и т.5.3 от договора);
при нецелево използване на предоставената помощ и пр. Съгласно т.5.5 от договора при
констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.3.4 (за период от пет
последователни години от датата на кандидатстването по съответната мярка), независимо от
неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският стопанин възстановява
всички получени средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването
им, а съгласно т.5.6 нарушенията по т.5.5 се установяват от органите на ДФ „Земеделие“ и
БАБХ при извършване на самостоятелни или съвместни проверки.
Представени са като доказателство по делото указания за прилагане на схема на
държавна помощ, приети с решения на УС на ДФЗ към датата на сключване на договора и в
периода на неговото действие. В указанията е предвидено, че за получаване на помощта
земеделският стопанин трябва да стопанисва животновъден обект, който отговаря на
изискванията на чл.5 от Наредба №44/2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти. Предвидено е също така, че контролът по мярката „Използване на
фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг“ се осъществява на база
минимум четири лабораторни анализи на фуража (издадени на името на бенефициента и
извършени през различни месеци в годината) за доказване на нивото на деоксиниваленол,
като документите, доказващи извършените лабораторни анализи, се представят от
земеделския стопанин. В указанията са изброени и други специфични документи,
предоставяни от земеделските стопани ежегодно в уверение на това, че същите изпълняват
поетите към ДФЗ ангажименти. Предвидено е, че документите се представят до 28.02 на
годината, следваща получаването на средствата при авансово плащане.
Заявлението на ответника за получаване на процесната помощ е приложено по ч.гр.д.
№10953/2022 г. на ПРС. Със същото ответникът е декларирал, че желае да получи помощта
за посочените в договора три вида мерки, като е приложил удостоверение за регистрация на
животновъден обект.
Установява се от представените платежни документи, че по сметка на ответното
дружество (а в два случая и по сметка на НАП за погасяване задължения на ответника) от
ДФЗ са наредени, както следва: на 26.04.2018 г. – 171 520,01 лв. по сметка на ответника и
9 012,79 лв. по сметка на НАП за погасяване на негови задължения; на 19.04.2019 г. –
4
181 332 лв. по сметка на ответника; на 23.04.2020 г. – 159 572,16 лв.; на 19.08.2020 г. –
7 434,62 лв.; на 30.12.2020 г. – 9 973,40 лв. по сметка на ответника и 4 351,82 лв. по сметка
на НАП за погасяване на негови задължения; на 19.03.2021 г. – 159 572,16 лв.; и на
12.11.2021 г. – 21 759,84 лв.
Установява се, че ответникът е подал заявление вх.№02-161-2600/230 от 28.02.2022 г.
с приложени отчетни документи за 2021 г.
Установява се, че с уведомително писмо от 15.04.2022 г. (на л.36) директорът на ОД
ДФЗ Пловдив е уведомил ответника, че представените от него отчетни документи до
28.02.2022 г. не съответстват на изискванията и не доказват изпълнението на дейностите за
доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците. Ответникът е
уведомен, че при извършена административна проверка е установено, че същият няма
валиден животновъден обект за изпълнение на дейностите по сключения договор и срещу
него ще бъдат предприети действия по изискуемост на получените държавни помощи.
Установява се от приетата по делото справка от Българска агенция по безопасност на
храните (л.168), че „КАНЕРИНИ“ЕООД е било собственик на животновъден обект в
с.Петокладенци, обл.Пловдив, в периода от 20.07.2017 г. до 08.12.2021 г. След последната
дата ответникът няма регистриран животновъден обект в БАБХ и не притежава валидно
удостоверение за регистрация.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
От събраните доказателства се установяват безспорно твърденията на ищцовата
страна за това, че на ответника, в качеството му на бенефициер, е предоставено държавно
финансиране по съответната програма, респективно ответникът е поел определени
ангажименти по сключения писмен договор, по-конкретно да прилага три вида мерки,
свързани с хуманно отношение към птиците, които мерки са посочени в подаденото от него
заявление за отпускане на помощ и в договора от 19.04.2018 г. Безспорно се установи също
така, че ангажиментите са поети за срок от пет години, който изтича на 16.03.2023 г. Няма
спор, че до края на 2021 г. мерките са изпълнявани според предвиденото в договора, а от
началото на 2022 г. ответникът не разполага с животновъден обект, в който да прилага
същите мерки. От уговорките в договора и с оглед събраните доказателства може да се
заключи, че ищцовият фонд е извършвал ежегодни авансови плащания в размер, установен
по делото, а ответникът е следвало до 28-ми февруари на годината, следваща съответното
годишно плащане, да подаде заявление с документи към него, доказващи изпълнението на
мерките. Няма спор и се установява от приложената по делото писмена кореспонденция, че
ответникът е подал такова заявление и в срока до 28.02.2022 г., касаещо извършеното през
2021 г. авансово плащане. Не са представени от ищеца самото заявление и документите към
него, но от приложеното по делото уведомително писмо до ответника е видно, че ищецът е
констатирал, че представените документи не съответстват и не доказват изпълнението на
дейностите за доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците.
Последното не се оспорва от страна на ответника, който не твърди и не доказва през 2022 г.
5
да е разполагал с надлежен животновъден обект, както и през същата година да е прилагал
доброволно поетите от него ангажименти. При това положение ищцовият фонд е
претендирал извънсъдебно и претендира в настоящия исков процес възстановяване на
всички платени по договора средства, в т.ч. плащанията от 2018 г. до 2021 г., включително,
ведно със законна лихва от датата на всяко плащане, позовавайки се на клаузата на т.5.5 от
сключения писмен договор. Последната предвижда възстановяване на всички получени
средства при констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в уговорения срок,
независимо от характера и времетраенето на неизпълнението. Предвидено е също така, че
нарушенията се установяват от органите на ДФЗ и БАБХ при извършване на самостоятелни
или съвместни проверки.
Съдът намира, че не са налице предпоставките, предвидени в договора, за
претендиране на уговорената в т.5.5 пълна отговорност. На първо място, според съда
отговорността по т.5.5 може да бъде ангажирана само при прекратяване/разваляне на
договора едностранно от фонда поради виновно неизпълнение от страна на ответника
земеделски стопанин. Единствено в подобна хипотеза дължимо би било цялото получено
плащане по аргумент от разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение ІІІ и чл.88 ЗЗД. Ищецът
не твърди да е развалил или да разваля договора поради виновно неизпълнение на
ответника. Такива твърдения няма в исковата молба, не са направени и до края на съдебното
производство пред настоящата инстанция, поради което според съда ищецът не би могъл да
претендира връщане на всичко, платено от него по договора. (В този смисъл Решение
№2/09.07.2012 г. на ВКС, ІІ т.о., по т.д.№154/2011 г.)
На следващо място, в договора е предвидено, че всички получени средства се
възстановяват по реда на т.5.5 при констатиране на нарушения чрез проверка от органите на
ДФЗ и/или БАБХ. В конкретния случай не се доказва такава проверка да е извършена и да е
документирана по определен удостоверителен начин, което е още едно основание да не се
търси визираната отговорност.
Това, което безспорно се установи по делото, е, че е налице хипотеза по т.5.3 от
раздел V „Отговорности“ на договора – представяне на изискуемите документи в срок,
обосноваващи получено авансово плащане, но същите не съответстват и не доказват
изпълнението на дейностите по поетите от ответника ангажименти (в тази насока са
признанията на ответника в писмото на л36). В тази хипотеза договорът предвижда, че
стопанинът възстановява получените средства по мярката, ведно със законна лихва от
получаването им. С оглед уговореното в договора годишно плащане, респективно годишно
деклариране и представяне на доказателства за изпълнение на поетите ангажименти за
съответната година, за която е извършено плащането, съдът намира, че волята на страните,
сключили посочената клауза, е при недоказано по надлежния ред изпълнение на
ангажиментите да се дължи възстановяване на средствата, получени за периода, за който се
отнася недоказването. В конкретния случая е извършено авансово плащане през 2021 г. на
сума в общ размер 181 332 лв. (на 19.03.2021 г. са платени 159 572,16 лв., и на 12.11.2021 г.
– 21 759,84 лв.), а между страните няма спор, че ответникът не е доказал надлежно
6
изпълнение на ангажиментите за същата година, поради което на възстановяване от негова
страна подлежи последно посочената сума в размер 181 332 лв., ведно със законна лихва от
датата на получаването й, респективно ведно с лихва върху сумата 159 572,16 лв. за периода
от 19.03.2021 г. до 27.07.2022 г. (датата на заявлението по чл.417 ГПК) и ведно с лихва
върху сумата 21 759,84 лв. за същия период, както и ведно с лихва върху цялата сума от 181
332 лв. от датата на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното плащане.
В аспекта на горните изводи, че при частично неизпълнение следва да бъдат
възстановени само средствата, дадени за неизпълнената част от ангажиментите, са и общите
правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции,
касаещи нередностите по отношение правото на Общността, за целите на защитата на
финансовите интереси на Европейската общност, които са регламентирани с Регламент (ЕО,
ЕВРОАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на
финансовите интереси на Европейските общности. Целта на регламента е да защитава
финансовите интереси на Съюза, предвидени в управлявания от Комисията общ бюджет на
Съюза в съответствие с принципа на доброто финансово управление. Съгласно чл.4,
параграф 1 от Регламент №2988/95 общото правило е, че всяка нередност включва отнемане
на незаконно придобитата облага: посредством задължението да се плати или възстанови
размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно. Съгласно чл.4, параграф 2,
прилагането на мерките по смисъла на параграф 1 се ограничава до отнемането на
получената облага плюс – където това е предвидено – лихвите, които се определят въз
основа на фиксиран лихвен процент. Така предвидените мерки не се разглеждат като
санкции (чл. 4, параграф 4), а като последица от установяването, че условията, необходими
за получаване на облагата, произтичаща от общностната правна уредба, не са спазени, като
по този начин получената облага се оказва недължима.
В аспекта на гореизложеното, в конкретния случай според съда на възстановяване
подлежи само недължимата и незаконно получена облага, т.е. тази, която е дадена за
периода, за който се отнася неизпълнението. Не следва да бъдат възстановявани средствата,
получени от ответника за периода, в който същият е изпълнявал ангажиментите си по
договора, тъй като според т.1.1 тези средства са дадени за покриване на допълнителни
разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволните ангажименти по
договора, а през периода на изпълнение на мерките от страна на ответника такива разходи
са правени и доходи са пропуснати.
Неоснователно е възражението на ответника, че същият следва да се освободи от
отговорност поради непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ. Пандемията сама по себе
си не може да бъде окачествявана като непреодолима сила, без оглед на конкретните
обстоятелства, които са препятствали ответника да изпълнява ангажиментите си, а такива
конкретни обстоятелства нито се твърдят, нито се доказват. Неоснователно е и възражението
за неравноправни клаузи в договора, тъй като такива възражения имат само физическите
лица – потребители по смисъла на Закона за защита на потребителите, а ответникът не е
физическо лице, нито е потребител.
7
В обобщение, искът е основателен и следва да се уважи за сумата 181 332 лв.,
представляваща платена през 2021 г. финансова помощ по договор №16/693731/0140818 от
19.04.2018 г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно
поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, ведно със законна лихва върху
сумата 159 572,16 лв. за периода от 19.03.2021 г. до 26.07.2022 г. в размер 21 630,89 лв. и
ведно със законна лихва върху сумата 21 759,84 лв. за периода от 12.11.2021 г. до 26.07.2022
г. в размер 1 541,32 лв., както и ведно с лихва върху цялата сума от 181 332 лв. от датата на
заявлението по чл.417 ГПК – 27.07.2022 г., до окончателното плащане. (За периода до датата
на заявлението следва да се присъдят претендираните от ищеца лихви, тъй като при
извършена справка в общодостъпен сайт за изчисление на законна лихва съдът констатира,
че вземането е по-голямо, а следва да бъде съобразен принципът на диспозитивното начало.)
При този изход на спора и с оглед направените от страните искания, всяка от тях има
право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер 17 915,31 лв. Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв.,
като е бил представляван от юрисконсулт. За исковото производство ищецът е заплатил
държавна такса в размер 17 915,31 лв., такса за съдебно удостоверение в размер 5 лв., както
и възнаграждение на адвокат в размер 51 698,88 лв. Ответникът прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.6 и §2а от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
равнява на сумата 43 827,57 лв. Този размер на възнаграждението напълно съответства на
правната и фактическа сложност на делото – голяма част от твърденията на ищеца се
признават от ответната страна, поради което делото не се отличава с необхоД.ст от
фактическо доказване, правните възражения не изискват повишени усилия от страна на
пълномощника, производството е протекло и приключило пред първата инстанция в
рамките на едно съдебно заседание, в което не са извършвани множество и сложни по своя
характер процесуални действия, поради което съдът намира, че на основание чл.78, ал.5
ГПК адвокатското възнаграждение на ищеца следва да бъде сведено до минимума от
43 827,57 лв. Така общият размер на заплатените от ищеца такси и разноски за двете
производства (заповедно и исково) се свежда до сумата 79 813,19 лв., от която съразмерно
на уважената част от исковата претенция следва да се присъдят 18 221,44 лв. Не следва да се
присъждат на ищеца разноските за ч.гр.д.№837/2023 г. на ОС Пловдив с предмет жалба
против разпореждането за незабавно изпълнение, тъй като по това производство ищецът е
ответна страна и жалбата срещу него е уважена.
Ответникът претендира разноски, но не е представил доказателства такива да са
8
сторени, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КАНАРИНИ“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Силиврия“ №20, ет.4, представлявано от Г.И.Г., да заплати на ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес гр.София, бул.“Цар Борис
ІІІ“ №136, представляван от Г.Т., сумата 181 332 лв. (сто осемдесет и една хиляди триста
тридесет и два лева), представляваща платена през 2021 г. финансова помощ по договор
№16/693731/0140818 от 19.04.2018 г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, ведно
със законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК – 27.07.2022 г., до окончателното
плащане; сумата 23 172,21 лв. (двадесет и три хиляди сто седемдесет и два лева и 21 ст.) –
законна лихва, от които 21 630,89 лв. – законна лихва върху сумата 159 572,16 лв. за периода
от 19.03.2021 г. до 26.07.2022 г., и 1 541,32 лв. – законна лихва върху сумата 21 759,84 лв. за
периода от 12.11.2021 г. до 26.07.2022 г., както и да му заплати сумата 18 221,44 лв.
(осемнадесет хиляди двеста двадесет и един лева и 44 ст.) – деловодни такси и разноски за
производството по ч.гр.д.№10953/2022 г. на РС Пловдив и по т.д.№702/2022 г. на ОС
Пловдив; като ОТХВЪРЛЯ иска за възстановяване на платена държавна помощ по същия
договор за разликата над горния размер до пълния предявен такъв от 704 821,61 лв., както и
иска за заплащане на законна лихва над горния размер до пълния предявен такъв от
190 943,76 лв. като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9