Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.01.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 1747
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 234591 от 04.10.2019 г., постановено по гр. д. № 27722/2018 г.,
Софийският районен съд, II ГО, 71-ви състав, е осъдил „З.А.Д.„А.И.“АД да заплати на Т.А.А.
на основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 17 659 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за
имуществено застраховане на лек автомобил „Ауди А4 Авант“, рег. № *******,
причинени в резултат на З.събитие, настъпило на 15.06.2017 г., ведно със законната
лихва за периода от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението,
както и сумата от 1 350 лв., представляваща законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за периода от 26.07.2017г. до 29.04.2018г.
С
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца сумата от 1691 лв. – разноски за първоинстанционното
производство.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „З.А.Д.„А.И.“АД,
в която се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя. Въззивникът се позовава на клаузата на т. 6.7. от раздел IV „Общи изключения“ от
приложимите към застраховката общи условия, където е предвидено, че
застрахователят не покрива щети, причинени от или вследствие на управление на
застрахованото МПС от лице, което към момента на застрахователното събитие не
притежава валидно свидетелство за управление или разрешение за управление на
съответната категория и вид МПС или е лишено от правото да управлява МПС.
Доколкото по делото се установява, че към момента на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие водачът на застрахования лек автомобил не е
притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, поради изтичане срока на
последното, въззивникът счита, че в случая е налице хипотезата на изключен
риск, предвидена в клаузата на т. 6.7.
от раздел IV „Общи изключения“ от общите условия, което представлява пречка за
ангажиране на отговорността на застрахователя. Също така излага
доводи, че не е доказан и по размер предявения иск и за причинно следствената
връзка между ПТП и претендираните вреди. Моли решението да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове
се отхвърлят изцяло. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В
срока за отговор на въззивната жалба от Т.А.А. не е постъпил такъв.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящият
въззивен състав счита, че по същество обжалваното решение е частично неправилно
по следните съображения:
За
да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ, следва
да бъде установено в процеса съществуването на валиден договор за имуществено
застраховане, сключен между застрахователя и собственика на увредения
автомобил, настъпване в срока на застраховката на събитие, което съгласно
договора е риск, който застрахователят покрива, както и наличието на щети по
застрахованото имущество в претендирания размер, които да са в причинна връзка
със застрахователното събитие.
По
делото не се спори, а и се установява от представената застрахователна полица №
1021610001353 от 17.06.2016 г. за застраховка на сухопътни безрелсови превозни
средства „Каско“, че към 15.06.2017 г. между „З.А.Д.„А.И.“АД и Т.А.А. е
съществувало правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ за
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4 Авант“, с рег. № *******, със срок на
застрахователното покритие за периода от 18.06.2016 г. до 17.06.2017 г., по
силата на което застрахователното дружество се е задължило да покрива рисковете
по рискова клауза „Пълно Каско“, която видно от раздел ХХ на представените общи
условия включва и обезщетяването на щети на МПС, причинени в резултат
от настъпването на пътнотранспортно произшествие по време на движение или в
паркирано състояние.
Не
е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства
– констативен протокол за ПТП №1652791 от 15.06.2017 г., акт за установяване на
административно нарушение № 659876 от 15.06.2017 г., както и от изготвеното по
делото заключение на назначената съдебно-автотехническа експертиза – че на
15.06.2017 г., в срока на действие на застраховката, е настъпило З.събитие по
смисъла на раздел ХХ от общите условия на застраховката, а именно –
пътнотранспортно произшествие, настъпило на в гр. София на кръстовището на ул.
„Синя светлина“ и ул. „Самоковско шосе“, като Н.Н., управлявайки собствения си
лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № *******, движейки се по ул.
„Синя светлина“ по посока от ул. „Локор“ към ул. „Околовръстен път“ на
кръстовището с ул. „Самоковско шосе“, което е сигнализирано с пътен знак Б3
–
„Път с предимство“, не пропуска и реализира пътнотранспортно произшествие с
движещият се по път с предимство и управляван от ищеца Т.А.А. лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4 Авант“, с рег. № *******, в резултат на което на последния
автомобил са причинени щети. Така установените по делото обстоятелства относно
механизма на пътнотранспортното произшествие налагат извода, че същото е
настъпило по изключителна вина на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел
„308“, с рег. № *******, отнел предимство в нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП,
като не е налице и съпричиняване от страна на ищеца, управлявал другия
автомобил „Ауди“.
Спорен
по делото е въпросът досежно осъществяването на предпоставките, обуславящи
наличието на изключен от застрахователното покритие риск. Съгласно т. 6.7. от
раздел IV „Общи изключения“ от общите условия на полицата застрахователят „не
покрива щети, причинени от или вследствие на управление на застрахованото МПС
от лице, което към момента на застрахователното събитие не притежава валидно
свидетелство за управление или разрешение за управление на съответната категория
и вид МПС или е лишено от правото да управлява МПС“.
Настоящият
състав намира възражението на застрахователя за наличието на изключен риск по
отношение на щетите, причинени в резултат от настъпването на застрахователното
събитие за неоснователно.
Съгласно
чл. 408, ал. 1 КЗ застрахователят може да откаже заплащане на З.обезщетение
единствено при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което
има право да получи застрахователното обезщетение (т. 1), при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице (т. 2), при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие
(т. 3) или в други случаи, предвидени със закон (т. 4).
В
случая по делото не е спорно, а и от представеното като писмено доказателство
удостоверение от СДВР № 433200-2952 от 28.01.2019 г., се установява, че
издаденото на Т.А.А. свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на
10.11.2015 г., е било валидно до 12.03.2017 г, съответно към датата на
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие (15.06.2017 г.) е било с
изтекъл срок на валидност, като същото е подновено на 16.06.2017 г. с
издаването на ново свидетелство за управление на МПС № *********. С изтичане на
срока на валидност на свидетелството за управление на МПС на основание § 1, т.
2, б. „ж“ от ДР н ЗБЛД същото се превръща в нередовен документ, без да води до
изгубване на придобитата от водача правоспособност да управлява МПС.
Управляването на МПС от водач с изтекло и неподновено свидетелство за управление
на МПС съставлява административно нарушение, което подлежи на санкциониране с
налагането на административно наказание по ЗДвП. Правото на застрахователя да откаже
заплащане на застрахователното обезщетение в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ обаче предполага наличието на причинно следствена връзка между
неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на
застрахователното събитие. Наличието на обстоятелства, свързани с поведението
на застрахования и предвидени в застрахователния договор като основание за
изключване отговорността на застрахователя, могат да бъдат основание застрахователят да откаже заплащане на З.обезщетение единствено
ако предвиденото в договора обстоятелство е станало причина за настъпване на
застрахователното събитие, довело е до увеличаване на размера или обхвата на
вредите или създава пречки за установяването им. В този смисъл управлението на
моторно превозно средство от водач с изтекло свидетелство за управление на МПС
не представлява обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя,
доколкото не означава, че този водач по необходимост е допринесъл за настъпване
на застрахователното събитие. Предвид изложеното съдът намира, че само по себе
си обстоятелството, че към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие водачът на застрахования лек автомобил не е разполагал с редовно
свидетелство за управление на МПС, тъй като последното е било с изтекъл срок на
валидност, доколкото това обстоятелство не е станало причина за настъпването на
застрахователното събитие, за което по делото се установява, че се дължи
изключително на виновното поведение на водача на другия участвал в произшествието
автомобил, не може да послужи като
основание на застрахователя да откаже да заплати дължимото обезщетение.
Настоящия състав на въззивния съд намира за неоснователно възражението на
въззивника застраховател, че самата редакция на т. 6.7. от раздел IV „Общи
изключения“ от общите условия на полицата на която се позовава и която
предвижда, че застрахователят „не
покрива щети, причинени от или вследствие на управление на застрахованото МПС
от лице, което към момента на застрахователното събитие не притежава валидно
свидетелство за управление или разрешение за управление на съответната
категория и вид МПС или е лишено от правото да управлява МПС“ води до право да
откаже заплащане на З.обезщетение, тъй като самата клауза в ОУ в нейната редакция
и при тълкуването й не предвижда хипотеза на
изключен риск при управление на застрахованото МПС от лице от лице, което към
момента на застрахователното събитие не притежава валидно свидетелство за
управление , а предвижда щетите да са
причинени от или вследствие на управление на застрахованото МПС от лице, което към момента
на застрахователното събитие не притежава валидно свидетелство за управление
или на такова поведение, а в случая щетите не са причинени от управлението на
водача без валидно свидетелство, но не са и вследствие на такова поведение на
същия водач или при съпричиняване от същия.
Досежно
размера на обезщетението от
застрахователя по имуществена застраховка съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ същият се определя в
зависимост от действителния размер на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие в рамките на уговорената застрахователна сума. В заключението на съдебно-автотехническа
експертиза, изслушано от въззивната инстанция, което не е оспорено от страните
и което настоящия състав на съда кредитира като компетентно изготвено, е
посочено, че стойността, необходима за възстановяване на застрахования лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4 Авант“, с рег. № ******* по средни пазарни
цени е в размер на сумата от 13 699,10 лв., до който размер претендираното по
делото З.обезщетение следва да бъде присъдено на ищеца. За разликата над тази
сума до пълния претендиран по делото размер от 17 659 лв. претенцията на ищеца
следва да бъде отхвърлена, доколкото надвишава действителния размер на вредите.
По
делото не се установява датата, към която на застрахователят са представени
доказателствата, необходими за установяване на основанието и размера на
претендираното обезщетение, поради което не се установява и началото на срока
по чл. 108, ал. 1 КЗ за произнасяне по претенцията, с чието изтичане
застрахователят изпада в забава по отношение на задължението за заплащане на
дължимото З.обезщетение. Установява се обаче, че на 26.07.2017 г.
застрахователят се е произнесъл по заведената пред него претенция,
постановявайки мотивиран отказ да заплати дължимото З.обезщетение, като тази
дата се възприема от съда за такава, на която срокът за произнасяне по
претенцията е изтекъл и застрахователят е изпаднал в забава. С оглед на
изложеното акцесорната претенция на застрахования за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху З.обезщетение в размер на 13 699,10
лв. за периода от 26.07.2017 г. до 29.04.2018 г. следва да бъде уважена до
размера на сумата от 1 057,87 лв., като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 1 350 лв. следва да бъде отхвърлена.
При
частично съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за присъждане на З.обезщетение по договор за
имуществено застраховане на лек автомобил „Ауди А4 Авант“, рег. № ******* е
уважен за разликата над сумата от 13 699,10 лв. до пълния предявен размер
на сумата от 17 659 лв., както и в частта, с която искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху
застрахователното
обезщетение за периода от 26.07.2017 г. до 29.04.2018 г. е уважен за разликата
над сумата от 1 057,87лв. до пълния предявен размер от 1 350 лв., в
които части предявените искове следва да бъдат отхвърлени. В останалата част
решението е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По отговорността за
разноски:
Предвид
изхода на спора на въззивника се следват разноски за производството пред
първоинстанционния и въззивния съд съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове. „З.А.Д.„А.И.““ АД претендира възнаграждение за юрисконсулт,
които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 300лв. за всяко от
производствата пред първоинстанционния и въззивния съд, като наред с това
застрахователното дружество доказва разноски за въззивната инстанция в размер
на сумата от 380,18 лв.-държавна такса по въззивната жалба. Съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове в полза на „З.А.Д.„А.И.“ АД следва да
бъде присъдена сумата от 67лв. – разноски първоинстанционното производство – и
сумата от 152,15лв. – разноски за въззивното производство. От общо направените
от ищеца Т.А.А. разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 950 лв.,
от които 750 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и което не се явява
прекомерно с оглед на чл.7, ал.2,т.4 НМРАВ и 200 лв. – депозит за вещо лице, съразмерно
на уважената част от предявените искове на въззиваемия следва да бъде присъдена
сумата от 737,50 лв., наред с което обжалваното решение следва да бъде отменено
в частта, с която на Т.А.А. са присъдени разноски за първата инстанция за разликата
над сумата от 1 312,75 лв. до пълния присъден размер от 1 691 лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 234591 от 04.10.2019 г. на Софийският
районен съд, II ГО, 71-ви състав, постановено по гр. д. № 27722/2018 г., в
частта, с която е уважен предявеният от Т.А.А. срещу „З.А.Д.„А.И.“ АД иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
разликата над сумата от 13 699,10лв. до уважения размер от 17 659 лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за
имуществено застраховане на лек автомобил „Ауди А4 Авант“, рег. № *******,
причинени в резултат на З.събитие, настъпило на 15.06.2017г., ведно със
законната лихва върху тази разлика за периода от 30.04.2018г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и в частта, с която предявеният от Т.А.А.
срещу „З.А.Д.„А.И.““ АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за
разликата над сумата от 1 057,87лв. до уважения размер от 1350лв.,
представляваща законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за
периода от 26.07.2017 г. до 29.04.2018г., като и в частта, с която „З.А.Д.„А.И.“
АД е осъдено да заплати на Т.А.А. разноски за първоинстанционното производство
за разликата над сумата от 1 312,75 лв. до пълния присъден размер от 1 691 лв.,
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.А.А., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 19, срещу „З.А.Д.„А.И.““ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***,
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 13 699,10
лв. до уважения размер от 17 659 лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за имуществено
застраховане на лек автомобил „Ауди А4 Авант“, рег. № *******, причинени в
резултат на З.събитие, настъпило на 15.06.2017 г., и предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата от 1 057,87лв. до уважения размер от 1350лв.
представляваща законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за
периода от 26.07.2017 г. до 29.04.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 234591 от 04.10.2019 г. на Софийският
районен съд, II ГО, 71-ви състав, постановено по гр. д. № 27722/2018 г. в
останалата осъдителна част.
ОСЪЖДА „З.А.Д.„А.И.““ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***
да заплати на Т.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 19 сумата от
737,50 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 19 да заплати на „З.А.Д.„А.И.““ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***
сумата от 67 лв. – разноски за първоинстанционното
производство – и сумата от 152,15лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на З. „Л.И.“
АД, ЕИК*******, с адрес: ***, като трето лице помагач на страната на ответника „З.А.Д.„А.И.“
АД.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от същото, при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.