РЕШЕНИЕ
N
гр.София 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-А състав в
откритото съдебно заседание на 16.12.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: В.
Йовчева
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 5001 по описа за 2021 година,
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба на С.О. срещу Решение 22999/25.01.2019г., поправено по реда
на чл. 247 ГПК с Решение *********/25.02.2021г, постановено по гр.д.
68548/2015г. на СРС, 36 с-в, с което са частично уважени исковете по чл. 49 ЗЗД
на М.П.П., В.К.В., П.И.П., К.Т.Д., Ю.Д.Р., Х.И.Д. и Г.Т.Р. за имуществени и
неимуществени вреди от събитие-падане на дърво на 14.10.2012г. върху автомобили
в района на спирка на градски транспорт в гр. София, ул. „********
Изложени са оплаквания за неправилно тълкуване от СРС
на разпоредби на издадената от Столичен общински съвет НАРЕДБА за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на С.О.. Счита, че наредбата не
създава материална легитимация за общината да отговаря по искове за вреди
произтекли от дървета, които не са върху общинска собственост.
Само собственика на мястото в което растяло дървото
бил легитимиран според наредбата. Задължението да се уведомява общината за отсичане
било само с превантивна цел. Собствениците дължали грижа за дърветата в имотите
си, а не общината.
Липсвало произнасяне по исковете срещу кмета на р-н Л.,
който бил посочен като ответник, както липсвало и отхвърляне на исковете срещу
евентуалния ответник „Институт по почвознание, агротехнологии и защита на
растенията „Никола Пушкаров"
Ищците чрез пълномощника си адвокат Г. оспорват
жалбата и искат потвърждаване на решението.
Евентуалния ответник заема позиция за неоснователност
на жалбата.
СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за
валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на неговата правилност
въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални
норми.
По делото не се спори за настъпването на инцидента по
място и по време. Няма спор и за повредите по двата автомобила, които се
установяват и от изслушаните автотехнически експертизи.
Няма спор и че процесното паднало дърво не е общинска
собственост, а и е безспорно установено от свидетелските показния на
свидетелите-служители на евентуалния ответник, че е растяло в границите на
имота, стопанисван от евентуалния ответник. Касае се за имот публична държавна
собственост, предоставен на за управление и стопанисване на института.
Няма спор и че дървото се е намирало в непосредствена
близост (зад) спирка на градски транспорт.
Спорът по делото е правен и е за възможността общината
да носи отговорност за премахване на опасни дървета в имоти, които не са
общинска собственост.
По този въпрос СГС напълно споделя мотивите на СРС и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Правилно СРС е приел, че с оглед на конкретното
местоположение на дървото (непосредствено до общинска транспортна
инфраструктура) улица и спирка на градски транспорт, то на основание ЗС, ЗУТ и
издадената въз основа на него Наредба съответните специализирани органи на общината
имат задължение да извършват огледи на растителността в близост до пътищата и
спирките, тъй като са длъжни да ги поддържат в безопасно състояние, както и
околното пространство. Това се потвърждава и от чл. 41, ал. 2 от Наредбата,
която задължава всички собственици на имоти да допускат служителите на общината
в имотите си за оглед и контрол. Нормативната уредба възлага споделени задължения
върху собствениците и общините по отношение на дървесната растителност. Собствениците
имат задължение да следят за състоянието на дърветата в имотите си не само
съгласно Наредбата на общинския съвет, но и в изпълнение на общото задължение
да не се вреди другиму. Такива задължения имат и лицата ползващи имотите
(осъществяващи надзор). От друга страна с оглед на целта на създаване на
зелените системи съгласно ЗУТ (чл. 63) са възложени правомощия на
административен орган-кметът да разрешава след санитарна експертиза отсичане на
всяко дълготрайно дърво-каквото е и процесното. Правомощието на един орган е не
само негово право, но и задължение да го осъществи. Пак със ЗУТ е делегирано
издаването на специални наредби на общинските съвети. С издадената от столичен
общински съвет наредба са възложени както се посочи задължения на служителите
на общината, които кореспондират и на тези по ЗУТ. Нормативната уредба не
освобождава нито един от посочените субекти от отговорност, а създава повече от
едно отговорни лица, като добавя и общините, тъй като съществуването и
развитието на зелените системи (част от които са и дърветата в необщински имоти
съгласно ЗУТ) е от особена обществена значимост, но същевременно дървесната
растителност може да съставлява и източник на опасност за хората, а общината
следва като собственик на общинския път (част от мрежата на градския транспорт)
да осигурява безопасността на ползването му, което включва задължението да
следи за състоянието на дърветата част не само от уличното озеленяване (тоест
посадените на границата с улицата-на тротоарите), но и на тези растящи в
непосредствена близост до пътя, макар и в имоти, които не са собственост на общината. Неизпълнението на
задълженията на общинските органи съставлява основанието за ангажиране на
отговорността на общината спрямо пострадалите лица. Няма доказателства да е
извършван от общинските служители оглед, картотекиране и контрол по реда на чл.
41 от Наредбата на състоянието на дърветата растящи в близост до оградата на
имота на института, за която е безспорно установено, вкл. от снимковия
материал, че граничи с тротоара-тоест дървета от вида на процесното са растели
в голяма близост до пътя и спирката и не са били контролирани.
Съдът не е тълкувал превратно нормативната уредба в
полза на собственика/надзираващият имота, в който е било дървото. Исковете са
заявени в евентуалност (след уточняването в ОСЗ на СРС на 08.02.2017г.) и
съобразно диспозитивното начало ако бъде уважен главния иск, то евентуалния не
подлежи на разглеждане от съда и затова и няма диспозитив срещу евентуалния
ответник Института „Пушкаров“.
Кметът на р-н Л. никога не е бил посочван като
ответник. Видно от петитума на исковата молба ответник е С.О.. Посочването на
р-н Л. в титулната част не исковата молба няма ефект на предявяване на иск
срещу кмета или района на общината.
Срещу изводите на СРС относно вида и стойността на
вредите и справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди няма
оплаквания в жалбата.
Предвид липсата на други оплаквания и
неоснователността на направените решението следва да се потвърди.
При този изход на делото право на разноски имат само
въззиваемите. Представени са доказателства за платен хонорар от 1200 лева, но
само от М. П. и само с нея има подписан Договор за правна помощ.
Следователно само на нея може да се присъждат
разноски.
Не е направено
възражение за прекомерност и хонорарът следва да се присъди.
Водим от горното СГС, II –А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 22999/25.01.2019г., поправено по реда
на чл. 247 ГПК с Решение *********/25.02.2021г, постановено по гр.д.
68548/2015г. на СРС, 36 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА
С.О., с адрес: гр. София, ул. „********, ДА ЗАПЛАТИ НА М.П.П., ЕГН **********
сумата от 1200,00 лева с ДДС-разноски за адвокат във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2.