№ 64
гр. П., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105371 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ – общо застраховане“
ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктута“ за осъждане на ответника да му заплати
сума в размер на 5240,34 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“, заведена при ищеца под № 44010212000757.
Ищецът твърди, че на 12.12.2018 г. е настъпило ПТП по вина на ответника, като
застраховано при ищеца МПС – „БМВ“, „335Д“, ДК № „******“, което е било
застраховано с полица „Каско+“ № 440118131001502 със срок на валидност 08.03.2018
г. до 07.03.2019 г. за сума в размер на 50100,00 лева.
Конкретно сочи, че ПТП е настъпило в резултат на преминаване на МПС през
предмет на пътното платно (автомагистрала „Люлин“ в посока София - П.), вследствие
на което са нанесени материални щети изразяващи се увреждане на предна броня,
спойлер, ляв и десен фар, кора под двигател, дифузьор радиатор долен, интеркулер и
др.
Твърди, че по предявен от увреденото лице иск за заплащане на застрахователно
обезщетение срещу него е образувано гр. д. № 7451/2019 г. по описа на Районен съд П.,
с което ищецът е осъден да заплати на Е. ЕМ. ЕВ. сума в размер на 5490,00 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на увредата, както и 930,00 лева разноски.
Твърди се също, че ответникът е участвал в това производство като трето лице помагач
на ищеца, поради което е обвързан от мотивите на съдебното решение, постановено по
гр. д. № 7451/2019 г. по описа на Районен съд П..
Твърди, че в рамките на горепосоченото исково производство е осъден да
заплати на Е. ЕМ. ЕВ. сума в размер на 5225,34 лева, което е сторено на 18.09.2020 г.,
като са начислени и 15,00 лева ликвидационни разходи.
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 5240,34 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
1
молба, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“,
заведена при ищеца под № 44010212000757.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Признава, че участъкът, в който е
настъпило ПТП се стопанисва от него и конкретно Областно пътно управление – П.,
поради което и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд П..
По същество оспорва предявения иск с твърдението, че не е доказано описаните
в исковата молба щети да са резултат от посоченото ПТП. Твърди се, че в рамките на
гр. д. № 7451/2019 г. по описа на Районен съд П. е допуснат пропуск при анализа на
доказателствата, който е довел до неправилен извод. Допълва, че част от възраженията
му не са обсъдени от решаващия състав по горецитираното дело, като същевременно
оспорва заключение по щета № 44012211839749.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото рЕВ.антни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличието на валиден договор
за имуществено застраховане между увреденото лице и него; настъпване на
застрахователно събитие и неговия размер; заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството-ищец; предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
причинени от ответника/лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа;
вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на
възложената работа; причинителят да е действал виновно, като вината се предполага –
чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В доклада по делото на основание чл. 223, ал. 2 ГПК въз основа на влязло в сила
решение, постановено по гр. д. № 7451/2019 г. по описа на Районен съд П. за
ненуждаещо се от доказване съдът е приел настъпването на ПТП на 12.12.2018 г. от
сблъсък с предмет на пътя (автомагистрала „Люлин“ в посока София - П.),
сключването на валидна застрахователна полица между ищеца и Е. ЕМ. ЕВ. по
„Каско+“ № 440118131001502 със срок на валидност 08.03.2018 г. до 07.03.2019 г. за
сума в размер на 50100,00 лева, вреда за застрахованото при ищеца лице в размер на
5490,00 лева, както и че участъкът, в който е настъпило ПТП се поддържа от ответника.
АПИ като признато от правото за юридическо лице (чл. 21, ал. 2 ЗП) носи
обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на
възложената им от агенцията работа. Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите
лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Не се спори, че АМ „Люлин“ е част от републиканската пътна мрежа, като
дейностите във връзка с управлението са в компетентността на ответника – Агенция
„Пътна инфраструктура“ (арг. чл. 19, ал. 1 ЗП) – изрично признато от ответника. Това
обстоятелство следва и от Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. ( изм. и доп., бр. 61 от
10.08.2012 г.) с което пътят София – П. е обозначен с № А-6, е включен в този списък
като автомагистрала. Управлението на пътищата включва редица дейности,
2
включително организиране и осъществяване защитата на пътищата, на пътните
съоръжения и на принадлежностите на пътя, каквито са и предпазните огради (арг. чл.
19, ал. 2, т. 4 ЗП, вр. § 1, т. 4 ДР на ЗП). Поддържането на републиканските пътища,
което също е сред правомощията на ответника, представлява дейност по осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗП, вр. § 1,
т. 14 от ДР на ЗП). В нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП също е предвидено, че лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
При систематичното тълкуване на посочените норми се налага извод, че именно
ответникът следва да осигури поддръжката на републиканския път, какъвто се явява
процесната автомагистрала. Ето защо ответната страна АПИ като правен субект, който
по силата на закона следва да поддържа в изправност пътищата от републиканската
пътна мрежа, носи отговорност за бездействията на съответни физически лица, на
които е възложено непосредственото осъществяване на тази дейност.
Единствения елемент от фактическия състав на предявения иск, който не е бил
установен преди иницииране на настоящото производство е заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец на застрахованото
лице. В тази връзка по делото е представено платежно нареждане от ищеца в полза на
Е. ЕМ. ЕВ. в размер на 6880,55 лева, като с решение, постановено по гр. д. №
7451/2019 г. по описа на Районен съд П. е бил осъден да заплати сума в размер на
5490,00 лева за вредата от 12.12.2018 г., както и 930,00 лева разноски.
Доколкото исковата претенция е за сума по – ниска от заплатената в полза на Е.
ЕМ. ЕВ. и присъдената с горепосоченото решение, както и при липса на изпълнение от
отговорното лице - ответника, то тя следва да бъде уважена изцяло, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба, макар и ответникът да е изпаднал в
забава с връчване на регресната покана, за което по делото също са налице
доказателства.
Конкретните възражения на ответника първо са неоснователни, а второ на
същите вече е даден отговор с решението гр. д. № 7451/2019 г. по описа на Районен
съд П., които мотиви са задължителни за него в качеството му на третото лице със
страната, която го е привлякла – ищецът. Ето защо този съд не намира за необходима
да повтаря вече установеното и както бе посочено – задължително във вътрешните
отношения между тези страни.
Относно твърдението, че в рамките на гр. д. № 7451/2019 г. по описа на Районен
съд П. е допуснат пропуск при анализа на доказателствата, който е довел до
неправилен извод следва единствено да се отбележи, че такъв порок, ако изобщо е бил
налице, е отстраним единствено в рамките на инстанционния контрол, като е
недопустимо да се обсъжда, а още по – малко реши от настоящия съд.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски. Такива са доказани в размер на 209,61 лева за
държавна такса и 809,74 лева за процесуално представителство. Ответникът е
направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като ищецът е пояснил, че така
претендираното възнаграждение е с вкл. ДДС.
Съдът изчисли, че по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се минимално
възнаграждение е в размер на 592,02 лева и след като се прибави ДДС на основание §
3
2а от ДР на Наредба № 1 то се равнява на 710,42 лева, за която сума следва да бъде
уважено предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА “, гр. София да заплати на „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК ********* сума в размер на 5240,34 лева,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (5225,34 лева
изплатено на Е. ЕМ. ЕВ. застрахователно обезщетение и 15,00 лева ликвидационни
разходи), по застраховка „Каско+“, заведена при ищеца под № 44010212000757 със
срок на валидност 08.03.2018 г. до 07.03.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД сумата от 920,03 лева – разноски пред Районен съд П. в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4