Решение по дело №654/2020 на Районен съд - Кърджали

                                                        РЕШЕНИЕ

 

Номер

Година

03.12.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

05 ноември

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

654

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 152 от 30.04.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Г.Л.Г. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление било неправилно и незаконосъобразно предвид това, че наказващият орган не съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН, допуснати били съществени процесуални нарушения. Липсвало основание и санкционна норма в диспозитива на наказателното постановление. Посочено било, че жалбоподателят е нарушил т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., а такава точка в заповедта нямало, т.9 била в друга заповед. Отделно от това, процесната заповед, която въвеждала т.9, била в колизия с нормите на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, и поначало на това основание тя не можела да се приложи. Допълнително основание за неизпълнимост на задължението за носене на маска предоставял и чл.63, ал.4 от ЗЗ. Дори и нарушението да е установено по несъмнен начин, то случаят се явявал маловажен и следвало да намери приложение чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като претендира и за присъждане на разноски по делото. Представя писмена защита, в която излага доводи за незаконосъобразност на атакувания акт. Твърди, че със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. министърът на здравеопазването отменил Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. С оглед разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, след като Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. вече не съществувала в правния мир, наказателното постановление следвало да бъде отменено. С чл.209а, ал.1 от ЗЗ били въведени две наказуеми изпълнителни деяния, като в случая от акта и постановлението не ставало ясно кое от двете е осъществил жалбоподателя. Доверителката й не била извършила нарушение предвид на това, че не е била на обществено място, което да е било достъпно за всяко лице- залата не работела по предназначение. Отново изтъква, че извършеното деяние следвало да се квалифицира като маловажен случай.   

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от ю.к.П., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Представя и писмени бележки, в които излага подробни съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: 

На 14.04.2020 г. свидетелите  А.Ч., И.П., П.К. и Е.Ю. били на работа като полицейски служители в РУ-Кърджали. На същата дата те се намирали в района на централната част на гр.Кърджали и извършвали контрол по спазване на въведените в страната противоепидемични мерки. Това се налагало, тъй като с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р.България било обявено извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Тази мярка задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Извършвайки обход на 14.04.2020 г., около 19.10 часа, полицейските служители посетили фитнес зала „Импулс“. Външната врата била затворена, но отключена, а вратата на самата зала била отворена. Установили няколко лица, от които един мъж, който бил с маска, за когото разбрали, че е ВиК майстор, както и няколко момичета, които били облечени със спортни екипи и тренирали на уредите. Всички били без маски. Едно от момичетата била и жалбодателката, за която установили, че се казва Г.Л.Г., която също тренирала на уред и била без маска. Лицата били отведени в сградата на РУ-Кърджали, където на жалбоподателката бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.209а от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., който тя подписала, отбелязвайки, че няма възражение. На 30.04.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Г.Л.Г. за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.        

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите А.Ч., И.П., П.К. и Е.Ю., кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; Акт за установяване на административно нарушение от 14.04.2020 г.; Докладна записка от 15.04.2020 г.; Заповед № 292з-586 от 30.03.2020 г. на директора на ОД МВР-Кърджали; Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. При анализа на гласните доказателства съдът възприе изцяло показанията на свидетелите А.Ч., И.П., П.К. и Е.Ю., които са очевидци, извършили проверката и установили жалбоподателката на закрито обществено място без поставена защитна маска за лице. И четиримата свидетели удостоверяват, че достъпът до залата не е бил ограничен предвидп на това, че и двете врати са били отворени. Показанията на св. Д. в частта им, в която твърди, че в деня на проверката имало голямо наводнение и това е наложило присъствието й- на нея и на Г.- в залата, не се кредитира от съда предвид на това, че полицаите са влезли във фитнеса около 10-15 минути след пристигането на жалбодателката и свидетелката Д., а никой от полицаите не е видял вода по пода на помещението. При анализ на гласните доказателствата следва да се отбележи, че и на четирите лица, установени в залата, са съставени АУАН за нарушения на чл. 209 ал.1 от ЗЗ, включително и на св. Д., което я прави заинтересован от изхода на делото свидетел, още повече, че е в близки приятелски отношения с жалбодателката. От приетите от съда писмени доказателства, събрани по ДП № 208/2020г. по описа на РУ-Кърджали, се изяснява, че установените от полицаите 4 лица от женски пол са отишли в залата, изтъквайки различни причини. Три от тях заявяват, че са почиствали уредите, като само разпитаната като свидетел Халил Хидает Сюлейман е заявила, че четирите момичета, по двойки, са тренирали в залата.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.   

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл.63 от ЗЗ Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. Същата заповед е допълнена, като е създадена т.9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. В цитираната т.9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места  са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил. В §1а от ДР на ЗЗ е дадено определение за обществени места, според което това са местата, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, след които са и фитнес залите. На 14.04.2020 г. Г. се е намирала на закрито обществено място, но без да има поставена защитна маска за лице, с което е осъществила състав на вмененото й нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Затова правилно е реализирана административнонаказателната й отговорност. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели-очевидци, изброени по- горе, както и от писмените доказателства. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Неоснователно в тази връзка е възражението на жалбоподателя, че в цитираната Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. нямало т.9, а последната се намирала в друга заповед. Напротив, видно от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., същата допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., при което в последната се създава именно т.9, имаща посоченото по-горе съдържание. Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно са били посочени в атакуваното наказателно постановление. Несъстоятелно е и твърдението, че със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. министърът на здравеопазването отменил Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и затова, предвид разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление следвало да бъде отменено. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ал.2 на чл.3 от ЗАНН съответно предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е последвала по-благоприятна законова разпоредба от тази, която вече е приложена спрямо нарушителя. На съда е известна Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. (публикувана на сайта на МЗ), с която са отменени процесните актове на министъра на здравеопазването, цитирани в наказателното постановление, но това не води до отпадане на наказуемостта за извършеното деяние. От правно значение са издадените Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., тъй като именно те уреждат действащите към инкриминираната дата противоепидемични мерки. След 14.04.2020 г., а и до момента, не е отпаднала административнонаказателната отговорност за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Тези мерки търпят промени по време на пандемията от COVID-19, в зависимост от динамиката в страната. Затова възприемането на виждането на защитата, че всеки нов акт на министъра на здравеопазването води до отпадане на отговорността за неспазване на противоепидемични мерки от предходен такъв, не намира опора в закона. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания с разпит на свидетели, на които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Предвид изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника.

Така мотивиран, Съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 152 от 30.04.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Г.Л.Г. с ЕГН **********,***, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

ОСЪЖДА Г.Л.Г. с ЕГН **********,***,  да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.    

 

 

 

           

                                                       Районен съдия: