РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 07.10.2021 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 1745/ 2021 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на К.И.К. и Д.З.Н. срещу
Решение II-55-10624/14.01.2020 г. по гр.д. 67280/2018г.
на СРС, 55 с-в, в частта, с която е уважен до размер от 2601,44 лева,
предявеният от „П.К.Б." ЕООД срещу жалбоподателите (при условия на
солидарност) иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - за установяване съществуване на вземане в размер на
4841.42 лева - непогасена главница по Договор за потребителски кредит
№**********/16.12.2013г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл.410 ГПК -
20.10.2017г., до окончателното плащане и
са осъдени за разноски.
И в двете жалби са изложени идентични оплаквания за
неправилни изводи на СРС относно размера на дължимата главница с оглед на
приетата от СРС нищожност на клаузи по договора за възнаградителна лихва, въз
основа на които били платени суми, надхвърлящи претендираната главница и които
суми жалбоподателите считат, че следва да се приспаднат, като така всъщност се
установява, че не дължат нищо, а напротив надплатили са суми по договора.
Д.Н. допълнително поддържа, че тя не е солидарен
длъжник по смисъла на чл. 121 ЗЗД, а е подписала договора като поръчител и
спрямо нея е изтекъл срокът по чл. 147 ГПК.
Постъпил е отговор на въззивните жалби, с който те се
оспорват и се иска потвърждаване на решението. В отговора въззиваемата страна
се позовава на преклузия на оплакванията в жалбите като ненаведени в срока за
отговор на исковата молба.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Относно неговата правилност СГС е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира решението за неправилно
в обжалваната му част по следните съображения:
От фактическа страна няма спор между страните относно
релевантните факти (договор, получаване на сумата по него по сметка на К.,
наличие на солидарна отговорност, плащания на суми от ответниците и спирането
на плащанията).
Оплакванията в отговора на жалбата за преклузия на
доводите в жалбите са неоснователни. Срокът по чл. 147 ЗЗД е преклузивен и
съгласно задължителната практика на ВКС съдът следи служебно за неговото
спазване. Следователно е изключено да има преклузия на такова възражение.
Приспадането на което се позовават жалбоподателите в
конкретния случай според настоящият състав на СГС не е такова по чл. 103 ЗЗД
(прихващане) или по чл. 19, ал. 6 от ЗПК –последния неприложим с оглед датата
на сключване на договора.
Касае се за приложението на чл. 76 ЗЗД.
По делото СРС е приел нищожност на клаузи за лихви. СЧЕ-неоспорена
е установила и какви са плащанията по главница и по лихва, извършени от
ответниците в полза на ищеца. При установена нищожност на клаузата за лихви е
следвало по реда на чл. 76 ЗЗД сумите платени преди делото по нищожните клаузи
за лихва и такси да бъдат отнесени като плащания по главницата.
Съгласно неоспорена СЧЕ платени до Анекс 1 са 2056,01
лева за лихва и 496,01 главница. Следователно към анекс 1 от 5000,00 заемна
сума (главница) остатъка е 2447, 89 лева. След това до Анекс 2 са платени по
главницата 847,54 и 1704,57 лева по лихва, която сума е 2552,11 лева и
главницата е напълно погасена, а искът неоснователен.
Ето защо решението следва да се отмени в уважителната
му част и искът за сумата 2601,44 лева да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се добави, че е без значение дали
Д.Н. е подписала договора като поръчител, тъй като, както правилно е приел СРС,
няма надлежно обявена предсрочна изискуемост и съгласно постановките на ТР
5/2019г. на ОСГТК на ВКС срока започва да тече с връчване на изявлението на
длъжниците, когато настъпва и предсрочната изискуемост - в случая с връчване на
исковата молба и е изключено да е налице хипотезата на чл. 147 ЗЗД.
Неоснователно е и оплакването свързано с диспозитива
на решението- по възражения за нищожност не се постановява отделен диспозитив.
Горното води до извод за отмяна на решението в
обжалваната му част включително и по разноските присъдени в полза на ищеца –
въззиваем.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат само
въззивниците. Същите претендират по 400,00 лева адвокатски хонорар за
въззивното дело. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от ищеца, което
СГС намира за неоснователно, доколкото договорения и заплатен хонорар на всеки
възззивник е под минималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004г. на Висш
адвокатски съвет.
Дължи се и на всеки въззивник държавната такса от
25,00 лева.
За първа
инстанция на всеки въззивник-ответник се дължат още 305,19 лева за адвокат
освен вече присъдените с решението и с определението по чл. 248 ГПК общо 262,81
лева на всеки.
Водим от
гореизложеното СГС, II –А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение II-55-10624/14.01.2020 г. по гр.д.
67280/2018г. на СРС, 55 с-в, в частта, с която е признато за установено, че
К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.З.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължат на „П.К.Б." ЕООД с ЕИК ******в
условия на солидарност сумата от 2601,44 лева- непогасена главница по Договор за потребителски кредит
№**********/16.12.2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявление по чл.410 ГПК - 20.10.2017г., до окончателното плащане КАТО ВМЕСТО
ТОВА ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „П.К.Б." ЕООД срещу К.И.К. и Д.З.Н. при
условия на солидарност иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл.240,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване
на вземане в размер на 2601,44 лева- непогасена главница по Договор за
потребителски кредит №**********/16.12.2013г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление по чл.410 ГПК - 20.10.2017г., до
окончателното плащане
ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските (имаща
характер на опрееление) с която са присъдени разноски в полза на „П.К.Б."
ЕООД.
*** ЕООД с ЕИК ******да заплати поотделно на К.И.К. и Д.З.Н.
по 425,00 лева разноски за въззивното дело, както и по още 305,19 лева
адвокатски хонорар за първа инстанция.
В останала си част като необжалвано решението е влязло
в сила.
Въззивното решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.