№ 487
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100514992 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14992/2021 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на С.в. срещу решение №20162013 от 23.07.2021 г постановено по гр.д.
№50292/2020 г на СРС , 173 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.49 ЗЗД на Я.С. Й. ЕГН ********** от гр.София сумата от 4000 лева
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / и сумата от 180 лева
имуществени вреди / разходи за ортеза и за съдебно-медицинско удостоверение/ ; от
стъпване накриво /хлътване/ на 03.10.2020 г в дупка на асфалта на бул.**** пред заведение
„Бар Пойнт“ ; ведно със законната лихва от 16.10.2020 г до окончателното заплащане на
сумата ; както и в частта за разноските ;
- и по въззивна жалба на Я.С. Й. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение
на СРС , но в частта , в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 4000 лева до предявения размер от 7800 лева , ведно със законната лихва
от 16.10.2020 г до окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът С.в. излага доводи за неправилност на решението на СРС в осъдителната му
част , тъй като не е доказан фактическия състав на чл.49 ЗЗД и не са изложени
законосъобразни мотиви . Налице е съпричиняване от ищцата , а присъдените обезщетения
са прекомерни . Ищцата е можела да избегне попадането в дупката , а вместо това е била
разсеяна , невнимателна и с неподходящи обувки .Разпитаните свидетели са пристрастни и с
1
противоречиви показания . Не са представени писмени доказателства за проведена
рехабилитация и в болничния лист няма такава препоръка . Няма данни да е осуетено
започване на собствен бизнес от ищцата или тя да се е нуждаела от финансова помощ .
Бул.Ломско шосе е общински път , но е поддържан в добро състояние и без дупки , за което
има констативни протоколи . През 2009 г ВКС е приел за адекватни обезщетения за
неимуществени вреди 4000 лева , но за счупване на глезен с усложнения и трайни
затруднения . Евентуално се дължи до 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди .
Въззивникът Я.С. Й. излага доводи за неправилност на решението на СРС в
отхвърлителната му част за обезщетението за неимуществени вреди . Не е вярно , че болките
са отшумели сравнително бързо . Все още се изпитва дискомфорт и трябва да се присъди по-
високо обезщетение за неимуществени вреди
С.в. е подала писмен отговор на жалбата на Я.Й. . Увреждането на ищцата не е било тежко и
тя няма трайни последици за здравето . СО препраща към доводите във въззивната си жалба
, че не се дължат обезщетения или евентуално се дължат в по-ниски размери .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на
17.08.2021 г и на 31.08.2021 г и е обжалвано в срок съответно на 30.08.2021 г и на
01.09.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът трябва служебно да даде
правилната правна квалификация на предявения иск .
За да уважи исковете в посочените части СРС е приел следното .
Не се спори , че „Ломско шосе“ е общински път пред №28А и заведение „Бар Пойнт“ към
03.10.2020 г. Хлътването в дупката до бордюра се доказва от показанията на св.А. Г. –
ищцата стъпила накриво и незабавно изпитала големи болки .
Според св.Й. /майка на ищцата/ кракът на последната се подул и посинял . В началото
ищцата се нуждаела от чужда помощ , за да отиде до тоалетната , но след 10-я ден започнала
да стъпва на пета . Наложило се да пие обезболяващи , не можела да практикува
планинарство , а за 2-3 седмици и да шофира .
Според СМЕ на вещото лице д-р К.С. ищцата е получила от инцидента навяхване и
разтягане на ставните връзки на дясна глезенна става . Имобилизацията е била за 30 дни , а
2
затрудненията са били за 30-45 дни . Пълно възстановяване е настъпило за около 2 месеца .
От правна страна СРС е посочил , че съгласно чл.2 ал.1 т.2 ЗОС във вр.§7 ал.1 т.4
ЗМСМА общините са собственици на общинските пътища . Според чл.11 ал.1 ЗОС , чл.195
ал.1 ЗУТ и чл.75 ал.3 ЗУТ СО е била длъжна да поддържа „Ломско шосе“ и да не допуска
дупки и хлътвания на пътя . Без значение е кои лица осъществяват тази поддръжка по
възлагане , но за техните действия и бездействия в случая общината носи отговорност по
чл.49 ЗЗД . Налице е фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност , а
съпричиняване не е доказано от ответника . Имуществените вреди /разходи за ортеза и за
съдебно-медицинско удостоверение /са доказани с представени фискални бонове и са в
пряка причинна връзка с инцидента . Размерът на обезщетението за неимуществени вреди
следва от това , че макар и увреждането да не е особено тежко , то е причинило болки ,
страдания и неудобства на ищцата . Последната е била временно неработоспособна за 14
дни и е имала затруднения в бизнеса , придвижването и битовото обслужване . Поради
остатъчни болки след първите 10 дни ищцата не е можела да практикува планинарство , но
после се е възстановила напълно .
Решението на СРС е частично неправилно .
Законосъобразна е правната квалификация на исковете. Първоинстанционният съд правилно
е възприел фактическата обстановка и обосновано е счел от правна страна , че е доказан
фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД . СО носи
отговорност , че към 03.10.2020 г общинският път бул.Ломско шосе пред №28А и заведение
„Бар Пойнт“ не е бил в необходимото безопасно състояние съобразно изискванията на
чл.11 ал.1 ЗОС , чл.195 ал.1 ЗУТ и чл.75 ал.3 ЗУТ. Това е довело до стъпване накриво
/хлътване/ на ищцата , съответно до навяхване и разтягане на ставните връзки на дясната й
глезенна става .
Не е доказано от ответника , който носи доказателствената тежест за тези обстоятелства , да
е налице съпричиняване от страна на ищцата . Не е доказано ищцата да е била разсеяна ,
невнимателна , употребила алкохол и с неподходящи обувки , а самият инцидент е настъпил
в тъмната част на денонощието , когато дупките на пътя и до тротоара са трудно различими .
Няма основание съдът да не кредитира показанията на св.Г. , който е свидетел на инцидента
, още повече , че показанията му се потвърждават и от представената медицинска
документация и СМЕ. Съставените констативни протоколи за пътя не доказват безопасното
му състояние , а и същите са частни свидетелстващи документи без материално
доказателствена сила .
Искът за обезщетение за имуществени вреди искът е доказан по основание и размер –
разходите за ортеза и за освидетелстване от съдебен лекар са в пряка причинна връзка с
доказаното неправомерно поведение на лица , на които ответникът е възложил работа . Без
такова освидетелстване следите от травмите ще се заличат и ищцата няма да може да ги
докаже пред съда .
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди според настоящият съд
3
определеното от СРС обезщетение от 4000 лева се явява прекомерно . Видно от съдебно-
медицинското заключение ищцата е претърпяла само навяхване и разтягане на ставните
връзки на дясната й глезенна става. Ищцата няма счупване или друго засягане на телесен
орган . Представен е болничен лист за 14 дни и според настоящия съд това е периодът , в
който ищцата е имала най-съществени болки и неудобства , включително и при
обслужването , придвижването , шофирането и пр. Това се потвърждава и от св.Й. /майка на
ищцата/ . След тази дата до 30-45 дена са изпитвани болки и неудобства , но те не са били
толкова съществени и интензивни . Предвид младата възраст и засягането само на глезен
ищцата се е възстановила сравнително бързо , като ограниченията са били за известен
допълнителен период само по отношение на интензивен спорт , туризъм и пр., при които
може да е имало остатъчни болки и неудобства . Според СМЕ данни за усложнения и за
непълно възстановяване няма . Не са предмет на исковата молба имуществени вреди –
пропуснати ползи от бъдещ бизнес или нужда от финансова помощ .
Според настоящият съд за претърпяното увреждане , болки , страдания и неудобства на
ищцата следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500
лева . Тази сума адекватно отстранява настъпилите вредни последици – навяхване и
разтягане на глезен , но без счупване . Цитираната от въззивника СО практика на ВКС за
размер на обезщетения за счупвания на глезен от 4000 лева не е актуална . Видно от
решенията се касае за въззивни дела водени през 2007 г , когато обществено-икономически
условия са били съвсем различни , а процесният инцидент е поне 14 години по-късно .
Необосновани са исканията на въззивника Й. да се присъди обезщетение над 4000 лева за
временни затруднения на навехнати и разтегнати връзки на глезен – както се посочи
твърденията за усложнения и непълно възстановяване не са доказани .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която ответникът е
осъден да заплати разликата над 2500 лева до 4000 лева обезщетение за неимуществени
вреди , и искът да се отхвърли в тази част . В останалата част решението на СРС трябва да се
потвърди .
В частта за разноските , право на разноски пред СРС /по компенсация/ има само ищцата .
Принципно ответникът има право на повече , а ищцата на по-малко разноски пред СРС .
След преизчисляване на разноските на страните , тези на ответника са прихванати от тези на
ищцата . Като резултат на ответника не се присъждат разноски , а ищцата има право на
440,02 лева , а не на 790,02 лева разноски пред СРС . Пред СГС право на разноски има само
СО съобразно отхвърлената част от претенциите , като ищецът е заявил , че не претендира
разноски .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20162013 от 23.07.2021 г постановено по гр.д.№50292/2020 г на СРС ,
173 състав ; в частта , с която С.в. е осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Я.С. Й.
4
ЕГН ********** от гр.София разликата над 2500 лева до размера от 4000 лева
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания /; от стъпване накриво /хлътване/
на 03.10.2020 г в дупка на асфалта на бул.**** пред заведение „Бар Пойнт“ ; ведно със
законната лихва от 16.10.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; в частта , в която
СО е осъдена да заплати на Я.С. Й. разликата над 440,02 лева до 790,02 лева разноски
пред СРС ; и в частта , в която Я.С. Й. е осъдена да заплати на СО 47,75 лева разноски
пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Я.С. Й. ЕГН ********** от гр.София да се осъди на основание чл.49
ЗЗД С.в. да й заплати разликата над 2500 лева до размера от 4000 лева обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания /; от стъпване накриво /хлътване/ на 03.10.2020 г в
дупка на асфалта на бул.**** пред заведение „Бар Пойнт“ ; ведно със законната лихва от
16.10.2020 г до окончателното заплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС :
в частта , с която С.в. е осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Я.С. Й. ЕГН
********** от гр.София сумата от 2500 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания / и сумата от 180 лева имуществени вреди / разходи за ортеза и за съдебно-
медицинско удостоверение / ; от стъпване накриво /хлътване/ на 03.10.2020 г в дупка на
асфалта на бул.**** пред заведение „Бар Пойнт“ ; ведно със законната лихва от 16.10.2020 г
до окончателното заплащане на сумата; и сумата от 440,02 лева разноски пред СРС /по
компенсация/ ;
както и в частта , в която посочения иск за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 4000 лева до предявения размер от 7800 лева ведно със
законната лихва от 16.10.2020 г до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Я.С. Й. ЕГН ********** от гр.София да заплати на С.в. сумата от 136,16 лева
разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5