Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Антония Тенева, като разгледа докладваното от съдия
Аврамова АНД № 344 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.М.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, против наказателно постановление №
19-0271-000616 от 06.06.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД
на МВР - Хасково, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки по реда на
Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения,
че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Оспорва се отразената в АУАН фактическа обстановка, като се твърди, че същият е
опорочен поради допуснати при съставянето и връчването му процесуални
нарушения. По същество са наведени доводи, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение, тъй като е управлявал лек автомобил, който е бил
регистриран и с поставени регистрационни табели. Сочи се, че жалбоподателят не
е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което
липсвал умисъл за извършване на твърдяното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пълномощникът на
жалбоподателя - адв. Г. С.поддържа подадената жалба. Възразява, че липсва
субективната страна на извършеното нарушение. Твърди, че жалбоподателят не е
знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила. Пледира за отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващия орган РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 14.03.2019 г. се провеждала
специализирана полицейска операция на територията на Община Харманли, като
полицейските служители П.И.П. и Г.Р.Д. били позиционирани на кръстовището на
бул. ‘България” и ул. “Г. М. Димитров”. Около 14:20 часа забелязали към тях да
се движи лек автомобил марка “БМВ 530Д” с рег. № Х .. КК, при което го спрели
за извършване на проверка. Полицейските служители установили, че водачът бил
жалбоподателят Г.М.Г., който представил СУМПС, свидетелство за регистрация на
автомобила и договор за покупко-продажба на МПС. При извършена справка в
системата на МВР свидетелите констатирали, че управляваният от жалбоподателя
автомобил бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В резултат на проверката бил съставен АУАН № 127640/14.03.2019 г., който
бил връчен лично и подписан от жалбоподателя Г.М.Г..
По случая било образувано бързо
производство № 150/2019 г. по описа на РУ - Харманли за престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С постановление от 25.03.2019 г. районният
прокурор при РП - Харманли прекратил наказателното производство поради явна
незначителност на обществената опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК. Материалите били изпратени на Началника на РУ - Харманли при ОД на МВР -
Хасково по компетентност, въз основа на което е било издадено обжалваното НП №
19-0271-000616/06.06.2019 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По делото е представен договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, видно от който на
31.07.2018 г. Р.А. К. е продал на жалбоподателя Г.М.Г. лек автомобил марка
“БМВ”, модел “530 Д”, рама № WBANC71060B637383, двигател № 306D238415570, с
рег. № Х 6564 КК.
От приложената справка № 271р-7876/15.03.2019 г.
на РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково се установява, че процесният автомобил
е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 19:32 часа
на 01.10.2018 г.
Видно от изготвената справка за
нарушител/водач, жалбоподателят Г. притежава валидно СУМПС, като многократно е
наказван за нарушаване на правилата за движение по пътищата.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели П.И.П. и Г.Р.Д., които описват подробно и еднопосочно
извършената от тях проверка и направените констатации. Съдът изцяло кредитира
показанията на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и
съответстващи на наличната доказателствена съвкупност. Приетите от съда
фактически положение се установяват и посредством събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в приложените административнонаказателна преписка и
бързо производство № 150/2019 г. по описа на РУ - Харманли.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка
съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона видно от
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи
правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП
обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената
за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са
достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства,
при които е извършено нарушението.
На жалбоподателя е вменено нарушение
на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Според
легалното определение на §6, т. 18а от ДР на ЗДвП,
„регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. Нарушението е скрепено със санкцията,
предвидена в чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, който регламентира, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В настоящия случай ангажирането на
административнонаказателната отговорност на нарушителя е обусловено от
въведеното в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП задължение на приобретателя на регистрирано
ППС в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация
на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с
цел продажба. При неизпълнение на това задължение в двумесечен срок от
придобиването на превозното средство, регистрацията служебно се прекратява по
реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна
система.
С оглед събраната по делото
доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят Г.М.Г. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на 31.07.2018 г.
жалбоподателят е придобил лек автомобил марка “БМВ 530Д” с рег. № Х 6564 КК,
като в едномесечен срок не е заявил за регистриране промяната в собствеността,
поради което на 01.10.2018 г. регистрацията на автомобила била служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Въпреки това на 14.03.2019 г. в
гр. Харманли жалбоподателят управлявал процесното МПС, което не било
регистрирано по надлежния ред. В тази насока са показанията на разпитаните
полицейски служители, които са констатирали извършеното нарушение, както и
писмените доказателства, удостоверяващи факта на прекратяване на регистрацията
по отношение на процесния автомобил.
Неоснователно е възражението, че
жалбоподателят не е бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила. В
разпоредбата на чл. 18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. е регламентирано извършването на служебно прекратяване на регистрацията на
ППС. Същевременно в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
уредена в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от наредбата, не е
предвидено задължение за уведомяване на приобретателя. Прекратяването на регистрацията
настъпва по силата на закона, а не по волята на административния орган, поради
което не е било необходимо контролните органи да информират жалбоподателя Г. за
прекратяването на регистрацията, доколкото законодателят не им е вменил такова
задължение. В този ред на мисли не може да бъде споделено и оплакването, че
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е извършено от жалбоподателя виновно
поради липсата на умисъл. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. Такава изрична
разпоредба, която да изключва административнонаказателната отговорност при
непредпазливо осъществяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл.
175, ал. 3, пред., 1 от ЗДвП, не е предвидена от законодателя. Действително
липсата на знание от страна на жалбоподателя за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила изключва умисъла, но не и непредпазливостта
като форма на вината, която всъщност е налице. Това е изводимо от задължението
му, като водач на МПС да познава приложимите в случая разпоредби на чл. 145,
ал. 2, чл. 143, ал. 15 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Следователно жалбоподателят е
бил длъжен и е могъл да предвиди, че бездействието му да регистрира промяната в
собствеността на автомобила ще доведе до неблагоприятни последици, а именно
служебно прекратяване на неговата регистрация, при което е следвало да съобрази
поведението си с тези последици и да не предприема управление на автомобила по
пътищата, отворени за обществено ползване. При това положение съдът намира, че
правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Г.М.Г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
При индивидуализиране на кумулативно
предвидените за извършеното нарушение наказания, административнонаказващия
орган е наложил наказанието „лишаване от право да управлява МПС” в минималния
срок от 6 месеца, а наказанието „глоба” в максималния размер от 500 лв. При
преценка на събраните по делото доказателства се обосновава извод, че в случая
са налице отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства. На първо
място това са множеството нарушения на правилата за движение по пътищата, които
се установяват от приложената по делото справка за нарушител/водач. На следващо
място е обстоятелството, че от закупуване на процесния автомобил на 31.07.2018
г. до извършване на нарушението на 14.03.2019 г. е изминал един сравнително
продължителен период от време, през който жалбоподателят не е предприел
действия в изпълнение на задължението си за регистриране на автомобила, чийто
срок е едномесечен. В контекста на тези съображения съдът преценява, че
наложените наказания са съобразени със смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства и се явяват адекватна на
извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на
наказанието. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., съгласно която за
управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер (чл. 175, ал. 3 от ЗДвП) се отнемат 10 контролни точки.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0271-000616 от 06.06.2019 г., издадено
от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на Г.М.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки по
реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: