Определение по дело №730/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Т.К.Р., ЕГН: **********,***, против разрешение за строеж № 3/13.01.2023 г., издадено от главния архитект на община Айтос. В жалбата се твърди, че Р. е заинтересовано лице в производството по издаване на оспореното разрешение по аргумент от чл.131 от ЗУТ, като собственик на имот съседен на този, за който е издаден процесният акт. Сочи, че не бил уведомен в производството по издаване на разрешението за строеж и че неправилно общинска администрация Айтос твърди, че последното е влязло в законна сила на 07.02.2023 г.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е становище от процесуален представител, в което се изразява становище по същество. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, ако ответната страна претендира присъждане на разноски.

Ответникът главен архитект на община Айтос, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено е становище от кмета на община Айтос, в което се твърди, че жалбата е недопустима поради просрочие и липса на правен интерес от оспорване, съгласно чл.149, ал.2 от ЗУТ. Иска се производството по делото да бъде прекратено и в полза на общината Айтос да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт.

Факти:

Със заявление за издаване на разрешение за строеж вх.№ 94-00-107/09.01.2023 г. (л.19) Я.Н.заявила издаване на разрешение за строеж за изграждане на ограда в собствения й УПИ IX-321, квартал № 144 по плана на гр. Айтос. Към заявлението са приложени: нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване правото на ползване № 43, том VII, дело № 2611/29.12.1997 г. (л.21); скица № 1845/06.12.2022 г. с виза за проектиране (л.23); Становище за строителни конструкции (л.24); писмо с изх.№ ПД-3838/1/06.01.2023 г. на РИОСВ Бургас (л.27).

Главният архитект на община Айтос издал разрешение за строеж № 3/13.01.2023 г., с възложител Я.Н., за извършване на строителство на масивна ограда с височина до 2,20 м. по вътрешната страна на северната регулационна линия на УПИ IX-321, квартал № 144 по плана на гр. Айтос, съгласно скица № 1845/06.12.2022 г. с виза за проектиране. Разрешението е издадено на основание чл.148, ал.1 и 2 от ЗУТ, във връзка с подадено от Н. заявление.

Жалбоподателят Р. е собственик на идеална част от дворно място, съставляващо поземлен имот с пл. № 319 в кв. 144, за който имот е отреден УПИ VIII-319 в квартал № 144 по плана на гр. Айтос, за което е съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № 180, том. 2, рег. № 3218, дело № 309/09.06.2022 г. (л.11).

С жалба вх.№ 94-00-564/16.02.2023 г. (л.16) Я.Н.заявила необходимост от съдействие от страна на общинска администрация Айтос за осъществяване на издаденото й разрешение за строеж поради невъзможност за постигане на споразумение със съседа Т. Р.. Към жалбата е приложено разрешението за строеж и протокол за трасиране на границите на УПИ IX-321, квартал № 144 по плана на гр. Айтос (л.18), подписан от Н. и Р..

С писмо изх.№ 94-00-564/1/08.03.2023 г. (л.13) на жалбоподателя и на Н. е изпратен отговор на жалбата, в който е посочено, че процесното разрешение за строеж е влязло в законна сила и е акт годен за изпълнение, породил права за възложителя. Писмото е получено от Р. на 15.03.2023 г. (л.15).

С жалба вх.№ Ж-7/17.03.2023 г. Т. Р. оспорил разрешение за строеж № 3/13.01.2023 г., издадено от Главния архитект на община Айтос (л.5).

Правни изводи:

Съгласно чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, заинтересувани лица, които могат да обжалват разрешението за строеж, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл.22, ал.1 са възложителят и собственикът на земята. Видно от съдържанието на оспорения акт, в случая е разрешено да се извърши строителство на плътна масивна ограда с височина до 2,20 м. по вътрешната регулационна линия между УПИ IX-321 и УПИ VIII-319, кв. 144, която ще бъде изпълнена изцяло в имота на възложителя УПИ IX-321, т.е. предвижда се изграждане на нов строеж разположен единствено в имота на възложителя Н..

Жалбоподателят следва да докаже, че попада в хипотезата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ. Видно от приложените по преписката доказателства, по делото не са налице данни, въз основа на които да се приеме, че Р. притежава право на собственост или ограничени вещи права или е инвеститор или притежава други релевантни за спора права по силата на специален закон върху процесния УПИ, в който е разрешено строителството. В този смисъл жалбоподателят не е заинтересована страна по смисъла на чл.149, ал.2, т.1, предл. първо от ЗУТ, имаща правен интерес да обжалва издаденото разрешение за строеж.

Следователно, оспорващият разрешението за строеж не разполага с изискуемата активна процесуална легитимация. В този смисъл – Определение № 3539 от 13.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2022 г., Определение № 6069 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2021 г., Определение № 9862 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6336/2020 г.

В случая разпоредбата на чл.131 от ЗУТ, на която жалбоподателят се позовава е неприложима. Тази норма определя заинтересуваните лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения, а не при издаване на разрешение за строеж.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на качеството заинтересована страна по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване на процесното разрешение за строеж. Поради липса на правен интерес оспорването е недопустимо и на основание чл.159, т.4 от АПК жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като по делото липсват доказателства административният орган да е представляван от юрисконсулт.

Предвид изложеното и на основание чл.159, ал.4 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.07.2023 г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.К.Р., ЕГН **********,***, против разрешение за строеж № 3/13.01.2023 г., издадено от главния архитект на община Айтос.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 730/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

	Съдия: