Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София,
28.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 9 119 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Голакова
и за да се произнесе взе предвид следното::
Производството е по реда на
чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №87976 от 28.08.2020г. от В.А.М.
срещу постановление от 08.07.2020год. постановено по изпълнително дело №20088510400663,
с което е оставена без уважение молбата му за прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят – В.А.М. посочва, че по изпълнителното
дело са налице два периода, в които взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия: 23.09.2014г. – 13.02.2017г. и 13.02.2017г. –
04.02.2020г. С оглед на това поддържа, че съдебният изпълнител е следвало
служебно да прекрати изпълнителното производство и съответно да вдигне
наложените запори и възбрани. Моли обжалваното постановление да бъде отменено и
да се постанови прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
Взискателят – ЗД „Б.И.“ АД в определения от закона
срок не е депозирал писмено възражение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна. На 29.03.2015г. посочва, че е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 13.08.2018г. е
изпратено запорно съобщение до работодателя, а на 20.08.2018г. е наложен запор
на банкова сметка ***.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени документите по
делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20088510400663 е образувано по молба от 13.08.2008г. на ЗД „Б.И.“ АД
и въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2008г., издаден по гр.дело №3 359/2007
год. по описа на СРС, 28 - ми състав.
На
23.10.2008г. е вписана възбрана върху имот, притежаван от длъжника /стр. 51 от
изпълнителното дело/.
На
06.01.2009г. е извършен опис на недвижимия имот от частния съдебен изпълнител
/страница 69 от изпълнителното дело/.
На
23.09.2014г. е подадена молба от взискателя с искане за извършване на опис и
оценка на движимите вещи на длъжника, които се намират на неговия постоянен и
настоящ адрес /страница 148 от изпълнителното дело/.
На
29.03.2015г. е изготвено запорно съобщение до „С. 2014 БГ“ ЕООД, в качеството
му на работадател на длъжника. По изпълнителното дело няма данни това запорно
съобщение да е връчено.
На
13.02.2017г. е подадена молба от взискателя /страница 158 от делото/, в която
отново е направено искането за извършване на опис на движимото имущество, което
се намира на адреса на длъжника по делото, както и да се наложат запори по
банковите сметки на това лице и съответно върху трудовото му възнаграждение.
На
20.08.2018г. е изготвено писмо от „ОББ“ АД, в което е посочено, че е наложен
запор по отношение на банковата сметка на длъжника /страница 169 от делото/.
На
04.02.2020г. е подадена молба от взискателя с искане заналагане на запор върху
МПС, собственост на длъжника и извършване на опис и оценка на същите /стрпаница
167 от делото/.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
изводи:
Жалбата е подадена
в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК /, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В чл. 433, ал. 1 от ГПК са изброени изчерпателно хипотезите, при които съдебният изпълнител следва
да прекрати изпълнителното производство.
Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява „когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка“. В тази хипотеза съгласно т. 10
от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по описа на ОСГТК на ВКС
прекратяването на изпълнителното действие настъпва по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
От описаното
по-горе в настоящото решение се установява, че взискателят след като е подал
молба на 23.09.2014г., в която е направил искане за извършване на конкретни
изпълнителни способи, следваща му молба е от 13.02.2017г., като в този период няма
извършвани изпълнителни действия от съдебния изпълнител. След втората посочена
молба, в която освен поисканите изпълнителни способи в молбата от 23.09.2014г.
са посочени и нови такива, следващата молба от взискателя е подадена на
04.02.2020г. С оглед на така посоченото, настоящият съдебен състав приема, че
действително в разглежданото изпълнително производство се установяват периоди,
в които взискателят повече от две години не е поискал извършване на
изпълнителни действия, както и такива не са извършвани. Предвид така приетото
следва, че още на 24.09.2016г. изпълнителното производство е прекратено по
право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и за съдебния изпълнител е
възникнало задължени да вдигне всички наложени запори и възбрани до този
момент.
Предвид изложените
мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалвания акт на съдебния
изпълнител е незаконосъобразен и поради това следва да бъде отменен, като се
уважи направеното от длъжника искане и се констатира прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, считано от
24.09.2016г.
С тези мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 08.07.2020год. постановено по
изпълнително дело №20088510400663, с което е оставена без уважение молбата с
вх. №44 216 на В.А.М. за прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА изпълнително дело №20088510400663 на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, считано от 24.09.2016г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/