О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260449
гр. Пловдив,
07.04.2021 г.
Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито
заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
след
като се запозна с докладваното от съдия
Хаджиев ВЧНД № 537/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба
от на М.Д. Т. с ЕГН **********, против Определение № 88 от 18.02.2021 г.,
постановено по ЧНД № 351/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив - X н.с., с което е потвърдено
Постановление от 14.12.2020 г., на Районна прокуратура – Пловдив за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 452/2017 г. по описа на Сектор ИП при ОД на МВР
- Пловдив, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
В жалбата се твърди, че постановеното определение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Излагат
се съображения, че за да е
налице прекъсване на давността е необходимо не само действието да е предприето
от надлежен орган, но и същото да е насочено към преследване на определено лице
за конкретно деяние. Такива действия са - привличането на лицето като обвиняем,
възбуждане на предварително производство, независимо че лицето е разпитано като
свидетел. Предвид изложеното Т., счита, че с образуването на досъдебното
производство на 14.11.2017 г. и извършените по него действия на надлежните
органи по разследването, с които е възбудено производство и лицето К. е
разпитан като свидетел давността е прекъсната, а с оглед разпоредбата на чл.81
ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл.80 от НК. Счита, че към настоящия момент давностния срок, с изтичането на който наказателното
преследване се прекратява не е изтекъл, защото същият е 15 годишен и имайки
предвид момента на извършване на престъплението 10.01.2018г. то същия изтича на
10.01.2023 г.
В жалбата се твърди, че с изменението на разпоредбата на чл.214 ал.3 от НПК
/ДВ, бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./ в постановлението за образуване
на досъдебно производство не се посочват имената на лицето, за което има данни,
че е извършило престъплението, поради което и процесното
ДП е образувано срещу неизвестен извършител. От друга страна Т. счита, че както
с факта на образуваното досъдебно производство е възбудено предварително
производство и лицето К. е разпитано като свидетел, това несъмнено са действия,
както е посочено в Тълкувателно решение №96 по н.д. №76/61г. на ОСНК на ВС, а и
както сам първоинстанционния съд сочи, които водят до
прекъсване на давността.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител за това, че на
неустановена дата през 2010 г. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил у М. Д. *** заблуждение, с което е причинил на същата имотна
вреда - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
За да прекрати наказателното производство, представителят на
държавното обвинение е възприел следната фактическа обстановка:
В началото на януари 2008 г., св. Т. К., управител на „***“ ЕООД, помолил св. М.Т., св. К.В и св. Е. Т. - работнички във фирмата, да
изтеглят кредити на свое име от „Банка ДСК“ ЕАД и да му предадат парите, за да
закрепи финансовото положение на фирмата, като им обещал, че той ще изплаща
вноските по тези кредити. На 10.01.2008 г., св. Т., св. В. и св. Т., придружени
от св. К., посетили клон на банката в гр.П., ж.к.„Т.“. Жалбоподателката
изтеглила кредит в размер на 10 000 лв. с поръчител св. В., св. В. изтеглила
кредит в размер на 15 000 лв. с поръчител св. Т., а св. А. изтеглила кредит в
размер на 15 000 лв. с поръчители св. Т. и св. В.. Трите предали получените
суми на св. К. на същия ден - 10.01.2008 г.
В първите няколко месеца св. К. погасявал вноските по
кредитите, но впоследствие спрял да ги обслужва. Кредитите станали предсрочно
изискуеми и банката предприела действия по принудително изпълнение спрямо св.
Т., св. В. и св. Т.. Впоследствие кредитите на св. В. и св. Т. били погасени от
св. К..
По отношение на кредита на жалбоподателката,
за изпълнение на същият било образувано изпълнително дело № 20108190401696 на
ЧСИ Л. М., като задължението възлизало на 14 337,33 лв. и било погасено от сина й на
19.01.2011г. В последствие пострадалата подала жалба, като било образувано
наказателно производство.
Първостепенният съд в мотивите си е посочил, че в
обжалваното наказателно постановление не са посочени доказателствата, въз
основа на които прокурорът е приел така посочената от него фактическа
обстановка, а се е задоволил единствено да изброи събраните доказателства и доказателствени средства - разпити на св. Т., В., Т.а и
изискани справки от Банка ДСК ЕАД и ЧСИ Л.М., но не и да ги коментира поотделно
и в тяхната съвкупност. Това е било необходимо, защото от анализа на събраните
в хода на досъдебното производство доказателства се установява противоречие по
отношение на основен за извода на прокурора факт - датата на извършване на
престъплението, поради което последният е следвало да изложи изрични аргументи
защо е приел, че датата на извършване на деянието е 10.01.2008г.
Досъдебно производство е било образувано за извършено
престъпление на неустановена дата през 2010г. в гр. Пловдив. Че деянието е било
извършено в началото на 2010 г. свидетелстват и показанията на св. В. (л. 22 от
ДП), св. Т. (л. 24), св. К. (л. 26), св. Т. (л. 110). В различен смисъл се
явяват писмените доказателства, събрани по делото, съгласно които действията на
св. К. са били предприети на 10.01.2008 г. и които явно са били кредитирани от
прокурора. В представената по делото Заповед № 8259/17.09.2010 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена от PC - Пловдив (л. 9) е видно,
че св. Т., както и св. В. са били задължени по договор за кредит от 10.01.2008
г., като въз основа на тази заповед е бил издаден изпълнителен лист (л. 11) и
образувано изпълнително производство. Кредитът от Банка ДСК е бил окончателно погасен
на 19.01.2011 г. съгласно справката от Банка ДСК (л. 124), а изпълнителното
производство - прекратено на 31.01.2011 г., съгласно справката от ЧСИ Мурджанова (л. 127).
Във връзка с изложеното, първостепенният съд е извършил и
собствен анализ на събраните по досъдебното производство доказателства и
правилно е приел, че по делото няма събрано нито едно доказателство, което да
сочи процесното деяние да е извършено след 2010 г.
Събраните по делото писмени доказателства категорично опровергават тази възможност,
доколкото заповедта за изпълнение на парично задължение издадена от РС -
Пловдив, по която пострадалата твърди да е била принудена да заплаща
задължението по изтегления кредит, е от дата 17.09.2010 г.
Въз основа на изложеното, първостепенният съд е приел, че
изводът на прокурора, че е изтекла давността за наказателно преследване, поради
което е прекратил наказателното производство е правилен.
Настоящата инстанция напълно споделя този извод на първмостепенния съд.
Деянието, за което е било образувано процесното
досъдебно производство, е било извършено и довършено според прокурора на
10.01.2008 г., на която дата е възникнала и имотната вреда за пострадалата — с
предаването на паричната сума в размер на 10 000 лв. на св. К.. Съгласно
чл.209, ал.1 от НК, предвиденото наказание за престъплението „измама“ е
лишаване от свобода от една до шест години. В тази връзка, съгласно чл.80,
ал.1, т.3 от НК давността за наказателно преследване за процесното
деяние е 10-годишна. Същата е започнала да тече при приетото от прокурора на
10.01.2008 г. (на основание чл.80, ал.3 от НК) и е изтекла на 10.01.2018 г.
Правилно първостепенният съд е приел, че дори да се приеме, че деянието е било
извършено на по-късна дата — в началото на 2010 г. (каквото е посочено в
гласните доказателствени средства), то и в такъв
случай давността е изтекла в началото на 2020 г.
Правилно първостепенният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че давността е била прекъсната с
подаването на жалбата от страна на пострадалата, защото съгласно разпоредбата
на чл.81, ал.2 от НПК, условие за прекъсване на давността за наказателно
преследване е да бъде извършено каквото и да е действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.
Действието следва да е извършено от компетентен
орган, съобразно предвидените процесуални правила в НПК, в рамките на
наказателното производство. Необходимо е то да е конкретизирано, като с него
трябва да се осъществява наказателно преследване за определено престъпление и
спрямо конкретно лице. Тук съществен е въпросът кои са действията, имащи
за свой правен ефект прекъсването на давността.
В съдебната практиката се приема, че процесуални действия, които прекъсват
давността за наказателно преследване са образуване на наказателното
производство срещу определено лице, привличане и разпит на лице в качеството на
обвиняем, изготвяне на обвинително заключение, предаване на делото в съда,
насрочване на съдебно заседание и други. Това е залегнало в ТР № 28/1959 г. по
н.д. № 19/1959 г. на ОСНК, ТР № 96/1961 г. по н.д. 76/61 г. на ОСНК; Решение №
305/2002 г., постановено по н.д.
177/2002 г. на ВКС, НК, Решение № 46/01.04.1985 г., постановено по н.д.
№16/1985 г. на ВКС. Крайният извод от изложеното е, че подаването на жалбата от
страна на жалбоподателката до компетентния орган не е
действие водещо до прекъсването на давността.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателката, че с образуването на досъдебното
производство и разпита на Т. К. като свидетел са действия които водят до
прекъсване на давността. В посочените по-горе решение се приема безспорно, че
действия които водят до прекъсване на давността са образуване на наказателното производство срещу
определено лице и привличане и разпит на лице в качеството на обвиняем. В
настоящият случай досъдебното производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител и това действие не е от
категорията такива водещи до прекъсване на давността. В Случая това действие не
е било насочено към конкретно определено лице. Овен това съгласно разпоредбата
на чл.214, ал.3 от НПК, променена ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 год., в постановлението за
образуване на досъдебното производство не се посочват имената на лицето, за
което има данни, че е извършило престъплението.
Разпита
на лице в качеството му на свидетел също не е действие водещо до прекъсване на
давността. Такова би било разпита на лице в качеството му на обвиняем, след
надлежното му привличане в това качество.
Предвид изложеното, правилно първоинстанционният
съд не е установил наличието на извършено действие, което да прекъсва
давността, съгласно чл.81, ал.2 от НПК, нито да е налице
спиращо давността действие по смисъла на чл.81, ал.1 от НПК, поради което
възможността за провеждане на наказателно преследване на основание чл. 80, ал.
1, т. 3 от НК се е изключила по давност към настоящия момент и постановлението
за прекратяване на наказателното производство е правилно.
С оглед на това, въззивната
инстанция прие да потвърди изцяло обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 88 от 18.02.2021 г., постановено по ЧНД №
351/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, X наказателен състав, с което е потвърдено Постановление от 14.12.2020 г., на Районна
прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 452/2017 г. по описа
на Сектор ИП при ОД на МВР - Пловдив,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.