О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е № 65
Гр. Сливен, 06.04.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито
съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Красимир Маринов и
при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова ЧКАНД № 29/2022 г.
година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по частна жалба от В.А.Я., ЕГН ********** *** срещу Определение
№ 361/17.12.2021 г., постановено в закрито съдебно заседание по АНД № 1508/2021
г. по описа на Районен съд Сливен, с което е прекратено производството по
делото.
В частната жалба се релевират
доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че първоинстанционният
съд неправилно е приел недопустимост на жалбата поради просрочие на същата,
като не е взел предвид депозираното от Я. възражение по издадения електронен
фиш. Наказващият орган не уважил възражението, като уведомил жалбоподателя, че
следва да подаде декларация по реда на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, което писмо било
получено в пощенската станция по местоживеене на Я. на 23.11.2021 г. и връчено
на последния на по – късна дата. От така изложеното следвало, че 14 – дневния
срок за обжалване на електронния фиш не е изтекъл, тъй като според чл. 189 ал.
8 от ЗДвП този срок течал от съобщаване на отказа за анулиране на фиша.
В с.з. частният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. ответникът
по частната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява. В
писмено становище с подробно изложени доводи оспорва частната жалба и моли съда
да остави в сила определението на Районен съд – Сливен.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура – Сливен предоставя на съда преценка досежно
законосъобразността на атакувания съдебен акт, с оглед представените
допълнителни по делото доказателства.
При преценка на
събраните по делото писмени доказателства настоящата касационна съдебна
инстанция намира частната жалба за основателна, при следните съображения от
фактическо и правно естество:
С Електронен фиш сер. К, № 4836785, издаден от ОД на МВР – Сливен била
ангажирана административнонаказателната отговорност
на В.А.Я. за извършено на 03.04.2021 г. нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП –
управление на МПС – Мерцедес Ц 220 Блуетек с рег. №
СН 1987 АС в населено място (гр. Сливен) със скорост от 80 км/ч, при допустима
максимална скорост от 50 км/ч, за което нарушение наказващият орган
определил/наложил административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто)
лева. Извършеното нарушение се потвърждава от приложения към фиша снимков
материал. Издаденият електронен фиш бил връчен на неговия адресат Я. на
28.10.2021 г. Срещу санкционния акт на 02.11.2021 г. Я. подал възражение, като
с писмо рег. № УРИ-804р000-10030/22.11.2021 г. Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Сливен го уведомил, че за да бъде извършена корекция на
електронния фиш, следва да се подаде попълнена декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, като се предостави копие от СУМПС на водача, управлявал автомобила при
извършване на нарушението.
По делото не са
представени доказателства, че по подаденото от Я. на 02.11.2021 г. възражение
има произнасяне на наказващия орган дали се анулира фиша, или възражението е
неоснователно.
Видно от доказателствата
по административнонаказателната преписка, в извадка
от информационните масиви на МВР като с. на процесния автомобил е вписана Е. В.
Й. с адрес ***, с дата на придобиване на превозното средство 31.07.2017 г.
На 04.12.2021 г. В.А.Я.
подал жалба срещу електронния фиш до Районен съд – Сливен, в която заявил, че
не е и никога не е бил собственик на посоченото в ЕФ превозно средство, както и
никога не е управлявал същото.
С Определение № 361/17.12.2021
г., постановено по АНД № 1508/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен жалбата
на Я. била оставена без разглеждане и производството по делото – прекратено. В
мотивите си решаващият съдебен състав приел, че електронният фиш е връчен на
28.10.2021 г., а жалбата е подадена на 04.12.2021 г., поради което, като
подадена след изтичане на преклузивния 14 – дневен
срок, същата се явява просрочена и съответно – процесуално недопустима за
разглеждане по същество.
При горните данни
настоящата касационна инстанция намира, че обжалваният акт на Районен съд –
Сливен – Определение № 361/17.12.2021 г., постановено по АНД № 1508/2021 г. е
незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, при следните съображения:
Видно е от доказателствата,
че електронният фиш е издаден на лице, различно от вписания в информационната
система на МВР собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението
за скорост. При това обстоятелство, санкционираният с фиша Я. е подал
възражение по реда на чл. 189 ал. 6 от ЗДвП, а не декларация по ал. 5, към
която законодателят поставя изискване за посочване на конкретни
идентификационни данни за лицето, управлявало превозното средство и съответно –
извършило нарушението. Съобразно чл. 189 ал. 6 изр. първо от ЗДвП, в 7-дневен
срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение
пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи,
като Директорът разглежда възражението и преценява доказателствата в 7-дневен
срок от постъпването му. Според данните по делото, възражението на Я. е
постъпило на 02.11.2021 г. и е следвало в 7 – дневен срок същото да бъде
разгледано от сезирания административен орган. Според чл. 189 ал. 7 от ЗДвП, Директорът на областната дирекция
на Министерството на вътрешните работи уведомява собственика на превозното
средство, а когато то е собственост на юридическо лице - неговия законен
представител, за решението си по ал. 6 в 7-дневен срок от датата на
анулирането, съответно - на отказа за анулиране на фиша. Разпоредбата задължава
органа да се произнесе изрично с решение за анулиране на фиша или отказ за
неговото анулиране, както и да уведоми собственика на превозното средство за
приетото решение. В процесния случай, с оглед доказателствата, представени от
наказващия орган по преписката, от които се установява, че превозното средство,
с което е извършено административното нарушение е собственост на лице, различно
от вписания в електронния фиш и настоящ жалбоподател В.Я., последният е бил
(както е заявено в жалбата до Районния съд) в невъзможност да депозира
декларация по чл. 189 ал. 5 изр. второ, съдържаща идентификационни данни за
водача, извършил нарушението. Това обстоятелство е предпоставило депозирането
на възражение, което макар по своето естество да не попада в нормативно
уредените хипотези по чл. 189 ал. 6 изр. трето от ЗДвП, е единствена
процесуална възможност за санкционираното лице да реализира защита на свои
права и законни интереси. След като е бил сезиран с възражение, което като
правна форма попада в обхвата на чл. 189 ал. 6 от ЗДвП, компетентният орган е
следвало да се произнесе по изложените в същото доводи и твърдения, както и да
извърши проверка на доказателствата. От анализа на цитираните правни норми се
установява, че срокът за обжалване пред съда при наличието на подадено
възражение е обвързан с датата на произнасяне на Директора на ОД на МВР, който
срок по арг. от чл. 189 ал. 8 изр. първо, е 14-
дневен от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В хода на настоящото
съдебно производство са изискани от ответника ОД на МВР – Сливен писмени
доказателства и информация постановен ли е отказ за анулиране на процесния
електронен фиш. Такава информация не е представена, което налага извода, че към
датата на подаване на жалбата до Районен съд – Сливен произнасяне с решение по
подаденото възражение за анулиране на фиша, респ. отказ за неговото анулиране
не е постановено. Следователно, след като наказващият орган не е доказал, че
към 04.12.2021 г. – датата на депозиране на жалбата пред Районен съд – Сливен е
било налице произнасяне с отказ по подаденото възражение вх. №
245000-2174/02.11.2021 г., то и изводът на Районния съд за недопустимост на
обжалването поради просрочие се явява необоснован.
При горните
съображения, атакуваното Определение № 361/17.12.2021 г., постановено по АНД №
1508/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен като незаконосъобразно следва да
бъде отменено и делото – върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените
действия по жалбата на В.А.Я..
Предвид изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 361/17.12.2021 г., постановено по АНД № 1508/2021 г. по описа на Районен съд
– Сливен.
ВРЪЩА АНД № 1508/2021
г. на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалба на В.А.Я.
срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система сер.
К, № 4836785, издаден от ОД на МВР - Сливен.
Настоящото
определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.