Р Е Ш Е
Н И Е №118
гр.Силистра,
10.12.2021 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Виолина Рамова, с участието на прокурор от ОП гр.Силистра Г.В., като
разгледа докладваното от съдия М. Славова КАД
№98 по описа на съда за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №98/16.03.2021г., постановено по
адм.дело №966/2020г., Силистренският районен съд е отхвърлил жалба на Ю.М.У.
против Заповед №РД-09-73-100/13.08.20г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) гр.Силистра, издадена на основание чл.34 ал.8, във
връзка с ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ),
с която е наредено да се изземе от оспорващата имот с идентификатор 00415.155.28,
с обща площ от 22.513 дка, от които обработваеми 17.942 дка,намиращ се в
землището на гр.Алфатар,пора-ди това,че същият е част от Държавния поземлен
фонд (ДПФ) и се ползва без правно основание.
Срещу съдебния акт е постъпила касационна жалба по реда на чл.208 и сл. АПК от Ю.М.У. ***,подадена чрез
представител по пълномощие адв.Тр.С. ***, с която се моли
за отмяна на обжалваното съдебно решение и, след решаване на спора по същество
от касационната инстанция, за отмяна и на първоначално оспорената заповед.Оплакванията в жалбата могат да
бъдат групирани в две направления: От една страна се твърди, че е бил
неприложим облекчения административен ред за изземване на държавния земеделски имот,
дотолкова, доколкото липсвали доказателства, че той е възстановен по реда на
реституционните текстове от ЗСПЗЗ.Ето защо не попадал в хипотезата на чл. 34 ал.1
ЗСПЗЗ,която дава рамката на обстоятелствата,при които се прилага облекчения
административен ред. Втората група аргументи е свързана с твърдение за необоснованост
на съдебния акт, като се счита, че при наличието на неубедителни и изцяло
косвени доказателства, съдът е извел извод в противоречие с логическите правила
и обичайните такива, за това,че именно касационната жалбоподателка
е ползвала процесните почти 18.000 дка от Държавния поземлен фонд, което сочело
на грешен адресат на оспорената пред СРС заповед.Поради всичко това се настоява
да бъде отменено решението на съда и съответно, заповедта по чл.34 ал.1,във вр. с ал.8 ЗСПЗЗ, като се претендират и съдебни разноски.
Ответникът
по касация -Директорът на Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Силистра, чрез упълномощен представител М. Ч. - директор
на Дирекция “АПФСЧР“ при ОДЗ-Силистра, с юридическа правоспособност, в писмен отговор
и в съдебно заседание,поддържа неоснователност на касационното оспорване. Отговаря, според
разбирането на административния орган,на релевираните касационни доводи,намирайки
ги за неоснователни и моли за потвърждаване на съдебното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра, дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.Счита,че оспореното съдебно решение е съответно на
установените факти по делото и закона, поради което предлага същото да бъде
оставено в сила, с отхвърляне на оспорването.
Производството
е по чл.34 ал.8, във връзка с ал.2 ЗСПЗЗ и във връзка с чл.208 и следващите от АПК.Силистренският
административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: Касационните
основания, заявени с жалбата и попадащи в хипотезите на чл.209 т.3 АПК, се
свеждат до твърдения за необоснованост и
за неправилно приложение на материалния
закон,тъй като съдът бил неглижирал повдигнатия пред
него въпрос,че процесният държавен земеделски имот не попадал в обхвата на
чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ и редът за неговото изземване е общият по Закона за държавната
собственост,а не облекченият по чл.34 ЗСПЗЗ. Последното сочело на липса на компетентност
на издателя на оспорената пред СРС заповед, постановена на основание на чл.34
ал.1, във връзка с ал.8 ЗСПЗЗ.Освен това,в контекста на релевираната
необоснованост на съдебния акт се твърди,че фактическите изводи относно централния
спорен въпрос - ползвани ли са неправомерно държавните земи от касаторката, били формирани в нарушение на правилата на формалната
логика и общоизвестните опитни правила.Съдът бил приел за доказан факта, че
именно оспорващата е ползвала процесния парцел от ДПФ, на базата на
неубедителни, при това само косвени доказателства, което е довело до
незаконосъобразен краен резултат. Проверката на обжалвания съдебен акт следва
да се извърши на терена на касационните оплаквания и в параметрите,зададени с
разпоредбата на чл.218 ал.2 от АПК.
Оспореното първоинстанционно
съдебно решение е валидно постановено, от надлежен съдебен състав (арг.чл.164 АПК и §19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК,обн.ДВ,бр.39/11
г.,изм.ДВ,бр.58/17г.), по допустим процес и в съгласие с материалния закон.Това
е така,защото: Районният съд вярно е установил правнозначимите
факти по делото и съответно на тях е приложил закона,касационната проверка за
което,съгласно чл.220 АПК, следва да бъде извършена въз основа на фактическите
установявания на СРС.
Предмет на оспорване пред районния съд
е била Заповед №РД-09-73-100/13. 08.2020г. на Директора на ОДЗ
гр.Силистра,издадена на основание чл.34 ал.8,във вр. с
ал.1 ЗСПЗЗ, с която е наредено да се изземе от Ю.М.У. *** имот с идентификатор
00415.155.28 и обща площ от 22.513 дка, от които обработваеми 17.942 дка,
намиращ се в землището на гр.Алфатар,поради това, че същият е част от Държавния
поземлен фонд и се ползва без правно основание. По т.2 от заповедта е указано
на касаторката,че може да се възползва от
нормативната възможност по чл.34 ал.6 ЗСПЗЗ,за спиране изпълнението на акта при
внасяне на сумата от 2 583.65 лева, представляваща трикратния размер на
средното рентно плащане от 48.00 лева на декар за
землището на гр.Алфатар, което я (т.2) ирелевира изцяло от съдебния контрол,
както правилно е преценил и районният съд.Приел е, че процесната пред него
заповед е издадена от компетентен орган; при спазване на изискуемата форма,
съгласно чл.59 ал.2 АПК, във връзка с чл.34 ал.8 и ал.1 ЗСПЗЗ и при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Видно от мотивите на обжалваното
решение, съдът е установил,че административният орган, в кръга на възложената
му компетентност и съгласно чл.47 ал.8 ППЗСПЗЗ, е разпоредил извършване на
проверка на ползването на земите от ДПФ, находящи се
в гр.Алфатар и съставните селища на същата община,за което е издал Заповед №РД
09-42/29.04.2020г. (л.20), определяйки персоналния състав на комисиите по
общини.В изпълнение на възложените й задължения,назначената комисия е съставила
Констативен протокол №3/18.05.2020г. (л.19) свидетелстващ,че процесният имот №00415.155.28
по КККР на гр.Алфатар, в обем от 17.942 дка, се ползва неправомерно от касационната
жалбоподателка.Установил е принадлежността на същия
към ДПФ посредством представеното Решение №2103 от 10.12.1998г. на Поземлена
комисия гр.Алфатар (л.52, сега Общинска служба по земеделие) за възстановяване
в патримониума на ДПФ на „стопански двор“ от 29.851
дка с номер по картата на землището:300025, който е идентичен с процесния имот
с идентификатор: 00 415.155.28 по КККР на гр.Алфатар (л.53), съгласно
удостоверение за идентичност на имот.
Последното сочи на неоснователност на възражението на касаторката за неприложимост на облекчения ред по чл.34
ЗСПЗЗ по отношение на въпросния държавен земеделски имот,тъй като не бил
възстановен по реда на земеделската реституция, уредена със ЗСПЗЗ. Напротив,
имотът не е просто включен в ДПФ, а е възстановен именно по реда на ЗСПЗЗ,
което налага да бъде отклонено като несъстоятелно възражението от касационната
жалба в горния смисъл.За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано още и
това, че дори да не беше възстановен имот в ДПФ, съгласно чл.24 ал.7
(Нова-ДВ,бр.88/98г.,доп.ДВ,бр.99/02г.), изр.“второ“ от ЗСПЗЗ: „Изземването (на земите от ДПФ) от лицата, които ги държат или владеят без
правно основание или ги ползват не по предназначение, се извършва при условията
и по реда на чл.34, независимо от начина, по който държавата ги е придобила“.
Районният съд е изследвал задълбочено
развилата се процедура по чл.47 ал.1-ал.24 ППЗСПЗЗ, във връзка с Раздел I, Глава пета от Дял втори на АПК „Производства пред
административни органи“ и правилно е установил, че не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,вкл. специфичните от чл.47
ППЗСПЗЗ във връзка с чл.34 ал.1-ал.8 ЗСПЗЗ. Касаторката
не само е била уведомена по реда н чл.26 АПК за започналото производство с
предоставяне на възможност за възражения срещу КП №3/18.05.20г., но и въпреки
липсата на такива (подадено е било искане за преписи от административната
преписка-л.13), нарочно създадена комисия със Заповед №РД 09-71/08.07.20г. на
ответния орган, е разгледала искането ѝ, приемайки го за възражение и
като такова -за неоснователно,тъй като именно жалбоподателката обработва
процесните 17.942 дка от имота на ДПФ, без правно основание, видно от т.1,
раздел:„За Община Алфатар“ на Протокол от 27. 07.2020г. (л.11-л.12). В
обобщение СРС е приел, че процесната пред него Заповед за изземване на имот от
ДПФ от жалбоподателката не е засегната от пороци по смисъла на чл.146 т.1-т.3 АПК, който извод е правилен.
В съгласие с предписанието от чл.168 ал.1 АПК,
е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания
от чл.146 АПК, като е установил, че същият е съответен на материалния закон и
на неговата цел, излагайки задълбочени мотиви по главния конфликтен момент в
процеса пред него - обработвала ли е касаторката
въпросния имот от ДПФ.Дал е положителен отговор на спорния въпрос след
обсъждане на всички доказателства по делото,вкл. показанията на водените от нея
свидетели, които безпротиворечиво са установили,че
държавният имот е разположен зад горичка, където не са ходили и не знаят дали
се обработва и от кого. Това установяване съдът е обсъдил ведно с показанията
на св.И.П.-председател на комисията за проверка на земите от ДПФ за Община-Алфатар
според които,издаването на КП №3/18.05.20г. е било предшествано от сателитно
заснемане, проверка на терен, сходство на културите на имота от ДПФ и съседния,
проверка на данните от системата за идентификация на земеделските парцели,
както и сходство в начина на обработване на имота от ДПФ и съседния на касаторката. В резултат на правилно осъществената оценъчна
дейност съдът е извел верния извод, че именно жалбоподателката обработва („ползва“
по смисъла на чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ) процесния имот от ДПФ,поради което е потвърдил
обжалваната заповед за неговото изземване. В допълнение следва да бъде посочено
и това, че въпросният Констативен протокол (л.19) е официален документ по
разума на чл.179 ал.1 ГПК и неговата доказателствена стойност не е смутена (още
по-малко оборена) посредством гласните доказателствени средства, ангажирани в
процеса от оспорващата. В обобщение, настоящият състав намира,че решаващите
изводи на СРС са формирани съгласно базовите принципи от чл.8 и чл.9 АПК, както
и при спазване на основното начало в гражданския процес от чл.12 ГПК.Като израз
на формираното вътрешно убеждение на съда съобразно правилата на формалната
логика и обичайните правила, след анализ на доказателствената съвкупност по
делото и само на нейната база, същите не се отклоняват от изискването за
истинност. В този ракурс поставен доводът от касационната жалба за
необоснованост на съдебния акт е неоснователен и следва да бъда отхвърлен.
При горните фактически установявания
районният съд е приел, че в особената хипотеза на чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ,са
установени в кумулативност необходимите материални
предпоставки за нейното приложение, а именно:1. Земеделският имот, предмет на
административното разпореждане с процесната пред СРС заповед, е включен в ДПФ;
2. Същият се ползва от други лица, в случая касаторката
и 3. Това ползване се извършва без правно основание. А щом са налице
кумулативно юридическите факти - елементи на правопораждащия
фактически състав по чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва
издаването на заповед за изземване на посоченото правно основание, то очевидно
оспореният пред СРС административен акт е съответен на материалния закон и
неговата цел, както правилно приел и съдът.
Разноски са поискани своевременно само
от касаторката,каквито съобразно из- хода на процеса,
не ѝ се дължат.Обобщавайки изложеното,настоящият състав прие-ма, че
обжалваното решение на СРС е постановено в съответствие с установените факти по
делото и закона, не е засегнато от порок, представляващ касационно основание по
смисъла на чл.209 т.3 АПК,воден от което на основание чл.221 ал.2 пр.1 от АПК,
Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №98/16.03.2021г.,постановено
по адм.дело №966/ 2020г. по описа на Силистренския районен съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.