Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 229
Гр.
Ш., 01.08.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Н.П., 4
състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петина Николова
при секретаря Валентина
Великова, като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 153
по описа на НПРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за
установяване на право на собственост и предаване на владението от владеещият
несобственик с правно основание чл. 108 от ЗС.
Делото е образувано по искова молба вх. № 717 от 06.02.2015г., подадена от М.Б.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН ********** и двамата от с. Т., със съдебен адрес адв. Т.М. – ВАК, срещу Н.А.М. с ЕГН ********** от с. Т.. В исковата молба се твърди, че ищците и ответникът са собственици (всеки на основание давностно владение) на два съседни имота. Имотната граница, според ищците следвало да е по кадастралния план на с. Т., обл. Ш., тъй като владението на ищците, на ответника и на техните наследодатели се простирало именно там. В края на миналата година обаче ответникът съборил съществуващата между двата имота дървена ограда. Ищците претендират, на основание давностно владение собствеността върху процесната реална част от недвижимия имот, в размер на 127 кв.м.,представляващи част от УПИ V-791 от кв.105 съгласно плана на с.Т.И. от 1984 г. Твърдят, че все още са във владение на тази реална част. Затова молят съдът да установи, че са собственици на процесната реална част на основание изтекла придобивна давност.
В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален
представител, поддържат иска изцяло. Твърдят, че са владели процесната реално
определена част от недвижим имот повече от 10 години и са я придобили по
давност.
В отговорът си ответникът си твърди, че посочената от ищците площ от 127 кв.м. във формата на триъгълник не е владяна от тях и затова няма как да са я придобили по давност. Оградата действително била разположена частично в двора на ответника. Заявява, че е владелец на придаваемата към имота му част и е владял спорната част от 1995 г., като от 2004 г. до предявяване на исковата молба е изтекъл необходимия давностен срок. Така изрично се позовава чрез възражение на придобивна давност. Разпитаните по реда на обстоятелствената проверка по издаване на нотариалния акт на ищците свидетели същевременно категорично заявявали пред нотариуса, че ищеца владее точно 840 кв.м. Така било посочено и в молбата на ищеца до нотариуса по повод нотариалното производство.
В хода по същество се
поддържа изложеното в отговора. Излага становището си относно действието а
регулационния план от гледна точка на законодателството в години. Счита, че
иска е неоснователен като ищците не успели да докажат владението си нито от
гледна точка на периода, нито от гледна точка на размера на реално определената
част от недвижим имот. Оспорва се и допустимостта на иска с твърдението, че
тази реално определена част не отговаря на изискванията на чл. 200 от ЗУТ.
Настоящият съдебен
състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа
страна следното:
Установява се от доказателствата по делото, че ищците М.Б.М. и С.М.М. са собственици на недвижим имот – дворно място, представляващо УПИ V-791 от кв. 105 по регулационния план на с. Т. от 1984 г., ведно с построените в дворното място къща, сайвант и гараж и с административен адрес ул. „***“ № 57.
Ответникът е собственик на съседния недвижим имот, представляващ УПИ VI-789 от кв. 105 по плана на с. Т. за 1984 г.
Между двата имота е имало оградена дървена ограда още от времето на предходните собственици на двата процесни имота. Местоположението на дървената ограда е посочено на скица на стр. 73 от делото. От доказателствата по делото се установява, че до 2014 г. страните са владели имотите в такива граници, че дървената ограда е представлявала общата граница между двата имота.
В края на 2014 г. ответникът решил да трасира границите на собственият си имот, при което установил, че съгласно регулационния план границата между двата имота преминава не по изградената дървена ограда. Извършено било трасиране, дървената ограда била премахната и от ответника била поставена нова ограда от телена мрежа, която преминава по регулационната граница.
От назначените по делото три СТЕ,
които в съществената си част не се отличават значително, се установява, че при
действието на различните регулационни планове, границата между двата имота е
била променяна, но съгласно сега действащия регулационен план, тя преминава
там, където е изградена сега новата ограда между двата имота. Спорът между
страните засяга реално обособена територия от 131 кв.м. заключени между старата
дървена ограда и новата ограда от телена мрежа.
При
така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск за собственост на недвижим имот и за предаване на владението му от владеещият несобственик с правно основание чл. 108 от
ЗС. В тежест на ищците бе възложена тежестта да докажат всички твърдени от тях обстоятелства – че
са владяли процесната реално определена част от недвижим имот повече от 10
години.
Съдът намира, че преди да
пристъпи към произнасяне по съществото на спора следва да се произнесе по
възражението на процесуалния представител на ответника, че иска е недопустим,
тъй като параметрите на реално определената част от недвижим имот не отговарят
на изискваният на чл. 200 от ЗУТ. Възражението е неоснователно. Наистина
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ поставя изискването при придобиване на
реално обособена част от поземлен имот, той да отговаря на чл. 19 от ЗУТ, т.е.
на изискванията за самостоятелен парцел. Но последното предложение на втората
алинея на цитираната разпоредба предвижда, че това изискване не е необходимо,
когато този парцел се придава към съседен имот. В настоящия случай е именно
така – ищците твърдят, че независимо чия собственост е била преди време реално
обособената част, предмет на спора, те са я придобили по давност в резултат на
непрекъснато, необезпокоявано и явно владение повече от 10 години.
Съдът намира, че по делото се събраха безспорни доказателства в полза на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, че повече от десет години преди 2014 г. ищците са владели имота за себе си непрекъснато, необезпокоявано и авно. Нещо повече доказва се, че материализираната на място граница между УПИ V-791 и УПИ VI-789 от кв. 105 по регулационния план на с. Т. е минавала по вече премахнатата дървена ограда още от 1936 г., независимо от всички изменения в регулационните планове през годините.
Несъществени са възраженията на процесуалният ответник във връзка с действието на регулационните планове през годините (според различните закони за устройство на територията), тъй като ищците не претендират собственост на основание регулация, а на основание придобивна давност. Самият ответник не е противопоставя на права на ищците свое право, което да произлиза от действието на регулационните планове, поради което същите не следва да бъдат разглеждани по същество.
Предвид горните изводи съдът намира иска за изцяло доказан по своето основание.
По отношение на възражението на ответника, че липсват доказателства относно точния размер на претенцията, съдът намира, че на основание чл. 162 от ГПК и с оглед заключението на изслушаната и кредитирана СТЕ следва да приеме, че претендирания размер от 127 кв.м. е основателен и доказан.
С оглед на това предявения иск се явява изцяло основателен и доказан.
Предвид това и с оглед
направеното искане от ищците за присъждане на разноски, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски. Предвид
направеното в хода по същество възражение от процесуалният представител на
ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира,ч е
реди да се произнесе по въпроса за размера на претенцията за разноски, трябва
първо да се произнесе по това възражение. Настоящият съдебен състав намира, че
платеното от ищците адвокатско възнаграждение от 1000 лв не е прекомерно с
оглед ецната на иска (която се определя въз основа на цената на имота, чиято
защита се търси), но най-вече с оглед фактическата, правна сложност на делото,
броя на съдебните заседания и положения от двамата представители труд и усилия.
Предвид това, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
сумата от 1774 лв, представляващи направени от последните разноски в
производството.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА М.Б.М. с ЕГН ********** и С.М.М.
с ЕГН ********** и двамата от с. Т. ЗА
СОБСТВЕНИЦИ спрямо Н.А.М. с ЕГН ********** от с. Т. на 127 кв.м.
от имот УПИ V-791 от кв. 105 по регулационния
план на с. Т., заключени между старата дървена ограда и новата ограда от телена
мрежа и двете изградени на границата между цитирания имот и УПИ VI-789 от кв. 105 по регулационния план на с. Т..
ОСЪЖДА Н.А.М.
с ЕГН ********** от с. Т. ДА ПРЕДАДЕ
на М.Б.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН ********** и двамата от с. Т.
владението върху 127 кв.м. от имот УПИ V-791 от кв.
105 по регулационния план на с. Т., заключени между старата дървена ограда и
новата ограда от телена мрежа и двете изградени на границата между цитирания
имот и УПИ VI-789 от кв. 105 по регулационния план на с. Т..
ОСЪЖДА Н.А.М.
с ЕГН ********** от с. Т. ДА
ЗАПЛАТИ на М.Б.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН **********
и двамата от с. Т. сумата от 1774 лв. (хиляда
седемстотин и четири лева), представляващи направени от ищците в производството
разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ П /
ПетинА НИКОЛОВА