Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 09.07.. 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на
секретаря Елка Иванова
разгледа докладваното от
съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело
№ 1027 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и следващите от ГПК.
Депозирана е въззивна
жалба от Г.А.А. срещу Решение №
1231/25.03.2019 год., постановено по гр. дело № 13410/2018 г. по описа на ВРС,
с което СЕ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.А.А.,
ЕГН **********, с адрес *** *****, съдебен адрес:***, чрез адв. К.Р. срещу
„Навиборн” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. *****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца следните суми: 1993 щ.д., представляващи
неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. юни 2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 23.61 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 26.07.2018г. до 27.08.2018г. върху
сумата 2500 щ.д. и 2.32 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от
28.08.2018г. до 03.09.2018г. върху сумата 1193 щ.д., като неоснователни.
Претендира се отмяната
на решението на посочените подробни основания във въззивната жалба и
вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски по
делото.
Насрещната страна не е
представила писмен отговор.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство
е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и
правни изводи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в
отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Производството е образувано по предявени от Г.А.А., ЕГН **********, , чрез адв. К.Р.
срещу „Навиборн” ЕООД, ЕИК *********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати
на ищеца следните суми: 1993 щ.д.,
представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м.
юни 2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 04.09.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; 23.61 щ.д., представляващи
лихва за забава за периода от 26.07.2018г. до 27.08.2018г. върху сумата 2500
щ.д. и 2.32 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от
28.08.2018г. до 03.09.2018г. върху сумата 1193 щ.д..
Ищецът твърди,че е полагал е труд по
индивидуален трудов договор сключен на 14.05.2018 г. с посредник, търговско дружество Овърсийз Меритайм ООД на длъжност „вахтен офицер, втори пом. капитан на
м/к „Патра“ 3, плаващ под български флаг. Уговореното трудово възнаграждение
било в размер 2500щ.д., платими до 25-то число на месеца. Корабът се
експлоатирал от ответника „Навиборн” ЕООД От 07.06.2018г. до 03.07.2018г., корабът бил на ремонт в "Булярд
корабостроителна индустрия"-Варна. От 26.07.2018г., ответникът изпаднал в
забава в плащането на дължимото трудово възнаграждение за м.06.2018г. На 27.08.2018г., по банков път на ищеца била изплатена част от
договореното трудово възнаграждение в размер на 1307 щ.д. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 199ж КТК, ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по исковете. През процесния период, ищецът е
полагал труд в ответното дружество, което от своя страна не му е заплатило
дължимото трудово възнаграждение в исковия размер, както и дължимото
обезщетение за забава. Претендира за осъждане на ответника за посочените суми.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Навиборн” ЕООД е депозирал отговор в
който изразява становище, че иска е неоснователен. Твърди,
че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска,тъй като не е наемател на кораб Патра 3 и чл.199ж КТК е неприложим. Не оспорва, че с
трудов договор от м. 05.2018г., ищецът е назначен като втори помощник капитан,
че от 07.06.2018г. до 03.07.2018г. корабът е бил на ремонт в Булярд
корабостроителна индустрия АД, че на 30.06.2018г ищецът е напуснал кораба. Твърди,
че корабът с ИМО N 8000836 и предходно име „К."
е собственост на „Патра Шипинг" ЕООД. С договор за беърбоут чартър от 14.03.2018 г. бил отдаден по наем на дружество „Камаро
СА" (Camaro SA) от Маршалските
острови. Между наемателя „Камаро СА" - като корабопритежател и Ответника - като мениджър, бил сключен договор от 01.03.2018г. за мениджмънт на кораба за периода от 15.03.2018 г. до 07.06.2020 г. Съгласно
договора, мениджърът осъществява от името и за сметка на корабопритежателя
технически и търговски мениджмънт, мениджмънт застраховане, счетоводно
обслужване и снабдяване на Кораба с провизии и гориво. В задълженията на
мениджъра не бил включен мениджмънт на екипажа. Ответникът също така извършвал
от името и за сметка на корабопритежателя всички плащания, сързани с
експлоатацията на кораба. Между наемателя „Камаро СА" - като корабопритежател и „Оушънкру Мениджмънт
Лимитед", Кипър, бил сключен договор за екипажен мениджмънт на кораба. В
изпълнение на договорните си задължения екипажният мениджър от свое име
сключвал трудови договори с екипажа на кораба. Набирането на екипажи в България
се извършвало от екипажния мениджър „Оушънкру Мениджмънт Лимитед", чрез
посредник - „Овърсийс Меритайм" ООД. В качеството
си на корабен мениджър извършвал от името и за сметка на екипажния мениджър
всички плащания на заплати на екипажа. Между „Оушънкру Мениджмънт Лимитед" - като работодател и ищеца - като служител - моряк бил сключен трудов договор N 747-18 от 02.05.2018 г. На 07.06.2018г. корабът влязъл за ремонт в корабостроителния
завод на „Булярд корабостроителна индустрия" АД в гр. Варна, където
останал до началото на юли. На 30.06.2018г. ищецът
самоволно, без да предупреди и даде обяснения на капитана напуснал кораба, като
повече не се е връщал на работа. Напускането му било удостоверено с протокол от 01.07.2018 г., съставен от капитана и двама членове на
екипажа. Капитанът писмено уведомил ответника и работодателя на ищеца, а на 02.07.2018 г. направил писмено предложение за налагане на
финансова санкция на ищеца в размер на 30% от общото му
месечно възнаграждение, съгласно чл. 15 от трудовия договор. Предложението било одобрено
от работодателя на ищеца. За
уреждане на формалности по отписване на ищеца като член на екипажа на кораба и
за вписването на нов втори помощник капитан, корабопритежателят заплатил
170 евро възнаграждение
на корабния агент в пристанище Варна „Сий Партнър" ЕООД. При изплащане на
трудовото възнаграждение на ищеца за юни 2018 г., от сумата 2500 щатски долара били приспаднати
350 щ. д. допълнително
възнаграждение, 645
щ. д. глоба (30%
глоба от остатъка от 2150
щ. д.) и 200
щ. д. извънредни разходи за смяна на екипаж (доларова равностойност на
170 евро). Моли за
отхвърляне на исковете.
Настоящият въззизевн
състав изцяло възприема установеното от ВРС от фактическа страна,а именно:
Г.А.А. е изпълнявал
длъжността „Вахтен пом. капитан” с месторабота – м/к „Patra 3, плаващ под български флаг / Трудов
договор №747-18/02.05.2018г. на моряк -л.27/,при
договореното основно месечно трудово възнаграждение - 990 щ. д. и общо месечно
възнаграждение 2500 щ.д., в което се включва и сумата 350 щ.д. допълнително
месечно възнаграждение /т.5.5/, което се изплаща при липса на посочените в т.9
нарушения. Трудовото възнаграждение е следвало
да се превежда по сметка на моряка до 25-то на следващия календарен месец. Срокът
на договора / т.5.1/ е 3+1 месеца,като
съгл.т.7 - първият месец се счита за изпитателен срок в полза на работодателя. В
договора / т.15/ е посочено, че ако
служителят изпълнява задълженията си небрежно, некомпетентно или нарушава дисциплината,
капитанът освен да уволни моряка има право да му наложи санкция в общ размер до
30 % от общото му месечно възнаграждение. В случай на уволнение на моряк по
негова вина, работодателят ще има право да възстанови от дължимото към моряка
месечно нетно възнаграждение, разходите за репатриране, както и такива разходи,
които са пряко относими или следствие от доказаното нарушение. В договора е
посочен и корабособственика Camaro S.А./3.3/.
На 01.03.2018г. между корабопритежателя
Camaro S.А. и ответника Навиборн ЕООД /л.37/ е
сключен Стандартен договор за мениджмънт на кораб. В същия е отразено, че
ответникът не извършва мениджмънт на екипажа. Мениджърските услуги, които са
поети от ответника срещу заплащане са търговски мениджмънт; счетоводно обслужване;
провизии; чартиране; технически мениджмънт; застраховане; покупко-продажба на
кораба; бункероване.
От отчет по сметка за периода от 01.05.2018г. до
28.08.2018г. се установява, че ищецът е получавал преводи от ответника в размер
на 1150 щ.д. за месеците 05 и 06.2018г. с посочено основание OBO
OCM WAGE M/V PATRA з.
За доказване извършено
от ищеца нарушение са представени Декларация от 01.07.2018г.; Рапорт от
01.07.2018г.; Предложение от 02.07.2018г., изходящи от капитана на м/к Патра 3 Г.
Л. Кунчев, адресирани до Оушън крю мениджмънт с копие до Навибор и Овърсийз
меритайм.
За доказване
необходимостта от извършване на допълнителни разходи във връзка с нарушение на ищеца са представени Електронно
писмо от 01.07.2018г. и Окончателна Дисбурсментска сметка от 08.07.2018г..
Приложен е Фиш за
заплата на Г.А. за месец юни 2018г.- 2150 щ.д., от които са удържани 645 щ.д.
санкция по т.15 от договора и 198 щ.д. агентийски разходи. Удръжките възлизат на 843 щ.д., като по
сметка на моряка е преведена сума от 1307 щ.д.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна
страна , че са предявени бективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият въззивен
състав възприема изцяло извода на ВРС, че ответникът по настоящето дело не
притежава качеството на работодател по отношение на Моряшки
трудов договор от 02.05.2018г., сключен между страните, поради което и не дължи трудово възнаграждение на ищеца за исковия
период.
"Работодател"
/съгласно § 1, т. 7 от ДР на Наредба за трудовите и
непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа и на
обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя / ПМС № 226/ 14.10.2003г.,
обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003г./, издадена на основание чл. 88б, ал. 1 КТК, е
корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба.
Корабособственикът /съгласно § 1а, т. 24
от ДР на КТК / е собственик на плавателното средство, посочен като такъв в
регистъра на корабите.
Като
работодател в моряшкия трудов договор е вписан Oceancrew Management
Limited, а
едноличен собственик на кораба и корабособственик по смисъла на § 1а, т. 24 от
ДР на КТК, както и работодател по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата е
Camaro S.А.
Правилно и
законосъобразно ВРС е приел,че ответника „Навиборн” ЕООД не е работодател по
сключения моряшки договор,независимо от
обстоятелството че към момента на сключване на моряшкия договор, техническото и
търговско управление на кораба е било възложено от корабособственика на Навиборн
ЕООД /д-р от 01.03.2018г. - стандартен договор за корабен мениджър по отношение
кораб/. По отношение на техническото и търговско управление на кораба, Навиборн
ЕООД е придобило качеството корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТ,
както и по смисъла на А2.1.4/б/ от Морската трудова конвенция, 2006.
Това е
така,защото съгл.члeн II, 1, (j) от Конвенцията за целите на тази конвенция и доколкото не е
предвидено друго в конкретните разпоредби, терминът корабособственик означава
собственик на кораба или всяка друга организация или лице, като например
мениджър, агент или беърбоут чартьор, което е поело отговорността за
оперирането на кораба от собственика и което при поемането на такава отговорност
се е съгласило да поеме задълженията и отговорностите, наложени на
корабособствениците в съответствие с тази конвенция, без значение дали друга
организация или лица изпълняват някои от задълженията и отговорностите от името
на корабособственика.
Съгласно
чл. 225а КТК ,както е посочил и ВРС, с договора за управление на кораб -
договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу
възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя една или
повече от описаните в 11 точки услуги.
В конкретния случай, Навиборн ЕООД се е
задължил да осъществява от името и за сметка на собственика Camaro S.А. единствено услугите по чл. 225а,
т. 3 и т. 4 КТК- техническата и търговската
експлоатация на кораба. В договора страните са изключили услугите по управление
на екипажа.
С оглед
изложеното, по трудовоправното
отношение на ищеца, ответникът няма качеството на корабособственик по смисъла
на члeн II, 1, (j) от Конвенцията,поради което и не е работодател по трудовото
правоотношение, поради което липсва основание за ангажиране на отговорността за
заплащане на претендираните суми ..
По изложените съображения, съдът
приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Като
неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неизплатеното трудово възнаграждение.
С оглед изхода на правни спор пред настоящата инстанция в
полза на „Навиборн” ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 700 лв,съобразно представените доказателства.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1231/25.03.2019
год., постановено по гр. дело № 13410/2018 г. по описа на ВРС
ОСЪЖДА
Г.А.А., ЕГН **********, с адрес *** *****, ДА
ЗАПЛАТИ на „Навиборн”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. *****, сумата от 700 лв,разноски по делото пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване пред ВКС, на осн.чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :