Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Русе, 09.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 08 декември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 60 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „Дунав трейд“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр. Русе, представлявано от М.С.Б., срещу
заповед № РД-01-3608/16.12.2020 г. на заместник-кмета на община Русе, с която е
наредено на дружеството, в качеството му на собственик, да премахне незаконен
строеж, V категория, „диагностичен сервиз“, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 63427.8.1048.3 по кадастралната карта (КК) на гр. Русе, намиращ
се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.8.213, за който няма отреден
урегулиран поземлен имот (УПИ) в кв. 3008 – Източна промишлена зона (ИПЗ), с
административен адрес: гр. Русе, ул. „Потсдам“ № 14.
В жалбата и в съдебно заседание са развити
доводи, че само част от сградата има временен статут. Реконструираната сграда е
била част от продадените активи – земя, сграда и навес и същата не подлежи на
премахване. Иска се отмяна на заповедта, претендират се разноски.
Ответникът – заместник-кмет на община Русе
(в тази връзка следва да се има предвид и изрично писмо от 02.12.2022 г.), чрез
юрк. Т., оспорва жалбата като неоснователна.
Настоящият състав, като взе предвид доводите
на страните и данните по делото установява следното от фактическа страна:
На 04.06.2020 г. е изготвен протокол от
работна група в тричленен състав, от отдел „Контрол по строителството“ към
дирекция „Устройство на територията и контрол по строителството“ при община
Русе. Протоколът е изготвен във връзка с проверка относно законосъобразност на
постройки, намиращи се в ПИ 63427.8.213 г. по КК на гр. Русе, с адм. адрес ул.
„Потсдам“ № 14, гр. Русе. В протокола е описана и постройка, намираща се на западната
граница на имота, използваща се за технически прегледи и автосервиз (приложени
са 2 бр. снимки).
Административният орган е адресирал до
собственика на имота (писмо № 30-2021-2/12.06.2020 г.) писмо, с което го
уведомява за образуваното административно производство относно законността на
изградените в ПИ имоти. От собственика на имота „Дунавтрейд“ ЕООД са изискани
документ за собственост на имота и всички налични строителни книжа за описаните
в констативния протокол обекти. Постъпил е отговор с вх. №
30-2021-2-2/23.06.2020 г. Представен е нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 25.09.2002 г. между „Автоимпекс“ ЕООД и „Дунавтрейд“ ЕООД за
продажба на терен с площ 1120 кв. м. при граници: от север: ул. „Потсдам“; от
изток – ул. „Иван Ведър“, от запад „Булавто“ АД; от юг – „Агромашинаимпекс“,
заедно с построените в имота сгради: навес за коли – едноетажен, полумасивен,
със застроена площ 165 кв. м., диагностичен сервиз, представляващ монолитна
едноетажна сграда със застроена площ 165 кв. м., кафе-бар, магазин за авточасти
и бои.
Представено е разрешение за строеж №
1135/20.12.1996, издадено от главния архитект на гр. Русе, с което се разрешава
на „Автоимпекс“ ЕООД и на „Дунавтрейд“ като наемател, съобразно одобрени
проекти от същата дата от същия АО да се построи временен обект „диагностичен
сервиз, представляващ пристройка към съществуваща реконстуирана сграда с нов
общ покрив в терена на фирма „Автоимпекс“. Разрешението е издадено на осн. чл.
226, вр. чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) като за срок на ползване на обекта е
посочено – 10 години. Представено е разрешение за ползване № 293/30.10.1998,
издадено от кмета на община Русе, за ползване на строеж „диагностичен сервиз,
кафе-бар; пропуск и магазин за авточасти и бои“.
От страна на административния орган, с ново
писмо от 23.06.2020 г., е поискано да се осигури достъп до имота за изясняване
на всички релевантни обстоятелства в административното производство. От страна
на собственика са представени и допълнителни документи.
На 23.10.2020 г. от работна група в СК към
ДИСИК при община Русе е изготвен констативен акт, в който е посочено, че e
извършена проверка на строеж V категория „диагностичен сервиз“, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 63427.8.1048.3 по КК на гр. Русе и ПИ с
идентификатор 63427.8.213, за който няма отреден УПИ. Посочено е, че е издадена
виза за проектиране от главния архитект на община Русе през м. септември 1996
г., въз основа на която на осн. чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ да се изготви проект
за реконструкция на съществуващата сграда с пристройка за автосервиз за
диагностика на МПС с битовка в терена. Съотв. издадено е разрешение за строеж №
1135/20.12.1996 за построяване на временен обект „Диагностичен сервиз“,
представляващ пристройка към съществуващата реконструирана сграда с нов общ
покрив в терена на фирма „Автоимпекс“, издадено на осн. чл. 226, вр. с чл. 120,
ал. 4 от ППЗТСУ с вписано условие – срок за ползване 10 години (погрешно е
посочено – 3 години). Строежът не е бил отразен в план за застрояване или КЗРП,
тъй като такива не са одобрявани за имот № 63427.8.213 в кв. 3008.
По отношение на изпълнението на строежа се
сочи, че обектът представлява монолитна едноетажна сграда, без сутерен, със
скелетно-гредова конструкция и тухлени зидове. Към момента на проверката
обектът бил захранен с ел. енергия. Посочено е, че пристройката и
съществуващата монолитна сграда представляват еднообемна сграда с обща носеща
конструкция (без фуга) и общ покрив, поради което не могат да бъдат отделени
като самостоятелни постройки. Предмет на издаденото разрешение за строеж е
цялата площ на сградата, с размери в план 15/11 м., съответстваща на издадената
виза. Към момента на изготвяне на констативния акт изпълненото на място
отговаряло на одобрената документация. Обектът е захранен с ел. енергия и вода.
При така осъществената процедура е издадена
заповед № РД-01-3608/16.12.2020 г. от заместник-кмет на община Русе. Заповедта
е издадена основание чл. 225а, ал. 1 и 2, вр. чл. 225, ал. 2, т. и ал. 2, вр.
чл. 12, ал. 2 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и
съставения констативен акт № НС-11/23.10.2020 г.
С разпоредителната част на издадената
заповед е отредено да се премахне „незаконен строеж, категория V: „диагностичен
сервиз“, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.8.1048.3 по КК
на гр. Русе и ПИ с идентификатор 63427.8.213, за който няма отреден УПИ в кв.
3008 – източна промишлена зона, с административен адрес, гр. Русе, ул.
„Потсдам“ № 14.
В мотивите на акта са залегнали
констатациите от приобщения и цитиран Констативен акт № НС-11/23.10.2020 г.
Посочва се, че съгласно екзекутивната документация, предмет на издаденото PC, е
цялата площ на сградата, с размери в план 15,00/11,00 м., съответстваща на
издадената виза. Към момента изпълненото на място отговаря на одобрената
екзекутивна документация. PC е издадено на основание чл. 226, във връзка с чл.
120, ал. 4 от ППЗТСУ, което го прави обект с временен статут със срок за
ползване на строежа 10 години (видно от PC №1135/20.12.1996 г.). Към момента на
издаване на PC, имотът е държавна собственост, съгласно Акт №4267/3735 от
24.12.1971 г. за държавна собственост. Към 2000 г. имотът е констатиран като
собственост на „Автоимпекс“ ООД, по силата на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 110, том I, peг. №4181, дело № 400 от 2000 г. като считано от
25.09.2002 г. имотът е собственост на „Дунавтрейд“ ЕООД, съгласно Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том V, peг. №4133 по дело №258
от 2002.
Съгласно разпоредбата на § 50а, ал. 1 от
Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение
(ЗИД) на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) (отм.) в сила от
31.10.1998 г., PC и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и
общински терени, без да са предвидени по действащите подробни градоустройствени
планове, но са били допустими като временно строителство по реда на отменената
ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ (Постановление № 500 на Министерския съвет от 1997
г., ДВ, бр. 6 от 1998 г.) към момента на разрешаването им, губят действие по
право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три
години от влизането в сила на изменението и допълнението на ППЗТСУ (ДВ, бр. 6
от 1998 г.) влязъл в сила на 19.01.1998 г.
Посочено е, че не са събрани доказателства,
установяващи наличие на постъпила молба от собственика за придобиване на
постоянен градоустройствен статут, съгласно разпоредбата на § 50а, ал. 3 ПЗР на
ЗИД на ЗТСУ (отм.).
Такава молба не е налична и при действието
на § 17 от ПР на ЗУТ (в сила от 02.01.2001 г.), създаваща последна правна
възможност за саниране на незаконния характер на тази особена категория
строежи. Следва да се отбележи, че посочената разпоредба касае единствено
строежи построени върху държавна или общинска земя. Към момента на действие на
тази норма, теренът, върху който е разположен строежът, е бил собственост на
„Автоимпекс“ ООД, по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот
№110, том I, peг. №4181, дело №400 от 2000 г.
Посоченото разрешение за временен строеж е
обезсилено по право, считано от 19.01.2001 г. по силата на изричната норма, на
§ 50а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) Съгласно тази норма, разрешението за временен
строеж губи действието си с изтичане на срока, за който строежът е разрешен, но
не по-късно от три години от влизане в сила на изменението на ППЗТСУ ( ДВ. бр.
6 /1998 г. ). След този момент строежът, разрешен като временен, е подлежал на
премахване като незаконен по реда на чл. 160. ЗТСУ (отм.), тъй като не е
получил градоустройствен статут до 31.10.1998 г. Горното води до извод, че дори
да е имало надлежно издадено PC, то същото е изгубило правното си действие,
което води до незаконния характер на обектите от този вид и конкретно на
описания строеж.
Като правни доводи е изложено още, че след
изтичане правното действие на PC, строителството е в несъответствие с
предвижданията на действащия ПУР - ИПУР, одобрен със Заповед №826/19.09.1973 г.
Разрешението за строеж, издадено по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) е
изгубило правното си действие, тъй като срокът му е изтекъл и не са провеждани
процедури по §50а, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗТСУ (отм.). и §17 от ПР на ЗУТ/ в сила
от 02.01.2001 г., което води до квалифициране на строежа като незаконен.
Сочи се още, че за описания строеж не са приложими
§ 16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като посочените норми са
относими към строежи, които изначално са незаконни, за които са липсвали въобще
строителни книжа, какъвто не е настоящия случай. Отделно от това, в хода на
административното производство не се твърди от собственика и не са налични
доказателства строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи до
31.12.1998 г. за узаконяване. Строежът не е предвиден и в действащ ПУП.
По делото беше назначена и
съдебно-техническа експертиза с вещо
лице „строителен инженер“ със следните задачи:
1. По
отношение на „диагностичен сервиз“, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 63427.8.213 технически възможно ли е да бъде реализирано
премахване на пристроената част по чл. 226, вр. чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ и
възстановяване на съществуваща реконструирана сграда в предишния и обем?
2. Какво
е точното предвиждане на проектите, които са приложени към разрешението за
временно строителство?
3. Какви
строителни дейности би следвало да бъдат извършени и са извършени в
съответствие с Разрешение за строеж №1135/20.12.1996г., като се вземе предвид
издаденото Разрешение за ползване №293/30.10.1998г., което е приложено по
преписката?
Вещото лице е посочило, че от съхраняваните
в Община Русе документи е видно, че във визата за проектиране е посочено „Да се
изготви проект за реконструкция на съществуваща сграда с пристройка за автосервиз
за диагностика на МПС с битовка в терена собственост на Автоимпекс“. В
графичната част на същата е нанесено местоположението на съществуващата сграда
и със защриховано е обозначено мястото на пристройката към нея. Общите размери
на двете части - съществуваща и предвидена за изграждане, са 11,00м х 15,00 м.
За да бъде изпълнен проектът е следвало: да
се демонтира съществуващия покрив на сградата, да се премахне източната стена,
да се направят основи за уширението на сградата, да се изградят стоманобетонови
колони и греди, да се направи стоманобетонов покрив със съответната изолация,
да се изградят зидове в новопостроената част, да се монтират врати и прозорци в
новопостроената част и да се извършат довършителните работи.
По отношение на възможността за премахване
на пристроената част по чл.226, вр. Чл.120, ал.4 от ППЗТСУ и възстановяване на
съществуваща реконструирана сграда в предишния и обем е посочено, че сградата е
със скелетна носеща конструкция. Размерът на съществуващата сграда е бил 15,00
х 6,00 м. В архитектурната част ясно е видно коя е новоизградената част и коя е
старата част. Конструктивно не представлява проблем да се премахне
новоизградената част и обемът на сградата да се намали до размера на
съществуващата в имота сграда. За целта се изрязва покривната плоча до размера
на съществуващата сграда, изрязват се или се премахват носещите греди в
източната част, изграждат се пет нови колони с границите на съществуващата
сграда, които да подпрат изрязаните греди или новоизградените такива, а старите
колони в източната част се премахват.
В заключителната част на експертизата се
сочи, че:
По въпрос № 1: Конструктивно не представлява
проблем да се премахне новоизградената част и обемът на сградата да се намали
до размера на съществуващата в имота сграда.
По въпрос № 2: Предвидено е да се извърши
реконструкция на съществуваща сграда като същата се разшири за сметка на новопостроена
част посока изток. И да се изгради един нов общ стоманобетонов покрив над двете
части.
По въпрос № 3: За да бъде изпълнен проектът
е следвало: да се демонтира съществуващия покрив на сградата, да се премахне
източната стена, да се направят основи за уширението на сградата, да се
изградят стоманобетонови колони и греди, да се направи стоманобетонов покрив
със съответната изолация, да се изградят зидове в новопостроената част, да се
монтират врати и прозорци и да се направят довършителните работи. Издаденото
Разрешение за ползване №293/30.10.1998г. удостоверява че проектът е изпълнен в
пълен обем без забележки. В Община Русе се съхранява цялата преписка по
издаването му.
При така установеното от фактическа страна
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена от надлежна
страна и в изискуемия от закона преклузивен срок, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или на части
от тях.
Заповед № РД-01-3608/16.12.2020 г. е
издадена от заместник-кмет на Община Русе при условията на делегирана компетентност
по §. 1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ (вж. Заповед № РД-01-3580 от
05.12.2019 г. на кмета на Община Русе, с която на инж. Магдалина Илиева, на
длъжност заместник-кмет на Община Русе, са делегирани определени функции от
кмет на община по издаване на заповеди по ЗУТ, вкл. и под т. 8 на заповедта на
такива по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на
незаконен строеж – л. 7 от преписката) и касае премахване на строежи пета
категория, за които се твърди, че са незаконни, респ. заповедта е издадена от
компетентен орган по място, материя и степен.
Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона писмена
форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея
фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на
административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния
контрол за законосъобразност върху акта.
При издаването на акта административният
орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените
правила – жалбоподателят е бил уведомен за започналото производство, дадена му
е възможност да участва в него, включително и с дадена възможност за подаване
на възражения срещу съставения констативен акт.
Същевременно настоящият състав счита, че при
постановяване на заповедта не е спазен и материалният закон и заповедта не е
надлежно мотивирана.
За да издаде оспорената заповед
административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и
2 от ЗУТ. Те предвиждат, че строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен
план, както и без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж. По арг. от ал. 1 незаконен би могъл да
бъде както целият строеж, така и част от него ( в този смисъл и решение №
3516/20.03.2018 г. по адм. д. № 11340/2017 г., на ВАС, II-ро отд.).
Предмет на заповедта за премахване е
самостоятелен обект с идентификатор 63427.8.1048.3 (по идентификатора съдът
извърши и служебна справка на сайта на АГКК). Не се спори по делото, че този
самостоятелен обект представлява съществуваща реконструирана сграда с
пристрояване на временен обект: „диагностичен сервиз“, видно от РС №
1135/20.12.1996. Така изграденият обект е с обща площ 165 кв. м. и размери в
план 15.00/11.00 м.
За да приеме, че строежът е незаконен, АО се
е позовал на правното основание, послужило за издаване на цитираното разрешение
за строеж. Визираната в него разпоредба на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) гласи,
че по изключение, във връзка с временни нужди главният архитект (инженер) на
общината може да разрешава в незастроени терени да се изграждат необходими
временни постройки. Такива постройки могат да се изграждат и в държавни, в
общински и в чужди имоти със съгласие на съответния собственик, изразено в
писмено заявление до службата при общината. В разрешението за строеж на
временни постройки специално се отбелязва срокът на ползването им. След
изтичането на този срок или при заемане на терена за предвиденото по плана
строителство временните постройки се събарят от ползвателя им, без да се
заплащат. Временните постройки могат да се свързват и захранват с инженерни
мрежи с временни връзки. В настоящия случай видно от самото разрешение срокът
за ползване на този строеж е 10 г. (а не 3 години, както твърди
административният орган).
Издаденото разрешение за строеж №
1135/20.12.1996 е изгубило своето действие на основание разпоредбата на § 50а,
ал. 1 от ЗТСУ (отм.) в сила от 31.10.1998 г., която е материално-правна по своя
характер и е породила правния си ефект към момента на действието си. Съгласно
същата разпоредба, разрешенията за строеж и одобрените проекти за постройки,
изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите
подробни градоустройствени планове, но са били допустими като временно
строителство по реда на отменената, ал. 4 на чл. 120 от Правилника за
приложение на Закона за териториално и селищно устройство (Постановление № 500
на Министерския съвет от 1997 г., ДВ, бр. 6 от 1998 г.) към момента на
разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока, за който са
разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и
допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно
устройство (ДВ, бр. 6 от 1998 г.). Този брой е публикуван на 16.01.1998 г. и е
влязъл в сила на 19.01.1998 г. По силата на същата разпоредба на 19.01.2001 г.
разрешенията за строеж, издадени по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) са
изгубили действието си. В допълнение и при комплексно тълкуване на тази
разпоредба със самата разпоредба на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ става ясно, че
изискването е към момента на изграждането им, тези постройки да не са били
предвидени по действащите ПУП (именно затова е техния временен статут). В тази
връзка, ирелевантно е обстоятелството, че същите са отразени като съществуващи
в последствие приета кадастрална карта, доколкото това не променя техния
временен статут, определен със самото разрешение за строеж. В, ал. 2 на § 50а от
ЗТСУ (отм.) е предвидено, че тези постройки подлежат на премахване по реда на
чл. 160 от ЗТСУ (отм.). Последната норма касае премахване на незаконни строежи,
поради съдът достига до извод, че изгубването на правното действие на
разрешението, води до незаконния характер на построените строежи след този
момент.
Поради естеството на описания в оспорената
заповед строеж по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) съдът приема, че спрямо него
не намират приложение разпоредбите на § 16 ПРЗУТ, § 184 ПЗРЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65 от
2003 г.) и § 127 ПЗРЗИДЗУТ(ДВ, бр. 82/2012 г.). Това е така, защото в
цитираните норми е поставено като условие обектът да е бил построен изначално
без строителни книжа. Т.е. такива да са липсвали към момента на построяването
му, а не да са изгубени или да са изгубили правното си действие по силата на
закона. Строежите по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) са притежавали строителни
книжа и са били законни към момента на построяването им, но построяването им е
било допуснато под едно съществено и основно условие, че са временни по своя
характер. В тази връзка строежите, разрешени по реда на чл. 120, ал. 4 от
ППЗТСУ не попадат в хипотезите на § 16 ПРЗУТ, § 184 ПЗРЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65 от
2003 г.) и § 127 ПЗРЗИДЗУТ(ДВ, бр. 82/2012 г.) поради изначално законния им характер
към момента на построяването, изгубен впоследствие заради временното им и
нетрайно естество, а не заради липсата на строителни книжа.
Основният
спорен въпрос по делото е дали предметът на заповедта следва да обхваща цялата
сграда със съответния идентификатор или част от нея.
Видно от предмета на неколкократно
цитираното разрешение за строеж № 1135/1996 г. същото се издава за „построяване
на временен обект: „Диагностичен сервиз, представляващ пристройка към
съществуваща реконструирана страда с нов общ покрив в терена на фирма в терена
на фирма „Автоимпекс“ – база Русе“. От формулираната разпоредителна част на
това РС съдът заключава, че временният статут касае единствено построяването на
временния обект – пристройка, но не и целият строеж, включващ реконструираната съществуваща
сграда. Съдът не споделя изложеното в заповедта, че предмет на издаденото
разрешение е цялата площ на сградата, с размери 15/11 м., както и твърдението в
писмената защита на ответника, че цитираното РС има за предмет именно
реконструкцията на съществуващата сграда, а не единствено изграждане на
пристройка.
Съобр. чл. 226, ал. 3 ППЗУТ (отм.) в
разрешението за строеж се вписват всички фактически и правни основания за
издаването му, условията, свързани с изпълнението на строежа, включително
премахването на сградите без режим на застрояване, както и възможността да
останат до завършването на строежа или за срока на временното им запазване.
Това разрешение за строеж представлява
индивидуален административен акт, същият е придобил стабилитет, доколкото няма
данни същият да е бил оспорван. Законодателно е придаден засилен стабилитет на
този вид индивидуални административни актове по смисъла на ЗУТ, целящ
предвидимост и сигурност на инвестиционния процес, съобразно мотивите на ТР № 1
от 17.09.2018 г. по тълк. д. № 4/2016 г., на ОСС на ВАС, I и II колегия.
Реконструкция/преустройство и изграждане на пристройка са специални понятия
които имат самостоятелно значение в законите, уреждащи пространственото
планиране. Като аргумент в тази насока са и разпоредбата на чл. 169, ал. 15
ЗТСУ (отм.) и чл. 150а, ал. 1 ППЗТСУ (отм), чл. 13а, ал. 2 ЗУТ. Ето защо не
може да се твърди, че изграждането на пристройка към (вече) съществуваща реконструирана
сграда, следва да се тълкува като разрешение за реконструкция. По смисъла на §
5, т. 42 ДРЗУТ "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на
конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението
на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и
трайността на строежите, какъвто не е процесният случай.
Издателят на заповедта най-общо е посочил,
че видно от екзекутивната документация т.нар. пристройка представлява
еднообемна сграда с обща носеща конструкция и общ покрив, предвид което
основната сграда и пристройката не могат да бъдат отделени като самостоятелни
пристройки. Тези твърдения обаче не се подкрепят от данните по делото. На първо
място твърденията за данни, че РС касае цялата страда с пристройката, са
бланкетни, не се сочи какви са тези документи от тази документация – по вид,
номер, издател, въз основа на които е прието, че РС касае цялостта на строежа.
Непосочвайки въз основа на какво приема, че незаконосъобразността на строежа
касае и цялата сграда, административният орган е поставил в невъзможност
адресата на акта да ангажира цялостно защитата си. От друга страна, видно от
заключението на ВЛ, прието без възражение от страните, се сочи, че
конструктивно не представлява проблем да се премахне новоизградената част и
обемът на сградата да се намали до размера на съществуващата в имота сграда.
Твърдението на ответника в тази връзка, че за възстановяването на първоначалния
вид на основната сграда е необходимо ново разрешение за строеж, е ирелевантно
за спора.
Административният орган е посочил, че
хипотезите за търпимост са неприложими в настоящия случай, тъй като незаконният
строеж е изграден със строителни книжа. За да е законосъобразен този довод
обаче административният орган е трябвало да изследва и при какви условия е построена
основаната сграда, респ. с какви строителни книжа е била изградена, какъв е
нейният статут и дали същият е временен. Тези факти не са залегнали в
обжалвания административен акт, поради което същият се явява издаден и в
нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК.
Нормативната уредба различава понятията
пристройка, надстройка, пристройка с надстройка, или реконструкция - ЗУТ и
актовете по прилагането му съдържат точни технически и законови понятия, които
не е допустимо да се разглеждат като синоними или заменяеми понятия (в този
смисъл решение № 7245 от 18.07.2022 г. по адм. д. № 3897/2022 г., на ВАС, II-ро отд.).
Както се каза по-горе когато част от строеж
е незаконна, административният орган има правомощие да разпореди само нейното
премахване, а не целия строеж - чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Доколкото заповедта за
премахване на незаконен строеж, която е предмет на обжалване, не индивидуализира
точно и обективно предметът на незаконното строителство, следва да се прецени
като изцяло незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК -
50 лв. – държавна такса, 150 лв., депозит за вещо лице и 500 лв. адвокатски
хонорар, съобр. представен договор, респ. разноски в общ размер – 700 лв.,
платими от ответника.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2,
предл. второ от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Дунав трейд“ ЕООД, гр. Русе заповед № РД-01-3608/16.12.2020 г. на
заместник-кмета на община Русе за премахване на незаконен строеж.
ОСЪЖДА
Община Русе да заплати на „Дунав трейд“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Русе, ул. „Потсдам“ № 14 сумата 700 (седемстотин) лева,
представляваща разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
СЪДИЯ: