МОТИВИ по НОХД №30276/2011 г. п о описа
на РС-М.
Подсъдимите Р.А.В., Л.Б.И., В.М.В.
и Б.Н.В. са обвинени в това, че за времето от началото на 2010 г. до 27.02.2010
г. в с. М., обл. М. в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи -
40 бр. метални тръби Ф 100 мм, с дължина 400 см на обща стойност 1 190, 40 лв. от
владението на „А." ЕООД с. М., обл. М., представлявано от Г.К.П., без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да присвоят –
престъпление по чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 20 ал. 2 НК
Прокурорът поддържа
обвинението и моли съда след като признае подсъдимите за виновни по
повдигнатото им обвинение да им наложи наказание пробация за срок от шест
месеца с изпълнение на първите две задължителни пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност
два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител. Излага доводи, че това наказание се налага
от вида на производството - съкратено съдебно
следствие с признание на вината, както и на основание чл. 2 ал. 2 НК:
по-благоприятния закон. Излага доводи, че обвинението е доказано по
безспорен и категоричен начин и в тази насока моли съда да постанови присъдата
си.
Подсъдимият Р.А.В. се признава за виновен и при
условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират
доказателства по тези факти.
Защитникът на подсъдимия Р.В. - адв. Ивайло В. xxx дава
съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК и моли съда да определи наказание, след
като приложи разпоредбата на чл. 55 НК респ. тази на чл. 2 ал. 2 НК, като е
съгласна с позицията на обвинението по отношение на вида и срока на
предложеното от РП-М. наказание.
Подсъдимият Л.Б.И. се
признава за виновен и при условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не
се събират доказателства по тези факти.
Подсъдимият В.М.В. се
признава за виновен и при условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не
се събират доказателства по тези факти.
Подсъдимият Б.Н.В. се
признава за виновен и при условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не
се събират доказателства по тези факти.
Служебният защитник на
тримата подсъдими Л.И., В.В. и Б.В. – адв. М. К. дава съгласие по смисъла на чл.
371 т. 1 НПК и моли съда да определи наказание, след като приложи разпоредбата
на чл. 55 НК респ. тази на чл. 2 ал. 2 НК, като наложи наказание пробация за
срок от шест месеца с първите две задължителни пробационни мерки.
Настоящото производство е по чл. 370 и сл. от НПК –
проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373 ал. 1 НПК съдът прие събраните в досъдебното производство, приобщи
ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Свидетелят Г.К.П. е
собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност „А.", със седалище
и адрес на управление с. М., обл. М., ул. „С." № xxxx , с предмет на дейност: производство на
селскостопанска продукция, семена и посевен материал и търговия с тях в
страната и чужбина.
За осъществяване на
дейността, дружеството стопанисва база в с. М., представляваща стопански двор с
построени в него складове за зърно и техника. В стопанския двор под специално
изградени за целта навеси, се съхранявали осем комбайна, от които 5 бр. работещи
и 3 бр. неработещи, 3 големи трактора и 6 бр. - по- малки. В един от складовете
за зърно, П. бил оставил на съхранение 40 бр. метални тръби със сечение ф 100
мм и дължина на всяка тръба 4 метра. Обичайно, базата през деня се охранявала
от един пазач, а именно свидетелят Б.А.С., който работел като тракторист, но
когато нямал работа -изпълнявал функциите и на пазач, а през нощта охраната се
осъществявала от свидителя Р.М.Р..
На 27.02.2010 г., свидетелят
С. до обяд изпълнявал функциите си на тракторист, а следобед поел охраната на
базата. При обход на цялата база, той веднага устяановил липсата на металните
тръби, които били оставени в един от складовете за зърно. Веднага уведомил за
случилото се домакина на базата и св. Г.П., който по същото време се намирал в
болнично заведение на лечение.
След няколко дни, свидетелят
Х.Д.И., който работел в базата на П. като бригадир на механизацията, установил
липсата на 3 бр. акумулатора от по 165 ампера. За констатираната липса, той
веднага уведомил П., както и органите на полицията и веднага били предприети
действия по установяване извършителят на деянието.
В края на месец февруари
2010 г., подсъдимите Р.А.В., В.М.В., Л.Б.И. и Б.Н.В. се намирали вечерта в центъра
на с. М., обл. М.. Четиримата младежи решили да отидат до базата на свидетеля П.,
за да откраднат нещо ценно и да го продадат. Влезли в базата през задната част
на двора, която не била оградена. В един от навесите, който бил заключен те
видели, че има метални тръби. Огледали се и забелязали, че до вратата на навеса
има дупка и през нея започнали за изтеглят тръбите една по една. След като
изкарали няколко от тях те ги занесли до бунището и се върнали за останалите
тръби. Изтеглили ли ги и тях и отново ги занесли на бунището. Решили да
продадат тръбите на свидетеля П.К.К., но поради обстоятелството, че тръбите
били много и тежки, една по една ги занесли и ги оставили в двора на последния,
без той да разбере.
На следващия ден, четиримата
подсъдими посетил К. и му предложили да му продадат откраднатите тръбите. Той
ги попитал от къде са тези тръби, като и четиримата го уверили, че са техни. Той
се съгласил, измерил тръбите, който тежали около 500 кг. и им платил 100 лв, които
те взели и си тръгнали.
След около две седмици, заедно
с друго желязо, свидетеля К. предал тръбите на пункт за изкупуване на цветни и
черни метали в гр. М..
От заключението на експерта
по назначена и изготвена съдебно - оценъчна експертиза, се установява, че
стойността на 40 бр. метални тръби Ф 100 мм, с дължина 400 см е в размер на
общо 1 190, 40 лв.
По обвинението срещу Р.А.В.:
При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и
направеното в с. з. самопризнание от подсъдимия Р.А.В., което се подкрепя от доказателствата събрани на
досъдебното производство.
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 20 ал. 2 НК, тъй като за времето от началото на 2010 г. до 27.02.2010 г. в с. М., обл. М.,
в съучастие като съизвършител с Л.Б.И., В.М.В. и Б.Н.В., отнел чужди движими
вещи - 40 бр. метални тръби Ф 100 мм, с дължина 400 см на обща стойност 1 190, 40
лв. от владението на „А." ЕООД с. М., обл. М., представлявано от Г.К.П., без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да присвои и съдът го
призна за виновен.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида
на производството - Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията на
чл. 58а НК към датата на деянието /редакция “ДВ” бр. 27/2009 г. /.
При индивидуализацията на наказанието по отношение
на подсъдимия Р.В., съдът прецени следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в
случаите по чл. 372 ал. 4 от с. к., при провеждане на съдебното следствие не се
извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.
58а НК / редакция “ДВ” бр. 27/2009 г. /. Тази редакция на закона е предвиждала,
че съдът е длъжен при постановяване
на осъдителна присъда в производство по чл. 372 ал. 4
от НПК да определи наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съобразявайки разпоредбата
на чл. 2 ал. 2 НК – “ако до влизане на
присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е
най-благоприятен за дееца”, съдът е длъжен да замени на основание чл. 55 ал.
1 т. 2 б. “б” НК вр. с чл. 2 ал. 2 НК наказанието ЛС с пробация, като наложи на
подсъдимия пробационните мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1
и т. 2 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност всеки понеделник
и вторник седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. Съдът намира, че по отношение на
този подсъдим следва да бъде приложена и разпоредбата на чл. 25 ал. 1 НК
вр. с чл. 23 ал. 1 НК, като се определи едно общо наказание измежду наложеното
по настоящата присъда и по присъда по НОХД №30076/2011 г. на РС-М. до размера
на най-тежкото – ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66 ал. 1 НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАКАЗАНИЕТО ЗА ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
По обвинението срещу В.М.В.:
При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и
направеното в с. з. самопризнание от подсъдимия В.В., което се подкрепя от доказателствата събрани на досъдебното
производство.
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 20 ал. 2 НК, тъй като за времето от началото на 2010 г. до 27.02.2010 г. в с. М., обл. М.,
в съучастие като съизвършител с Л.Б.И., Р.А.В. и Б.Н.В., отнел чужди движими
вещи - 40 бр. метални тръби Ф 100 мм, с дължина 400 см на обща стойност 1 190, 40
лв. от владението на „А." ЕООД с. М., обл. М., представлявано от Г.К.П., без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да присвои и съдът го
призна за виновен.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида
на производството - Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията на
чл. 58а НК към датата на деянието /редакция “ДВ” бр. 27/2009 г. /.
При индивидуализацията на наказанието по отношение
на подсъдимия В.В., съдът прецени следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в
случаите по чл. 372 ал. 4 от с. к., при провеждане на съдебното следствие не се
извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.
58а НК /редакция “ДВ” бр. 27/2009 г. /. Тази редакция на закона е предвиждала, че съдът е длъжен при постановяване на
осъдителна присъда в производство по чл. 372 ал. 4
от НПК да определи наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съобразявайки разпоредбата
на чл. 2 ал. 2 НК – “ако до влизане на
присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е
най-благоприятен за дееца”, съдът е длъжен да замени на основание чл. 55 ал.
1 т. 2 б. “б” НК вр. с чл. 2 ал. 2 НК наказанието ЛС с пробация, като наложи на
подсъдимия пробационните мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1
и т. 2 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност всеки понеделник
и вторник седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
По обвинението срещу Л.Б.И.:
При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и
направеното в с. з. самопризнание от подсъдимия Л.И., което се подкрепя от доказателствата събрани на досъдебното
производство.
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 20 ал. 2 НК, тъй като за времето от началото на 2010 г. до 27.02.2010 г. в с. М., обл. М.,
в съучастие като съизвършител с В.В., Р.А.В. и Б.Н.В., отнел чужди движими вещи
- 40 бр. метални тръби Ф 100 мм, с дължина 400 см на обща стойност 1 190, 40 лв.
от владението на „А." ЕООД с. М., обл. М., представлявано от Г.К.П., без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да присвои и съдът го
призна за виновен.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида
на производството - Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията на
чл. 58а НК към датата на деянието /редакция “ДВ” бр. 27/2009 г. /.
При индивидуализацията на наказанието по отношение
на подсъдимия И. съдът
прецени следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в случаите по
чл. 372 ал. 4 от с. к., при провеждане на съдебното следствие не се извършва
разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.
58а НК /редакция “ДВ” бр. 27/2009 г. /. Тази редакция на закона е предвиждала, че съдът е длъжен при постановяване на
осъдителна присъда в производство по чл. 372 ал. 4
от НПК да определи наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съобразявайки разпоредбата
на чл. 2 ал. 2 НК – “ако до влизане на
присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е
най-благоприятен за дееца”, съдът е длъжен да замени на основание чл. 55 ал.
1 т. 2 б. “б” НК вр. с чл. 2 ал. 2 НК наказанието ЛС с пробация, като наложи на
подсъдимия пробационните мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1
и т. 2 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност всеки понеделник
и вторник седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
По обвинението срещу Б.Н.В.:
При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и
направеното в с. з. самопризнание от подсъдимия Б.В., което се подкрепя от доказателствата събрани на досъдебното
производство.
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 20 ал. 2 НК, тъй като за времето от началото на 2010 г. до 27.02.2010 г. в с. М., обл. М.,
в съучастие като съизвършител с В.В., Р.А.В. и Л.И., отнел чужди движими вещи -
40 бр. метални тръби Ф 100 мм, с дължина 400 см на обща стойност 1 190, 40 лв. от
владението на „А." ЕООД с. М., обл. М., представлявано от Г.К.П., без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да присвои и съдът го
призна за виновен.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида
на производството - Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията на
чл. 58а НК към датата на деянието /редакция “ДВ” бр. 27/2009 г. /.
При индивидуализацията на наказанието по отношение
на подсъдимия Б.В. съдът прецени следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в
случаите по чл. 372 ал. 4 от с. к., при провеждане на съдебното следствие не се
извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.
58а НК /редакция “ДВ” бр. 27/2009 г. /. Тази редакция на закона е предвиждала, че съдът е длъжен при постановяване на
осъдителна присъда в производство по чл. 372 ал. 4
от НПК да определи наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съобразявайки разпоредбата
на чл. 2 ал. 2 НК – “ако до влизане на
присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е
най-благоприятен за дееца”, съдът е длъжен да замени на основание чл. 55 ал.
1 т. 2 б. “б” НК вр. с чл. 2 ал. 2 НК наказанието ЛС с пробация, като наложи на
подсъдимия пробационните мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1
и т. 2 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност всеки понеделник
и вторник седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
С така наложените по вид и размер наказания съдът намира, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а същите да
въздействат поправително, предупредително и възпитателно по отношение на четиримата
подсъдими и останалите граждани.
Съобразно
изхода на делото, подсъдимите Р.А.В., Л.Б.И.,
В.М.В. и Б.Н.В. следва да бъдат осъдени да заплатят
по сметка на ВСС-София сумата от 60 лв. - разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При така
изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: