гр. Сливен, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - Сливен, в публично заседание на първи декември през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: Детелина
Бозукова
при участието на
секретаря Николинка Йорданова, като разгледа адм. дело
№ 332 по описа за 2020 година докладвано от съдия Бозукова, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 – 178 от АПК във връзка с чл. 256 от АПК.
Образувано е по искане
на С.А.С. от гр. Сливен, подадено чрез адв. Х. Х. ***
срещу неоснователно бездействие на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Сливен, изразяващо се в невръчване на издадена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по молба вх. № 804000-6738/11.08.2020
г.
В искането са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното неоснователно бездействие.
Твърди, че жалбоподателят е подал молба вх. № 804000-6738/11.08.2020 г. за
връчване на ЗППАМ № 5011/19.02.2008г., издадена срещу него, като с писмо рег. №
804000-7488/28.08.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ му било отговорено, че заповедта не може да бъде връчена, поради
липса на оригинала. Жалбоподателят счита, че без да му бъде връчена заповедта е
невъзможно да обжалва същата. Моли съда да осъди Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Сливен да извърши действие по връчване на заповед №
5011/19.02.2008г. на ОДМВР Сливен.
В открито съдебно
заседание подателят на искането не се явява. Представлява се от пълномощник – адв. Х.Х. ***, който поддържа
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът – Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. В писмено становище по жалбата от 04.11.2020 г. заявява,
че не може да се намери оригиналът на заповедта, поради което е невъзможно
връчването й на адресата.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно по
делото между страните, че срещу жалбоподателя С. е издадена ЗППАМ №
5011/19.02.2008г., с която на основание чл.171 т.4 от ЗДВП е наредено изземване
на СУМПС, като върху заповедта е отбелязано, че СУМПС е предадено в Сектор
„Пътна полиция“ на 19.02.2008г. от м. на С. – М. В. С. С писмо рег.№
804-1300/13.03.2020 г. С. е уведомен от Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Сливен, че тази заповед не е връчена на адресата й. На 11.08.2020г. С.С. е подал молба вх. № 804000-6738/11.08.2020 г. за
извършване на фактическо действие - връчване на ЗППАМ № 5011/19.02.2008г.,
издадена срещу него, като с писмо рег. № 804000-7488/28.08.2020г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ му било отговорено, че
заповедта не може да бъде връчена, поради липса на оригинала.
При така
установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима – подадена от легитимирано за това лице с правен интерес,
както и в 14-дневния срок по чл. 256, ал. 2 от АПК. Видно от
приложените по делото писмени доказателства на 11.08.2020 г. жалбоподателят е отправил
искане до Началник Сектор „Пътна полиция“ за извършване на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, като на 28.08.2020
г. жалбоподателят е бил уведомен, че исканото действие - връчване на заповед не
може да бъде извършено, а на 11.09.2020г. подал жалба вх. № 3164/11.09.2020 г.
до административния съд, т. е. жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 256, ал. 2 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Защитата срещу
неоснователните бездействия от страна на административен орган се уреждат в глава ХV, раздел II на АПК,
в две хипотези. В хипотезата на чл. 256, ал. 2 от АПК административният
орган следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е
длъжен да предприеме по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства.
Съставомерна в този случай е липсата на активно
поведение /бездействие/ на компетентен орган по надлежно отправено и законово
обосновано искане за извършване на конкретни фактически действия. Така
уреденият правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на
който жалбоподателят следва да обоснове наличие на задължение за извършване на
определени действия от страна на административния орган по силата на закона,
като в негова тежест е и установяване на всички факти, от които произтича
твърдяното задължение.
В процесния случай оспорващият конкретизира твърдяното
бездействие от страна на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен като
невръчване/несъобщаване по реда на чл. 61 от АПК /редакция преди
доп. - ДВ, бр. № 77/2018 г., в сила от 10.10.2019 г.
/ на издаден административен акт – заповед по чл. 171 т.4 от ЗДвП, издадена през
2008 г. Връчването на един индивидуален административен акт е фактическо
действие. Законодателят е употребил понятието фактическо действие, за да го
отличи от волеизявлението на административния орган. Фактическото действие също
може да бъде юридическо /правно/ действие, както и волеизявлението на
административния орган, т. е. законодателят да му е придал правно значение, да
го е направил юридически факт. Но фактическото действие не регулира
правоотношения, то не създава правило за поведение. Това прави волеизявлението
на административния орган. Следва да се прави разлика между фактическо
действие, на което законодателят е придал правно значение, т. е направил го е
юридически факт, и фактическо действие, което не е юридически факт, т. е. не е
предмет на регулиране от правото. В случая връчването на ЗППАМ е фактическо
действие, но фактическо действие с правно значение, т. е. юридически факт. То
не обективира волеизявление на административния
орган, а представлява материално действие, за което административният орган е
пряко задължен по силата на правна норма. За да породи правно действие за своя
адресат всеки индивидуален административен акт, какъвто е и заповедта по 171 т.4 от ЗДвП трябва да
достигне до адресата по установения в закона начин - съобщен по реда на чл. 61 от АПК. Следователно,
връчването на заповедта е действие, което компетентният орган – Началник сектор
„Пътна полиция“, е длъжен да извърши пряко по силата на закона - чл. 61 от АПК. Поради това
неизвършването на това действие, представлява фактическо действие по смисъла на
чл. 256, ал. 2 от АПК.
За преценката на основателността на
жалбата в конкретния случай е релевантно това, дали е била издадена заповед по ЗДвП, за да е
възникнало за органа задължение за извършване на фактическо действие по силата
на чл. 61 от АПК. От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че е издадена такава заповед, като
е налице фактическо бездействие на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Сливен по връчване на издаден индивидуален административен акт, доколкото с
писмо рег. № 804000-7488/28.08.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ на С.
е било отговорено, че заповедта не може да бъде
връчена, поради липса на оригинала. Видно от приложеното по настоящото дело адм. дело № 134/2020 г. по описа на Административен съд
Сливен за нуждите на производството е представено заверено копие от ЗППАМ №
5011/19.02.2008г., с положен върху нея печат за вярност с оригинала, поради
което няма пречка на С. да бъде връчено копие от заповедта, с положен печат за
вярност с оригинала, за да може да упражни правото си да обжалва същата. Горното
мотивира съда да приеме, че предпоставките,
сочещи основателността на претенцията с правно основание чл. 256, ал.1 от АПК в
случая са налице. Задължението на Началник сектор „Пътна полиция“ да връчи
заповедта, е произтичащо пряко от нормата на чл. 61 от АПК.
Ето
защо искането следва да бъде уважено, като Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР Сливен бъде задължен да извърши необходимите действия по връчване на заверен
препис от заповедта, като следва да бъде определен срок за изпълнение – в
двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение.
В полза на подателя на искането
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в общ размер 510 лева,
които следа да бъдат възложени в тежест на ОДМВР Сливен.
Така
мотивиран и на основание чл. 256, ал.3 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Сливен в 14 дневен срок от влизане на настоящото решение в
сила, да изпълни задълженията произтичащи пряко от чл. 61 от АПК,
като извърши необходимите действия по връчване на С.А.С. от гр.
Сливен на заверен препис от заповед № 5011/19.02.2008г., издадена срещу него от
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен на основание чл.171 т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен да заплати
на С.А.С. *** с ЕГН ********** сумата
510 /петстотин и десет/ лева съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му чрез пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: