Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-44 16.05.2019
година Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На шестнадесети
април две хиляди и деветнадесета
година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА П.
2.
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 282 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си юрк. Радина Иванова, против Решение №
258/10.12.2018 г., постановено по гр. дело №192/2018 г. по описа на Карнобатски
районен съд, с което съдът е приел за установено по отношение на въззиваемия Д.К.К.
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. К., ул. „Т.“ №**, че дължи на
въззивника част от сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение № 777
от 21.09.2017 г., издадена по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1106/2017 г. по описа
на КРС, а именно: сумата от 1165,47 лева – главница, дължима по сключен между
страните Договор за потребителски кредит № ********** от 16.08.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2017 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска за горницата над уважения размер от 1165,47
лева до пълния заявен размер от 3094,19 лева.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразява въззивникът, като го счита за неправилно в отхвърлителната му част.
Моли съда за отмяна на решението досежно сумите от 1299,84 лева за
претендирания пакет допълнителна услуга и сумата от 628,88 лева – дължимо
договорно възнаграждение и постановяване на друго, с което претенцията до
претендираната сума до 3094,19 лева да бъде удовлетворена. Излага подробни
съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от адвокат Пламена Пенева - особен представител на Д.К., с
който моли съда да потвърди обжалваното решение, което намира за правилно,
обосновано и законосъобразно. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявените пред Районен съд – Карнобат искове са с
правно основание чл.422, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.79 и чл.240 от ЗЗД.
СЪДЪТ, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е
установено по делото, че с Договор за потребителски кредит №********** от
16.08.2016 г., сключен между страните по делото, „Профи Кредит България“ ЕООД е
отпуснал на Д.К. заем в размер на 1300 лева, като последният се е задължил да
върне сумата в срок от 24 месеца. Съгласно погасителния план размерът на
вноската по кредита е 80,37 лева при годишен лихвен процент от 41,17% и общото
задължение по кредита възлиза на 1928,88 лева. Освен тази сума, кредиторът
претендира и 1299,84 лева – пакет от допълнителни услуги закупени от длъжника.
От представеното извлечение по сметката на длъжника, последният е заплатил на
11.10.2016 г. сумата от 134,53 лева, а е следвало да погаси целият дълг на
02.09.2018 г.
Производството
по делото е започнало първоначално по подадено от въззивната страна заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като КРС е
разпоредил Д.К. да заплати на въззивното дружество сумата от 3103,38 лева, от
която 3094,19 лева – главница и законна лихва, която към момента не се
претендира от 9,19 лева, както и разноски в размер на 62,07 лева – държавна
такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
От представените
по делото доказателства се установява, че общото задължение възлиза на 3228,72
лева, включващо договора за заем и закупения пакет от допълнителни услуги.
Както беше споменато, длъжникът е направил само една вноска в размер на 134,53
лева. Съгласно погасителния план, месечната вноска по кредита от 1300 лева
възлиза на 80,37 лева, вноската по закупения пакет допълнителни услуги на 54,16
лева месечно, а общия размер на месечната вноска възлиза на 134,53 лева.
Безспорно е
установено по делото, че кредитът е изцяло усвоен от въззиваемия.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че закупения пакет от допълнителни услуги, изразяващ
се: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, съгласно
подписаното от страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е нищожно и не е породило правно последици. Това е така, тъй като
съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК е установен лимит на годишния процент на разходите и
предоставената допълнителна услуга не представлява „услуга“ по смисъла на
закона. На практика тази услуга кумулира задължения от страна на въззиваемия,
свързани с допълнителни средства за заплащане, които не съставляват нито
предоставени средства от страна на заемодателя, нито възможност за
облагодетелстване на страната. Това противоречи на чл.21 и чл.11 ал.2 от ЗПК и
сумата по пакета не е включена в годишния процент на разходите на чл.19 ал.1 от ЗПК. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че претенцията за
сумата от 1299,84 лева е недължима поради нищожност и в този смисъл в тази му
част решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Що се отнася до претенцията,
касаеща сумата от 1928,88 лева по отпуснатия договор за кредит в размер на 1300
лева, настоящата съдебна инстанция намира решението за частично неправилно,
досежно размера на сумата над 1165,47 лева до претендираните 1788,35 лева, или
допълнително сумата от 628,88 лева, както е посочена във въззивната жалба. За
да присъди сумата от 1165,47 лева първоинстанционният съд е взел предвид
размера на отпуснатия кредит от 1300,00 лева и от него е извадил сумата от
134,53 лева – платена вноска, като е счел, че не се дължи възнаградителна лихва
и такава претенция не е заявена в исковата молба. Настоящата съдебна инстанция
намира този извод за неправилен. Заявената претенция от общо 3094,19 лева
включва и възнаградителна лихва и районният съд неправилно е отказал да я
присъди.
При това
положение съдът намира, че изложеното във въззивната жалба, досежно сумата от
628,88 лева - дължимо договорно възнаграждение по сключения между страните
договор, която страната претендира в настоящото производство, следва да се
включи като дължимо възнаграждение, което налага частична отмяна на решението в
отхвърлителната му част.
По отношение на
направените разноски, съдът намира, че разноските в заповедното производство по
ч.гр.д. №1196/2017 г. възлизащи на 62,07 лева – държавна такса и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение е следвало
да бъдат присъдени изцяло, а първоинстанционният съд е присъдил сумата само от
42,25 лева, което налага въззиваемият да бъде осъден да заплати допълнително
сумата от 69,82 лева. По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция от 300,00 лева, съдът намира, че
такова е дължимо в размер на 150,00 лева. С оглед резултата по делото и
направените разноски, след приспадане на определената от районният съд сума от
246,83 лева в първоинстанционното производство, пред настоящата инстанция
следва да се присъдят на въззивното дружество 465,00 лева – разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение № 258 от 10.12.2018 г. по гр. дело
№192/2018 г. по описа на Районен съд - Карнобат в отхвърлителната му част,
досежно горницата над 1165,47 лева до сумата от 1788,35 лева, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено по отношение на Д.К.К., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: гр. К., ул. „Т.“ №**, че дължи на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си юрк. Радина Иванова, част
от сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение № 777 от 21.09.2017
г., издадена по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1106/2017 г. по описа на КРС, а
именно: сумата от 628,88 лева – главница, дължима по сключен между страните Договор
за потребителски кредит №********** от 16.08.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. К., ул. „Т.“ №**, да заплати
на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си
юрк. Радина Иванова, сумата от 465,00 лева – разноски пред настоящата
инстанция, както и сумата от 69,82 лева – разноски направени в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.