ОПРЕДЕЛЕНИЕ №434
Гр. Бургас, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
ЧЛЕНОВА: Нели Събева,
Христина Марева,
Като се запозна с докладваното от съдия Хр. Марева ч.т.д.н. № 304 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от временния синдик на „С“ ООД – В. С. , против определение № 1131/19.09.2019г. постановено по т.д.н. № 439/2019г. по описа на БОС, с което е оставена без уважение молбата на временния синдик, за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на ВАД № 12/2018г. и ВАД № 13/2018г. по описа на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация (ТАС при НЮФ).
Поддържа се, че определението е неправилно по следните съображения:
С оглед справедливото удовлетворяване на кредиторите като основна цел на производството по несъстоятелност, е необходимо установяването на действителния размер на подлежащите на удовлетворяване вземания в резултат на включването им в списъка на приетите вземания и одобряването му от съда или в резултат на проведено производство по иск на основание чл. 694 ТЗ.
Твърди се, че „С“ ЕООД, чиито вземания са включени в списъка с неприети вземания, обявен с вписване № 2* по партидата на „С“ ООД е подал възражение по чл. 690 ТЗ. През м. август 2019г. на синдика са били връчени две искови молби, по които са образувани ВАД № 12/2018г. и ВАД № 13/2018г. по описа на ТАС при НЮФ, като производствата оп тези дела са били възобновени след обявяване на списъците с приети и неприети вземания.
Поддържа се, че подаването на възражение по чл. 690 Т от кредитор с неприето вземане представлява пречка за възобновяване на спряното на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ до постановяване на определение по чл. 692 ТЗ. Твърдението е аргументирано с това, че паралелното развитие на производствата за вземанията, включени в списъка на неприетите вземания, би довело до постановяване на два съдебни акта с един и същи предмет, което ще накърни интересите на кредиторите, чиито вземания подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722 ТЗ.
Предвид изложеното се иска БАС да отмени обжалваното определение, с което е постановен отказ по молбата за допускане на обезпечение.
БАС намира, че частната жалба е допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 396, ал. 1 във вр. с чл. 613а, ал. 3 ТЗ.
Разгледана по съществото си частната жалба е неоснователна последните съображения.
За да остави без уважение молбата на временния синдик – В. С. , в обжалваното определение БОС е приел, че не са посочени данни за поставяне интересите на кредиторите в несъстоятелността, поради опасност от намаляване на имуществото на длъжника или бъдещата маса на несъстоятелността. Посочено е, че не са представени никакви доказателства, от които да е възможно формирането на извод за разпиляване или увреждане на имуществото от масата на несъстоятелността, поради което липсва обезпечителна нужда. Отделно от това е посочено, че посочената обезпечителна мярка е недопустима, поради липсата на правомощие за съда по несъстоятелността да спира разглеждането на друго съдебно или арбитражно производство.
Бургаски апелативен съд споделя изцяло съображенията в обжалваното определение относно липсата на данни за наличие на предпоставките по чл. 642 ТЗ за допускане на обезпечение, както и за недопустимост на посочената обезпечителна мярка.
Спирането на съдебните и арбитражни производства – посочени в чл. 637, ал. 1 ТЗ има за цел концентриране на процеса по установяване на вземанията, подлежащи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност и процесуална икономия, като съгласно чл. 637, ал. 4 ТЗ, решенията във възобновените производства по чл. 637, ал. 3 ТЗ имат значението на производства по чл. 694 ТЗ, които изрично са изключени от обхвата на приетите вземания по смисъла на чл. 693 ТЗ. Изхождайки от това, развитието на такова производство при наличие на предпоставките по чл. 637, ал. 3 ТЗ представлява предвиден от закона надлежен ред за определяне кръга на кредиторите в универсалното изпълнително производство и не обуславя възникването на обезпечителна нужда относно имуществото на длъжника по смисъла на чл. 642 ТЗ.
Разглеждането на съдебно или арбитражно производство в нарушение на разпоредбата на чл. 637, ал. 3 във вр. ал. 1 ТЗ, от друга страна, има за последица постановяването на недопустим съдебен акт, предотвратяването на което е в правомощията на съда, пред когото е висящо съответното съдебно или арбитражно производство, респективно – сезирания в инстанционния контрол съд, а не на съда по несъстоятелността.
Следва само за пълнота по повод възраженията в частната жалба за липсата на предпоставки за възобновяване на спряното по чл. 637, ал. 1 ТЗ, поради подаване на възражение по чл. 690 ТЗ от кредитора, с неприето от синдика вземане, да се посочи, че то е неоснователно. Съгласно чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ, спряното на основание на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ производство се възобновява, ако вземането не бъде включено в списъка с приети вземания, като уважаването на възражението по чл. 690 ТЗ приравнява вземането на такова по смисъла на чл. 693 ТЗ и има за последица прекратяването на възобновеното производство. В случай, че възражението бъде оставено без уважение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, както се посочи и по-горе, възобновеното по чл. 637, ал. 3 ТЗ производство се приравнява на производство по чл. 694 ТЗ, поради което твърдението, че съществува опасност от постановяване на противоречиви съдебни актове, които имат за предмет едно и също вземане, е несъстоятелно. Посочената в чл. 637, ал. 1, т. 3 ТЗ алтернатива за случаите, в които вземането не е включено в одобрения списък по чл. 692 ТЗ се отнася за случаите на уважено възражение по чл. 690 ТЗ на друг кредитор срещу включване на вземането в списъка с приети вземания, а не възражение по чл. 690 ТЗ на кредитора, чието вземане не е включено от синдика в списъка на приети вземания.
Водим от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от временния синдик на „С“ ООД, ЕИК *** - В. С. , против определение № 1131/19.09.2019г. постановено по т.д.н. № 439/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: