РЕШЕНИЕ
№ 3050
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
в присъствието на прокурора Е. Т. К.
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110116387 по описа за 2021 година
Ищецът Р.Д. излага, че през 2016г. срещу него е образувано наказателно
дело: ДП №513 ЗМК 278/2015г. по описа на СДВР, Преписка №69/2016г. на
Специализираната прокуратура /СП/ за две престъпления по чл.214, ал.2, т.1,
вр. ал.1, т.2, вр. чл.213а, ал.2, т.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. Поводът за това дело
е, че през 2008г. срещу него е извършена измама от Н.Н., за което същият е
осъден с влязла в з.с. присъда от БРС по НОХД №957/2015г., като една от
защитните му версии, когато разбра, че ще отговаря за постъпките си, била да
го набеди, че го е изнудвал, по което СП реагира и на 21.09.2016г. е
привлечен като обвиняем и разпитан за „извършените" престъпления по
цитирания текст от НК, като му е определена МНО „Подписка". На
20.10.2016г. са му предявени материалите по разследването. След това в СНС
срещу него е внесен обвинителен акт. Образувано е НОХД №315/2017г., по
което е проведено едно с.з. на 21.04.2017г. и то е прекратено. Впоследствие
пред СНС с практически същия OA е образувано ново дело - НОХД
№1154/2017г. По него са проведени няколко заседания на тази инстанция за
период от няколко месеца на 10.10.2017г., 08.11.2017г., 18.01.2018г. и
29.13.2018г. През цялото време представителят на СПС манипулирал
свидетелите, оказвал натиск над ищеца, защитниците и съдебния състав.
Превратно, с Присъда от 29.13.2018г. ищеца бил признат за виновен и осъден
на л.с. условно и на глоба. Той оспорил присъдата, вследствие на което е
образувано ВНОХД №281/2018г. на АСНС. Делото протекло в две заседания
1
- на 11.07.2018г. и 03.10.2018г. С нова Присъда от същата дата въззивния съд
отменил изцяло присъдата и го оправдал напълно. Прокуратурата
протестирала присъдата, срещу което той депозирал възражение. Пред ВКС е
образувано КНД №354/2019г. на I НО, протекло в едно с.з., като със свое
Решение от 20.05.2019г. протеста е отхвърлен и оправдателната присъда е
потвърдена изцяло. Ищецът счита, че от самото начало обвинението е
очевидно несъстоятелно. Наказателното производство срещу него
продължило около 3г. Престъплението в което бил обвинен е „тежко" по см.
на НК, а предвидените наказания - изключително сериозни. През всичкото
това време той живял със страха, че в следствие съдебна грешка би могло да
бъде несправедливо осъден и да прекара години в затвора, да бъде глобен, да
му се конфискува имуществото и да дължа огромни суми на държавата.
Дотогава не бил имал проблеми с правосъдието. Винаги се е опитвал да
живее примерно, успял да изгради авторитет пред съседи, колеги, близки и
приятели. Има семейство, вече отраснало дете и родителите му още са живи.
Вследствие несправедливото обвинение доброто му име в обществото е
опозорено непоправимо. Невъзвратимо са уронени авторитетът,
достойнството, личния му престиж като човек и гражданин. За значителен
период от време гражданските му права били ограничени във висока степен.
Бил принуден да търпи ограниченията от процесуалното му положение на
обвиняем и подсъдим - да се явява при повикване, да уведомява при промяна
на адреса и т н. Кошмарът и шокът за него и семейството му били колосални.
Страхувал се за неговото бъдещето на семейството си. Здравето му през този
период се влошило в значителна степен. До преди почване на наказателната
репресия срещу него почти не се е налагало да посещава лекар, отслабнал,
приемала успокоителни. Остарял за дни. Случващото се отразило
изключително негативно на физическото и психическо здраве, които се
влошили в значителна степен през този период. Съществуващите му
заболявания се обострили, появили се нови. За да избегне последиците от
потенциалното несправедливо осъждане, както и от самото обвинение, бил
принуден да потърся адвокатска защита. Във връзка с това направил
значителни разходи. За защита и процесуално представителство при
привличането му като обвиняем заплатил 1200лв. Заплатил още 150лв. за
защита при следващото си призоваване пред органите на досъдебното
производство за предявяване на материалите по ДП. За разглеждането на
делото пред СНС платил още 1500лв. и още 450лв. за всички следващи
проведени заседания. За протеста пред ВКС заплатил още 600лв. или общо 5
550лв. Моли, да се осъди ответника да му заплати посочената сума за
претърпените от него имуществени вреди в размер на 5 550лв., които са пряка
и непосредствена последица от несправедливо водените и поддържани
обвинения в извършване на тежки престъпления от общ характер, за които е
оправдан изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда, а именно 20.05.2019г., до окончателно
изплащане на задължението и да се присъдят сторените по делото разноски.
2
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който излага, че
счита подадената искова молба за изцяло неоснователна, тъй като е
недоказана по основание и размер, като оспорва исковата претенция изцяло,
включително и акцесорната претенция за лихви. Счита, че приложеното към
исковата молба решение №93/20.05.2019г. на ВКС, Първо НО по н.д.
№354/2019г., не носи белезите на официален документ, нито на официално
заверен препис на такъв документ по смисъла на чл.179 от ГПК. Ищецът
претендира разноски в размер на 5550лв., като представя девет разписки,
четири от които са напълно идентични с други четири, съответно
възнаграждението на адвокат въз основа на тези разписки е на обща стойност
3600лв., съответно от 21.09.2016г. за 1200лв., 20.10.2016г. за 150лв.,
10.10.2016г. за 1500лв., 08.11.2017г. за 150лв. и от 06.11.2018г. за
600лв./която е единствената разписка, непредставена в два екземпляра/.
Поради това оспорва достоверността на всички представени с исковата молба
разписки, както по съдържание, така и по отношение датите им на издаване.
Освен това липсват ангажирани доказателства за точния обем на извършените
процесуални действия с участието на упълномощения адвокат на всеки един
етап от наказателното производство, което не позволява, в случай, че
действително са заплатени тези разноски, да се прецени завишени ли са те
или не. Също така не са посочени или представени доказателства, че
договорите за правна помощ за уговорено възнаграждение се намират в
кориците на наказателното производство. Моли съдът да отхвърли изцяло
така предявения иск.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
За да възникне правото на дадено лице да бъде обезщетено за
претърпени вреди от незаконни действия на държавата по чл. 2, ал.1 от
ЗОДОВ, то следва да са налице следните кумулативни предпоставки:
На първо място следва да има започнато наказателно преследване
срещу конкретното лице, като същият е привлечен в качеството на
обвиняемо лице, като наказателното производство следва да е прекратено
поради липса на престъпление или поради неизвършването на
престъплението от лицето, давност или амнистия, или лицето да е оправдано.
Като втора предпоставка следва да са настъпили вреди за лицето,
субект на незаконното обвинението.
Обезщетението за имуществени вреди следва да бъде присъдено ако се
докаже пряката им и непосредствена връзка с ангажираната наказателна
отговорност и настъпването им бъде доказано с надлежни доказателствени
средства.
По чл. 2 ЗОДОВ, държавата носи обективна отговорност за незаконно
причинени вреди от дейността на правозащитните органи (Р№ 450/14.04.2016
г. по гр.д.№ 1279/2015 г. ВКС, О № 356/08.04.2016 г. по гр. д. № 1327/2016 г.
ВКС). Ответник по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да бъде
3
Прокуратурата на Република България. Не е необходимо да се изследва дали
органите й са действали недобросъвестно или има виновно поведение от
тяхна страна. По същия аргумент, за да се реализира правото на обезщетение
по този ред не е от значение дали действията им са правомерни и дали те са
били длъжни да ги предприемат.
Възможността за освобождаване на държавата от отговорност по така
квалифицираната претенция, е регламентирана в чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ, а
именно изключителна вина на пострадалия. Настоящият състав на съда след
проучване на приложената в цялост преписка получена от специализираните
съдилища НОХД1124/17г. на СпНС, НОХД №315/2017г. на СпНС, НД
№354/2019г. на ВКС, ВНОХД №281/2018г., НОХД №1498/2017г.СГС, ЧНД
№422/2017г. на ВКС и приложеното към тях ДП №513 ЗМК-278/15г. по описа
на СДВР, пр.пр.№69/16г. по описа на СП намира следното:
Срещу настоящия ищец е водено разследване от СДВР, което е
приключило на 26.10.2016г. с мнение за изготвяне на обвинителен акт и
предаване на съд, като в това производство Д. е бил представляван от адв.Г.Г.
л.21 от ДП. По посоченото ДП е повдигнато обвинение срещу ищеца –
обвинителен акт от 20.02.2017г. за извършени престъпление по чл.214, ал.2,
т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1, вр.чл.18, ал.1, от НК и чл.214, ал.2, т.1,
вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, като е взета и мярка за
неотклонение Подписка. По посоченият обвинителен акт е образувано НОХД
№1124/17г. на СпНС в рамките на което ищецът е бил представляван и
защитаван от адвокат Г. от ВАК явил се на шест съдебни заседания в
гр.София. По НОХД №315/2017г. на СпНС се установява подадена една
молба от адв.Г. на л.36 от делото, като са проведени две заседания на които
адвоката не се е явил.По ВНОХД №281/18г. на АСнНС се установява, че
същото е образувано по подадена от настоящия ищец чрез адв.Г.Г.а жалба
срещу присъда по НОХД №1124/17г., като тя е последвана от проведени две
съдебни заседания с участието на процесуалния представител на ищеца, като
първоначалната осъдителна присъда е отменена и Д. е оправдан.
Оправдателната присъда е протестирана от представител на АпСпП, по който
протест е образувано КНД №354/19г. на ВКС по което адв.Г. е подал
възражение от името на ищеца с мотиви към него. Страните не спорят, че
всички тези действия на процесуалния представител са извършени възоснова
на представеното от него пълномощно още в ДП. От друга страна по
настоящото исково производство ищецът е представил копия от разписки за
осъществена защита от адвокат по наказателните дела както следва
600лв./6.01.2018г. по НД281/2018г., 150лв./3.10.2018г. за явяване по същото,
1500лв./11.07.2018г., 150лв./18.01.2018г. за явяване пак по това дело и
150лв./29.03.2018г. по НД №1124/2017г., част от тези разписки тази за
1 500лв. и тази за 150лв./3.10.2018г. са представени в две копия, поради което
съдът се съобразя само с едното от тях. Общият сбор на сумите посочени в
разписките приети от съда като годни да докажат разноски е в размер на общо
2 550лв. и тази сума се възприема от състава за доказан размер на
4
имуществените вреди произтекли за ищеца от започнато наказателно
преследване, по което Д. е привлечен в качеството на обвиняемо лице и
наказателното производство е прекратено поради оправдаването му. При това
положение претенцията на ищеца следва да се уважи до посочения по-горе
размери да се отхвърли за разликата над него до търсените 5 550лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България с адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на Р. Д. Д.
ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 2 550лв. имуществени вреди
понесени от ищеца за защитата му по повдигнати и поддържани от ответника
обвинения за извършени престъпления по чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а,
ал.2, т.1, вр.чл.18, ал.1, от НК и чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1,
вр.чл.18, ал.1 от НК, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда-20.05.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля претенцията за разликата до търсените
5 550лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5