и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 4 от 21.01.2008 г., постановено по гр. д. № 416/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд са отхвърлени обективно съединените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ, предявени от Въчко Димов Иванов от гр. Джебел против ОУ „Васил Левски” с. Устрен община Джебел, област Кърджали. Недоволен от така постановеното решение е останал Въчко Димов Иванов, който го обжалва чрез пълномощника си с молба да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени. Поддържа се в жалбата, че решението противоречи на закона и е необосновано. Сочи се, че трудовото правоотношение на жалбодателя било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ и в този случай той имал закрилата по чл. ЗЗЗ ал. 1 т. З от с. к. и във връзка с Наредба № 5 от 20.02.1987 г., издадена от Министъра на здравеопазването. Поддържа се, че работодателят бил длъжен преди да издаде заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, да изпълни задължението си по чл. 1 ал. 2 от Наредбата- да събере предварителна информация за това, страда ли работникът от болестите, по чл. 1 ал. 1 от същата. Това задължение работодателят не изпълнил, а ищецът не бил длъжен да разгласява за заболяването си. По делото имало представени доказателства, че ищецът страдал от диабет- рецептурна книжка, издадена още през 2003 година, в която било посочено заболяването. Работодателят не поискал от ищеца да представи доказателства за заболяване и след решение на ТЕЛК, да поиска от инспекцията съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. След като такова искане не е било направено, нито било дадено съгласие от ИТ, то било налице предпоставка за отмяна на уволнението. Претендира разноски за двете инстанции. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да не се уважава. Подържа се в съдебно заседание, че жалбодателят не изпълнил задължението си по Наредба № 5/87 г. като не уведомил работодателя и не представил документи за заболяването си. Претендира разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с оплакванията в жалбата, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред първоинстанционния съд са били предявени от Въчко Димов Иванов при обективно съединяване искове по чл. 344 ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 от КТ- за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна за заповед № 4/01.04.2007 г. на директора на ОУ „Васил Левски” с. Устрен, община Джебел, Кърджалийска област, за възстановяване на предишната му работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа. С протоколно определение на съда от 14.01.2008 г. поради оттегляне на иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ от ищеца, съдът е прекратил производството по делото в тази му част. Установява се по делото, че с решение № 312, прието на заседание на Общински съвет Джебел, проведено на 27.08.2007 г. е предложено на МОН, считано от 01.09.2007 г. да се закрие една полуинтернатна група прогимназиален етап на обучение в ОУ „Васил Левски” с. Устрен, община Джебел, Кърджалийска област, поради недостатъчен брой ученици за формирането й. На 03.09.2007 г. на ищеца е било отправено предизвестие на основание чл. 328 т. 2 от КТ, считано от същата дата. Със заповед № 4/01.10.2007 г. директорът на ОУ „Васил Левски” с. Устрен, община Джебел, Кърджалийска област прекратил на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ трудовия договор на Въчко Димов Иванов, поради закриване на щата. На същата дата заповедта била връчена лично на Иванов. По делото е приложена „покана за работа”, подписана от страните по делото, в която е посочено, че на ищеца на 31.10.2007 г. била предложена друга работа, която той не приел, който документ съдът не следва да обсъжда като неотносим. По делото е приложена и рецептурна книжка на името на Въчко Димов Иванов, за предписани на същия лекарства, заверена на 17.01.2003 г., в която е отбелязано заболяване на ищеца- „захарен диабет”. Видно от приложеното експертно решение на ТЕЛК № 2543 от 04.10.2007 г., жалбодателят е подал молба за освидетелстване по Наредба № 5 още на 03.07.2007 г. Бил освидетелстван по реда на Наредба № 5 с оценка на работоспособността 10% тр. нам. раб., с водеща диагноза: „есенциална" /първична/ хипертония, общо заболяване: Арт. Хипертония І- ІІ ст. Захарен тип ІІ без усложнения, като при анамнезата е посочено, че лицето от 2003 година е със захарен диабет- перорално лечение, артериална хипертония. Съгласно разпоредбата на чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ в случаите на чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Или, в случая работодателят за да уволни ищеца, е следвало предварително да събере информация от работника, определен за уволнение, страда ли от болестите, посочени в чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. А работникът при поискване е длъжен да представи медицински документи, установяващи заболяването му. В случая, доказателства по делото, че директорът е спазил горната процедура, респ. че е поискал предварително информация от ищеца, дали страда от болест, посочена в Наредбата, не са представени, респ. не е установено. Ако това беше сторено, ищецът е разполагал най- малкото с приложената към делото рецептурна книжка, съдържаща информация за заболяването му „захарен диабет”, включено в Наредба № 5/1987 г.- чл. 1 ал. 1 т. 6 и с която би могъл да установи съществуване на такова заболяване към датата на уволнението. И тъй като към датата на връчване на обжалваната заповед, към който момент следва да се прилага защитата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, ищецът е страдал от заболяване, което попада в приложното поле на Наредба № 5/1987 г.- бил е диагностициран, заболяването е било отразено в издадените му медицински документи и е могло да бъде узнато от работодателя, като без значение е, че експертното решение на ТЕЛК е било издадено на 04.10.2007 г., то ищецът се е ползвал със закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ. Поради изложеното, съдът приема, че извършеното уволнение на ищеца- жалбодател пред тази инстанция, който по време на уволнението е страдал от захарна болест и се е ползвал със закрилата по чл. 333 ал. 1 от КТ, е незаконно. С оглед на това следва атакуваната заповед да се отмени и ищецът- жалбодател пред тази инстанция, се възстанови на предишната му работа- възпитател в ОУ „Васил Левски” с. Устрен, община Джебел, Кърджалийска област. Първоинстанционният съд като е направил различни изводи и е отхвърлил исковете на ищеца, е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и се постанови друго, с което исковете бъдат уважени така, както са предявени- да се признае уволнението за незаконно и се отмени заповед № 4/01.04.2007 г. на директора на ОУ „Васил Левски” с. Устрен, община Джебел, Кърджалийска област и ищецът се възстанови на предишната му работа. При този изход на делото на ищеца се следват разноски за двете инстанции в размер общо на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./ въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 4 от 21.01.2008 г., постановено по гр. д. № 416/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява: ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Въчко Димов Иванов от гр. Джебел, ЕГН ********** и ОТМЕНЯВА заповед № 4/01.04.2007 г. на директора на ОУ „Васил Левски” с. Устрен, община Джебел, Кърджалийска област. ВЪЗСТАНОВЯВА Въчко Димов Иванов от гр. Джебел, ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност- възпитател в ОУ „Васил Левски” с. Устрен, община Джебел, Кърджалийска област. ОСЪЖДА ОУ „Васил Левски” с. Устрен, община Джебел, Кърджалийска област да заплати на Въчко Димов Иванов от гр. Джебел, ЕГН ********** разноски по делото за двете инстанции в размер на 200 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |