Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2021г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на четиринадесети
октомври 2021г.,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря Румела Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
с-я Желязкова КНАХД № 1733/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр.счл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
подадена от процесуален
представител – Нач.отдел
АИПО в Дирекция „ИТ“-Варна Д.Ошавкова, против Решение № 82/24.06.2021г., постановено по АНД №
169 по описа за 2021г. на Районен съд гр.Провадия, с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 03-013160/04.11.2020г. на Директор Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което на „Квинта-М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Провадия, обл.Варна, ул. „С.С.К.и М.“ № 37, вх.А, ет.1,
ап.1, представлявано от К.Р.Р., за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на решението и се моли за неговата отмяна и потвърждаване
на отмененото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излага
се, че събраните по делото доказателства, безспорно установяват наличие на
трудово правоотношение към момента на извършване на проверката по трудов
договор № 25/14.10.2021г., поради което изводите на ПРС за отсъствие на такова
се явяват неправилни. В писмено становище жалбата се поддържа и се моли нейното
уважаване. Притендира се присъждане на ю.к. възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Квинта-М“ ЕООД, чрез пълномощник - адв.Г., в
депозцирано като отговор възражение и в допълнителна писмена молба, оспорва касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно. Съответен на събраните
доказателстав е извода на ПРС, че трудовия договор не е бил сключен към момента
на проверката и поради това административнонаказателната отговорност на
дружеството е неправилно ангажирана за друго нарушение – такова по чл.63 ал.2
от КТ. Моли за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и
законосъобразно. В условията на евентуалност твърди маловажност на нарушението.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Представителят на ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на ПРС
за правилно и
законосъобразно и пледира за оставянето му в сила.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по жалба на „Квинта-М“ ЕООД,
против горепосоченото НП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от
фактическа страна, че с АУАН на жалбоподателят е вменено нарушение за това, че
на 14.10.2020г., в качеството на работодател, е допуснал до работа лицето Т.М.Т.
на длъжност „бояджия-сгради“ в обект ЦСОП „С.С.К.и М.“, находящ се в с.Кривна,
общ.Провадия, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ. Нарушението е констатирано при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на 14.10.2020г. на посочения обект, където Т. е бил установен
да полага труд в полза на дружеството, обстоятелство декларирано от самото
лице. В АУАН установеното било квалифицирано като нарушение на чл.63 ал.2 от КТ. АНО като възприел
установената в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал
оспореното НП, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на осн. чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ.
Въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в
предвидените от закона срокове, но събраните по делото доказателлства – писмени
доказателства и свидетелски показания не установяват извършване на вмененото с
НП нарушение, тъй като същите свидетелстват за сключен трудов договор между
дружеството и Теохаров след извършване на проверката. Въз основа на
установеното, съдът е приел, че според него допуснатото от работодателя
нарушение е такова по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ /отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, въз основа сключен писмен договор/, а не по чл.63 ал.2
от КТ /работодателят няма право
да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП/. Съдът е изложил
мотиви, че предвид липсата на трудов договор към момента на престиране на труд,
за работодателя обективно не би могло да възнекне задъление да предодстави
екземпляр от такъв и от уведомлението, както и не би могъл да наруши забраната
по чл.63 ал.2 от КТ, което задължение предполага вече сключен тудов договор. По
изложените съображения съдът е отменил оспореното НП.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и защо. Подробно
е обсъдил доводите на страните.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2
от АПК.
Наведените в касационната жалба възражения,
съдът намира за неоснователни, по следните съображения:
Както правилно е изложил ПРС, разпоредбата на чл.63 ал.1 КТ регламентира
задължението на работодателя да предостави на работника екземпляр от сключения
трудов договор и копие от уведомлението до НАП за регистрирането му преди
работникът да постъпи на работа, а разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ въвежда забрана за
работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по предходната алинея. Дължимото поведение на
работодателя, разписано от законодателя в тези две разпоредби, е различно - в
първия случай, задължението на работодателя е за действие /“да предостави“ на
работника двата документа/, а по ал.2 - задължението за работодателя е за
бездействие /“да не допуска до работа“ работника, преди да е изпълнено
задължението по ал.1/. И в двата случая обаче релевантен факт, елемент от
фактическия състав и на двете нарушения се явява наличието на трудов договор,
какъвто в случая не се установява безспорно да е бил сключен към момента на
проверката, започнал към 9.00ч. и приключила към 11.30ч на 14.10.2020г.
Фактическата липса на сключен писмен трудов договор се установява по безспорен
начин както от свидетелските показания и на двете страни, така и представеното
в последствие уведомление от НАП за регистриране на подписания в последствие
договор в 11.45ч. Изискването да не се допуска до работа лице, на което не е
връчено уведомлението за регистрирането на трудовия договор в НАП е
предпоставено от наличието на сключен трудов договор, поради което това обстоятелство
се явява елемент от състава на нарушението. При отсъствието му, правилен е
изводът на ПРС, че в случая не е налице нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, а НП се
явява незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав
намира, че касационната жалба се явява неоснователна. Решението на ВРС като
правилно и законосъобразно, на основание чл.221 ал.2 от АПК, следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/24.06.2021г., постановено по АНД № 169 по описа за 2021г. на
Районен съд гр.Провадия, с което е отменено НП № 03-013160/04.11.2020г. на Директор
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Квинта-М“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Провадия, обл.Варна, ул. „С.С.К.и М.“ №
37, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от К.Р.Р.,
за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.