РЕШЕНИЕ
№ 2779
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330110146 по описа за 2021 година
Предявен е иск иск е по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от И. А. П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: град **, бул. **; чрез адв. М. против Община Пловдив с Булстат *********
и адрес Пловдив, пл. ’’СтефанСтамболов” № 1, представлявана от *** З. Д. Д. за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 лева неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на депозиране исковата молба в съда до
окончателното им изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 13.05.2020г. при смрачаване, ищцата се е движела по
тротоара на ул. **,в град *** в посока към близкия квартал **, до № ** левият и крак
попаднал в дупка от липсваща плоча на тротоара и се огънал. Същата изпитала силна болка
и паднала. На виковете й за помощ се отзовали двама мъже, които й помогнали да се
изправи и да събере разпилелият се багаж от чантата й. Поради невъзможност за
предвижване се обадила по телефона на **. Заедно с него отишли в спешното отделение по
ортопедия и травматология към УМБАЛ **. След преглед и направена Рентгенография на
глезен се установило наличие на *** на *** на лява **. Това наложило поставяне на гипсов
ботуш за период от 45 дни. Това затруднило предвижването и. Настъпило и обездвижване,
което довело до необходимост от ежедневно обслужване от друго лице. Дори след сваляне
на гипса, ищцата продължително време не е можела да стъпва на левия си крак, чувствала
силни болки, което продължило по време на оздравителния процес и не е престанало и до
момента. Болката е особено осезаема при промяна на атмосферните условия. След сваляне
на гипса, ищцата била насочена към рехабилитационни процедури, които продължили до
20.10.2020г. Процедурите също били болезнени при изпълнението им. Това наложило
1
прием на болкоуспокояващи. Инцидента наложил промяна в начина на живот на ищцата,
която се въздържа от дълги разходки и излетите в планината. Община Пловдив дължи
осигуряване на обезопасяването и стопанисването на местата, отредени по план за тротоари,
каквото е мястото, където се е случил процесният инцидент. В следствие на бездействието
на ответника, ищцата е претърпяла болки и страдания, които не са преодолени и към
настоящия момент.
В предоставения срок ответника оспорва иска. Отрича отговорността си за настъпилото
събитие. Оспорва механизма на настъпване на щетите. Твърди съпричиняване.
Предвид събраните доказателства съда намира от правна страна следното:
От показанията на свидетеля В. К. П., без родствени връзки с ищцата и отношения с
ответника, се установява, че на ** г. вечерта около 9 часа ищцата се обадила на ** и казала,
че е паднала и е получила наранявания и помолила да отидат на ул. ** и да я вземат. Като
пристигнали на мястото я намерили да се държи за оградата и да плачи. Мястото не било
осветено. Казала, че е стъпила в дупка на тротоара и е паднала. Видимо се чувствала зле.
Имала болки и плачела. Дупката представлявала липса или пукнатина в плочките с
дълбочина около 7 - 10 см. и широчина-повече от човешко стъпало. Откарали я в спешен
медицински център. Повече от 4 - 5 месеца, неможела да се обгрижва, да слезе до магазина
за хляб. ** идвал от ** за по няколко дни да и помага. Свидетеля също помагал. Преди това
тя била изключително будна и деейна, винаги изявявала желание да се разхожда, да се
изкачва в планината. След това, което се случило с нея, тя вече не била същия човек.
От показанията на свидетеля А. К. С. ** на ищцата, се установява, че тя си счупила глезена
на ** г. вечерта. Това било на **. Инцидентът й се отразил доста сериозно. Бавно се
възстановила от травмата- 4 - 5 месеца, за да започне да се движи самостоятелно. В началото
неможела изобщо да стъпи на глезена. Необхидима била проходилка, патерици. Постоянно
се подувал глезенът и се оцветявал в червено. След като й свалилили гипсовите отливки
ходела на рехабилитация. Поне три курса направила, за да проходи. След това бавно
проходила. Преди този инцидент имала нормален активен живот, разхождала се, излизала.
Сега това е доста по-трудно, почти невъзможно. Седи в къщи и е депресирана.
От представените писмени доказателства-болнични листове, амболаторни листове за
прегледи; извършени изследвания, епикризи, (лист 4-29 от делото) документи от УМБАЛ **
(лист 54-88 от делото) е видно, че на ** г. към 23,14 ч. ищцата е била прегледана в УМБАЛ
** от ** К. поради болка и оток на левия крак. Установено е наличие на ** на ** на лявата
**. Това наложило поставяне на гипсов ботуш за 35 дни. На 26.06.2020 г. гипса е свален и П.
е насочана към рехабилитация за постигане на пълен обем на движения. рехабилитацията е
продължила до 07.10.2020 г. Временната нетрудоспособност на ищцата е продължила от
15.05.2020 г. до 10.11.2020 г.
От изготвеното заключение от 28.03.2022 г. по извършената СМЕ е видно, че у ищцата е
налице ограничение на ** с 10 градуса спрямо здравия крак, налице е болезненос при
движение и продължително натоварване, както и промяна на времето.
От изготвеното заключение от 08.06.2022 г. по извършената СПЕ е видно, че след травмата
ищцата е развила посттравматично стресово разстройство, което налага специализирана
2
помощ и средства поне 6 месеца.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
С оглед събраните гласни доказателства се установява, че ищцата е попаднала на заявената
дата и час в дупка на тротоара на ул. ** в гр. **, която не е била осветена, обезопасена и
сигнализирана.
Съобразно заявените твърдения за наличие на бездействие у служителите на ответника
изразяващо се в безотговорно отношение към възможните опасности за живота и здравето
на пешеходците и отправените притенции съдът намира, че приложима за решаване на
настоящия спор е разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД-за вредите причинени при или по повод
изпълнение на възложена работа отговаря възложителя.
Следователно фактическият състав при който възниква деликтната отговорност на общината
включва кумулативно наличие на следните предпоставки: настъпило вредосно
противоправно деяние, вреда, причинна връзка между противоправното деяние и
настъпилата вреда, както и че лицето, срещу което е насочен иска е възложител на
дейността по повод на изпълнението, на която се твърди да се произлезли вредите, предмет
на исковата претенция. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, както и пропуснати ползи, които са в пряка и непосредствена последица от
увреждането.
По делото не се спори, че мястото, на което е настъпил инцидента се поддържа и стопанисва
от Община Пловдив. Следователно същата е длъжна чрез своите служители да осъществи
превенция на възможните рискове за здравето и живота на гражданите, произтичащи от
създадената обстановка, а при наличие на бездействие да понесе настъпилите последици от
това.
Предвид събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите П. и С.
съдът намира за доказан факта, че на **г. ищцата е паднала в дупка от липсваща плоча на
тротоара на улица в гр. **, при което е настъпила фрактура на глезена на левият и крак.
Това от своя страна се явява основание и за понасяне на отговорност от ответника за
обезщетяване на вредите.
По отношение вида и размера на същите, изхождайки от събраните писмени и гласни
доказателства съдът намира, че ищцата е търпяла както значителни болки, страдания и
неудобства, произтекли в продължителен период от време от около няколко месеца. С оглед
установените факти, от показанията на свидетелите за налични болки непосредствено след
падането, обездвижване на крака, последвало продължително възстановяване, необходимост
от чужда помощ при обгрижване, продължителна нетрудоспособност, промяна в начина на
живот и развит посттравматичен синдром, съдът намира, че за обезщетяване на настъпилите
страдания и затруднения на ищцата справедлив се явява размера от 7000 лв., което налага
иска да се уважи изцяло.
Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него иск
за заплащане на обезщетение за забава за периода от настъпване на деликта до
окончателното плащане. Доколкото се притендира лихва за периода от завеждане на
исковата молба до окончателното плащане съдът намира, че и тази притенция следва да се
3
уважи изцяло.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно ангажирани
доказателства за сторени такива- 280 лв. за държавна такса.
Тъй като ищцата е представлявана в настоящето производство от адвокат при условията на
чл. 38 от ЗА в полза на адвокат М. следва да се присъди възнаграждение в размер от 680 лв.
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив с Булстат ********* и адрес Пловдив, пл. ’’Стефан Стамболов”
№ 1, представлявана от ** З. Д. Д. да заплати на И. А. П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: град**, бул. **; сумата от 7000 (седем хиляди) лева неимуществени вреди за
настъпило вредоносно събитие на **г. в гр. **, ведно със законната лихва върху тези суми
от датата на депозиране исковата молба в съда -18.06.2021 г. до окончателното и изплащане,
какта и сумата от 280 (двеста и осемдесет) лева за разноски за производството.
ОСЪЖДА Община Пловдив с Булстат ********* и адрес Пловдив, пл. ’’Стефан Стамболов”
№ 1, представлявана от ** З. Д. Д. да заплати на адвокат Ж.Д. М. с адрес на кантора гр. **,
ул. ** сумата от 680 (шестстотин и осемдесет) лв. разноски за адвокатско възнаграждение
определено на основание чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4