Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...........
град Шумен, 30.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател: Росица
Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при участието на секретаря В.Русева
и с участие на прокурор Я.Николова
от ШОП,
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 172 по описа за 2020г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и чл.217 ал.2 от Административно-процесуалния
кодекс(АПК).
Образувано е по
касационна жалба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
6, чрез пълномощника адв.С.К., против Решение № 238/26.06.2020г. на Районен
съд–Шумен, постановено по ВАНД №2522/2019г. по описа на същия съд. В
касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт
поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Обосновава се тезата за материална незаконосъобразност на наложените на
санкционирания субект имуществени санкции за нарушение на чл.123 ал.2 от ЗЗП,
понеже не било посочено кой двата визирани в разпоредбата състава на нарушение
е бил осъществен. Нарушението не било съставомерно, защото в закона липсвало
задължение на търговеца да вписва в гаранционната карта извършения ремонт.
Освен това административно наказващия орган не е посочил конкретна дата и място
на извършване на нарушението. Съдът не бил взел отношение по направените
възражения от дружеството и не изложел мотиви. По тези съображения се отправя
искане за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление.
Ответната страна
Комисия за защита на потребителите- Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, редовно призована, не изпраща
представител в открито съдебно заседание. Изразява писмено становище за
неоснователност на касационното оспорване.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и отправя искане съдебното решение да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № В-0050456/24.09.2019г., издадено от Директора на регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра, със
седалище– гр. Варна, към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на „Т.Б.“ ЕАД,
за извършено нарушение на разпоредбите на чл.123 ал.2 от ЗЗП, на основание чл.233
ал.2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв.
Въззивният съд е
приел за установено от фактическа страна следното: Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение №К-0050456 от 20.08.2019г., съставен срещу
касационния жалбоподател за това, че на 10.04.2019г., 19.06.2019г.,29.06.2019г.
и 08.07.2019г., в гр.Шумен, бул. ”Велики Преслав” № 6, магазин „Теленор“, не е
изпълнил задължението си при връщане на телефон на потребител, да отрази в гаранционната
карта извършения ремонт и времето/срокът на ремонта/, което да се добави към
гаранционния срок, с което е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.2 от Закона за
защита на потребителите. В хода на извършената проверка, по повод на която е
изготвен АУАН, във връзка с постъпила потребителска жалба с Вх. № В-03-1418/22.07.2019г.,
контролните органи констатирали, че потребителят В.Т.на 03.09.2018г., закупила
от жалбоподателя мобилен телефон марка и
модел “Samsung Galaxy S9 Purple“ и сключила договор за мобилни услуги. Било
констатирано, че през периода на ползване закупеният от потребителя телефон дефектирал
и били предявени последователно четири рекламации, приети с протоколи за
приемане на устройство № *********/05.04.2019г., № *********/10.06.2019г., №
*********/21.06.2019г. и №
*********/01.07.2019г. Проверяващите установили, че в приложеното
копие от гаранционната карта не са описани датите на приемане и на
връщане на телефонния апарат. Въз основа на акта и на материалите в
административната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, в което било
прието, че „Т.България“ ЕАД е нарушило
изискванията на чл.123 ал.2 от ЗЗП и на основание чл.233 ал.2 от ЗЗП му
била наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. за констатираното
нарушение.
За да постанови
крайния си акт, съдът приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния
закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че търговецът е нарушил вмененото му задължение по чл.123 ал.2 от
ЗЗП, тъй като не е отразил и четирите извършени ремонта по предявени рекламации
от потребителя и срокът на ремонта, който се прибавя към гаранционния срок. Поради
изложеното, съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Настоящият съдебен състав споделя,
както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа
на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд. При съставяне на АУАН и при издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото
на защита на нарушителя и той да не е разбрал за какво точно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Настоящият съдебен състав намира
също така, че в случая не са налице предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Наведеното оплакване в касационната
жалба за несъставомерност на деянието, предвид факта, че липсва задължение на
търговеца за вписване на осъществен ремонт в гаранционната карта, е
неоснователно. Съгласно чл.123 ал.2 от ЗЗП изречение второ: "Когато рекламацията се
удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в
гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок.".
Следователно, е достатъчно само да бъде приета стока с рекламация за дефект за
ремонт, за да възникне задължението за търговеца да направи съответното
отбелязване при връщането ѝ на ремонта и срокът му да се добави към
гаранционния. Аргументът, че всъщност ремонт не бил извършван и четирите пъти,
понеже не бил установяван посочения от потребителя дефект също е неоснователен.
Действително, видно от приложените Актове за удовлетворяване на
рекламация/Протоколи за предаване на устройство, телефонът е престоявал в
рамките на един работен ден в сервиз. Но към времето на ремонта следва да се
добави и периодът през който стоката е била в магазина преди да бъде предадена
в сервиз и съответно потребителят не я е ползвал. Видно от Протоколите за
приемане на устройство в магазин, този период е около седмица.
Адресат на задължението по чл.123 ал.2 изречение второ от ЗЗП е именно търговецът, към който
потребителят отправя рекламационната си претенция, а не съответния сервиз,
натоварен единствено с техническото обслужване на апарата. Твърдението, че
разпоредбата сочела на форма на деянието "допустителство" е превратно
тълкуване на закона и не се споделя от касационната инстанция. В този смисъл е
константната практика на настоящия съд като Решение №167 от 30.07.2020г. на АС- Шумен по
к.а.н.д. № 131/2020г. по напълно аналогичен казус.
По
отношение на твърдението за неясно формулирано нарушение, предвид двете
изпълнителни деяния, предвидени от посочената в АУАН и в НП разпоредба, съдът
намира същото за неоснователно. Първата хипотеза на нарушение по чл.123 ал.2
предвижда случай при който търговецът е предоставил търговска гаранция на
стоката и удовлетворяването на рекламацията се извършва чрез замяна на стоката
с друга, съответстваща на договореното и задължение за търговецът да запази на
потребителя първоначалните гаранционни условия. В настоящия казус не е са налице
подобни факти. Въпреки четирите направени рекламации, търговецът не е заменил
стоката с друга и този фактически състав на нарушение е напълно неотносим към
делото.
Не са
налице и другите посочени от жалбоподателя касационни основания за незаконосъобразност
на НП. В същото са описани точно и конкретно както мястото на нарушението с
адрес на търговски обект- магазин на „Теленор“, така и всяка от датите на които
е върнат телефонния апарат и на която е следвало да бъдат отразени визираните в
чл.123 ал.2 от ЗЗП данни.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на
основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2
от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 238 от 26.06.2020г., постановено по ВАНД № 2522/2019г.
по описа на Районен съд- гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................
2.
...................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 30.09.2020г.