№ 158
гр. Пазарджик, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220201525 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. Ц. И. от с.Белащица, обл.Пловдив,
против НП №24-1006-001019/08.05.2024г. на Началник група в Сектор ПП при
ОДМВР- Пазарджик, с което на жалбоподателя: 1/ за нарушение на чл.104а от
ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева и 2/ за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева.
В жалбата са изложени бланкетни твърдения за незаконосъобразност на
обжалваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от пълномощника адв.Т. И. от АК- Пловдив, които поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в становището си
по съществото на спора. Претендира разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпило бланкетно писмено
становище от гл.юриск. Красимира Пенова- пълномощник на АНО, с което
1
оспорва жалбата, като счита НП за правилно и законосъобразно. Моли същото
да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Съдът, след като провери основателността на жалбата, съобрази
становищата на страните, анализира събраните по делото писмени и
гласни доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното от
фактическа и правна страна:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 15.04.2024г.
в 15:06ч. в гр.Пазарджик на ул.Искра, срещу ресторант Фемили, управлява
МПС лек автомобил Рено Еспейс с рег.№ ***, негова собственост, като по
време на управление на МПС използва мобилен телефон, без да има
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му и като водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в
движение, го управлява, без да е поставил обезопасителен колан при наличие
на такъв в автомобила.
Деянията са установени от св.К. О.- мл.автоконтрольор към Сектор ПП,
ОДМВР- Пазарджик и квалифицирани съответно като нарушения на
разпоредбите на чл.104а от ЗДвП и чл.137а ал.1 от ЗДвП, за което е съставен
АУАН серия GA №1252635/15.04.2024г. в присъствието на колегата му- св.Б.
Р.. Актът е предявен и подписан от жалбоподателя без възражения, след което
му е връчен екземпляр от същия. Въз основа на така съставения АУАН е
издадено атакуваното НП, което е връчено лично на жалбоподателя на
10.10.2024г., като жалбата против него е подадена чрез АНО на 15.10.2024г.,
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. В този смисъл жалбата се явява
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния да го разгледа районен съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св.К. О.,
както и на неговия колега- св.Б. Р. и частично от тези на св.Е. Д..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира,
че жалбата е частично основателна поради следните съображения:
-По отношение нарушението на чл.104а от ЗДвП, с което на
2
жалбоподателя, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, е наложена глоба в
размер на 50 лева:
Съгласно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му.
От показанията на полицейските служители- свидетелите К. О. и Б. Р. се
установява, че на инкриминираните в НП дата и място, докато двамата
изпълнявали през светлата част на деня задълженията си на дежурен
автопатрул, позициониран на установъчен пункт до парк „Острова“ в
гр.Пазарджик, те забелязали на разстояние от около 5-10 метра, че по време на
управление на процесното МПС по ул.Искра /в посока от бул.Стефан
Стамболов към Акумулаторния завод/ жалбоподателят използвал мобилен
телефон, без да има устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете му, и не е поставил наличния в автомобила
обезопасителен колан. Съдът кредитира изцяло събраните гласни
доказателства посредством показанията на тези двама свидетели, тъй като
същите са обективни и достоверни, като по безспорен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка. Въпреки обстоятелството, че тези
двама свидетели са полицейски служители и в този смисъл са служебно
ангажирани с АНО, то в същото време липсва каквато и да било индиция за
наличие на личен мотив у тях към уличаване на жалбоподателя, приписвайки
му поведение, респ. нарушения, които иначе той не е извършил. Двамата
свидетели, независимо един от друг и под страх от наказателна отговорност,
заявиха, че на посочените в НП дата, час и място са възприели движението на
процесното МПС, управлявано от жалбоподателя. Категорични бяха, че са
видели, че докато същият шофирал, използвал мобилен телефон, като говорил
по него, както и че не бил поставил наличния в автомобила обезопасителен
колан. Именно това поведение на водача било повод той да бъде спрян за
проверка и да му бъде съставен процесният АУАН. Съдът не намери никакви
основания да не се довери на споделеното от двамата полицейски служители,
независимо че те не си спомниха конкретни детайли във връзка с установените
от тях административни нарушения, като това дали процесният автомобил е
бил със затъмнени стъкла, неговата марка и регистрационен номер. Едва ли
може да се очаква полицейските служители да помнят с конкретни детайли
3
отделни обстоятелства, които не са съществени за главните факти, включени в
предмета на доказване. По отношение последните, а именно дали
жалбоподателят като водач на МПС е имал поставен обезопасителен колан и
дали е говорил по мобилен телефон по време на управление, без устройство,
позволяващо използването му без участие на ръцете, свидетелите О. и Р. бяха
категорични. Още повече, че показанията на тези свидетели са депозирани
пред настоящия съд малко повече от десет месеца след установяването на
нарушенията, каквито те установяват почти ежедневно в работата си, поради
което напълно нормално е да не помнят в детайли всеки отделен случай.
В същото време съдът не кредитира показанията на св.Е. Д.- работник във
фирмата на жалбоподателя, чрез която последният стопанисвал към
инкриминираната дата увеселителен парк, разположен на територията на парк
„Острова“. Според твърденията на този свидетел, на посочените в НП дата и
място неговият работодател изобщо не е управлявал процесното МПС, като
актът му бил съставен малко преди да се качи в паркирания на територията на
увеселителния парк лек автомобил, от полицейски служител, на когото преди
време той отказал безплатното ползване на атракциона. В този ред на мисли
св.Д. отрече жалбоподателят да е извършил и двете нарушения, вменени му с
атакуваното НП, посочвайки изрично, че санкционираният не е бил съгласен
със съдържанието на съставения му от полицейския служител АУАН. В
същото време той не можа да обясни поради каква причина неговият
работодател не е отказал да подпише акта, както и да го получи. Съдът не дава
вяра на тези твърдения на св.Д., тъй като те не се подкрепят от останалите
събрани по делото гласни и писмени доказателства. Житейски нелогично е
подобна версия за случилото се да бъде изградена едва от посочен при режим
на довеждане от страна на жалбоподателя свидетел, а в същото време в
изложението на жалбата да липсва каквото и да било отричане на отразените в
атакуваното НП факти. Отделно от това св.Д. се намира в трудово
правоотношение с жалбоподателя, което обяснява неговата заинтересованост
от това делото да бъде решено в полза не неговия работодател. Най-сетне,
напълно неправдоподобно звучи в подобна на твърдяната ситуация
засегнатият несправедливо гражданин да не реагира на момента чрез
депозиране на съответното оплакване срещу визирания от св.Д. полицейски
служител, твърдения и доказателства в каквото насока изобщо липсват.
Предвид изложеното, показанията на посочения свидетел касателно
4
релевантните по делото факти не могат да бъдат поставени в основата на
доказателствените изводи на съда.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното от него административно нарушение чл.104а от ЗДвП. Извън
казаното до тук, при служебна проверка въззивната инстанция не намери, да
са допуснати каквито и да е нарушения на процедурата по ангажиране на
отговорността на нарушителя по отношение посоченото деяние, които да
засягат правото му на защита.
При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на наложеното
административно наказание, при което законосъобразно е наложено
абсолютно определеното по размер наказание глоба от 50 лева за извършеното
нарушение, с което ще се постигнат целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното атакуваното НП следва да бъде потвърдено в частта
касателно нарушението по чл.104а от ЗДвП.
-По отношение нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП от ЗДвП, с което на
жалбоподателя, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП, е наложена глоба
в размер на 50 лева:
Съгласно разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
Според настоящия съдебен състав, при описване на вмененото
административно нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, както в акта, така и в
НП, е било допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо
правото на защита на жалбоподателя. Това е така, защото в описателната част
на нарушението липсва обективен елемент от вменения административен
състав, доколкото не е било посочено към коя от изброените категории в
цитираната правна норма е попадало МПС, управлявано от жалбоподателя.
При това положение не става ясно, и дали въобще, то е попадало в някоя от
тях, а липсва и приложено доказателство за това. Това драстично накърнява
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, тъй като то, а и
съдът, са поставени в ситуацията да гадаят дали процесното МПС спада към
5
някоя от изброените категории, респ. дали неговият водач е длъжен да спазва
правилото на чл.137а ал.1 от ЗДвП, което представлява достатъчно основание
за отмяна на атакуваното НП в тази му част.
При този изход от делото, всяко едно от направените от страните искания за
присъждане на разноски ще следва да бъде частично уважено, като се има
предвид, че размерът на наложените с атакуваното НП административни
наказания е еднакъв, а именно по 50 лева за всяко едно от тях. В този смисъл и
доколкото АНО бе представляван от юрисконсулт, който депозира писмено
становище по съществото на спора, с което се прави искане за присъждане на
разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от
ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултското възнаграждение следва
да се определи в размер, съгласно чл.37 от ЗПП, към която препраща
разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Поради това, заплащането на правната
помощ е необходимо да е съобразено с вида и количеството на извършената
дейност, като конкретния размер се определи съобразно предвиденото в
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ- от 80 до 150 лева.
Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания, но без лично
явяване на юрисконсулта, като същото не се характеризира с фактическа или
правна сложност, поради което на последния следва да бъде определено
минимално възнаграждение в размер на 80 лева, от които с оглед изхода на
делото в негова полза да се присъдят половината, а именно 40 лева. В същото
време, искането на процесуалния представител на жалбоподателя също е
направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство и преди
обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски
предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие /л.29/, от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева жалбоподателят е заплатил в
брой. Направеното възражение за прекомерност на разноските на
въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният размер на
адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния, предвиден в
разпоредбата на чл.18 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, и е съразмерен със защитения правен
интерес. При това положение ОД на МВР- Пазарджик, към което учреждение
е структуриран органът, издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от
6
бюджета си в полза на жалбоподателя половината от посочените по-горе
съдебни разноски, а именно 200 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №24-1006-001019/08.05.2024г. на Началник група в Сектор ПП
при ОДМВР- Пазарджик, издадено срещу В. Ц. И. ЕГН ********** от
с.Белащица, обл.Пловдив, в частта с която за нарушение на чл.137а ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, като
ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата му част, с която за нарушение на
чл.104а от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пазарджик да заплати на В. Ц. И. ЕГН ********** от
с.Белащица, обл.Пловдив 200/двеста/ лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Ц. И. ЕГН ********** от с.Белащица, обл.Пловдив, да заплати
на ОД МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес
гр.Пазарджик, пл.Съединение №3, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 40 /четиридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7