Р Е Ш Е Н И Е
№ 97 / 22.03.2022 г., гр. Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Добрич, в публичното заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА адм.
дело №615/2021 г. на Административен съд – Добрич, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози и е образувано по жалба на А.С.Н. ***, подадена чрез адв. Е.
В. – ДАК срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-3110/05.11.2021 г. на директора на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе, в частта по т.
втора.
Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и
необоснована, тъй като не е извършил вмененото му нарушение, за което е издаден
и АУАН. Излага доводи, че се касае за споделено пътуване, като другите пътници
в микробуса заплащ сумата от по 20 евро за гориво. Твърди, че за тази сума
никой няма да заведе някого от България за Германия. Посочва, че в автомобила
са пътували петима възрастни и три деца. Релевират се и доводи, че заповедта е
издадена в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Посочват се нарушения на
материалния закон. Твърди се и нарушение на чл.13 от КЗПЧОС. Моли, да се отмени
заповедта.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. В., които заявява, че поддържат жалбата
в частта на точка втора от заповедта. Моли се оспорената заповед
за налагане на ПАМ в
точка втора да бъде отменена. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответната страна, директорът на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - Русе в писмено становище при изпращане на
преписка оспорва жалбата като неоснователна. Моли, заповедта
да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
От фактическа и правна страна се установява следното:
По делото няма спор, че на процесната дата - 05.11.2021 г., А.С.Н. е управлявал лек автомобил „МЕРЦЕДЕС
316 СДИ“, кат. М1, с рег. № Тх 7545 АК, собственост на С.Р.Е..
В автомобила са пътували осем броя лица с маршрут от България за Германия. Няма спор и за
това, че той не е притежавал посочените в процесната заповед документи - лиценз на общността за международен превоз на пътници.
За
извършеното нарушение е съставен АУАН № 296203/05.11.2021 г., като със същия
са иззети СУМПС, СРМППС и предна регистрационна табела. При проверката са снети
обясненията на трима от пътниците и на шофьора. Същите са заявили, че са
заплатили по 20 евро на водача за гориво. Прието е от административния орган, че е
извършено нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП.
На 05.11.2021 г. е издадена
оспорена Заповед № РД-14-3110 от ответника, с която на основанията по чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б. "а" и, ал. 4, б. „б“, ал.2, т.1 и т.3 и ал.7 са приложени
принудителните административни мерки "временно спиране от движение на
МПС" чрез сваляне и отнемане на един брой МПС с рег. № Тх 7545 АК, собственост на трето лице и отнемане на свидетелството за регистрация на МПС с № 007491269 до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца,
както и отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до
отстраняване на нарушението, но не повече от една година.
Заповедта е връчена на А.С.Н. на 05.11.2021 г.,
жалбата е подадена на 10.11.2021 чрез до Административен съд-Русе, чрез административния орган..
Към административната преписка са приложени писмени
обяснения, дадени на 05.11.2021 г. от Х.К.К., М.Р.М.и В.Й.Н., които са заявили, че пътуват за Германия и са платили
на водача 20 евро за гориво.
Представени са и копия на личните карти и паспорти на пет физически лица и три деца, сред които и на далите писмени обяснения.
По
делото като свидетел е разпитана собственичката на автомобила и майка на водача
– С.Р.Е.. От нейните показания се установява, че автомобилът е семеен и редовно
с него се ходи до Германия. Пътуват с близки в автомобила. На процесната дата
синът й и техните познати са пътували за Германия, където работят или при
съпрузите си. За пътуването не събират пари, само когато се зарежда горивот са
събирали по 20 евро за горивото.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна срещу годен
за оспорване административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност по силата на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с
мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Ответникът е представил Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г.
от която е видно, че нейният издател, изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", е упълномощил директорите на регионалните
дирекции "Автомобилна администрация" да издават заповедите по чл. 106
и чл. 106а от ЗАвП, с които се прилагат принудителните административни мерки.
С оглед представените доказателства съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена при спазване на изискванията за
форма на акта, установени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Тя е в писмена форма и
съдържа мотиви - фактически и правни съображения, от които може да се установи
защо е приложена мярката.
Заповедта обаче
е издадена в
нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК.
Административният орган не е извършил преценка на
събраните по реда на чл. 44, ал. 2 от АПК доказателства като не е обсъдил писмените сведения от неучастващите в производството
лице, трима от пътниците в микробуса, управляван от жалбоподателя и обясненията
на водача на автомобила. Затова съдът приема, че
заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие със
събрените писмени доказателства.
В оспорената заповед са цитирани правните основания на
чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", т. 4, б. "б. ", ал. 2, т. 1
и т. 3 и, ал. 7 от Закона за автомобилните превози,
Съгласно нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
"а" от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца: а) с което се
извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на
Общността.
В т. 4, б. "б. " от горепосочената разпоредба е
предвидено също, че се налага и временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който: б) извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Нормата на чл. 106а, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗАв П,
определят начина, по който се налагат предвидените принудителните
административни мерки, а именно чрез сваляне на предната табела с
регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство, в случаите по, ал. 1, т. 1 и 3, букви
"б. " и "в" и чрез отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство и контролния талон към него - в случаите по, ал.
1, т. 4 и 5.
Според цитирания в заповед чл. 106а, ал. 7 от ЗАв П,
табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията
на моторното превозно средство, иззети по реда на, ал. 3, се връщат след
отстраняването на нарушението или изтичането на срока по, ал. 1, т. 1 и
заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.
Видно е, че главната предпоставка за налагане на
принудителните административни мерки, посочени по-горе, е установяването на
извършван обществен превоз.
В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява по безспорен начин обстоятелството, което
предпоставя налагането на процесната ПАМ, а именно извършването на обществен
превоз на пътници без необходимите по закон лицензи и регистрации.
Съгласно § 1 т. 1 от ЗАв П, "Обществен превоз"
е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство.
Съгласно § 1 т. 2 от ЗАв П "Превоз на пътници"
е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с
моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага. От значение за обективното осъществяване на обществен превоз на
пътници, независимо от причината на извършването му и взаимоотношенията на
лицата, е неговото заплащане или получаване на икономическа облага, т.е.
формирането на възнаграждение, печалба.
Липсата на "заплащане или икономическа облага"
по см. на § 1, т. 1 от ДР на Закона за автомобилните превози се установява по
единствените събрани в административното производство доказателства, които са
писмените сведения, дадени от пътниците в микробуса по реда на чл. 44, ал. 2 от АПК. И тримата пътуващи с жалбоподателя, дали писмени сведения, са заявили, че
пътуват за Германия като са заплатили 20 евро за гориво. Явно е, че сумата от 20 евро не покрива изискването за
заплащане на превоз от гр. Добрич до Германия, тъй като от размера на заплатената
сума водачът не може да извлече печалба, възнаграждение или икономическа
облага.
Съставеният АУАН, в който се твърди, че се извършва
обществен превоз без необходимите разрешителни и лицензи има обвинителна функция,
но фактите, установени в него подлежат на доказване. Единствено
обстоятелството, че жалбоподателят, като водач на МПС, е пътувал с 8 пътници – 5 възразстни и три деца, не обосновава категоричен извод за извършване на обществен превоз на
пътници. Следва да са налице категорични данни, че превозът е осъществен срещу
заплащане, каквито в административното производство няма.
Съдът
намира и друго нарушение на материалния закон: В действителност, при определяне на срока на нормативно предвидената като
вид мярка, органът буквално е пренесъл текста на нормата в съдържанието на
административния си акт, но от това не може да се направи обосновано
заключение, както неправилно приема първоинстанционния съд, че органът е
мотивирал продължителността на срока на определената мярка.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" от Закона за автомобилните превози, мярката се налага с цел
"преустановяване" на административното нарушение за срок до
"отстраняване на нарушението", но за не повече от една година.
Пренасяйки този текст в съдържанието на административния си акт,
административният орган, според първоинстанционния съд, мотивира
продължителността на срока на мярката.
1.Правото на ефективно средство за защита, гарантирано с
чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека, изисква всеки, чиито
права и свободи са нарушени, да има вътрешноправни средства за тяхната защита.
Възприемането на тезата на първоинстанционния съд, че пренасянето на текста на
нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона за автомобилните
превози в съдържанието на акта за прилагане на мярката, прави неоснователно
възражението на жалбоподателя за немотивиране на размера на мярката, лишава
жалбоподателя от ефективно средство на защита срещу акта в частта за срока на
мярката.
2.Мярката "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач" е нормативно въведена в
диспозицията на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона за
автомобилните превози, като нормотворецът я характеризира като мярка с
преустановителен характер, а нормата е поместена в глава девета от закона,
"Принудителни административни мерки". Нормативно, срокът на мярката е
предвиден до "отстраняване на нарушението". В действителност към
момента на проверката, с извършването на констатацията за обществен превоз на
пътници и отнемането на СУМПС на водача, извършвал превоза от компетентните
административни органи, се постига преустановителния характер на мярката, като
се преустановява нарушението - извършване на този превоз без заверено копие към
лиценз на Общността. Срокът на мярката обаче е до отстраняване на нарушението. ЗАвП
изисква лицензионнен режим за извършване на обществен превоз на пътници. В този
смисъл, отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" би трябвало да означава извършване на правни действия по
лицензиране на превозвача. В хипотеза на преустановен случаен обществен превоз
на пътник обаче, без идея на шофьора да извършва впоследствие дейност по превоз
на пътници по занятие, осъществяването на факта по лицензиране на практика се
оказва нежелан и непостижим, т.е. събитие, което никога няма да настъпи. Във
всички случаи обаче, мерките за принуда следва да имат нормативно определен
вид, размер, срок, какъвто в конкретната хипотеза законодателят е въвел да бъде
срокът "но за не повече от една година". Предвид законодателния
подход, да не се определи срок на мярката с конкретна продължителност, а да се
зададе краен срок на прилагането й, в компетентността на органа е да определи
точната й продължителност. Неопределяйки такава, а пренасяйки текста на нормата
в съдържанието на акта си, органът във всички случаи определя срок на мярката
12 месеца, без мотиви затова. Последният подход касационната инстанция намира
за несъответстващ на изискването за мотивираност на волята на администрацията и
гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на мярката. Съгласно т.
2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД № 4/2004 година на ВАС, в случаите,
когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка,
неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт.
Същият е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК във връзка с ал. 2, т.
4 от същия нормативен акт.
Индивидуализирането на административната принуда в нейния
размер
е въпрос на
приложението на материалния закон, а относно
срока на отнемане на СУМПС на жалбоподателя по т. втора от заповедта, същата е постановена в нарушение на последния, защото не е мотивирана в тази ѝ част - е
и процесуално порочна, което налага и на това основание отменяната й.
По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед по т. втора е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени
процесуални нарушения и липса на материално правните предпоставки на закона и
следва да се отмени на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от Закона за
автомобилните превози
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат сторените по делото
разноски в размера на 10 лева заплатена ДТ и 600 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173,
ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд – Добрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.С.Н. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3110/05.11.2021 г. на директора на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе , в частта по т.
втора.
ОСЪЖДА РД „АА“ гр. Русе
да заплати на А.С.Н. ЕГН ********** ***, сторените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 610 /Шестотин и десет/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд
чрез настоящия съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: