О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, ……..2019 г.
Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание
на двадесет и девети март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като изслуша докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА ч.гр.д. №
158 по описа на съда за
Производството е по чл.418 ал.4 от ГПК.
С разпореждане № 308 от 06.02.2019 год.,
постановено по ч.гр.д. № 62/2019 год., Тетевенският районен съд е отхвърлил
заявлението на „Банка ДСК”ЕАД-София, ЕИК *********, представлявана от
изпълнителните директори Д.Н.Н. и Ю.Б.Г. чрез юрисконсулт В.Б. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изп.лист против длъжника Г.Л.И. *** за сумата от 195.42 лв.,
представляваща вземане за заемни такси.
Срещу това разпореждане в частта
му, с която е отхвърлено заявлението за сумата в размер на 120.42 лв.,
формирана от такси за издаване и преиздаване на кредитната карта /като
пластика/- общо 21 лв. и 99.42 лв.- неплатени такси за теглене от ATM
/банкомат/, е
подадена частна жалба от „Банка ДСК”ЕАД-София. Счита, че в тази част разпореждането на РС Тетевен е
незаконосъобразно и неправилно. Излага съображения, че „Банка ДСК"ЕАД е
подала Заявление по реда на чл. 417, т.2 от ГПК срещу Г.Л.И. за вземане,
основано на извлечение от счетоводните книги на Банката по Договор за кредит за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за ФЛ. С
атакуваното разпореждане PC- Тетевен е уважил изцяло
претенцията ни за главница, договорна и мораторна лихва. По отношение
претендиралите „Заемни такси" в размер на 195.42 лв. заявителят е уточнил,
че същата се явява сбор от такси за неосъществени 5 револвирания на кредитния
лимит, общо 75 лв., и 120.42 лв. други такси, свързани с ползването на
кредитната карта като платежен инструмент. Въпреки предоставената допълнителна
информация, съдът е отхвърлил изцяло претенцията му за
присъждане на сумата 195.42 лв. с мотивите, че разходите за „заемни такси"
са в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като от изложеното не
се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което
се събират таксите и разходите, да са ясно и точно определени в Договора за
потребителски кредит.
Посочва,
че в случая следва да се отчете спецификата на договорите за издаване и
обслужване на кредитни карти с кредитен лимит. По отношение предоставения на
кредитополучателя кредитен лимит се прилагат нормите на ЗПК. По отношение
издаването и обслужването на кредитната карта излага, че тя представляват вид
платежен инструмент съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи.
Като платежен инструмент кредитната карта се използва многократно за идентификация
на оправомощения ползвател и за отдалечен
достъп до предварително договорен кредитен лимит, с който инструмент могат да
се извършват платежни операции. От изложеното
следва извод, че уреждането на отношенията между Банката и клиента във връзка с
ползването на кредитната карта е подчинено на два различни закона: 1) Закона за
платежните услуги и платежните системи в частта относно ползването на платежния
инструмент и извършването на платежни операции с него, и 2) Законът за
потребителския кредит в частта относно ползването на кредитен лимит. Таксите за
издаване и управление на картата, за теглене на суми чрез ATM и плащане с картата на ПОС
устройства при търговец, както и др. подобни, описани в Условията за
съответната карта представляват такси, свързани с ползването на самия платежен
инструмент, а не такси, свързани с кредита. В чл.
53 от Общите условия е предвидено, че за издаването и обслужването на картата и
за операциите, извършвани с нея, клиентът заплаща такси съгласно Тарифата,
действаща към датата на събиране на таксата, съответно - към датата на
извършване на операцията. Таксите, приложими към датата на сключване на
Договора, са посочени в условията, неразделна част от него. Затова счита, че
незаконосъобразно и неправилно в Разпореждането се сочи противоречие при
начисляване на горните такси с чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като правната
регламентация на тези такси е предмет на друг нормативен акт. Твърди, че
клиентът е запознат с тези такси и те не са в противоречие със закона и добрите
нрави, тъй като по никакъв начин не водят до оскъпяване на кредита. Това са
такси за ползване на платежния инструмент и няма основание да се приеме, че на
банката не може
да се дължи такса за предоставената от нея услуга. Точното прилагане
разпоредбите на един закон не може да се тълкува като заобикаляне нормите на
друг такъв /ЗПК/, предвид неприложимостта на последния в процесния случай.
Обратното становище не намира подкрепа в действащото законодателство,
рагламентиращо платежните инструменти - ЗГТУПС и Наредба № 3 на БНБ, които не
допускат различия при различните видове платежни карти с оглед дължимостта на
такси за издаване на носителите и за ползването им. Посочва, че цитираната
практика на ОС - Ловеч е неотносима в случая, тъй като касае прилагане нормите
на ЗПК, а не тези на ЗПУПС, регламентиращ материята по издаване и ползване на
платежните карти.
Моли
съда да отмени Разпореждане № 308/06.02.2019 г. на РС -Тетевен, постановено по
ч.гр.д. № 62/2019 г., в частта му, в която е отхвърлена изцяло претенцията ни
за присъждане на сумата 195.42 лв.- „заемни такси", като уважите
заявлението ни за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ в тази му част за
сумата от 120.42 лв., явяваща се начислени, но неплатени такси за издаване и
преиздаване на кредитна карта и такси за ползване на ATM, като му се присъдят направените
в настоящето производство разноски.
Частната жалба е подадена от страна с
правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.4 ГПК,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.
От доказателствата, приложени по ч.гр.д. №
62/2019 год. на ТРС се установява, че производството по делото е започнало по
заявление на „БАНКА ДСК” ЕАД - София с искане за издаване заповед за незабавно
изпълнение и изп.лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника Г.Л.И.
*** за вземане в размер на 569.65 лв. главница, 261.91 лв. договорна лихва за периода 16.09.2018 г. до
21.01.2019 г., 1.04 лв. мораторна лихва за периода 03.11.2018 г. до 21.01.2019
г, 195.42 лв. заемни такси, ведно със законна лихва, начиная от 23.01.2019 г.
до изплащане на вземането и сторените разноски в размер на 75.00 лв.
След оставяне
без движение на подаденото заявление, с молба вх. № 667/05.02.2019 г. „БАНКА
ДСК” ЕАД – София е уточнила, че посочената в т.9 от заявлението като „заемни
такси” сума от 195.42 лв. включва сбор от 5 месечни такси за нереволвиране на
определена минимална сума в гратисен период
в размер на 75.00 лв., две такси за издаване на карта в размер на 21.00
лв., 33.50 лв. такса теглене от ПОС на „БАНКА ДСК” ЕАД и 65.92 лв. такси
теглене от АТМ.
Тетевенският районен съд е уважил заявлението и
постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за посочените
суми за главница, договорна и мораторна лихва, както и 75.00 лв. разноски, като
е отхвърлил заявлението в частта относно претендираното вземане за заемни такси.
В мотивите на обжалваното разпореждане
първоинстанционният съд е изложил съображения, че заявлението в частта, с която
се иска да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за
сумата 195.42 лв. „заемни такси”
противоречи на закона. Наведени са доводи, че разходите за заемни такси, които
не са били погасени към момента на подаване на заявлението, са в противоречие с
нормата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като от изложеното не се установява да е
изпълнено изискването видът, размерът и действието, за които се събират
таксите, да са ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит, доколкото не са изброени извършваните
дейности и допълнителни услуги в полза на кредитополучателя. Направен е извод, че клаузите на договора са в
противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК в това
производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на
изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е
формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите,
посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от
счетоводните книги. В случая към заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист жалбоподателят е представил Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, Общи
условия по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на „Банка ДСК”, уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и потвърждение за получаване, както
и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на „Банка ДСК”.
Въззивната инстанция изцяло споделя направения от
районния съд правен извод. Доколкото договорът за потребитески кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да
бъдат съобразени служебно от съда, вкл. и тяхното противоречие със закона и
добрите нрави. При извършената проверка съдебният състав констатира,
че в подадената допълнителна молба вх. № 667/05.02.2019 г., заявителят е
уточнил, че претендираната сума за „заемни такси” представлява остатък от
неплатени към момента на настъпване на изискуемостта такси, дължими за ползване
на картата. В нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора
по договор за потребителски кредит да събира такси и комисионни за предоставени
на потребителя допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Действително
в чл.9 от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 26.03.2015 г. и в чл.52 от Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит на „Банка ДСК” е предвидена общо
отговорността на потребителя за заплащане на такси и комисиони по тарифата на
банката. Както в договора, така и в ОУ обаче не е регламентирано това
задължение на потребителя в съгласие с изричната разпоредба на чл.
10а, ал.4 от ЗПК, в която се изисква видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. Прилагането към договора на подписан от длъжника екземпляр
от тарифата на банката не освобождава кредитора от задължението да лимитира отговорността на кредотополучателя с
договора или общите условия към него. Поради изложените съображения настоящата
инстанция счита за неоснователни изложените в частната жалба възражения относно
отхвърлената претенция за такси за сумата 120.42 лв., формирана от такси за издаване и
преиздаване на кредитната карта и неплатени такси за теглене от ATM. Достигайки
до същия правен извод, Тетевенският районен съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 308/06.02.2019 г. по ч.гр.дело № 62/2019 год. по описа на Районен съд –
гр.Тетевен в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК” ЕАД-София,
ЕИК *********, представлявана от изпълнителните директори Д.Н.Н. и Ю.Б.Г. чрез
юрисконсулт В.Б. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист против
длъжника Г.Л.И. *** за сумата от 120.42
лв., представляваща вземане за заемни такси.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.