Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260189
гр.***, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на
секретаря М.Р.като разгледа НАХД № 5050 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
А.С. Н.с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, офис 9 чрез адв. А. Г. ***, срещу Наказателно
постановление № 251а-664/26.10.2020г., издадено от Директора на
ОДМВР-***, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за
нарушение на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Конкретни доводи за порочност не се посочват.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Г.-БАК, надлежно упълномощена, която поддържа жалбата,
като посочва, че са налице допуснати процесуални нарушения изразяващи се в
разминаване в описанието на нарушението в АУАН и наказателното постановление. Под
евентуалност посочва, че се касае за маловажен случай. Пледира за отмяна на НП
и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. ***, не
изпраща представител, като в постъпило становище моли за потвърждаване на НП.
Счита, че издаденият санкционен акт е правилен и законосъобразен, като не са
допуснати нарушения на производствените правила, поради което и жалбата срещу
него следва да се остави без уважение. Под евентуалност прави възражение за
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е
връчено на жалбоподателя на 05.11.2020г., а жалбата е депозирана на 11.11.2020г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 27.04.2020 г. св. П.Ч. -
служител във 02 РУ при ОДМВР-***, получил сигнал за лица, които се намират на
спортна площадка, находяща в гр. ***, ж.к. „***“, зад блок 16. Пристигайки на
място свидетелят забелязал жалбоподателят Н., който се намирал заедно с друго
лице - св. П., на площадка за футбол, като двамата играели. Полицейският
служител преценил, че с поведението си всяко едно от лицата нарушава забрани,
въведени от министъра на здравеопазването във връзка с извънредната
епидемиологична обстановка, поради което и пристъпил към съставяне на АУАН.
Св. Ч. съставил на жалбоподателя
АУАН с бл. № 203538, квалифицирайки нарушението като такова по чл. 63, ал.1 ЗЗ.
В акт било записано, че „лицето е
установено да посещава обществено място, площадка за футбол … като играе
футбол, с което е нарушил въведената в т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.20 г.
изм. и допълн. Заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването…“. Актът бил предявен на Н., който го подписал и получил препис от него,
като не били записани възражения.
Въз основа на АУАН, на 26.10.2020г. било издадено и атакуваното НП, като административнонаказващият
орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН, поради което и наложил
на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева. В
постановлението било записано, че лицето „е
установено, че се намира на открито обществено място…като бил без поставена
защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което
нарушил въведената в т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването…“.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Налице е
разминаване в свидетелските показания по отношение на броя на лицата и по
отношение на това дали са носели маски, което обаче не е непреодолимо. Съдът
кредитира показанията на св. П., че заедно с жалбоподателя са имали поставени
маски, тъй като такова обстоятелство не е описано в съставения акт.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно
от приложената по делото (л.8) Заповед № 251з-1247 от 24.03.2020 г. на
директора на ОДМВР- ***. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Независимо от
горното, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление, нарушаващи разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН и възпрепятстващи възможността на лицето да организира защитата си.
Производството по
установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес
и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия
орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок (който както
стана вече дума е инструктивен). Последното означава, че наказващият орган е
сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от
посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му
в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН
на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено
нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване.
От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му
нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за
законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В
този смисъл е недопустимо с НП лицето да бъде наказано за административно
нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата
правна квалификация, но с различно описание на съставомерните признаци – т.е. –
на практика за различно деяние.
В конкретния случай в
АУАН е посочено, че „лицето е установено
да посещава обществено място, площадка за футбол…като играе футбол, с което е
нарушил въведената в т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.20 г. изм. и
допълн. Заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. на министъра на здравеопазването…“.
Очевидно е прието, че деянието на жалбоподателя се изразява в посещаването на
обществено място, като от страна на актосъставителя правилно са цитирани
относимите заповеди, тъй като с т. 1 от Заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. се преустановява
посещенията на спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места.
От друга страна, в
постановлението е записано, че лицето е „установено,
че се намира на открито обществено място…като бил без поставена защитна маска
за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което нарушил въведената
в т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването…“. Цитирана
е Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., съгласно която всички лица, когато се
намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства
за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове,
зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата. Иначе казано, АНО е приел за извършено деяние липсата на
поставена маска на лицето на жалбоподателя.
От съпоставката на
фактическите описания на извършеното от жалбоподателя в АУАН и НП е видно, че в
двата акта са описани различни деяния, съдържащи различни съставомерни признаци,
представляващи неизпълнение на задължения, въведени с различни заповеди на
министъра на здравеопазването.
Несъответствието на
посочената в наказателното постановление форма на деятелност (изпълнително
деяние) с тази посочена в АУАН пряко влече до извод за невъзможност да се
индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил
наказание, като така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде
„санирано”. Приемането на обратното обезсмисля съставянето на акт, тъй като едва
за първи път с постановлението се очертават съставомерните факти, срещу които
наказаното лице да се защитава - възможност, която законът му гарантира на
по-ранен етап. Така неминуемо се накърнява правото на защита на жалбоподателя
по начин, който влече единствено извод за незаконосъобразност на обжалваното
постановление.
Предвид всички тези
обстоятелства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 15), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. По делото е направено възражение за
прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, тъй като делото приключи в две съдебни заседания,
като безспорно фактическата обстановка не може да се характеризира с някаква
сложност. Предвид на това, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено
до предвидения минимум съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 300 лв.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
ОДМВР-*** да заплати сторените в настоящото производство разноски, намалени по
съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият
районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 251а-664/26.10.2020г., издадено от Директора на ОДМВР-***, с което на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение на чл. 63, ал. 1
от ЗЗ на А.С. Н.с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-*** да заплати на А.С. Н.с ЕГН: **********
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. *** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.