Определение по дело №220/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №395

                                  гр.Кюстендил, 08.06.2020г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на осми юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                               Председател: Ваня Богоева

                                                                                                Членове: Евгения Стамова

                                                                                                                  Веселина Джонева

    след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№220/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 и сл. от ГПК.

 

Делото е образувано по частната жалба на В.З.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв.Н.Н., против разпореждане от 29.01.2020г., постановено от Районен съд-Дупница по гр.д.№2348/2019г. по описа на съда, с което е върната на В.З.П. подадената от същия въззивна жалба с вх.№543/15.01.2020г. срещу постановеното по делото решение от 07.01.2020г.

За да постанови обжалваното решение, РС-Дупница е приел, че след като е оставил без движение въззивната жалба на П., с указания в едноседмичен срок от съобщаването да внесе по сметка на КнОС дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лева, жалбоподателят не е изпълнил указанието в рамките на срока за това, изтекъл на 28.01.2020г.  

В жалбата се претендира отмяна на обжалваното разпореждане, с довод, че даденото от съда указание за заплащане на държавна такса в размер на 12.50 лева за въззивно обжалване на решението е било изпълнено в срок. Към жалбата е приложен екземпляр от вносна бележка с дата 24.01.2020г. за заплатена по сметка на ОС-Кюстендил държавна такса в размер на 12.50 лева по гр.д.№2348/2019г.

Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок от страна, която има право на жалба и срещу подлежаш на въззивен контрол съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Преценена по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:

В.З.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.Мурсалево, е подал в срок въззивна жалба срещу решението по гр.д.№2348/2019г. по описа на ДнРС, постановено в производство по ЗЗДН.

Към жалбата, в разрез с изискването на чл.261 т.4 от ГПК, не е бил приложен документ за заплатена държавна такса за въззивното обжалване.

Администриращият жалбата районен съд е указал на жалбоподателя, че в 1-седмичен срок от съобщаването следва да внесе по сметка на ОС-Кюстендил държавна такса в размер на 12.50 лева, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанието, жалбата ще бъде върната.

За разпореждането на съда в горепосочения смисъл, П. е бил уведомен чрез пълномощника му адв.Н. на 21.01.2020г.

С обжалваното разпореждане ДнРС е върнал жалбата, поради неизпълнение на даденото от съда указание в срок, т.е. до и включително 28.01.2020г.

От приложения към частната жалба екземпляр от вносна бележка се установява, че на 24.01.2020г. П. е изпълнил даденото му указание, като е заплатил по сметка на ОС-Кюстендил държавна такса в размер на 12.50 лева.

От изложеното е видно, че указанията на съда, така, както са били дадени, са били изпълнени от адресата на задължението в цялост и в срок. Съдът не указал на страната, че в рамките на предоставения срок, освен да заплати дължимата държавна такса, следва и да удостовери това по делото, чрез представяне на платежния документ, поради което и не би следвало да приложи последиците на чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК.

Указанията на съда за отстраняване на нередовности на въззивната жалба следва да са пълни, ясни и конкретни, като на подателя се съобщят и последиците от тяхното неизпълнение. Когато нередовността се състои в липсата на представен документ за внесена държавна такса, за да са пълни указанията за нейното внасяне, трябва да се посочи по сметка на кой съд следва да се внесе сумата, точният й размер, както и задължението за представяне на вносния документ. В конкретния случай на жалбоподателя не е вменено задължение за представяне на вносната бележка, което налага извода, че обжалваното разпореждане се явява неправилно – извод, преценен в контекста на факта, че в дадения му срок П. е заплатил държавната такса за въззивно обжалване.

С оглед изложеното, настоящият състав приема, че жалбата е основателна, атакуваното разпореждане следва да се отмени, а делото – върне на районния съд за извършване на действията по администриране на подадената въззивна жалба.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

О Т М Е Н Я разпореждане от 29.01.2020г., постановено от Районен съд-Дупница по гр.д.№2348/2019г. по описа на съда, с което е върната на В.З.П. подадената от същия въззивна жалба с вх.№543/15.01.2020г. срещу постановеното по делото решение от 07.01.2020г.

 

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд-Дупница за извършване на действията по администриране на подадената въззивна жалба.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.                             2.