Р Е Ш Е Н И Е 232
гр.Пазарджик, 30.07.2020 год.
В
И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Пазарджишки окръжен съд,
гражданска колегия,първи въззивен състав в открито заседание на двадесет и
девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мина
Трънжиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
с участието на секретаря Галина Младенова
като разгледа докладваното от съдия Трънджиева В гр.д.№412 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено
по гр.д.№ 2747 по описа на съда за 2019 година е признато за установено на
основание чл.422 ГПК, че ответникът С.И.Д., ЕГН ********** дължи на ищеца „А.ЗА
С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 2063,06лв. – главница, ведно със законната
лихва от 07.12.2018г. до плащането, сумата 242,56лв. – възнаградителна лихва и
сумата 125,85лв. обезщетение за забава за периода 26.12.2017г. -
07.12.2018г., дължими по договор за
паричен заем № 3087069 от 24.11.2017 г., сключен между ответника и заемодателя
„И.А.М.“ АД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №2788/13.12.2018г. по ч.гр.д. №4988/2018г., по описа на
РС-Пазарджик, като е отхвърлен иска за съществуване на вземането за главница
за разликата над 2063,06лв. до предявения размер от 2375,51лв., иска за
мораторно обезщетение за разликата над 125,85лв. до предявения размер от
137,61лв., както и иска за компенсаторна неустойка по чл.4 от договора в размер
на 1577,70лв. и иска за 18лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения.
Осъден е С.И.Д.
да заплати на „А.ЗА С. НА В.“ ЕАД съдебни разноски в исковото производство в размер 411,84лв. и
съдебни разноски в заповедното производство в размер 90,54лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от
адв.У. ,в качеството му на особен представител на С.Д..
Решението е обжалвано в частта , с която са уважени частично исковете за
главница, лихви и разноски, като се прави искане да бъде отменено в тази му част като неправилно ,поради
съществено нарушаване на съдопроизводсвените правила, противоречие с
материалния закон и необоснованост.
Не било доказано наличието на валидно заемно
правоотношение
Заемното правоотношение, по което ищецът претендирал
установяване на вземания срещу длъжника, в качеството си на правоприемник на
първоначалния кредитор /"И.А.М." АД/, било нищожно.
В противоречие със закона не било осъществено реално
предаване на заетата сума, като този факт не можел да бъде установен само от
съдържанието на чл. 2 от договора за заем, в който липсвало достатъчно
конкретно изявление за физическо предаване и съответно получаване на заетите
пари.
В противоречие със закона била договорена неустойка, която „обезпечава"
задължението за предоставяне на обезпечение, а не изпълнението на главното задължение,
какъвто е действителния смисъла/цел на закона относно характера и
предназначението на неустойката.
Не било доказано наличието на валидно акцесорно цесионно
правотношение.
Липсвал предмет на договора за цесия.
Законът не допускал прехвърляне на бъдещо /неопределено/
вземане, а в случая ищецът основавал претенцията си на сключен на 16. 11. 2010
г. договор за цесия, който има за предмет възмездно прехвърляне не само на съществуващите към момента на сключването
му вземания, но и всички бъдещи такива, каквото представлявало и вземането
предмет на иска., То се основавало на
договор за заем, който е сключен едва на 24. 11. 2017 г.
Липсвала
и конкретна покупна цена , като се има предвид ,че договора е възмезден.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата
„А.ЗА С. НА В.“ ЕАД.Считат,че жалбата е неоснователна , а решението в
обжалваната част – правилно.В самия договор било постигнато съгласието ,че той
има силата на разписка и в тази част договора не е оспорен и съответно факта за
получаване на заемната сума бил доказан.Позовават се на съдебна практика ,
според която подписът на получател под изявлението ,че му е дадена определена
парична сума на конкретно основание,представлява изявление за получаване.
Съгласно
задължителната съдебна практика съдържанието на договора за заем следвало да се
тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на
паричната сума, но изявлението за
нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, имало
свидетелстващ характер. Договорът за заем бил сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав
е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако
първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма
договор и даденото е без основание. Реалният елемент - получаването се
удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне",а не „да
даде"нещо.
Също
така доказателство за получената заемна сума от страна на Заемателя било извършеното частично погасяване на
кредита в размер на 434,63 лв., което е установено и от назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
С
решението искът за неустойка бил отхвърлен ,поради което и не се обсъждат
доводите в жалбата в тази част.
Вземането
било прехвърлено валиден Рамков договор за цесия между
посочените в него страни.
С този договор се установявала дълготрайна
правна връзка, като се уговарят еднакви условия на множество бъдещи
престационни договори от определен вид. Формата била използвана , тъй като е гъвкава и позволявала някои от условията на бъдещите сделки да бъдат
определени по-късно, при сключване на всеки един конкретен престационен договор.Прието
било разбирането, че рамковият договор не е самостоятелен източник на конкретни
права и задължения, защото няма окончателно определен предмет. Той е единствено
общата правна основа, въз основа на която ще се реализират бъдещите
самостоятелни сделки между страните .
Отнесено към процесния случай това означавало, че сключеното Приложение
№ 1 от 1.04.2018 г. към Рамковия
договор от 16.11.2010 г, е юридическият факт, който окончателно е определил
предмета на договора за цесия.
Молят
решението да бъде потвърдено.
Съдът
като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение и нормата на
чл.269 от ГПК , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
В исковата си молба против С.И.Д. ***
ищецът „А.ЗА С. НА В. „ ЕАД твърди че по силата на рамков договор за продажба на вземания от
16.11.2010г. и приложение №1 към него от 01.04.2018 г. е придобил от цедента „И.А.М.“
АД вземане към ответника С.И.Д., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, произтичащо от договор за паричен заем №3087069 от
24.11.2017г., като длъжникът е уведомен
за цесията от предишния кредитор, включително и чрез връчване на приложеното
към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 ГПК. Твърди, че в изпълнение на
договора за кредит цедентът „И.А.М.“ АД е предоставил на ответника заем в
размер на 2500лв. Със същия договор ответникът се задължил да върне заема и да
плати възнаградителна лихва в размер на 368,40лв. в срок до 03.09.2018г. на 20
равни месечни погасителни вноски по 143,42лв. с последователни падежи в периода
11.12.2017г. – 03.09.2018г.
Освен това ответникът поел
задължение в 3-дневен срок след сключване на договора да представи на
заемодателя обезпечение под формата на поръчителство от две физически лица, а
при неизпълнение на това задължение – да заплати компенсаторна неустойка по чл.4, ал.2 от
договора в размер на 1753,00лв., която се изплаща разсрочено на 20 равни части
по 87,65лв., включени към месечните погасителни вноски по заема.
Със същия договор ответникът се задължил при
забава на плащанията от негова страна да възстанови на заемодателя направените
разходите за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, като размерът на
разходите е определен предварително на 9 лв. за всеки 30 дни просрочие, но не
повече от 45лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил задължението да представи обезпечение на заемодателя, поради което
дължи неустойката по чл.4, ал.2 от договора в пълен размер. Освен това не
изпълнил задължението да върне заема. Поради допуснатата забава за него
възникнало и задължението да заплати мораторно обезщетение в размер на
137,61лв., представляващо законната лихва върху просрочената главница за
периода 26.12.2017г. - 07.12.2018г., както и такса разходи за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 27лв.
Ответникът заплатил общо 434,63 лв., с които
погасил 175,30лв. от компенсаторната неустойка по чл.4, ал.2 от договора;
9,00лв. от разходите за извънсъдебно събиране; 125,84лв. от договорната лихва и
124,49лв. от главницата.
Ищецът твърди, че след
придобиване на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д.
№4988/2018г., която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Моли да бъде установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията в размера по заповедта за
изпълнение. Претендира присъждането на разноски в исковото и в заповедното
производство.
Предмет на въззивното
производство е само решението ,в частта , с която е осъден ответника да заплати
2063,06лв. – главница, ведно със законната лихва от 07.12.2018г. до плащането,
сумата 242,56лв. – възнаградителна лихва и сумата 125,85лв. обезщетение за забава
за периода 26.12.2017г. - 07.12.2018г.
Въззивната инстанция в изпълнение
на задълженията си ще се ограничи с посочените оплаквания в жалбата ,като
съответно ще извърши преценка за нарушение на императивни правни норми ,за
наличие на неравноправни клаузи в договора и съответно – спазване на добрите
нрави.
Ответникът е представляван от
особен представител.
В срок е постъпил писмен отговор.
Иска е оспорен по основание ,като
се твърди ,че заемното правоотношение не е
действително , тъй като не е извършено реално предаване на заемната
сума.
Изложени са доводи и за
валидността на извършената цесия.Според представителят на ответника тя е без
предмет.
В отговора за развити доводите
,които се подържат и във въззивната жалба.
Съдът като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение , прие за
установено следното:
Проведено е производство по реда
а чл.410 от ГПК.
В това производство по заявление на „А.ЗА С. НА В.“
ЕАД против С.Д. е издадена заповед за изпълнение от 13.12.2018 година.
Със заповедта е разпоредено плащане на сума в
размер на 2375,51 лева главница;2412,56 договорна лихва за периода 5.02.2018 –
3.09.2018 година;18 лева такса разходи;1577,70 лева,неустойка за неизпълнение на договорно задължение;обезщетение
за забава в размер на 137,61 лева от 26.12.2017 г . до 7.12.2018 година
,съответно разноски.
Тъй като заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК ,то и съдът е дал указания за предявяване на иск
за установяване на вземането.В срок е предявен такъв , поради което е
обоснована допустимостта на предявения иск за установяване на вземането.
Обсъждайки доказателствата по делото , съдът ще се
занимае с тези относими към предмета на въззивното производство ,като се има
предвид,че решението е обжалвано само в осъдителната част и съответно с оглед оплакванията в
жалбата,съобразно нормата на чл.269 от ГПК.
Видно е от доказателствата по делото ,че между „И.А.М.“ АД и С.Д. е сключен договор за заем на
24.11.2017 година.
Оспорването от страна на ответника се изразява в
твърдението ,че този договор е недействителен , тъй като с оглед реалния му
характер не е установено реалното предаване на сумата,посочена в него.
В чл.3 от договора ,подписан от страните изрично е
посочено ,че с част от заеманата сума се рефинансира старо задължение ,а
другата е получена от ответника,като страните приемат ,че договора има и силата
на разписка.
Безспорно договорът за
заем за потребление (паричният заeм) е неформален, реален, едностранен,
възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при
предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична
сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Договорът за заем е
сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия
вид,количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент –
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а
ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент –
получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да
върне”, а не „да даде” нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване
на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването.
Като се има предвид отразеното в договора
,подписан от страните ,заключението на експерта по делото,чрез което се
установява ,че има извършени плащания ,то довода за нищожност на договора е
несъстоятелен.Първоинстанционният съд е изложил мотиви в тази посока,които
въззивната инстанция изцяло възприема.
Изложен е както пред първата ,така и пред
въззивната инстанция довод ,касаещ недействителността на клаузата за неустойка
при непредставяне на обезпечение.съдът е изложил съображенията си ,приел е, че
тази клауза е недействителна и съответно отхвърлил претенцията в тази
част.недействителността на тази клауза обаче не влече недействителност на целия
договор.
По отношение на доводите за активната легитимация на ищеца в
материално-правен аспект , основаващи се на липса на цесия , тъй като както е
сключен договора липсва предмет ,съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
На 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД в качеството на
продавач – цедент и ищцовото дружество в качеството на купувач – цесионер е
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В
договора страните са се уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които
вземания, ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна
част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Приложението ще бъде
съставено във вид на електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП.
Страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на
този договор на месечна база. Следващите вземания се индивидуализират от
страните по ново Приложение № 1 със съответната дата, като с неговото
съставяне, изпращане и потвърждаване/съобразно правилата на т. 4. 3. и
следващите, то става неразделна част от договора/. Уговорено е за целите на
рамковия договор всяко поредно Приложение 1 да има силата и значението на допълнително
споразумение към него, изменящо го съответно. В т. 2. 2. е договорено
съдържанието на приложението по отношение на характеристиките на прехвърляните
вземания. В т. 4. 3. от договора е предвидено, че електронните документи по
смисъла на този договор са електронни изявления на лице за контакт, които са
записани върху магнитен, оптичен или друг носител на информация, трансформирани
в общоприет формат, гарантиращ невъзможността от тяхното последващо
манипулиране от някоя от страните и изпратени посредством система за обмен на
електронни съобщения. В т. 4. 5. от рамковия договор е предвидено, че страната
адресат на електронния документ потвърждава получаването на документа чрез
лицето си за контакт. Потвърждаването се извършва в разумен срок – 3 работни
дни след постъпването в електронната съобщителна система на адресата.
Потвърждаването на получаването има освен значението по чл. 8, ал. 1 от ЗЕДЕП и
значение на постигнато съгласие по смисъла на този договор, което съгласие
поражда прехвърлителния ефект досежно собствеността върху вземанията,
респективно потвърждава получаването на документите за дълга, съобразно
посоченото в Приложение № 2. В т. 4. 7 от договора е предвидено, че след датата
на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички права върху тях, а
купувачът има право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или
поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат на
предприето принудително изпълнение. В т. 4. 8 от рамковия договор е уговорено,
че след потвърждаване на приемането на съответното Приложение № 1 от страна на
Купувача, Продавачът се задължава да предостави на Купувача писмено
потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно т. 4. 9
от рамковия договор продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до
длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец,
считано от потвърждаване на съответното Приложение № 1 от Купувача.
В извадката от приложение № 1 е описан договора за заем с
ответника.
Цесията е правен способ за прехвърляне
на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите
на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като
всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност
на договорите. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че
могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е
допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД. От
правилото, установено в ал. 2 на посочената норма, според което вземането
преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че
предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи
вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този
извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се
преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо
от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба,
дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респективно
определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за дей-ствителност
на всяко едно от тях.
В
конкретния казус цесионният договор не се явява без предмет ,тъй като не е
прехвърлено бъдещо неопределено вземане ,а конкретното вземане по договора с
ответника.
То
е прехвърлено възмездно ,като в рамковия договор е определен механизмъ,по който
ще се определи цената на всяко вземане и в представеното Приложение № 1
,подписано от страните е посочена тази цена.
При
произнасянето си по предявените искове първоинстанционният съд е изпълнил и
задължението си да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи и като е
констатирал такива е отхвърлил претенцията _ в тази част решението не е предмет на обжалване/.
В
обжалваната част съдът извърши преценка и не намери основания да се произнесе
за неравноправност на отделни клаузи ,касаещи конкретните уважени претенции.
Съобразявайки
всичко изложено , съдът намира ,че исковете относно сумата 2063,06лв. – главница,
ведно със законната лихва от 07.12.2018г. до плащането, сумата 242,56лв. –
възнаградителна лихва и сумата 125,85лв. обезщетение за забава за периода
26.12.2017г. - 07.12.2018г., дължими по
договор за паричен заем № 3087069 от 24.11.2017 г. са основателни и следва да
бъдет уважени,като бъде прието за установено ,че С.И.Д., ЕГН ********** дължи на
ищеца „А.ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ********* посочените суми.
Размера
на претенциите е установен ,чрез претото по делото заключение на експерт ,
неоспорено от страните.
Поради
изложеното ,съдът намира ,че решението в обжалваните части следва да бъде
потвърдено ,като при узловията на чл.272 от ГПК препраща изцяло към мотивите на
първоинстанционния съд.
С
оглед изхода на спора на ответника по жалбата се дължат сторените по делото
разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение и заплатените за
особен представител 300 лева.
Мотивиран
от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2747 по описа на съда
за 2019 година,в частта,с която е признато
за установено на основание чл.422 ГПК, че ответникът С.И.Д., ЕГН **********
дължи на ищеца „А.ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 2063,06лв. – главница,
ведно със законната лихва от 07.12.2018г. до плащането, сумата 242,56лв. –
възнаградителна лихва и сумата 125,85лв. обезщетение за забава за периода
26.12.2017г. - 07.12.2018г., дължими по
договор за паричен заем № 3087069 от 24.11.2017 г., сключен между ответника и
заемодателя „И.А.М.“ АД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №2788/13.12.2018г. по ч.гр.д. №4988/2018г., по описа на
РС-Пазарджик и съответно са присъдени разноски.
Осъжда
С.И.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „А.ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК *********
сумата 400 лева – разноски пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.