Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3
06.01.2023
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет
и първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Цветомира Димитрова
Членове: Антоанета
Митрушева
Биляна
Икономова
при секретаря Светла Иванова
и в присъствието на прокурора Атанас
Палхутев,
като разгледа докладваното от съдия
А. Митрушева
АНД (К) № 1013
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от И.Г.И., ЕГН : **********,***, чрез адв.Д.А., с
посочен съдебен адрес: ***, против Решение № 110 от 14.09.2022 г., постановено по
АНД № 387/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли.
Касационният
жалбоподател заявява, че решението е неправилно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не обсъдил твърденията и
доводите на жалбоподателя и не изложил съображения защо не ги приема. Налице била пълна липса на мотиви
в съдебното решение, а изводите на съда, че нарушението е установено безспорно
въпреки липсата на категорични доказателства били необосновани. Налице било
неправилно приложение на материалния закон. Не било взето предвид, че е налице
неправилна квалификация на нарушението и неправилно приложение на закона от
АНО. Наказанието било наложено на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, който
предвиждал двоен размер на глоба при повторност. Никъде в описанието на
нарушението обаче не било посочено, че се касае за повторно нарушение, нито
били представени доказателства в тази насока. Налице била липса на конкретен
издател на електронния фиш, което обуславяло пълна анонимност на лицата,
съставящи и издаващи електронни фишове, което, от своя страна, препятствало
възможността за осъществяване на адекватен и надлежен контрол на
компетентността им. Твърдят се и нарушения на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г., издадена на основание чл. 165 ал. 3 от Закона за движение по пътищата от
Министъра на вътрешните работи. Представеният протокол не бил попълнен изцяло и
не била налице яснота относно способа за въвеждане на ограничението на
скоростта. Липсвала и снимка на разположението на уреда с посочване на дата и
час, като същевременно било налице съществено противоречие относно това дали
нарушението е заснето с разположено на пътя техническо средство - това на
приложената снимка без дата и час или на такова в служебен автомобил - МПС
съгласно изрично посоченото в протокола, според който АТС се намирало в
посочения в протокола автомобил с посочения peгистрационен номер. Това правело
нарушението недоказано. Посоченият на снимката клип със съответен номер не бил
сред посочените в протокола за използване на техническото средство, в който
липсвало изрично отбелязване на номер на първо статично изображение, съответно
номер на последно статично изображение и следователно не съответствало на
описаното в протокола за използване на АТС, като това правело обективно
невъзможна проверката дали посочената снимка/клип е сред изготвените при
използване на техническото средство. Административно наказващият орган не
ангажирал доказателства, от които да е видно коя мобилна система с какъв
радарен скоростомер и с какъв регистрационен номер е била монтирана в служебния
автомобил. Датата на протокола била поправена и подправена, както и броя на
установените при използване на техническото средство нарушения, които поправки
и подправки не били извършени по установения от закона ред. Освен това в
протокола имало непопълнени реквизити, като всичко това го лишавало от каквато
и да е доказателствена стойност. В електронния фиш не били описани пълно, точно
и ясно обстоятелствата, свързани с извършване и констатиране на нарушението. Оспорва
се и техническата изправност на АТСС и съответствието му с изискванията на
Закона за измерванията.
С
оглед на така изложеното, касационният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното
решение на районния съд, отмяна на обжалвания електронен фиш и за присъждане на
разноските по делото за двете съдебни инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на
касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:
С
оспорваното съдебно решение Районен съд – Харманли е потвърдил Електронен фиш
за налагане на глоба сер.. № *******на ОД на МВР - Хасково, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, на И.Г.И.,
ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
800 лв.
Съдът
е приел за установено от фактическа страна, че на 04.06.2022 г. било извършено
засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство
ARH-CAM-S1, № 120cd43, на преминало по ул.“Д. Б.,“ в гр.С. в посока от гр.Г. към гр.Д., МПС „Фолксваген Туран 1.9ТДИ“ с
рег.№ X **** КР. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със
скорост от 91 км/ч. в населеното място - гр.С., след приспаднат толеранс от 3 км/ч. в полза на водача – 88 км/ч., при
разрешена максимална скорост от 50 км/ч. Установено било, че нарушението е
извършено при условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/*******, както и че лекият автомобил е регистриран на името на И.Г.И., ЕГН : **********,***.
С оглед така установеното бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба сер.К
№ ******, с който на жалбоподателя, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП била наложена глоба в
размер на 800 лв.
Съдът
е приел, че в Снимка към ЕФ cep. К № ****** от 09.06.2022 г. е фиксирана
скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час
на нарушението, както и мястото на нарушението с GPS координати. Установено
било, че използваното автоматизирано техническо средство ARH-CAM-S1, № 120cd43
е одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало последваща проверка
съгласно чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Фактът на повторността
се установявал от приобщената по делото Справка за нарушител/водач, от която се
установило, че ЕФ К/*******/28.02.2021 г. е връчен на 28.07.2021 г. и влязъл в
законна сила, като законовият едногодишен срок по смисъла на § 6 на т. 33 от ДР
на ЗДвП също бил налице, тъй като процесното деяние било извършено на 04.06.2022
г.
От
правна страна съдът е приел, че деянието, за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание,
както и че обосновано в обжалвания фиш И.Г.И. е посочен като нарушител, в
качеството му на собственик на пътното превозно средство, доколкото същият не
декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Съдът е
намерил, че електронният фиш е издаден в законоустановената форма и притежава
всички предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. При
извършената служебна проверка съдът не е констатирал в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Посочил е, че нарушението е
установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото бил представен
задължителният в случаите на ползване на мобилно АТСС Протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредбата, съгласно одобреното приложение, който бил доказателство относно
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението
на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценка относно
законосъобразността на издадения електронен фиш.
Като
взе предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Същото обаче е
неправилно, който извод на касационната инстанция е обусловен от следните
съображения:
В
случая административнонаказващият орган, а впоследствие и районният съд, са
приели, че извършеното от касатора нарушение е повторно и лицето е
санкционирано на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тоест преценено е, че са
налице предпоставките на § 5, т. 33 от ДР на ЗДвП, според който текст повторно
е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП не е визирано в чл. 174, ал. 2 от ЗДвП) е следвало в
производството да бъде доказано, че процесното деяние е извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на наказателно постановление или електронен фиш, с който
на жалбоподателя е била наложена "глоба" отново за нарушение на чл.
21 от ЗДвП. Действително, в атакувания електронен фиш е посочено, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К/*******, който е посочен в приложената към
административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач на И.Г.И., видно
от която на касатора е било наложено административно наказание глоба за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, но от това доказателство не става
ясно визираният електронен фиш на коя дата е влязъл в сила, респективно и не би
могла да се извърши съпоставка с датата на деянието. Предвид последното,
наказващият орган не е доказал (предвид разпределението на доказателствената
тежест), че И.И. е извършил процесното деяние по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при
условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Поради това не
следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност за деяние,
извършено "повторно", съответно и не следва да се прилага чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП при определяне на наказанието.
На
следващо място, следва да бъде отбелязано, че не е изпълнено изискването за
прецизно правно квалифициране на деянието, както и за съответствието му с
нарушението, описано в обжалвания електронен фиш. В случая нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и за него е наложено
наказание по чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установява условията и предпоставките, при които може да
се издаде електронен фиш, а именно: при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, както и данните, които следва да се съдържат в
него, и изискванията, на които електронният фиш следва да отговаря. Нормата на
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, от своя страна, предвижда увеличаване на наказанието и
евентуално прилагане на ПАМ в зависимост от това дали констатираното нарушение
е повторно, като от съществено значение е правната му квалификация и именно тя
е определящият критерий. Това е така, защото според чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието
е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца. В контекста на горното, следва да се определи
правната квалификация на нарушението, да се прецени какъв е размерът на
наказанието за него и едва след това, ако същото попада в приложното поле на
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП да се изчисли двойния му размер. В случая това не е
направено, тъй като не е ясно дали нарушението е на чл. 182, ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 от ЗДвП и ако евентуално е сред някое от посочените –
кое точно и какъв е предвиденият за него размер на наказанието.
Предвид
горното, настоящият касационен състав на Административен съд – Хасково намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Налице са
релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му. Затова
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде отменено, както и
следва да бъде отменен потвърденият с него електронен фиш.
При
този изход на спора и предвид изрично направеното искане от пълномощника на
касатора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на
касатора следва да бъдат присъдени направените за двете съдебни инстанции
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв. (по 300 лв. за
всяка съдебна инстанция, съгласно представените и приложени договори за правна
защита и съдействие).
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 110
от 14.09.2022 г., постановено по АНД № 387/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № ****** на ОДМВР - Хасково, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, на И.Г.И.,
ЕГН : **********,***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
800 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР -
Хасково да заплати на И.Г.И., ЕГН : **********,***, сумата от 600 (шестстотин)
лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.