РЕШЕНИЕ №
гр. Сливен, 03.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на шести
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА
при секретаря ПЕНКА СПАСОВА, като
разгледа докладваното от Хр. Марева т.д. № 66 по описа на съда за 2017г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба, с която са предявени в условията на обективно съединяване искове
с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, чл.
84, ал. 3 ЗЗД – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., заедно със законната лихва от
момента на увреждането до окончателното изплащане.
В исковата молба, подадена чрез
пълномощник – адв. М.Д. от СлАК, С.П.Г. твърди, че с Присъда № 13 от 28.06.2017г. постановено по НОХД № 57/2017г. по описа на
СлОС подсъдимият Д.С.Г.е признат за виновен в това, че на 03.01.2016г. на път
И-53, км.128, при управление на МПС – лек автомобил „Ауди А4" с per. № СН
6796 АК, собственост на К.Ж.Р.от с. Новачево, общ. Сливен с посока на движение
към гр. Сливен в участък в землището на гр. Сливен, нарушил правата за движение
по пътищата регламентирани в ЗДвП, а именно разпоредбите на: чл.20, ал.2, от ЗДвП и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, вследствие на което след изпреварване с
технически несъобразена скорост от 82 км/ч изгубил управление над автомобила и
предизвикал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещото се МПС - лек
автомобил „Мерцедес С 200" с peг. № СН 3008 АК, управляван от С.К.А.от гр.
Сливен, собственост на И. И. А. и по непредпазливост причинил смъртта на
возещата се в управлявания от него автомобил В. Г.Г. – дъщеря на ищцата, като е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради
което и на основание чл.343а, ал.1 , б." б", вр. с чл.343, ал.1, б.
„в" , предл.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 и чл. 58а, ал.1 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, което да
изтърпи при първоначален общ режим.
Смъртта
на дъщерята на ищцата й причинила неописуеми страдания и мъка от загубата на
непрежалимия близък човек за цял живот. Тя била физически здрава, в разцвета на
силите си и й оказвала неоценима помощ. Постоянно помогала по всякакъв начин,
включително и материална помощ. Била останала в сърцето на ищцата като любяща
дъщеря, с която имали изключително силна родствена връзка. Ищцата останала
завинаги лишена от нейната обич и грижа. На всеки празник вместо да празнуват
заедно, тъжи, че дъщеря й не е с нея. Изчезнала сигурността и силната й
подкрепа. Загубила не само нея, но и обичта и грижите и дъщеря, която била за
пример и много уважаван човек. Ищцата е с много ниска пенсия и дъщеря й и
подпомагала, като поела грижите за лекарства, отопление, храна и всичко
необходимо, за да може да живее. Дъщеря й била завършила право. Отначало работила
като адвокат към Сливенска Адвокатска колегия, след което в Национално Бюро за
правна помощ гр.София и била материално добре осигурена, което и позволявало
изцяло да поеме лечението на ищцата след прекаран инсулт, вкл.
животоспасяващата операция в гр.София и поела изцяло всичко последващи разходи
за лечение. Вследствие на заболяването си ищцата е с общо загубена
работоспособност 100 % с чужда помощ. Има нужда от ежедневни грижи при
самообслужването си с чужда помощ. Получава ниска инвалидна пенсия в размер на
359 лева, коята не може да покрие средствата за лекарства и медицински
консумативи. Вдовица е, живее сама, няма никакви други доходи и е разчитала
единствено на дъщеря си.
Претърпените
болки и страдания са неоценими в пари, но обезщетението за тях е предвидено, за
да компенсира до известна степен неимуществените вреди.
Счита,
че с оглед интензитета на причинените болки и страдания, критерият за
справедливост налага определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 180 000 лева /сто и осемдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 03.01.2016г.
В хода
на съдебното производство се установило, че виновният водач на МПС Д.С.Г.притежава
свидетелство за управление на МПС и автомобилът, с който е извършено ПТП-то е
застрахован в ЗД " Бул ИНС" АД с полица № BG/02/115002655218 издадена
на 26.10.2015г., с начална дата на покритие 28.10.2015г. и крайна дата на
покритие 27.10.2016г.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК
ответното дружество – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е подало отговор на исковата молба
ответникът прави възражения по чл.52 от ЗЗД, чл. 51, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл.
137а, ал. 1 ЗДвП. Твърди се, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата, която се е возила без поставен
обезопасителен колан, което допринесло за настъпването на травми, несъвместими
с нейния живот. Оспорва иска по размер като завишен съобразно принципа за
справедливост
В с.з. за ищцата се явява
представител по пълномощие – адв. Мл. Д., който поддържа претенцията изцяло с
оглед фактите и обстоятелствата – посочени в исковата молба, като оспорва
възраженията на ответника.
За ответното дружество не се
явява представител в с.з. и не е изразено становище по същество.
Въз основа на събраните по делото
доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно
релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:
С осъдителната С Присъда № 13 от 28.06.2017г. постановено по
НОХД № 57/2017г. по описа на СлОС подсъдимият Д.С.Г.с ЕГН ********** е признат
за виновен в това, че на 03.01.2016г. на път И-53, км.128 при управление на МПС
- лек автомобил „ Ауди А4" с per. № СН 6796 АК, собственост на К.Ж.Р.от с.
Новачево, общ. Сливен с посока на движение към гр. Сливен в участък в землището
на гр. Сливен, нарушил правата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП, а
именно разпоредбите на: чл.20, ал.2, от ЗДвП и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП,
вследствие на което след изпреварване с технически несъобразена скорост от 82
км/ч изгубил управление над автомобила и предизвикал пътно-транспортно
произшествие с насрещно движещото се МПС - лек автомобил „ Мерцедес С 200"
с per. № СН 3008 АК, управляван от С.К.А.от гр. Сливен, собственост на И. И. А.
и по непредпазливост причинил смъртта на возещата се в управлявания от него
автомобил В. Г.Г. от гр. София, като е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1 ,
б." б", вр. с чл.343, ал.1, б. „в" , предл.1, вр. с чл.342, ал.1
от НК и чл.54 и чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода, за срок от една година, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
Виновният
водач на МПС Д.С.Г.притежава свидетелство за управление на МПС и автомобилът, с
който е извършено ПТП-то е застрахован в ЗД " БУЛ ИНС" АД с полица №
BG/02/115002655218 издадена на 26.10.2015г., с начална дата на покритие
28.10.2015г. и крайна дата на покритие 27.10.2016г. и наличието така
установеното застрахователно правоотношение е безспорно.
От
заключението на вещите лица – д-р Й. С. и доц. д-р инж. Хр. У., изготвено по
назначената комплексна СМ и СТЕ с оглед възраженията на застрахователното
дружество, се установява, че ПТП е настъпило в следствие на удара между лек автомобил
„Ауди“ А4 и лек автомобил „Мерседес“, в който се е возила пострадалата В. Г.. С
оглед установената от експертизата посока и скорост на движение на двата
автомобила, изчерпателно и подробно изяснен механизъм на възникване на ПТП и
движение на л.а. „Мерседес“ след удара, травматичните увреждания на В. Г.,
която е била без предпазен колан, биха настъпили независимо дали е била с или
без поставен предпазен колан. Уврежданията се дължат на действието на (удар,
притискане, сътресение и протрИ.е) на твърди и тъпоръбести предмети. Според
локализацията и тежестта на уврежданията, вещите лица са установили, че
посоката на травмиращата сила е била предимно отстрани на пострадалата. Почти
всички увреждания по тялото и вътрешните органи на пострадалата са локализирани
и и тежко изразени в дясната половина на тялото. От огледния протокол и
фотоалбума, намиращи се по ДП № 06/2016г. на ОД на МВР – Сливен, се установяват
значителни деформации на автомобилното купе в областта в задната дясна врата,
проминиращи навътре към автомобилния салон. Пострадалата е седяла на дясната
задна седалка на автомобила, където е настъпил основният удар, което обяснява и
локализацията и тежестта на уврежданията предимно в дясната половина на тялото
и главата на пострадалата. Функцията на триточковия предпазен колан е да
задържи максимално неподвижно тялото върху седалката, която функция е ефективна
при челни удари и при преобръщане на автомобила, но в случая е налице силен
удар отстрани, отдясно на автомобила. Деформацията на купето, където е седяла
пострадалата В. Г., са силно навътре, от което се причинени уврежданията и биха
настъпили независимо от наличието на поставен колан. При действието на
травмиращата сила с такава величина с посока отстрани, отдясно. Двете
наранявания са с основно значение на танатогенезата в случая (в дясната
половина на гръдния кош, гръбнацзния стълби е черепномозъчната травма) и
предпазния колан не би предотвратил причиняването им или интензитета на
нараняванията.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели – Н.Г.– син на ищцата и брат на
пострадалата В Г., се установява, че отношенията между ищцата и дъщеря й са
били прекрасни. Още от раждането й между двете е съществувала силна връзка,
прераснала в привързаност, имали са отлични отношения и винаги са си помагали.
Пострадалата е разчитала на ищцата за
отглеждането на своето дете, а ищцата е разчитала освен в емоционално-духовен план,
но и във финансово отношение на дъщеря си. Посрещнала е вестта за внезапната
смърт на дъщеря си с голяма мъка и страдание, които не е преодоляла и
понастоящем, като я крепи единствено мисълта за внука й. И до сега е в траур,
като почти всеки ден е на гробищата в отрицание и невъзможност да приеме
смъртта на дъщеря си и да преодолее
загубата й.
Макар
св. Н. Г.да е родственик на ищцата и брат на пострадалата, показанията му –
преценени съгласно чл. 172 ГПК, се подкрепят напълно и безпротиворечиво от
показанията на св. М. Д.. От показанията на тази свидетелка се установява, че
пострадалата е била изключително красиво и силно като характер момиче. Дълги
години работила в чужбина, знаела перфектно английски език, работела в Дубай и
в Кувейт, успяла да си закупи доста имоти
в България, които отдавала под наем. Завърши право в СУ и през 2002г. се е
вписала като адвокат при АС - Сливен. Пострадалата В. Г. е била „… светъл,
лъчезарен човек, винаги усмихната, винаги готова да помогне“, много се е
разбирала с майка си и се е грижила за нея. Имали са изключително силна емоционална
връзка. В. Г. е била изключително добър човек, който се раздавал изцяло за
своите близки и приятели и особена за своята майка, която страда от много
заболявания. Претърпяната през 2005 г. мозъчна операция от ищцата в гр. София е
била платена изцяло от дъщеря й. След като ищцата преминала на ТЕЛК, от 2005 г.
й е определена 100% намалена работоспособност. Не може да полага никакъв труд,
страда от диабет, изкривявания на ставите. Непосредствено след операцията пострадалата
дълго време я е гледала в гр. София. След смъртта на дъщеря си ищцата се е
прибрала в гр. Сливен. Понастоящем живее на вилата си и продава домашни яйца и
туршия, за да се издържа. Към настоящия момент, не можейки да разчита на никой
друг, ищцата е в изключително затруднено финансово положение. След случилото се
дъщеря й „… не е на себе си“ по думите на свидетелката. Към тежките физически
заболявания и мозъчните й страдания се е прибавило и психично и емоционално
страдание. Станала е параноична и мнителна към всеки. Всички обичаи по
погребението на пострадалата са били изпълнени. Цялата входната врата на вилата
е окичена за съжаление с некролози. Дълго време се чудеха как да кажат на
майката, защото майката беше в чужбина, беше заминала вече и чакаше дъщеря си
да дойде и полужива я върнаха от Холандия майка й. В момента, в който види
некролозите или нещо се сети непрекъснато започва да плаче. От време на време
според мен малко губи и реална представа какво е в момента състоянието й и не
се знае до къде ще я бъде.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са
основателни.
Правното основание на предявените
исковете е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредения
да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя.
От доказателствата по делото се
установява категорично, че смъртта на В. Г.Г. е пряка и непосредствена последица, настъпила
в следствие на възникналото на 03.01.2016г, ПТП причинено от по вина на Д.С.Г.,
съгласно влязлата в сила осъдителна присъда № 13/28.06.2017г., по НОХД №57/2017г.
по описа на СлОС.
Съобразно чл. 300 от ГПК съдът е
обвързан по въпросите за деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, както и непосредствените последици на деянието извършено от Д. Ст. Г.
при управлението на л.о. „Ауди А4“ с рег. № СН 6796 АК, за който към момента на
възникване на ПТП е налице застрахователно правоотношение с ответното дружество
– ЗД „БУЛ ИНС“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Безспорно е също така, че ищцата
е майка на пострадалата В. Г.. Приживе са били в изключително добри и грижовни
отношения помежду си, била е подпомагана както финансово във връзка с
обичайните си нужди, така и за здравословното си състояние от загиналата й в
ПТП на 03.01.2016г. дъщеря. След нейната смърт от показанията на свидетелите се
установи настъпило в значителна степен душевно разстройство довело до емоционален
срив, загуба на смисъл в живота, отчаяние и параноични мисли. Причинно
следствената връзка между настъпилите промени в душевното състояние на ищеца и непреживяната
скръб от смъртта на дъщеря й се свързва от данните в показанията на свидетелите
посредством съвпадението между момента на смъртта и този на настъпилите промени
у ищеца, както и натрапливите мисли. След смъртта на дъщеря й животът на ищцата
преминава в нищета и скръб.
Предвид гореизложеното и с оглед
на доказателствата по делото, установяващи претърпените от ищцата вреди,
изразяващи се в душевни страдания и скръб, отчитайки значимостта в живота й на
загиналата в ПТП нейна дъщеря, съдът намира за справедлив размер на обезщетение
от 120 000лв., с оглед конкретно установените страдания и обоснованото им
причиняване поради скръб от загубата на дъщерята на ищцата в живота на
последната.
Същевременно е неоснователно
възражението на ответното дружество за принос от поведението на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат, за нарушаване на правилата за движение по
пътищата по 226, ал. 1 КЗ (отм.), чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. От заключението на назначената по
делото комплексна експертиза се установява, че действително пострадалата не е
била с поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван на
дясната задна седалка, където се е намирала пострадалата В. Г. към момента на
настъпване на ПТП. С оглед механизма на възникване на ПТП, деформациите на
купета в задната част и вида на травматичните увреждания, в следствие на които
е настъпила смъртта, експертите са категорични, че биха настъпили, включително
при поставени и правилно функциониращ обезопасителен колан. Последният би
предпазил пострадалата при челен удар и действие на травмиращата сила при челен
удар и при преобръщане на автомобила, но в случая е
налице силен удар отстрани, отдясно на автомобила.
При липсата на причинно
следствена връзка между установеното нарушение на правилата на движение и
настъпилия вредоносен резултата, не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване размера на обезщетението, поради съпричиняване от страна на
пострадалата. Предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), съдът следва да
уважи в размер на 120 000 лв., заедно със законната лихва, считано от
настъпване на увреждането – 03.01.2016г., до окончателното изплащане.
Над тези размери предявените
искове следва да се отхвърлят като недоказани и неоснователни с произтичащите
от това последици при разпределение на направените то страните разноски по
делото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
в тежест на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД следва да бъдат възложени направените от
ищцата деловодни разноски, като на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.
2 от ЗАдв, с оглед безплатно оказаната адвокатска помощ на лице в материално
затруднение следва да се присъди възнаграждение в размерите по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 3 930
лв., както и дължимата съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съда държавна
такса – 4 800 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове следва да се уважи претенцията на
ответното дружество за разноски – за сумата от 4 333 лв. Не следва да се
присъждат разноски за в.л. предвид неоснователност на възражението за
съпричиняване, във връзка с което е назначена експертизата.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********,
да заплати на С.П.Г., ЕГН ********** *** , със съдебен адрес ***, офис 6, чрез
адв. М.Л.Д. ***, сумата 120 000 (сто и двадесет хиляди ) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –причинена
смъртта на В. Г.Г., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 03.01.2016г.,
причинено виновно от Д.С.Г., съгласно влязла в сила присъда № 13/28.06.2017г.
по НОХД № 57/2017г. на ОС – Сливен, ведно със законната лихва за забава,
считано от 03.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3
930 лв. (три хиляди, деветстотин и тридесет лева) - адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му
размер от 180 000 лв., както и за законната лихва върху размера над
120 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.П.Г.,
ЕГН ********** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК ********* разноски за в.л. и 4 333 лв. (четири
хиляди, триста тридесет и три лева) от заплатеното адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД , ЕИК ********* да заплати сумата 2 400
лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляваща държавната такса върху
уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд
– гр. Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: