Решение по дело №1890/2018 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 307
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 28 октомври 2019 г.)
Съдия: Ивелина Петрова Йорданова
Дело: 20184310101890
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2018 г.

Съдържание на акта

                               

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

                                      гр. Ловеч, 28.06.2019 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря...............Петя М..............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1890 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

 

          Иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

                                                                                                                                             

          Постъпила е искова молба от А.М.Г. ***, чрез пълномощник адвокат Д.С. ***, против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД - гр. София, за заплащане на сума в размер на 3320.60 лева, произтичаща от неоснователно обогатяване.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че през месец февруари 2018 г. ищцата получила от ответното дружество писмо с изх. № NTZ89620/13.02.2018 г., с което я уведомяват, че на 12.02.2018 г. е извършена проверка на обект със средство за търговско измерване /електромер/ с фабричен № 11851679, за обект „цех за производство на закуски", находящ се на адрес: *****за което е съставен констативен протокол № 3021939/12.02.2018 г. от отдел „Нетехнически загуби" към „Чез Разпределение България" АД. Със същото писмо я уведомили, че на основание Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, ще бъде извършена корекция на сметките й за консумирана електрическа енергия, за което ще бъде уведомена от съответния търговец. Към писмото била приложена и фактура № **********/ 19.02.2018 г., с посочен срок на плащане - от 19.02.2018 г. до 06.03.2018 г.

Тъй като ищцата счита, че не дължи процесната сума, посочва, че възразила срещу начисляването й, но от ответното дружество й отговорили, че на нейно име в електроразпределителното дружество е открита партида, както и че процесната сума е дължима и следва да бъде заплатена, като в противен случай електроподаването в обекта ще бъде преустановено.

Ищцата твърди, че се касае за производствен обект, стопанисван от сина й, като въпреки направеното оспорване, че не дължи сумата, решила да я плати под страх, че от страна на ответника ще последва прекъсване на електроенергията, което не само ще затрудни, а ще направи невъзможно осъществяване на дейността, за извършване на която е предназначен обекта. Посочва, че прилага Разписка № 04000706622447 от 06.03.2018 г., издадена от „ИЗИ ПЕЙ“ АД, от която било видно, че е заплатила начислената сума.

Ищцата твърди, че не е потребител на електроенергия в процесния имот, както и за този обект на нейно име не е следвало да бъде откривана партида, тъй като не са налице основанията за това, визирани в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Счита, че ответникът, съгласно издадения му лиценз, има право само и единствено да продава ел. енергия - да бъде краен снабдител, но не и да принуждава потребителите да поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването им. Счита, че е недопустимо ответникът да претендира дължимост на суми, позовавайки се на частни документи, изходящи от трето лице – “Чез Разпределение България” АД, съставени в отсъствие на абоната и без негово знание и съгласие.

Ищцата твърди още, че за нея не съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и като потребител не се е съгласявала с процедура за преизчисляване едностранно и без нейно участие на сметките й за месечно доставената и отчетена посредством средството за търговско измерване ел. енергия. Счита, че потребителите при общи условия дължат на доставчика-продавач само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия, посредством законно монтиран и сертифициран електромер.

Счита също, че от потребителя не може да бъде търсена каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване има електроразпределителното дружество, което е собственик на тези средства. С оглед на това ищцата счита, че всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани неизправности на измервателните средства, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение, още повече, че в конкретния случай измерването на ел. енергия се е осъществявало от измервателно средство, монтирано в заключено ел. табло, ключ от което не е предоставен на потребителя и същият е напълно лишен от възможността за механично въздействие върху него, респ. върху контролните му знаци /пломби и холограмни стикери/, както и за лично и непосредствено наблюдение на измерването на ел. енергията на процесния адрес.

Предвид изложеното, ищцата счита, че не дължи сумата в размер на 3320.60 лева за електрическа енергия, поради което я оспорва по основание и размер. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида, като ги счита за неправилни и незаконни. Не се касаело за просрочени, нито за нарушени от нейна страна на задълженията й за заплащане на потребената ел. енергия.

Ищцата моли да се постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата в размер на 3 320.60 лева, представляваща служебно начислена цена за консумирана от нея, в качеството й на потребител, ел. енергия на адрес: *****начислена по партида, записана на нейно име, въз основа на съставен Констативен протокол, като получена от ответника без правно основание, като се присъди и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата от ответника.

Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт С.Т., с който оспорва изцяло предявения иск. Посочва, че на 12.02.2018 г. служители на “Чез Разпределение България” АД извършили контролна проверка на средство за търговско измерване /СТИ/ фабричен № 11851679, в обект – цех за производство на закуски в *****заведен по партида БП 10077951, кл.№ 210035935081, на името на ищцата. В момента на проверката служителите на „ЧЕЗ“ съставили Констативен протокол № 3021939/12.02.2018 г. в присъствието на двама независими свидетели – членове на Федерация на потребителите, както и в присъствието на органи на полицията, на основание чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ.

Твърди се, че проверяващите отразили на стр. 3 от КП, че при проверката на електромера, след оглед захранващата електромерното табло линия на блока /ПВ-А2/ със сечение 50 мм2 – над електромерното табло след разкъртване се установило, че е извършена промяна на схемата за свързване, състояща се в присъединяване на три от жилата на кабел тип СВТ – 4х6 мм2 към трите фазови проводника от захранващата линия, а четвъртото жило е присъединено към нулевия проводник. В другия си край същият кабел захранвал част от вътрешната инсталация на цеха – пещи и хладилни камери, като консумираната по този начин ел. енергия, по този кабел, не се измервала от средството за търговско измерване и съответно не се заплащала от потребителя. Тъй като неизмерването се дължало на промяна в схемата на свързване, която била възстановена от проверяващите, електромерът в такъв случай не се изпраща за метрологична проверка, а се коригира сметката само въз основа на Констативния протокол от проверката, на основание чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ. Изложени са съображения, че Констативният протокол е официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, тъй като неправомерното действие е удостоверено с подписа на представител на полицията, като в този смисъл ответникът се позовава на Решение № 104/16.08.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1671/2015 г., I т.о. 

Изтъква се, че съгласно изискванията, е изпратено уведомление за предстоящата корекция изх. № NTZ 89620/13.02.2018 г. Въз основа на Констативния протокол и в съответствие с ПИКЕЕ била преизчислена сметката за доставената ел. енергия, като е издадено предложение за корекция на сметка, в което е определен периода на грешното измерване и той е 90 дни, на основание чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ – от 15.11.2017 г. до 12.02.2018 г., като преизчислението било по реда на чл. 48 ал. 1, т. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ. В изпълнение на изискванията на чл. 98а ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 83 ал. 1, т. 6 от ЗЕ и на основание чл. 17 ал. 2 от ОУ на ответното дружество, на ищеца било изпратено уведомително писмо изх. № **********/20.02.2018 г. за вече извършената корекция, с приложена процесната фактура. 

В отговора са изложени доводи, че с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, поради което и в конкретния случай за ответното дружество е възникнало валидно вземане към ищеца за заплащане на процесната сума. Изтъква се, че това не е договорна отговорност, а такава, произтичаща пряко от закона, като не се изисква доказване вина на потребителя за манипулацията и периода на грешното измерване. Методиката на преизчислението за минал период е нормативно определена в чл. 48 от ПИКЕЕ и въз основа на тази методика е извършена корекцията.

Моли за отхвърляне изцяло на предявения иск, като претендира присъждане на направените разноски в производството, както и полагаемото юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.

В съдебно заседание, ищцата, не се явява, а се представлява от пълномощника си адв. С., която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като счита, че същият е основателен с оглед събраните доказателства. Моли за присъждане и на разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. 

          Ответникът “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД се представлява от юрисконсулт С.Т., който моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, както и за присъждане на разноските по делото. В пледоария по същество доразвива съображенията в писмения си отговор, като допълнително посочи, че към момента на проверката ищцата е титулярът на партидата, тъй като не е подавала искане за промяна на титуляра след отдаването на имота под наем.

          Третото лице-помагач на страната на ответника – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от негов пълномощник, в което са изложени съображения за неоснователност на предявения иск.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153/26.11.2013 г., том Х, рег.№ 6330, дело № 894/2013 г. на Нотариус Н.Т., продавачът ЕТ „М.Н.“***, чрез собственика и представляващ фирмата М.К.Н., продал на ищцата А.М.Г., която купила в полза на сина си К.Ж.Т.три самостоятелни обекта в сграда, находящи се в *****ет. 1, между които и самостоятелен обект със застроена площ от 37.40 кв.м., описан като сладкарска работилница /п. I, т. 3 от нот. акт/.  

Съгласно Договор за наем от 01.03.2014 г., наемодателят К.Ж.Т.представляван от А.М.Г., е предоставил на наемателя „Компас-Сладък дом“ ЕООД, представлявано от М.К.Н., за временно и възмездно ползване част от собствения си недвижим имот, находящ се в *****ет. 1, а именно „Сладкарска работилница“ със застроена площ от 37.40 кв.м.

          На 12.02.2018 г., двама служители на “ЧЕЗ Разпределение България” АД – В.Л.В., на длъжност “техник ел. системи/координатор НТЗ”, и А.С.Б., на длъжност “техник ел. системи/контрол НТЗ”, извършили проверка на измерването на електрическата енергия на адрес: *****с обект на проверката: цех за производство на закуски, като проверили средството за търговско измерване – многотарифен електромер с фабричен № 11851679, монтиран извън границите на имота – в ел. табло ТЕПО на фасадата на сградата, с общо два на брой електромери в него. За извършената проверка съставили Констативен протокол № 3021939/12.02.2018 г., в присъствието на свидетелите В.Й.Д. и А. Х. П., двамата от Федерация на потребителите.

          В посочения Протокол, на стр. 3, е отразено, че след оглед на захранващата електромерното табло линия на блока /ПВ-А2/ със сечение 50 мм2 – над електромерното табло след разкъртване се установило, че е извършена промяна на схемата за свързване, състояща се в присъединяване на три от жилата на кабел тип СВТ – 4х6 мм2 към трите фазови проводника от захранващата линия, а четвъртото жило е присъединено към нулевия проводник. В другия си край същият кабел захранвал част от вътрешната инсталация на цеха – пещи и хладилни камери, като консумираната по този начин ел. енергия, по този кабел, не се измервала от средството за търговско измерване и съответно не се заплащала от потребителя.

          Установява се, че така съставеният Протокол от извършената проверка на СТИ на адреса на ищцата е подписан и от служител на полицията – Д.Д.Ц./видно от стр. 3/. На същата страница е отразено, че констатациите са демонстрирани пред представител на потребителя, като по-надолу в протокола е посочено, че собственикът на фирмата, стопанисваща обекта, отказал да изчака края на проверката.  

                                                                            Съдът допусна до разпит като свидетели по делото служителите, извършили проверката – В.В. и А.Б., които описаха начина на извършването й, като заявиха, че служебните им задължения включват извършване на такива проверки. Потвърдиха констатациите си, които са посочили в протокола от извършената проверка на обекта, който представлявал цех за производство на закуски и сладкарски изделия. В електромерното табло имало два електромера, от които единият трифазен, записан на името на ищцата А. и захранвал сладкарския цех. В табло във входа на блока имало монофазен електромер, воден на името на М.Н.. Свидетелите бяха единодушни, че по време на проверката установили, че в цеха осветлението работи, имало трифазна фурна, която в момента също работела, тъй като се правели закуски и в помещението било горещо. Същевременно при огледа на таблото им направило впечатление, че дискът на електромера не се движи и не измерва консумираната ел. енергия, което ги навело на мисълта, че консумацията на ток е преминавала през присъединение. В момента в цеха имало и двама работници, единият от които се обадил на собственика на сладкарския цех – М.Н., който след като дошъл, заявил на проверяващите да напуснат цеха, а след известно време от влизането му вътре, трифазният електромер започнал да работи нормално. Свидетелите заявиха, че открили присъединението след като разкопали над таблото във входа на блока и установили присъединяване на три от жилата на кабел тип СВТ 4х6 кв.мм., който кабел бил присъединен към захранващия електромерното табло кабел и преминавал в помещение зад таблото, което се явявало складово за същия цех, като присъединенията били усукани и изолирани с черна изолационна лента /св. В./. Попитали за титуляра на партидата – А.Г., но М.Н. отговорил, че той стопанисва обекта. Обадили се в полицията и тогава Н. казал да не му пишат протокол, тъй като ще фалира, а след това напуснал обекта. Пристигналият представител на полицията бил запознат с констатациите в протокола и го подписал. След това свидетелите заявиха, че са възстановили нормалната схема на свързване, а намиращият се във входа на блока монофазен електромер нямал нищо общо със сладкарския цех, тъй като в него консуматорите били трифазни.

                                                                            Присъствалите по време на проверката двама представители от Федерацията на потребителите – В.Д. и А.П. също бяха разпитани като свидетели. Със своите показания те потвърдиха установеното от служителите на „ЧЕЗ“ присъединение към захранващия кабел в обекта и непосредствените си впечатления от работния процес в помещението, наличието на осветление, работещата печка с готова продукция и същевременно неподвижния диск на електромера.

                                                                            По искане на ищцата, съдът допусна до разпит като свидетел и лицето М.К.Н., който е представител на „Компас-Сладък дом“ ЕООД, на което дружество се установи, че е отдаден под наем обектът – сладкарски цех. Св. Н. потвърди, че на негово име съществува електромер в табло във входа на блока, а сладкарската работилница има друг електромер на името на А.Г., който се намира в табло на външната страна на сградата. Потвърди също, че собственикът на сладкарския цех – К.Ж.Т.син на ищцата А.Г., му е предоставил за ползване сладкарския цех под наем. В момента на проверката служителите на „ЧЕЗ“ му казали, че има голям проблем, тъй като става въпрос за кражба на ток, при което му предоставили съставен протокол, но той отказал да го подпише. Отрича намиращата се в помещението печка да е работила, тъй като не я ползвали от години. Заяви също, че в сладкарската работилница работели само с ръчно произведени сладки, с готови блатове, не пекат на ток и се отопляват на газ. Имали само един уред – миксер, който работел на трифазен ток и се отчитал на електромера на ищцата.

                                                                            Допуснат до разпит беше още един свидетел по искане на ищцата – св. Н.И., която заяви, че е собственик на съседно помещение и знае, че в сладкарското помещение на М.Н. се работи с готови блатове, както и че там има газови котлони и газова печка. Знае също, че има трифазен електромер, но показанията й не бяха конкретни във връзка с предмета на спора, нито стана ясно дали са основани на непосредствени впечатления, поради което не следва да се обсъждат.  

                                                                            Ищцата е представила писмо с изх.№ NTZ89620/13.02.2018 г. от “ЧЕЗ Разпределение България” АД, адресирано до нея и получено на 26.02.2018 г., с което я уведомяват за извършената на 12.02.2018 г. проверка на средство за търговско измерване /електромер/ с фабричен № 11851679, в обект: цех за производство на закуски, находящ се на адрес: *****, и за съставения констативен протокол, както и че на основание ПИКЕЕ ще бъде извършена корекция на сметката й за консумирана електрическа енергия, за което ще бъде уведомена. 

          На основание раздел IХ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, чл. 48 ал. 1, т. 2, б. „б“ и във връзка с горепосочения констативен протокол, от страна на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е изготвено Предложение за корекция на сметка от 16.02.2018 г. за използваната от ищцата електрическа енергия за период от 90 дни преди датата на проверката, т.е. за периода от 15.11.2017 г. до 12.02.2018 г., като е посочено, че следва да се доначисли използваната от потребителя ел. енергия на база: половината от пропускателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към електро-разпределителната мрежа или общо 18706 кWh при дневна тарифа.

Издадена е фактура № **********/19.02.2018 г., с доставчик “Чез Електро България” АД и получател А.М.Г., с обща стойност: 3320.60 лева, с предмет на сделката: дължима сума по чл. 83 ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ по констативен протокол, начислена по клиентския номер на ищцата: 210035935081, за обект: *****, със срок за плащане от 19.02.2018 г. до 06.03.2018 година.

          Видно от представената разписка № 04000706622447/06.03.2018 г. на „Изипей“ АД, ищцата е заплатила на ответното дружество сумата 3320.60 лева по посочената по-горе фактура.

          Именно тази сума от 3320.60 лева е предмет на предявения осъдителен иск.

          По искане на ответника, съдът допусна съдебно-електротехническа експертиза, с вещо лице инж. М.Б., със специалност “електронна техника, счетоводство и контрол”, с изготвено първоначално и допълнително заключение по поставените задачи. Съдът намира, че от значение за правилното решаване на спора е допълнителното заключение, тъй като в него се дава отговор на по-разширен кръг въпроси към относимите факти по делото, поради което го съобразява заедно с направените уточнения от експерта при изслушването му. От констативната част на допълнителното заключение е видно, че при извършения оглед на място вещото лице е установило, че помещението, собственост на ищцата, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Кн. Имеретински“ № 48 и с клиентски № 210035935081, аб.№ **********, е присъединено към електроразпределителната мрежа с предоставена мощност 15 квт, като обект: самостоятелен обект в сграда. Средството за търговско измерване, отчитащо консумираната ел. енергия е с фабричен № 11851679, трифазно и монтирано през 2015 г. в ел. табло тип ТЕПО на фасадата на жилищната сграда, т.е. това е провереният от служителите на „ЧЕЗ“ електромер. Вещото лице е констатирало, че на същия адрес – гр. Ловеч, ул. „Кн. Имеретински“ № 48, с потребител „Компас-Сладък дом“ ЕООД с кл.№ 210032187913, има СТИ – монофазно с фабричен № 2224966, тип „ZPA“, монтирано в общо за блока ел. табло, намиращо се на партера на входа на същия. Зад стената, на която се намира ел. таблото, се намира помещението на ищеца А.Г., като в момента на огледа в това помещение не се извършва дейност и същото се ползва като склад. В другото помещение, ползващо се от „Компас-Сладък дом“ ЕООД като сладкарски цех, вещото лице установило наличието на следните електроуреди: трифазен планетарен миксер, хладилник „Електролукс“, хладилна витрина, монофазен миксер, микровълнова фурна, кантар, хладилник, компютър, телевизор, радио, печка с три пещи – неработеща, климатик – неработещ, изградена вентилация – неработеща, с обща ел. мощност на всички консуматори 18,657 квт. Констатирано е от експерта, че от трифазното захранване на ищеца се захранват трифазния планетарен миксер, хладилник „Електролукс“, хладилна витрина, монофазен миксер, микровълнова фурна, кантар и друг хладилник. В помещението на сладкарския цех консумираната ел. енергия от монофазните уреди се отчита от трифазния електромер на ищеца, като в същия цех има трифазни контакти. При извършения оглед на ел. таблото, намиращо се във входа на блока, вещото лице е установило, че на стената над ел. таблото, близко до тавана, има разкъртен отвор, в който се виждали захранващите кабели за електромерното табло – виждали се три кабела /трите входящи фази/, захранващи ел. таблото, като на същите в определен малък участък се виждала навита изолационна черна лента. В заключителната си част, вещото лице е посочило, че описаното на стр. 3 в графа „описание на констатациите“ в приложения КП № 3021939/12.02.2018 г., е за електромерното табло, намиращо се на фасадата на жилищната сграда, като над или около това ел. табло не е констатирало разкъртване на мазилка по фасадата, от където да е видно, че има промяна в схемата на свързване на СТИ, а описаното състояние в посочената част на КП не води до неизмерване на ползваното от обекта на потребителя количество ел. енергия. При изслушването на инж. Б. в съдебно заседание на 28.05.2019 г. обаче тя промени това си заключение като заяви, че от показанията на свидетелите стига до извода, че помещението – сладкарски цех се е захранвало с трифазно напрежение, което не се е отчитало от неговия монофазен електромер, а и тя лично установила чрез развиване на предпазителя на трифазния електромер, че трифазният миксер е спрял да работи и обратно, при завиване на предпазителя, миксерът заработил, т.е. сладкарският цех е захранван от трифазния електромер и ползваната там ел. енергия не се е отчитала. При това положение експертът счита, че направеното преизчисление на сметката на ищцата е правилно – при хипотеза на липса на СТИ.

          Вещото лице в писмените си заключения е констатирало също, че за период 90 дни преди проверката на 12.02.2018 г. не е извършвана техническа проверка на процесното СТИ, като цените по издадената фактура № **********/19.02.2018 г. са в съответствие с действащите за периода цени за консумирана ел. енергия, утвърдени от КЕВР.

          При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за връщане на сумата в размер на 3320.60 лева, представляваща платена от ищцата цена за консумирана ел. енергия, начислена въз основа на констативен протокол.

          Съгласно чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, “който е получил нещо без основание..., е длъжен да го върне”, т.е. при тази хипотеза, на връщане подлежи реално полученото при начална липса на основание.

По така предявения иск ищцата следва да докаже плащането на претендираната парична сума, а ответникът – основанието за нейното плащане.

По делото се установи, че към момента на проверката на процесното СТИ – 12.02.2018 г., ищцата е титулярът на партидата, по която е начислявана доставената и консумирана ел. енергия в обекта – сладкарски цех. Безспорно, основание за тази доставка на ел. енергия е договор за продажба, по който ответникът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел.енергия. Установи се, че процесният обект – сладкарски цех е бил отдаден под наем на трето лице, но по делото няма доказателства ищцата, като титуляр на партидата на начисляваната ел. енергия, да е отправила искане за промяна на титуляра след отдаването на имота под наем. След като твърди, че не е потребител на електроенергия в процесния обект и на нейно име не е следвало да бъде откривана партида по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, ищцата е следвало да преустанови присъединяването си като клиент на ел. енергия за въпросния обект по реда, предвиден в Наредбата. Няма данни обаче да е подавала искане в този смисъл по чл. 46 от Наредбата, респ. по чл. 47-48 от действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Чез Електро България” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР. При това положение, като страна по договора за продажба на електрическа енергия, ищцата има качеството на потребител на ел. енергия за небитови нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, с оглед предназначението на процесния обект, за който се установи, че е ползван като сладкарски цех, захранван от трифазен електромер. В качеството си на потребител, ищцата има задължението да заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от КЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение /чл. 19 ал. 1 от ОУ на „Чез Електро България“ АД/. В тежест на потребителя е и заплащането на корекционни суми, произтичащи от преизчисление на сметката на ползваната ел. енергия за минал период, в случай, че е имало законово основание за това. 

По делото се установи, че на ищцата, като потребител на ел. енергия за въпросния обект, е начислена процесната сума в резултат на корекция на сметката й за минал период – от 15.11.2017 г. до 12.02.2018 г., която сума е заплатила на доставчика – ответник.

          Спорно е обстоятелството дали доставчикът на ел. енергия има право да извършва такива едностранни корекции и в частност налице ли е било основание да извърши корекция на потребената ел. енергия в процесния обект за посочения минал период.

С измененията в чл. 83 ал. 1, т. 6 от ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, изрично е предвидено съществуването на правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, които, съгласно ал. 2, се приемат от КЕВР по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им. Именно въз основа на тази законова делегация, ДКЕВР /сега КЕВР/, с Решение от 14.10.2013 г., е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия /обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г./, в които са регламентирани ред и методика за преизчисление на количеството ел. енергия от страна на съответния енергиен оператор.

По въпроса относно наличието на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите при констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел. енергия за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ, е даден положителен отговор в Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д.№ 961/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, според което с изменението на ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията, без да е необходимо доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия. Макар и посоченото решение на ВКС да няма характер на задължителна съдебна практика съгласно чл. 290 ал. 3 от ГПК /нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г./, настоящата инстанция споделя даденото в него разрешение относно наличието на законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметката на потребителя в хипотезите, предвидени в ПИКЕЕ. 

В конкретния случай, ответното дружество е претендирало начислената сума като дължима именно въз основа на едностранна корекция на сметката на ищцата за консумирана електрическа енергия по реда на новите ПИКЕЕ.

С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/2016 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г./ е отменена голяма част от ПИКЕЕ, но в частта - Раздел IХ „Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи“ – от чл. 48 до чл. 51 вкл., правилата са продължили да действат и няма основание за неприлагането им по смисъла на чл. 15 ал. 3 от Закона за нормативните актове, тъй като няма противоречие на посочените разпоредби от ПИКЕЕ с нормативен акт от по-висока степен, уреждащ същите отношения. Към настоящия момент съгласно Решение на ВАС на РБ, в сила от 23.11.2018 г. /ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г./, ПИКЕЕ са отменени и в горепосочената част, но тя е била приложима към момента на процесната проверка /12.02.2018 г./, тъй като постановената отмяна няма обратна сила.

За да се търси отговорността на потребителя е достатъчно доставчикът да докаже, че е налице неправилно/неточно измерване или неизмерване на ел. енергията в двете хипотези на чл. 48 от ПИКЕЕ – по обективни причини /ал. 1/ или по субективни такива – промяна в схемата на свързване /ал. 2/.

          В случая от събраните доказателства съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ за извършване на корекция на сметката на ищцата, тъй като в съставения Констативен протокол се съдържа достатъчно информация, че е извършена промяна в схемата за свързване на измервателната система, в резултат на присъединяване на три от жилата на кабел тип СВТ – 4х6 мм2 към трите фазови проводника от захранващата линия, а четвъртото жило е присъединено към нулевия проводник. В другия си край същият кабел захранвал част от вътрешната инсталация на цеха – пещи и хладилни камери, като консумираната по този начин ел. енергия, по този кабел, не се измервала от средството за търговско измерване и съответно не се заплащала от потребителя.

В протокола, служителите на оператора, в присъствието на двама свидетели, надлежно са отразили фактите по извършената проверка, които факти се потвърдиха последователно и безпротиворечиво при разпита на свидетелите, извършили проверката. Установи се, че констативният протокол е подписан от служител на полицията, съгласно разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, и това му придава качеството на официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. В този смисъл Решение № 104/16.08.2016 г. по т.д.№ 1671/2015 г. на ВКС, I т.о.  

          Ето защо и съгласно чл. 179 ал. 1 от ГПК, съдът съобразява констатациите в съставения от служителите на оператора Констативен протокол относно наличие на промяна на схемата на свързване на проверения трифазен електромер, за който се установи, че е захранвал процесния обект, но в резултат на извършената промяна в схемата за свързване, чрез описаното по-горе присъединение на кабели, преминаващата през него електрическа енергия не се е измервала.

                                                                            При тези данни, предвид приетите по законова делегация ПИКЕЕ и запазили действието си в частта относно случаите и начините за извършване преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, съдът приема, че към датата на проверката на процесното СТИ /12.02.2018 г./ е съществувало законово основание за ответника да извърши едностранна корекция на сметката на клиента за консумирана ел. енергия за минал период, като от допълнителното заключение на вещото лице с уточненията в съдебно заседание, които съдът съобразява като компетентни и обективни, се налага извода, че преизчислението правилно е извършено по методиката на чл. 48 ал. 1, т. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ – при хипотеза на „липса на СТИ“, тъй като се установи, че при направеното присъединяване на кабели към захранващата линия, електроенергията въобще не се измерва от трифазния електромер в процесния обект. Съдът намира за необективни показанията на свидетеля М.Н., че намиращата се в обекта печка е неработеща, както и че продукцията се произвежда ръчно, без ползване на ток, а отоплението е на газ. Безспорно този свидетел, като представляващ дружеството, наемател на обекта, е заинтересуван от изхода на спора в полза на ищцата, поради което съдът не съобразява показанията му при решаващия си извод. Отделно от това, от допълнителното заключение на съдебно-електротехническата експертиза се установи, че в обекта има уреди, които работят на трифазен ток и се отчитат от електромера на ищцата, включително от показанията на свидетеля Н. се потвърди, че такъв уред в обекта е ползваният миксер. С оглед установената промяна в схемата за свързване на измервателната система, съдът счита, че е достатъчно наличието дори на един уред, чиято електроенергия не е измервана, за да се приложи корекционната процедура по чл. 48 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ.

          По изложените съображения, съдът намира, че начисляването на процесната сума въз основа на констативния протокол от проверката на СТИ, не представлява неоснователно обогатяване за ответника, поради което предявеният срещу него иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за връщане на тази сума, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

          При този изход на процеса, следва да бъде отхвърлено и искането на ищцата за присъждане на направените от нея разноски по делото, съгласно представения списък, в общ размер на 935.70 лева.     

Предвид изхода на процеса и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника направените разноски по делото, а именно: 200.00 лева – депозит за съдебно-електротехническата експертиза, 40.00 лева – депозит за свидетели, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски: 340.00 лева.

          Водим от горното, съдът

 

                                                    Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.Г., ЕГН **********,***, против “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет заедно, иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 3 320.60 лв. /три хиляди триста и двадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща служебно начислена цена за консумирана от ищцата, в качеството й на потребител, електрическа енергия на адрес: *****начислена по партида, записана на нейно име, въз основа на съставен Констативен протокол, като получена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ искането на А.М.Г., с горните данни, да й бъдат присъдени направените разноски по делото в общ размер на 935.70 лева.     

ОСЪЖДА А.М.Г., с горните данни, да заплати на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с горните данни, сумата 340.00 лв. /триста и четиридесет лева/, представляваща разноски по делото.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на “ЧЕЗ Електро България” АД - „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159, район „Младост“, БенчМарк Бизнес Център.

          Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: