№ 5
гр. Сливница, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. В. В., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 236/30.06.2021 г.,
издадено от инж. С. Ц. Т. – директор на Регионална дирекция по горите -
София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, във
вр чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии и заповед № 363 от 19.04.2018 г.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явяв, но се представлява от адв. Динев, който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна РДГ- София се представлява от юрисконсулт
Сариев, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издаденото
наказателно постановление.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбоподателката Д. В. ВЛ. заемала длъжност лесничей при ТП ДГС –
Сливница и съгласно заповед № РД-07-43 от 07.06.2018 г. на Директора на ТП
ДГС – Сливница била оправомощена да издава позволителни за сеч за горски
територии държавна собственост в обхвата на стопанството или за горки
територии, за които има сключен договор за управление. На 09.10.2020 г. в
качество си на лесничей и въз основа на посочената заповед,
жалбоподателката издала позволително за сеч № 0581610 от 09.10.2020 г. в
полза на лицето О. С., представител на фирма „Дърводобив Брезник“ ЕООД.
1
Със заповед № ЗАП-806/07.10.2020 г. на ИД на ИАГ е била отнета
регистрацията на посочената фирма за извършване на дърводобивни дейности
по чл. 241 от Закона за горите. На 15.08.2018 г. между ТП ДГС Сливница и
„Дърводобив Брезник“ ЕООД бил сключен договор за добив на дървесина №
ПО-01-34 от 15.08.2018 г. На 13.01.2020 г. бил сключен анекс към договора, с
което е удължен срока за сеч до 31.11.2020 г.
На 10.03.2021 г. свидетелите Н. АНГ. Н. и СЛ. ХР. П. и техният колега
В.С. Н. – служители при РДГ – София извършили проверка по документи в
сградата на ТП ДГС – Сливница в гр. Сливница, ул. „Александър I Батенберг“
№ 2. При проверката свидетелите установили, че жалбоподателката в
качество си на лесничей била издала посоченото по-горе позволително за сеч
№ 0581610 от 09.10.2020 г. За извършената проверка бил съставен протокол
от 10.03.2021 г.
На 10.03.2021 г. свидетелят Н. АНГ. Н., на длъжност главен експерт при
РДГ- гр. София, в присъствието на свидетеля при установяване на
нарушението В. С. Н. и СЛ. ХР. П., съставил на жалбоподателя АУАН сериен
№ 003603/10.03.2021 г., за това че в качеството си на лице по чл. 108, ал. 1, т.
1 от ЗГ е издала позволително за сеч № 0581610 от 09.10.2020 г., като е
посочила О. С., получил позволителното за сеч и представител на
„Дърводобив Бреник“ ЕООД. Установено е, че О. С. няма трудови
правоотношения с дружеството, на което е била отнета регистрацията за
извършване на дърводобивни дейности по чл. 241 от Закона за горите със
заповед № ЗАП-806/07.10.2020 г. на ИД на ИАГ. Актосъставителят приел, че
по този начин жалбоподателката е нарушила чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ,
във вр чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии и заповед № 363 от 19.04.2018 г. Актът бил предявен на
нарушителя за запознаване, като същият го подписал с възражения. В срок
постъпили и писмени възражения от жалбоподателката.
Въз основа на така съставения АУАН, на 16.01.2020 г. инж. С. Ц. Т.-
директор на Регионална дирекция по горите - София издал атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателката било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ
на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: писмените доказателства- АУАН серия № 003603/10.03.2021 г.,
протокол вх. № 06-05-44 от 10.03.2021 г., позволително за сеч №
0581610/09.10.2021 г., заповед № РД-07-43 от 07.06.2018 г., постановление за
отказ да се образува ДП от 24.06.2021 г. на РП-Сливница, трудов договор №
25 от 17.06.2020 г., договор за добив на дървесина № ПО-01-34 от 15.08.2018
г., заповед РД 49-199 от 16.05.2011 г., заповед № ЧР 12-380 от 02.12.2021 г.,
заповед № ЗАП-806 от 07.10.2020 г., заповед № ЗАП-795 от 07.10.2020 г.,
констативен протокол № 007193 от 10.03.2021 г., заповед № ЗАП-87 от
02.02.2021 г. както и от гласните доказателствени средства- показанията на
свидетелите Н. АНГ. Н. и СЛ. ХР. П..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
2
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът даде вяра и на показанията на двамата разпитани в хода на
съдебното следствие свидетели, доколкото същите са непротиворечиви и
установяват обстоятелствата, от значение за предмета на делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдебният състав след извършването на служебна проверка счита, че в
хода на образуваното административнонаказателно производство не са
допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по
своя характер, при съставянето на АУАН и издаването на НП, като преценява,
че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, присъствал при
извършването или установяването на нарушението. Спазени са
процесуалните изисквания за връчването на АУАН на нарушителя за
запознаване със съдържанието и подпис. Спазени са и сроковете по чл. 34,
ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне, респ. издаване на двата документа – АУАН
и НП. Спазена е и материалната компетентност при съставяне на АУАН,
съответно издаване на НП.
В АУАН, съответно в НП се твърди основно, че жалбоподателката е
издала позволително за сеч в нарушение на закона, а нарушените разпоредби
се твърди да са чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, във вр чл. 9а от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и заповед № 363
от 19.04.2018 г. По съществото на нарушението следва да се съобрази, че в
разпоредбата на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ е предвидено наказание
глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за
длъжностно лице, което издаде документ в нарушение на този закон, на
подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански
планове и програми. Според 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии лицата, издаващи или попълващи
документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са
3
длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване,
водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за
определяне на съответните образци. Такива правила се съдържат в Заповед №
363 от 19.04.2018 г. за утвърждаване на нови образци на позволително за сеч
и заявление за достъп до информационната система на ИАГ, с която е
утвърден нов образец на позволително за сеч. Освен това в чл. 108, ал. 2 от ЗГ
е определено на кои лица се издава позволителното за сеч, а именно - на лице,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при
условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3, но тази разпоредба
не е посочена нито в АУАН, нито в НП.
В случая се твърди, че жалбоподателката е издала позволително за сеч
№ 0581610 от 09.10.2021 г. на лицето О. С., в качеството му на представител
на „Дърводобив Брезник“ ЕООД. Това обстоятелство не се оспорва, а и се
установява от самото позволително за сеч, което е представено по делото. На
следващо масто по делото се установи, че на 15.08.2018 г. между ТП ДГС
Сливница и „Дърводобив Брезник“ ЕООД бил сключен договор за добив на
дървесина № ПО-01-34 от 15.08.2018 г. На 13.01.2020 г. бил сключен анекс
към договора, с което е удължен срока за сеч до 31.11.2020 г. По делото е
представена и заповед № ЗАП-806/07.10.2020 г. на ИД на ИАГ, с която е била
отнета регистрацията на посочената фирма за извършване на дърводобивни
дейности по чл. 241 от Закона за горите и е наредено отписването на
„Дърводобив Брезник“ ЕООД от публичния регистър на ИАГ. Посочената
заповед обаче подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването й по
реда на АПК и следователно към датата на издаването на позволителното
за сеч посочената заповед не е била влязла в сила. Освен това тази заповед
не подлежи на незабавно изпълнение. От това следва, че към датата на
издаване на позволителното за сеч „Дърводобив Брезник“ ЕООД все още не е
било отписано от публичния регистър на ИАГ и е отговаряло на условията по
чл. 108, ал. 2 от ЗГ. На следващо място от представената по делото справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 04.09.2020 г. се
установява, че лицето посочено в позволителното за сеч като представител на
„Дърводобив Брезник“ ЕООД – Огнян Огнянов Стоилов е било в трудово
правоотношение с посочената фирма и е заемало длъжност „лесничей“.
Следователно жалбоподателката не е издала позволителното за сеч
неправомерно.
На следващо място настоящият състав намира, че неправилно в АУАН
и в НП като нарушена е посочена Заповед № 363 от 19.04.2018 г. за
утвърждаване на нови образци на позволително за сеч и заявление за достъп
до информационната система на ИАГ. Никъде в обстоятелствената част на
АУАН и НП не се твърди да са допуснати нарушения свързани с образеца на
позволителното за сеч или процедурата по неговото издаване. Нарушението,
което се твърди да е извършено, е свързано с лицето, на което е било
издадено позволителното за сеч, а именно, че то не отговаря на изискванията
на чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Поради това би следвало в НП да е посочена тази
разпоредба като нарушена, а това не е направено.
От изложените по-горе доводи се налага извод, че процесното
4
наказателно постановление следва да бъде отменено, доколкото неправилно е
била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил
представляван от адвокат и е заплатил сумата от 400 лева, което се
установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Ето защо на жалбоподателя се дължи заплащането на сторените разноски с
оглед изхода на делото. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност, което съдът съобразявайки разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения намира за основателно и възнаграждението следва да бъде
намалено на 300 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, вр. чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 236/30.06.2021 г.,
издадено от инж. С. Ц. Т. – директор на Регионална дирекция по горите -
София, с което на жалбоподателя Д. В. ВЛ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.
257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, във вр чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии и заповед № 363 от 19.04.2018
г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – София, адрес гр. София,
ул. Аксаков № 14, да заплати на Д. В. ВЛ., ЕГН **********, сумата от 300
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5
6