№ 207
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330203880 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-002321/15.04.2022 г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на К. С. Б., с
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и
на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение по
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП като незаконосъобразно с аргументи за
неправилно описание на извършеното и нарушаване на правата на нарушителя, който
не можел да разбере за какво нарушение е наказан, както и несъставомерност по
отношението на нарушението, тъй като действията не били умишлени и не била
установена фактическата обстановка.
Въззиваемата страна сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив взема
писмено становище по жалбата, в което посочва че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 18.03.2022 г. около 21:22 ч. жалбоподателят Б. управлявал лек автомобил
„БМВ 3 ер рейхе“ с рег. № *** по ул. Вратцата в гр. Пловдив.
По същото време на ул. „Глог“ служебните си задължения по контрол на
движението изпълнявали свид.свид А. А. и Г. С., служители на 06 РУ при ОД на МВР
Пловдив.
1
Достигайки до кръстовището с на ул. „Вратцата“ с ул. „Глог“ Б. решил да
направи дрифт въпреки неопитността си. Подал силно газ, форсирал двигателя до
степен задните гуми да загубят сцепление, с което умишлено загубил контрол върху
автомобила с цел да поднесе задната част чрез презавиване. Поради тясното
кръстовище и описаното изпълнение водачът напълно загубил контрол върху
автомобила, който самокатастрофирал като се качил на тротоара откъм училището и
десен от страна на водача и при което била счупена поддържащата ос на задна лява
гума. Автомобилът заел такова положение на пътя, че блокирал улица глог.
Силният шум привлякъл вниманието на свид. К. и С., които възприели пряко
случващото се и веднага се отправили към катастрофиралия автомобил. От другата
страна бил свид. А. А., приятел на Б., който също видял инцидента. Започнали да се
събират хора и понеже автомобилът пречел на движението се наложило да бъде
преместен изцяло върху тротоара, което било много трудно поради нанесената
повреда.
Тъй като свид. А. А. и С. нямали правомощия за отработване на ПТП, се
наложило да извикат служители на сектор Пътна Полиция пир ОД на МВР Пловдив,
като на място се отзовал свид. П. К., който след беседа с колегите си и по техни данни
съставил АУАН № 567688 пред нарушителя, който получил екземпляр от него. Бил
съставен протокол за ПТП № 1757350, където било схематично отразено описаното и
възприето от очевидците движение на автомобила и механизъм на ПТП. Били
направени и 3 бр. снимки.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да
управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и глоба в
размер на 20 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
П. К., Г. С., А. А. и А. А., както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, протокол за ПТП № 175350/18.03.2022 г., докладни
записки, възражение, справка за нарушител/водач, 3бр. снимки на ПТП, и
оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдът намира, че представената снимка от гугъл Мапс, не следва да се включва
в доказателствената съвкупност, тъй като не е ясно с каква давност е заснемането за
нуждите на сайта, не дава яснота за посоката на движението и се явява не необходима,
тъй като са представени 3 бр. снимки отразяващи именно местоположението на
настъпилото ПТП и фактическата обстановка към момента на установяване на
нарушението, поради това същата следва да се изключи като доказателство и съдът не
следва да я обсъжда.
Показанията на свидетелите, съдът намира за обективни, логични и без
вътрешни противоречия, както и в унисон с останалите доказателства, поради което им
дава вяра като достоверен източник на информация. Същите нямат съществении
противоречия помежду си, освен че свидетеля А. А. посочва, че е възприел
движението на автомобила на жалбоподателя откъм улица „Димчо Дебелянов“ като
съдът не ги кредитира в тази им част, тъй като от останалите доказателства става ясно,
че се касае за кръстовището на ул. Вратцата и ул. Глог. На следващо място съдът
намира, че противоречието в показанията на двамата служители на МВР А. А. и С. по
отношение дали са стигнали със служебния автомобил или единият е бил с
автомобила и другият пеша е несъществено тъй като е абсолютно без значение за
установените факти, както и не се отразява на истинността на показанията по
релевантните факти.
Основно фактите по нарушението и механизма на ПТП се установяват от
2
показанията на очевидците и схемата на ПТП. Не се опровергават фактическите
констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да
обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете
презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Подробно са описани няколко аспекта на поведението на водача,
които са резултирали в използването на пътя за различна цел освен тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Съдът не споделя възражението, че неясно било описано нарушението, същото е
абсолютно ясно описан с какви действия, а именно резки маневри като умишлено
извежда автомобилът от контрол, за да поднесе задницата което е всъщност загубата на
сцепление на задните гуми и а презавиването при това положение (на поднасяне на
задницата на автомобила) е именно желаният от водача ефект на т.нар. дрифт. Именно
тези маневри с цел забавление се субсумират под изпълнителното деяние изпозване на
път отворен за обществено ползване за други цели, извън превозването на хора и
товари. На следващо място съдът следва да разясни че второто нарушение, а именно
настъпилото ПТП с материални щети, също е описано точно, тъй като не си
противоречат двете твърдения в атакувания акт, а именно че умишлено е извадено от
контрол МПС и водачът не контролира МПС и губи контрол над него. Напротив
същият умишлено се е поставил в положение да изгуби контрол, което от една страна е
с цел да направи дрифт, а от друга е резултирало в настъпването на ПТП. Двете
нарушения са в идеална съвкупност по отношение на действията на водача, но се
различават по съставомерните си вредни последици.
Актът е съставен от компетентно лице (1.3.1. от оправомощителната заповед)
при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е
съставен в присъствието на двама свидетели- очевидци и нарушителя. Връчен му е при
съставянето.
Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата
обстановка. Ясно е посочено за какви нарушения е възбудено
административнонаказателно производство това, че е записано че извършва резки
маневри, което е обяснено ясно с последващите словосъчетания. Абсолютно не
състоятелни са възраженията по отношение на неяснотата на описанието досежно дали
нарушението било иизвършено на кръстовище или улица. Ясно е посочено че
нарушението се извършва на кръстовище, описана е извършената маневра, същата се
доказва от показанията на всички свидетели, а видно от словесното описание водачът
след като извършил маневрата е блокирал движението по улица Глог. Същото се
отнася и до второто нарушение, по въпроса тротоарът дясна страна ли имал или лява.
Видно от написаното става въпрос за дясната страна на водача, т.е. тротоара който се
намира от дясната му страна.
Съдът намира, че твърденията за неяснота на описаното нарушение не могат да
бъдат споделени тъй като за да придобие правоспоспособност за водач, жалбоподателя
е имал степен на образование която предполага минимална степен на усвоено умение
за четене с разбиране и анализ на информацията, която да му позволи да разбере за
3
какво нарушение е ангажирана отговорността му.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, т. 3.7, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за изваждането на задните гуми на автомобла
от сцепление, което води до загуба на контрол за извършване на рязката маневра
дрифт, което е резултирало в пълна загуба на контрол на МПС, и причиняването на
ПТП с материални щети.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган е квалифицирал
поведението на жалбоподателя по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че
водач на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че К. С. Б. като водач на МПС „БМВ 3 ер рейхе“ с рег.
№ ***, на 18.03.2022 г. около 21:22 часа на кръстовището между ул. Вратцата и ул.
Глог е извадил умишлено автомобила от контрол като губи сцеплениие на задните
гуми и задницата поднася, при което губи контрол и върху предната част на
автомобила и в резултата на получилото се презавиване се удря в тротоара, който му се
пада отдясно, поради което е извършил две нарушения на ЗДвП от една страна е
използвал път, отворен за обществено ползване на различна цел от превозване на лица
и товари, а от друга не е контролирал МПС и е допуснал настъпването на
пътнотранспортно произшествие с материиални щети.
Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал пътищата, отворени
за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие за тяхното предназначение -
за превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози себе си
и или други хора и товари, е изваждал автомобила от контрол, за да направи дрифт.
Този елемент от описаното нарушение безспорно е налице. Съдът намира, че
възражението, че водачът поради неопитност, а не умишлено е допуснал
пътнотранспортното произшествие не намира опора в доказателствения материал, тъй
като мястото е било тясно, не е имало никаква нужда от форсиране на двигателя в
завоя на ул. Вратцата и ул. Глог. На следващо място водачът не разкрива белези на
такъв с ниска обществена опасност. Видно от справката за нарушител/водач същият
има наложени множество наказания за нарушение на ЗДвП , въпреки скорошно
придобитата му правоспособоност, което по-скоро води до извода за целенасочено
несъобразяване с правилата за движение по пътищата, отколкото за неопитност.
Загубата на контрол е резултирала в настъпване на съставомерния резултат за
другото нарушение, а именно пътно транспортно произшествие.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянията си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му ползва пътищата за
4
обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и
нематериален характер, и е искал настъпването на последиците, а именно поднасянето
настрани на автомобила и да осъществи дрифт, с което е извършил нарушението при
пряк умисъл.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение на чл. 104а , т.2 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 174а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, която
предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници,
в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен
контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е
наложена глоба във фиксиран размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, което е в предвидените от закона рамки. Така определено
наказанието съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция
по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението и отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН.
Същото се отнася и за нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП , което правилно е
съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, тъй като не е предвидено
друго наказание за нарушител, който не контролира непрекъснато ППСто, което
управлява, а размерът от 20 лв. е фиксиран в закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради
което обсъждането на „маловажен случай“ е безпредметно.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора за жалбоподателя не възниква право на разноски, а
въззиваемата страна не отправя такова искане.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-002321/15.04.2022 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на К. С. Б., с ЕГН
**********, с адрес *** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл.
20, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5