Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
гр. Велико Търново, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ
БАНЕВ
При секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно АХД № 10149/2023
г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с §
19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК.
Образувано
е по касационна жалба на А.М.М. от гр.
Д. Оряховица, чрез *** И. И., срещу Решение № 479/28.03.2023г. по гр. дело № 3125/2022 г. по описа на Районен съд-гр. Велико
Търново. Касаторът счита, че решението на районния съд е неправилно поради
противоречие с материалния закон. Сочи, че решението на ответника не е краен
акт в процедурата по обезщетяване, но предопределя крайния акт и създава възможност
за адм. орган да не изпълни конкретно и точно влязлото в сила съдебно решение. Според касатора административният акт
определя начини, по които ще се извърши обезщетението и съдържал няколко
алтернативи, а не въпроизвеждал конкретно и точно съдебното решение, което по
същността си представлявало неизпълнение на последното. С тези аргументи
от настоящата инстанция се иска да отмени решението на ВТРС и да се постанови
друго, с което да се прогласи за нищожен административния акт. В съдебно заседание, касаторът, редовно
призован, се представлява от *** И. И..
Ответникът по касационната жалба – Общинска
служба по земеделие – гр. Полски Тръмбеш в представен по делото писмен отговор и
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва касационната
жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на ***ско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд –
Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е частично основателна.
С
обжалваното Решение № 479/28.03.2023г.
по гр. дело № 3125/2022 г.
на Районен съд-гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на касатора срещу
Решение № 10/31.10.2022 г. на Общинска служба по земеделие - гр. Полски Тръмбеш.
Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че жалбоподателят е
наследник на А. П.А., като по негова жалба с Решение № 115/24.06.2022 г. по КАД
№ 10105/2022 г. по описа на АСВТ е отменен изричен отказ за обезщетяване със
земя от държавен поземлен фонд, съдържащ се в писмо изх. № РД-12-02-41
/12.01.2022 г. и преписката е върната на Общинска служба земеделие гр.Полски
Тръмбеш за издаване в 30 дневен срок от получаване на решението на решение за
възстановяване на собствеността на наследници на А. П.А. със земи от държавния
поземлен фонд по реда на чл.10б, ал.2, т.2 от ЗСПЗЗ, като се снабдят служебно
със скица на имота от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. В изпълнение
на съдебното решение и на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е издадено Решение
№ 10/31.10.2022 г. на Общинска служба по земеделие - гр. Полски Тръмбеш, с
което на А.М.М. е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено
право на собственост върху земеделска земя с площ 30,500 декара, трета
категория, за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове:
30,500 декара, трета категория на обща стойност 19063 лв. Същото е било
оспорено като нищожно от А.М. поради противоречие с влязлото в сила Решение №
115/24.06.2022 г. по КАД № 10105/2022 г. по описа на АСВТ. Установено е също
така, че след издаването му е последвало определяне на имот от държавния
поземлен фонд с площ 140,930 дка, с идентификатор 53014.275.44, като са
предприети действия от административния орган за обособяване от него на
самостоятелен имот с площ от 30,500 декара, с който да се извърши
обезщетяването.
За да
отхвърли жалбата, ВТРС е изложил мотиви, че обжалваният административен акт е издаден
от надлежен орган и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което е
отменен изричен отказ за обезщетяване със земя от държавен поземлен фонд.
Същият е постановен в производство по обезщетяване на собственици на земеделски
земи, които не могат да бъдат възстановени в реални граници. Според съда в тези
случай бившите собственици имат право на обезщетение по тяхно искане с
равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове като производството преминава през следните фази: решение
по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на
собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ, в което се посочва
стойността на обезщетението; решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за определяне
начина на обезщетението – със земя и/или поименни компенсационни бонове, в
което се определя стойността на обезщетението; план за обезщетяване съгласно чл.
19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ, в който се определят границите на имотите за
обезщетяване; решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ, в което се посочва конкретната
земеделска земя, отредена като обезщетение. Съдът е приел, че обжалваното решение
по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не се намира в противоречие с решението на съда по
дело № 1015/2022 г. по описа на АСВТ и не е нищожно на основание чл. 177, ал. 2
от АПК. В тази връзка е посочил, че противоречие със съдебното решение е налице,
когато повторно издаденият акт е с еднакво съдържание с отменения или е
постановен при нарушение на задължителните указания по прилагането и
тълкуването на закона. Еднакво е съдържанието на административните актове, в
които е налице тъждество между фактическите основания за издаването им и
разпоредените права и задължения, включително и отказ, а административният акт
е издаден в нарушение на задължителните указания на съда, когато не съответства
на изложените в мотивите на съдебното решение съображения по тълкуването и
прилагането на закона във връзка с решаване на спора по същество. Според ВТРС Решение
№ 10/31.10.2022 г. на ОСЗ П. Тръмбеш не е свързано с отказ, а определя право на
обезщетяване, като е издадено в съответствие със законоустановената процедура
по чл. 19а, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. В същото не се
определя начинът, по който ще се извърши обезщетението, поради което не е
постановено и при нарушение на задължителните указания в съдебното решение по
прилагане и тълкуване на закона.
Решението е
частично неправилно. Както се посочи, с
Решение № 115/24.06.2022 г. по КАД № 10105/2022 г. по описа на АСВТ е
постановено, че обезщетението на касатора следва да се извърши със земи от
държавния поземлен фонд. Вярно е, че с обжалваното решение по чл. 19, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ е определена стойността на обезщетението, а не начина на обезщетение
/което става с решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ/, но предвид влязлото в
сила съдебно решение по дело № 10105/2022 г. по описа на АСВТ, в същото не е
следвало да фигурира израза „и/или поименни компенсационни бонове“. В тази част
е налице твърдяното от касатора противоречие по чл. 177, ал. 2 от АПК между
административния акт и влязлото в сила съдебно решение. Предвид това решението
на ВТРС следва да се отмени частично, съответно решението на поземлената
комисия да се обяви за нищожно в тази му част.
В останалата част, в която е определено
обезщетяване със земя 30,500 декара, трета категория на обща стойност 19063 лв.,
не е налице противоречие на решението на поземлената комисия с влязлото в сила
решение на АСВТ по КАД № 10105/2022 г., поради което решението на ВТРС като
правилно следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора разноските на
страните следва да останат така както са направени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 479/28.03.2023г.
по гр. дело № 3125/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново в частта, в която
е отхвърлена жалбата на А.М.М. от гр. Д. Оряховица срещу Решение №
10/31.10.2022 г. на Общинска служба по земеделие - гр. Полски Тръмбеш, в частта
с която на лицето е определено правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделска земя с площ 30,500 декара,
трета категория, за обезщетяване с „и/или поименни компенсационни бонове“ и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНО Решение №
10/31.10.2022 г. на Общинска служба по земеделие - гр. Полски Тръмбеш, в частта
с която на А.М.М. от гр. Д. Оряховица е определено правото на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя с площ
30,500 декара, трета категория, за обезщетяване с „и/или поименни
компенсационни бонове“.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 479/28.03.2023г. по гр. дело № 3125/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново в
останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.