№ 727
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000841 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е въззивна жалба на ищеца „Къпфи“ ООД срещу решение
№ 260832/25.05.2021г. по т.д. 1362/2018г. по описа на СГС, ТО, VI – 7 с-в,
поправено с решение № 261142/16.07.2021г. по същото дело, с което по
предявените от „Маг инвест груп“ ЕООД срещу „Къпфи“ ООД насрещни
искове по чл. 25, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 6/2002 са обявени за
недействителни регистрираните дизайни на Общността, за които са издадени
сертификати № *********-0001 от 12.02.2018г.; № *********-0002 от
12.02.2018г.; № *********-0003 от 12.02.2018г.; № *********-0004 от
12.02.2018г. и № *********-0005 от 12.02.2018г. и са отхвърлени като
неоснователни предявените от „Къпфи“ ООД срещу „Мак инвест груп“
ЕООД искове с правно основание чл. 88 Регламент (ЕО) 6/2002, вр. чл. 57, ал.
1, т.1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗПД за установяване на нарушението от ответника на
правата на ищеца върху същите регистрирани промишлени дизайни,
изразяващо се в производство и разпространение на продукти, които изцяло
съвпадат с регистрираните дизайни; за осъждане на ответника да преустанови
1
нарушението; за осъждане на ответника да разгласи решението; за изземване
и унищожаване на всички налични продукти, предмет на нарушението, и за
изземване и унищожаване на средствата за производството им, и са
присъдени разноски по делото. Жалбоподателят поддържа обжалваното
решение да е недопустимо в частта му, с която са уважени насрещни искове
за обявяване на недействителност на регистрирани промишлени дизайни №
*********-0002 от 12.02.2018г. и № *********-0003 от 12.02.2018г. поради
липса на новост по отношение на същите, и неправилно в останалата му част
предвид постановяването му в нарушение на материалния закон,
процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага съдът да не е
сезиран с искане за прогласяване недействителността на дизайни №
*********-0002 от 12.02.2018г. и № *********-0003 от 12.02.2018г. на
основание липса на новост, а по отношение на същите да е поддържано
оплакване само липса на оригиналност. Последните основания сочи да са
различни и съобразно практиката на СЕС да следва да бъдат разглеждани
поотделно, респективно при липса на заявяване на едно от основанията съдът
да не може служебно да се произнесе по същото, като постановеният без
надлежно сезиране съдебен акт е недопустим. Поддържа по отношение на
регистриран дизайн № *********-0004 от 12.02.2018г. съдът също да е
излязъл извън заявените от ищеца по насрещните искове основания. Излага,
макар формално да е посочено основанието – липса на новост, фактическите
твърдения на ответника да са касаели създаването на етикет на продукта,
произвеждан от ответника. Жалбоподателят сочи и в нарушение на
практиката на СЕС въвелият насрещните искове ответник да не е
идентифицирал конкретно твърдения по-ранен дизайн, не е представил пълни
и точни данни за него, както и негово точно цялостно изображение. Оспорва
решението, в частта му по уважените насрещни искове, и като неправилно
предвид неговата необоснованост и постановяването му при допуснати
процесуални нарушения във връзка със събиране на доказателствата по
делото. Поддържа решението в тази му част да е основано на събрани след
настъпила процесуална преклузия доказателства – представени от ответника
едва в проведено на 30.06.2020г. открито съдебно заседание, а не в срока по
чл. 131 ГПК. Сочи по делото да е приобщен и запис на телевизионно
предаване не по установения в ГПК ред – чл. 204 ГПК. Излага представените
извлечения от страници на вестници да нямат достоверна дата и неправилно
2
да са кредитирани от съда във връзка с установяване твърдяното
оповестяване на по-ранен дизайн. Оспорва и публикациите да разкриват в
пълнота дизайна, така че да може да се схване външния вид на продукта, в
който е включен промишленият дизайн, за да се извърши преценката по чл. 5
– чл. 7 от Регламента. Излага и съобразно практиката на СЕС преценката да
касае двата дизайна като цяло и да не може да бъде основана на отделни
елементи от два или повече по-ранни дизайни. Жалбоподателят поддържа и
по отношение на извършените публикации, включително на сайта на
ответника, да е налице хипотезата на недобросъвестност по смисъла на чл. 7,
ал. 3 от Регламента, доколкото по делото не се спори представляващият
ответното дружество да е един от създателите на ищцовото дружество,
притежаващо права върху промишлените дизайни. Излага разгласяването на
дизайните да е извършено от съдружниците в ищцовото дружество, видно и
от представените публикации, като след изключването на съдружника М. Д.,
последният чрез дружеството ответник използва разработените от ищеца
процесни дизайни, което е в нарушение и на задължението му за пазене на
търговска тайна и ноу-хау, както и на ЗЗК. Жалбоподателят оспорва и с
представените публикации да е постигнато оповестяване на дизайна, тъй като
не е постигната общодостъпност по смисъла на Регламента, в частност
разгласяването е на местно ниво – Пловдив, и не засяга целия пазар на
Общността. Оспорва като необоснован и извода на съда за идентичност
между регистрираните дизайни и по – рано разгласените такива в частта им за
поставени линии, които означават етикетите върху чашите по дизайни с
номера от 2 до 5, включително и пунктираната линия, която означава краят,
който остава скрит/залепен от долната част на чашата, цветовете, както и
вътрешните линии на чашите и съотношението между диаметъра на основата
и в горната част на чашата, представляваща пресечен конус. Жалбоподателят
поддържа съдът да е допуснал и съществено нарушение на процесуалните
правила като не е кредитирал заключението по приетата по делото
експертиза, съобразно което информираният потребител може да разграничи
продуктите на ответника от дизайните на ищеца. По изложените доводи
поддържа решението в частта му, с която са уважени насрещните искове да е
неправилно. Оспорва като неправилно решението и в частта му, с която са
отхвърлени предявените искове по чл. 57 ЗПД, като поддържа по делото да се
установява нарушението от ответника на правата на ищеца по процесните
3
регистрирани промишлени дизайни на Общността. Излага правилен да е
изводът на първоинстанционния съд относно правата на ищеца върху
процесните регистрирани дизайни. Поддържа да се установява по делото и
идентичността между предлаганите от ответника продукти и регистрираните
дизайни на ищеца. Заключението на вещото лице по СЕ в обратен смисъл
оспорва като непълно, по същество неясно и необосновано, поради което
създава сериозни съмнения за неговата правилност и по тази причина моли да
не бъде кредитирано от съда. По изложените доводи моли
първоинстанционното решение да бъде обезсилено в частта, с която по
уважени искове по чл. 25, § 1, б. „б“ Регламент (ЕО) 6/2002 са обявени за
недействителни поради липса на новост промишлени дизайни на Общността
№ *********-0002 от 12.02.2018г. и № *********-0003 от 12.02.2018г., и
моли исковете за последните дизайни да бъдат разгледани на заявеното
основание – липса на оригиналност. Моли за отмяна на решението в неговата
цялост предвид неговата неправилност и постановяване на ново, с което
насрещните искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и уважени
предявените от ищеца „Къпфи“ ООД искове изцяло. Претендира присъждане
на разноски по делото.
Въззиваемата страна, „Маг инвест груп“ ЕООД, оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Поддържа с въззивната жалба в нарушение на
установената в процесуалния закон преклузия – чл. 266 ГПК, да се въвеждат
за първи път твърдения, доводи и възражения, които не са заявявани пред
първата инстанция и които не са нови. Излага такива да са поддържаните за
първи път възражения да е налице различие между по-рано оповестените
дизайни и регистрираните такива от ищеца. Сочи пред първата инстанция сам
ищецът да е твърдял дизайните да са идентични и да са разгласени от самия
ищец, на които твърдения е основал и възраженията си за неоснователност на
предявените от ответника насрещни искове. Поддържа пред първата
инстанция и да не са излагани никакви доводи за недобросъвестност на
ответника, нито за разлика във формата, размерите, линиите и цветовете на
дизайните, и напротив ищецът е основал исковете си на твърдения дизайните
да са идентични. Излага съдът и да не е излязъл извън предмета на спора, като
е докладвал делото съобразно точните твърдения на страните, включително
оплакванията на ответника, че по отношение на всички дизайни на ищеца
лисва новост. Сочи срещу последния доклад ищецът да не е възразил и в
4
писмената си защита да се е защитавал срещу предявените искове за
недействителност по причина на липса на новост за всички дизайни. Оспорва
като необосновани и доводите на ищеца за необоснованост на обжалваното
решение като излага сам ищецът с молбата си уточнение на исковете да е
поддържал, че първото оповестяване на дизайните е извършено с публикация
с дата 11.11.2016г., за което сам е представил доказателства. Излага да са
неоправдани и оплакванията по жалбата за достоверност на датата на
представените печатни издания, като сочи оригиналите на вестниците да са
представени за констатация на съда в о.с.з. Поддържа вещото лице правилно
и обосновано да е дало заключението си на база сравнение на регистрираните
дизайни на ищеца и оповестените такива по предходни публикации,
включително и на огледания от него запис на репортаж по телевизия БТВ.
Излага последното доказателство и да е допустимо събрано в процеса, като е
огледано от вещото лице, а в заключението му да са възпроизведен
скрийншотове, показващи образи на оповестявания продукт. Сочи
последното доказателство и да не се твърди от ищеца да е манипулирано, а и
последното да е трудно възможно, доколкото представляващият ищцовото
дружество сам участва в репортажа. Доводите по жалбата за разлика в
етикетите на оповестените чаши и регистрираните дизайни оспорва като
необосновани по причина на липсата на регистрация на дизайн за етикет.
Сочи регистрацията на ищеца да е за клас тестени изделия, предвид на което
и доколкото не се твърди етикетът да е тестен, то регистрацията да не може
да дава защита на ищеца за последния. Поддържа и при регистрация на
полезен модел с пунктир да е прието да се отразява част, за което не се търси
защита, а не както сочи ищецът – част, която не се вижда. Независимо от
последното поддържа, че дори да се приеме, че външните линии са
обозначение за етикет, или просто рисунък върху чашата, то обоснован е
изводът на съда, че те не са от значение за общото впечатление, което
продуктите оставят у потребителя. По изложените доводи моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като допустимо и правилно. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
5
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, а
изложените в жалбата на ищеца доводи за недопустимост и неправилност за
неоснователни по следните мотиви:
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно съединение
искове от „Къпфи“ ООД срещу „Мак инвест груп“ ЕООД с правно основание
чл. 88 Регламент (ЕО) 6/2002, вр. чл. 57, ал. 1, т.1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗПД за
установяване на нарушението от ответника на правата на ищеца върху
регистрираните дизайни на Общността, за които са издадени сертификати №
*********-0001 от 12.02.2018г.; № *********-0002 от 12.02.2018г.; №
*********-0003 от 12.02.2018г.; № *********-0004 от 12.02.2018г. и №
*********-0005 от 12.02.2018г., изразяващо се в производство и
разпространение на продукти, които изцяло съвпадат с регистрираните
дизайни; за осъждане на ответника да преустанови нарушението; за осъждане
на ответника да разгласи решението; за изземване и унищожаване на всички
налични продукти, предмет на нарушението, и за изземване и унищожаване
на средствата за производството им.
Предвид нормата на чл. 81, вр. чл. 81 от Регламент (ЕО) 6/2002 относно
промишления дизайн на общността Софийски градски съд като национален
съд, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, има
изключителна юрисдикция по сезиралите го искове за нарушение на права
върху дизайни на Общността срещу ответник със седалище на територията на
Република България.
В указания с приложимия български процесуален закон преклузивен
срок за подаване на писмен отговор на исковата молба – чл. 131 ГПК,
ответникът е предявил насрещни искове за прогласяване недействителността
на регистрираните от ищеца промишлени дизайни на Общността, чиято
защита от нарушение е предмет на сезиралите съда искове. Предвид нормата
на чл. 86 Регламент (ЕО) 6/2002 е допустимо исковете да се предявяват като
насрещни пред съда, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността,
като последният съд е и компетентен да се произнесе с решение по тяхната
основателност. С нормата на чл. 84 от Регламента е поставено изискването
исковете да се основават единствено на основанията за обявяване на
6
недействителност, посочени в чл. 25 от Регламента, като по отношение на
процесуалния закон, извън специалните правила на Регламента с нормата на
чл. 88 е предвидена приложимост на процесуалния закон на сезирания съд.
В този смисъл и по заявените с жалбата на ищеца оплаквания за
недопустимост на обжалваното решение в частта му, с която съдът се
произнася по част от насрещните искове за обявяване недействителност на
процесните промишлени дизайни на общността, настоящият състав на съда
намира, че следва да съобрази, както специалното правило на чл. 84 от
Регламента и съдебната практика на СЕС досежно производството пред
Служба на ЕС по интелектуална собственост, така и българския процесуален
закон. Видно от исковата молба, с която са предявени сезиралите съда
насрещни искове, ответникът е основал искането си за обявяване на
процесните промишлени дизайни за недействителни на основания, посочени
в чл. 25 от Регламента, и в частност на чл. 25, § 1, т. „б“ – че промишлените
дизайни не отговарят на изискванията на чл. 4 – чл. 9 от Регламента. Изрично
е посочено, както в исковата молба по насрещните искове, така и в
депозирания писмен отговор на исковата молба, че се предявяват искове за
прогласяване недействителността на всичките пет промишлени дизайна,
чиято защита предявява ищецът, по причина, че не отговарят на изискванията
на чл. 5 за новост, на чл. 6 за оригиналност и на чл. 8 от Регламента, тъй като
са обусловени от техническата им функция. Заявено е и ясно искане – стр. 2
от ИМ по насрещните искове и стр. 2 от отговора на исковата молба, всичките
промишлени дизайни да бъдат обявени за недействителни на тези основания.
Конкретно и по отношение на цитираните от ищеца дизайни № *********-
0002 от 12.02.2018г. и № *********-0003 от 12.02.2018г. е поддържано
оплакване да не отговарят на изискванията за новост – последните два реда на
стр. 3 и първите на стр. 4 от исковата молба, с която са предявени насрещните
искове. С последното са спазени изискванията на чл. 84 от Регламента. В
петитумната част на исковата молба, с която са предявени насрещните искове,
обаче, при повторното заявяване на искането по насрещните искове по
отношение на дизайни № *********-0002 от 12.02.2018г. и № *********-
0003 от 12.02.2018г. е записано искане за обявяването им за относително
недействителни предвид липсата на оригиналност – чл. 6 от Регламента.
Както поддържа жалбоподателят, практиката на Съда на ЕС е
непротиворечива, а и това тълкуване съответства на смисъла на Регламента,
7
че основанията за обявяване на недействителност на промишлен дизайн
поради неотговаряне на изискването за новост и поради неотговаряне на
изискването за оригиналност са различни и че решаващата институция не
може да излезе от сезиралото я искане. Последното е съответно и на
установения в българския процесуален закон принцип на диспозитивното
начало – чл. 6, ал. 2 ГПК. Видно от отправеното до съда искане по
насрещните искове, обаче, не се касае за липса на сезиране на съда, а за
налична неяснота във волята на ищеца по насрещните искове, като
едновременно се съдържа ясно искане до съда да обяви за недействителни по
причина на неотговарянето им на изискването за новост на всички
промишлени дизайни и фактически твърдения в тази насока и е налице заявен
в края на молбата петитум в друг смисъл. Предвид липсата на друга уредба в
Регламента на основание чл. 88, т. 3 от същия приложение следва да намерят
процесуалните разпоредби на чл. 129 ГПК, вр. чл. 127 ГПК за отстраняване
нередовността на исковата молба, изразяваща се в липсата на ясно отправено
до съда искане. Първоинстанционният съд не е дал изрични указания за
отстраняване на последната нередовност, но с писмения отговор на исковата
молба и с молба, депозирана в о.с.з. на 30.06.2020г., ищецът по насрещните
искове е уточнил/заявил ясно/ искането си до съда да обяви за
недействителни по предявените насрещни искове всички процесни
промишлени дизайни на основание неотговарянето им на изискването на чл. 5
от Регламента за новост.
В рамките на така очертания предмет на делото и допустимо съдът се е
произнесъл с обжалваното съдебно решение, противно оплакванията по
въззивната жалба на ищеца.
Неоснователни са и оплакванията по жалбата на ищеца, че е налице
нередовност на исковата молба, доколкото последната не съдържа
фактически твърдения, които да обосновават заявеното до съда искане за
обявяване на процесните промишлени дизайни за недействителни. Видно от
съдържанието на исковата молба, с която са предявени насрещните искове,
ищецът по последните – „Мак инвест груп“ ЕООД, е изложил конкретни
доводи промишлените дизайни на ищеца да не са нови и оригинални, защото
са оповестени и известни преди датата на заявката за регистрацията им,
включително чрез цитираната от самия ищец с исковата му молба и
8
общодостъпна информация на уеб страницата на ответника
http://www.vafecup.com, от която самият ищец е представил на хартия копие
от електронната база данни, включително с изображение на дизайна, за който
ищецът твърди да е оповестен. Изложени са и твърдения за оповестявания в
два вестника на дати 21.11.2016г. и 23.11.2016г. като са представени копия от
последните, съдържащи дизайна, който според ищеца е оповестен на
последните дати. Изложени са и доводи за оповестяване в проведено интервю
за телевизия БТВ, излъчено на 22.11.2016г. в централната емисия новини, за
което е представена снимка на страница от сайта на телевизията. С
последното ищецът по предявените искове за недействителност е изпълнил и
задължението, изводимо от практиката на Общия съд, при оспорване
действителността на промишлен дизайн по причина, че не отговаря на
изкискванията за новост и оригиналност, да бъдат посочени от оспорилата
действителността му страна по - рано разгласения дизайн и как е извършено
оповестяването му.
По тези мотиви и доколкото пред въззивния съд не е налице
нередовност на исковата молба по насрещните искове, САС не е дал указания
при съблюдаване на разрешенията по ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС,
включително като е взел предвид и ясната воля на ищеца по насрещните
искове каква е търсената от него защита по насрещните искове, поддържана и
с депозирания писмен отговор на въззивната жалба на ищеца, от който е
връчен препис на насрещната страна.
По горните мотиви на съда сезиралите съда насрещни искове по чл. 25,
§1, б. „б“ Регламент (ЕО) 6/2002 са допустими и допустимо са разгледани по
същество с обжалваното съдебно решение на заявеното основание – липса на
новост, на което и са уважени от първоинстанционния съд.
Настоящият състав на съда приема предвид установените с нормата на
чл. 26 Регламент (ЕО) 6/2002 последици от евентуалното уважаване на
насрещните искове - промишленият дизайн на Общността се счита, от самото
начало, че не поражда точно определените с регламента последици, до
степента, до която е обявен за недействителен, че следва да се произнесе
първо по насрещните искове, решението по които ще е обуславящо за изхода
по исковете за защита на процесните промишлени дизайни.
Предвид нормата на чл. 25, § 1, б. „б“ Регламент (ЕО) 6/2002
9
промишлен дизайн на общността се обявява за недействителен ако не
отговаря на изискванията на чл. 4 - чл. 9 от Регламента.
Разпоредбата на чл. 4, § 1 предвижда, че закрилата на промишлен
дизайн чрез промишления дизайн на Общността се осигурява в зависимост от
това, доколко той е нов и оригинален.
С нормата на чл. 5 от Регламента е дефиниран промишленият дизайн
кат нов, ако липсва идентичен промишлен дизайн, който е общодостъпен. В
хипотезата на регистриран промишлен дизайн на Общността, за който не се
претендира приоритет, каквато е процесната, релевантният момент, към който
се преценява дали липсва идентичен промишлен дизайн, който е
общодостъпен, е преди датата на подаване на заявка за регистрация на
промишления дизайн, за който се иска закрила.
Предвид нормата на чл. 5, § 2 промишлените дизайните се считат за
идентични, когато техните особености се различават само в несъществени
детайли.
С нормата на чл. 7 от Регламента е дадено определение на
„оповестяването“ за целите на прилагането на чл. 5 като е прието, че един
промишлен дизайн се счита за общодостъпен, ако е публикуван, след
регистрация или по друг начин, или изложен, използван в търговията или
оповестен по друг начин преди предвижданата дата в чл. 5, освен ако няма
разумен начин, по който тези събития, да са станали известни в редовната
бизнес практика на специализираните среди от съответния сектор, действащ в
рамките на Общността.
Нормативно са въведени няколко изключения от горното правило, като
е прието промишленият дизайн да не се счита за общодостъпен, ако е
оповестен пред трета страна при изрични или мълчаливи условия за
поверителност.
С параграф 2 на чл. 7 е предвидено за целите на прилагането на членове
5 и 6, да не се счита за оповестяване случая, когато промишленият дизайн, за
който се иска закрила като регистриран промишлен дизайн на Общността, е
станал общодостъпен от автора си или неговия правоприемник или от трето
лице на основание на предоставена информация или осъществени от автора
или неговия правоприемник действия и то в дванайсет месечния период,
преди датата на подаване на заявка за регистрация или датата на приоритета,
10
ако се претендира приоритет.
С параграф 3 е прието параграф 2 да се прилага и за промишлен дизайн,
който е публично разгласен вследствие на злоупотреба по отношение на
автора му или на неговия правоприемник.
При горецитираната правна уредба съдът намира на първо място, че
следва да отговори на първият релевантен съобразно нормата на чл. 5 от
регламента въпрос – налице ли е идентичност между сочените от ответника за
общодостъпни дизайни преди датата на заявката за регистрация на
процесните промишлени дизайни – 12.02.2018г.
Както многократно поддържа с въззивната си жалба ищецът, съдът
предвид установения основен принцип на гражданския процес за
диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, не може да излезе извън въведените
от страните като относими факти и възражения. Предвид нормата на чл. 153
ГПК и не може да приеме за недоказани факти, по отношение на които
страните не спорят. В този смисъл и с депозираната по делото искова молба
ищецът е представил писмено доказателство – протокол № 7, том III, рег. №
5853 от 01.12.2017г., изготвен от нотариус М. З., с приложени към същия
разпечатки от странници на адрес http://www.vafecup.com, верността на които
с наблюдаваната от нотариуса електронна информация е изрично
удостоверена от последния при условията на чл. 593 ГПК. Ищецът е основал
претенциите си за нарушение на правата му върху процесните регистрирани
промишлени дизайни с твърдения видимият на страниците на последния
домейн адрес на ответника дизайн на чаша да е идентичен с регистрираните
от него промишлени дизайни. Тези твърдения на ищеца са признати от
ответника, като въз основа на същите е обоснован и искът му за обявяване на
промишлените дизайни за недействителни. Така изразената воля от страните
определя фактите като безспорни между тях и ненуждаещи се от доказване.
Едва с въззивната си жалба в нарушение на преклузиите по чл. 266 ГПК
ищецът оспорва идентичността между публикувания на последният сайт като
изображение промишлен дизайн на чаша с регистрираните от него дизайни,
които възражения, както поддържа ответникът са недопустими като
преклудирани. Идентично е поведението на ответника по насрещните искове
и по отношение на разгласените дизайни на ядивна чаша с представената от
самия ищец с молбата му от 25.01.2019г. разпечатка на качена на 11.11.2016г.
11
статия на адрес http://news.plovdiv24.bg/682838.html, съдържаща изображения
на чаша, чийто дизайн ищецът твърди да е идентичен с този на
регистрираните от него дизайни. Изложил е това да е първата публикация от
серия такива, които авторът на дизайна М. З., изобретил го за ищеца „Къпфи“
ООД, е направил в публичното пространство. Аналогична е позицията на
„Къпфи“ ООД, поддържана с депозирания писмен отговор на исковата молба
с предявени насрещни искове, като възраженията са в смисъл, че видно от
представените копия на публикациите във вестник Марица от 23.11.2016г. и
във вестник Марица от 21.11.2016г. с последните реално ищецът „Къпфи“
ООД е направил достояние разработените от него промишлени дизайни,
които в последствие е защитил с процесните регистрации и да е недопустимо
на него като притежател на права върху регистрираните промишлени дизайни
да бъдат противопоставяни възражения за липса на новост и оригиналност по
причина на разгласяване от самия него на защитените дизайни. В този смисъл
и ясно е потвърдил дизайните, оповестени с горните публикации, и
регистрираните по - късно от него дизайни да са идентични.
Предвид горното процесуално поведение на ответника по насрещните
искове настоящият състав на съда споделя възраженията на въззиваемата
страна, че съдържащите се в жалбата на „Къпфи“ ООД пространни
възражения за липса на идентичност между разгласените с горните
публикации дизайни и регистрираните процесни такива са преклудирани,
предвид незаявяването им в срока по чл. 131 ГПК.
Независимо от последното съдът съобразява по делото да са събрани
достатъчно писмени доказателства и заключение по СЕ, които обсъдени в
тяхната съвкупност и на основание чл. 202 ГПК, установяват твърдяната по
исковете за недействителност на промишлените дизайни идентичност между
по-рано оповестените с горните публикации и регистрираните от ищеца
промишлени дизайни.
При извършване на горната преценка съдът съобразява дадената с чл. 3
от Регламента дефиниция на „промишления дизайн“ - видимият външен вид
на целия продукт или на част от него, определен, по-специално, от
особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или
материалите на самия продукт и/или орнаментите му, където „продукт“ е
всяко промишлено или занаятчийско изделие, включително, между другото,
12
части, предназначени за сглобяване в съставен продукт, опаковка,
оформление, графични символи или печатни шрифтове, с изключение на
компютърни програми.
Нормата на чл. 5, § 2 определя промишлените дизайните за идентични,
когато техните особености се различават само в несъществени детайли.
Видно от приложените по делото сертификати за регистрация на
процесните дизайни на Общността с номера № *********-0001 от
12.02.2018г.; № *********-0002 от 12.02.2018г.; № *********-0003 от
12.02.2018г.; № *********-0004 от 12.02.2018г. и № *********-0005 от
12.02.2018г., последните са регистрирани за дизайн на чаша в клас 54 –
печени тестени изделия.
Съобразно заключението на вещото лице по СЕ съществени са тези
елементи на дизайна, които представят комплексния общ визуален вид на
изделието като форма, формообразуващи характеристики, цветови решения и
колорит, тъй като те влияят върху общото възприятие на изделието, запомнят
се и създават усещане у потребителя за диференцирано пазарно предложение
на оригинален продукт, различен от познатите на пазара. За съществени
елементи при процесните регистрирани дизайни вещото лице е посочило
общата конусовидна форма с малка разлика в сеченията на долна и горна
основи, както и оребряванията от вътрешната страна на чашката, видими
както в регистрираните дизайни, така и при обикновената употреба на
чашата. За съществен елемент вещото лице приема и материалът, от който е
произведен продуктът, а именно печиво, ядивен продукт. Всеки от горните
елементи вещото лице е посочило да не е присъщ за този вид продукт и да е
резултат на творческо решение, в този смисъл и същите са значими при
проверка идентичността на регистрираните дизайни и оповестените по-рано
такива в посочените с исковата молба по насрещните искове печатни издания
и телевизионен репортаж, както и посочените такива от самия ищец с
исковата молба и отговора на насрещните искове извлечения от страници за
достъпна в интернет информация. Съдът намира заключението на вещото
лице в тази му част за обосновано и основано на специалните знания на
вещото лице, предвид на което и при условията на чл. 202 ГПК го кредитира в
тази му част, в която и същото не е оспорено от страните.
Така очертаните съществени елементи на процесните дизайни според
13
настоящия състав на съда се откриват във всички дизайни, разгласени с
публикациите във вестник Марица на 21.11.2016г., във вестник Монитор на
23.11.2016г., с качен образ на посочения от ищеца интернет адрес
http://www.vafecup.com, съобразно удостоверяването по протокол от
01.12.2017г. на нотариус Н., и в публикацията качена на 11.11.2016г. на адрес
http://news.plovdiv24.bg/682838.html, също представена по делото от ищеца в
заверено копие на електронната база данни.
Всичките горепосочени съществени елементи на процесните дизайни се
откриват и в оповестените дизайни с репортаж на БТВ новините от
22.11.2016г., съобразно възпроизведените по делото екранни снимки на част
от същия, и в разгласения включително чрез снимки дизайн на чаша в
интернет изданието на вестник Труд на адрес http://trud.bg с публикация от
21.11.2016г., и с публикация в интернет изданието на вестник дневник,
достъпно на адрес http://www.dnevnik.bg от 06.01.20017г.
В тази насока са и изводите и констатациите на вещото лице по
приетото заключение на СЕ – стр. 305 от делото.
Оплакванията на ищеца по въззивната му жалба, че горепосочените
доказателства – видеозапис и преписи от електронна база данни в интернет
пространството са събрани от първоинстанционния съд при допуснати
процесуални нарушения и не следва да бъдат ценени от настоящия състав на
съда, са неоснователни. Не е налице настъпила процесуална преклузия за
тяхното събиране от съда в проведеното на 30.06.2020г. открито съдебно
заседание. Видно от преписката по делото на последната дата е проведено
първо редовно заседание по делото, доколкото в предходното такова съдът не
е дал ход на делото, а след изслушване на страните по искането на ищеца за
спиране на производството по делото е постановил спиране. След отмяна на
последния съдебен акт на дата 30.06.2020г. съдът е дал ход на делото и
докладвал делото съобразно изготвения проект на доклад по определението
на съда от 07.01.2019г. Съобразно трайно установената съдебна практика по
приложението на чл. 146 ГПК и чл. 147 ГПК преклузията за сочене на
доказателства от страните настъпва с приключване на съдебното заседание, в
което съдът е дал доклад на делото и предоставил на страните възможност за
становище по същия и да сочат доказателства във връзка с указанията на
съда. Ответникът е представил писмените доказателства именно в първото
14
съдебно заседание след четен доклад от съда, предвид на което и същите,
противно оплакванията на въззивника, не са преклудирани и допустимо са
събрани от първоинстанционния съд. Не са налице и допуснати от съда
процесуални нарушения във връзка със събирането в същото о.с.з. на
представен на технически носител видеозапис на предаване, излъчено по
телевизия БТВ на 22.11.2016г. Видеозаписът като електронна база данни е
представен по делото на технически носител, включително такъв е
предоставен и на ответната страна. Съдът изрично е указал на вещото лице
при даване на заключението си да прегледа видеозаписа, което вещото лице е
сторило, видно от съдържанието на депозираното по делото заключение, като
и в последното са възпроизведени чрез екранна снимка части от
съдържанието на видеозаписа, касаещи показаните в хода на репортажа
продукти – ядивни чаши, от които и е ясно видим дизайна на последните.
Оспорване на заключението в частта му за достоверност на екранните
снимки, както и оспорване на съдържанието на видеорепортажа, не е заявено
от въззивника в следващото о.с.з. Такова не се съдържа и във въззивната му
жалба.
Неоснователни са и поддържаните общо и принципно с жалбата
оспорвания досежно достоверността на датите на представените копия от
печатни издания и извадки от интернет сайтове, като такова оспорване е
заявено от ищеца пред първата инстанция само за част от печатните издания
и същите са представени в оригинал на съда за констатация в о.с.з. За
останалите, включително и представените такива от самия ищец, оспорване
не е заявявано. Следва да бъде добавено, че ищецът не се явява трето лице по
смисъла на нормата на чл. 181 ГПК, предвид на което и дори да бе заявил в
процесуалния срок оспорване на достоверността на датата на писмените
доказателства – печатни издания, то законът не изисква установяването и по
указания в чл. 181 ГПК начин, а същата се преценява с оглед на всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поведението на
страните, което в случая пред СГС се е изразявало в признание от ищеца, че
това е датата на оповестяване, в което последно действие е участвал
законният му представител лично – давал е интервюта. По изложените доводи
и съдът приема датата на всички горепосочени публикации да е посочената в
тях дата на качване на информацията в интернет, респективно на издаване на
печатното издание.
15
Съобразно заключението на вещото лице по приетата СЕ, а и видимо и
за съда, регистрираните дизайни на Общността под номера от 2 до 5 имат
допълнително поставени линии в долната част на чашата, а номер 5 има и
линия, наподобяваща дръжка. Видно от представените сертификати за
регистрация промишленият дизайн не е регистриран за клас етикети,
хартиени поставки за чаша и т.н., независимо от последното позицията на
ищеца е последните линии да показват именно начини на захващане на
хартиен етикет за самата чаша като с пунктир е посочено къде ще бъде
прегъната хартията. Вещото лице също е дало заключение последните линии
да наподобяват поставени етикети, като видно от оповестените по-рано
дизайни с горните печатни и онлайн издания на медии, както и
видеорепортаж, част от изображенията представят ядивните чаши именно с
поставен в долната част на чашата етикет като контурът на етикета, погледнат
отстрани и отзад е идентичен с линиите отбелязани на регистрираните
дизайни. Последното и не е оспорвано от ищеца пред първата инстанция, като
сам ищецът заявява многократно, че негови служители и представители са
изработили разгласените с представените извадки от пресата дизайни,
включително в частта на начин на поставяне на етиект, и в последствие е
потърсил тяхната защита с регистрацията им като промишлени дизайни на
Общността.
Вещото лице дава заключение разликите в разгласените дизайни и
регистрираните такива да са цветови и в надписите на продуктите и
орнаментиката на реалните продукти в частта за етикет. Настоящият състав
на съда като съобрази регистрираните промишлени дизайни да не дават
защита за продукта етикет, както и на неговия образ – графични и писмени
елементи, намира разликата в последните елементи на част от оповестените
дизайни/доколкото другите са на чаши без етикет/, да е несъществена по
смисъла на чл. 5, § 2 от Регламента, тъй като не засяга съществените му
елементи и общото впечатление, което дизайнът оставя. Регистрираните
дизайни не дават защита и на конкретно цветово оформление, предвид на
което и наличната разлика в цвета на част от разгласените чрез реален
продукт дизайни от черно- белия образ по регистрираните дизайни съдът
също намира за несъществено при формиране на извода му за тяхната
идентичност. В допълнение следва да бъде добавено, че заключението на
вещото лице е дадено въз основа на поставените му въпроси за вероятност от
16
объркване на потребителите при сравнение на произвежданите от ответника
стоки през 2018г. и регистрираните промишлени дизайни на ищеца, при което
сравнение вещото лице е посочило, че разликите в етикетите, надписите по
същите и в цвета са съществени и средният потребител, купувайки стоките на
ответника, не би бил заблуден кой е производителят, които изводи не са
относими към сравняването на идентичността на по-рано разгласените
дизайни през м. 11.2016г. и регистрираните такива за целите на чл. 5 от
Регламент (ЕО) 6/2002.
Отделно от горните мотиви, настоящият състав на съда споделя и
препраща на основание чл. 272 ГПК към подробно изложените от
първоинстанционният съд мотиви за идентичност на оповестените и
регистрираните промишлени дизайни, основани на детайлно сравняване на
отделните линии на същите.
По изложените подробни доводи поддържаните с жалбата на ищеца
възражения за липса на идентичност между оповестените и по-късно
регистрирани от ищеца промишлени дизайни, освен че са преклудирани като
заявени за първи път пред въззивния съд при признание на идентичността
пред СГС, са и неоснователни при извършено от съда сравнение по чл. 5 от
Регламента.
Неоснователни са и поддържаните в жалбата на ищеца доводи по
делото да не се е доказало оповестяване на дизайните по смисъла на чл. 5, вр.
чл. 7 Регламент (ЕО) 6/2002, което да е направило дизайна общодостъпен.
С вече цитираната норма на чл. 7 от Регламента е дадена дефиниция на
„оповестяването“ за целите на прилагането на чл. 5 като е прието, че един
промишлен дизайн се счита за общодостъпен, ако е публикуван, след
регистрация или по друг начин, или изложен, използван в търговията или
оповестен по друг начин преди предвижданата дата в чл. 5, освен ако няма
разумен начин, по който тези събития, да са станали известни в редовната
бизнес практика на специализираните среди от съответния сектор, действащ в
рамките на Общността.
Задължително тълкуване на последната разпоредба от правото на ЕС е
дадено с решението по дело С-479/12, като е прието, че съдът, произнасящ се
по промишлените дизайни на Общността, следва да прецени дали дизайнът е
станал общодостъпен с оглед на обстоятелствата по делото, с което е сезиран,
17
и не е изключен извод в този смисъл и в хипотеза като тази по главното
производство, при която разгласяването е извършено еднократно на
изложение, извън ЕС.
Предпоставките, за да се приеме, че е налице оповестяване, са
разглеждани и с решение на Общия съд от 13.06.2019г. по дело Т 74/18 – т.
23 до т. 25, като съдът приема, че „промишленият дизайн се смята за
оповестен, щом страната, която се позовава на оповестяването му, е доказала
настъпването на събитията, съставляващи оповестяване. За да обори тази
презумпция обаче, страната, която оспорва оповестяването, следва надлежно
да докаже, че обстоятелствата в конкретния случай са били разумна пречка
тези събития да станат известни в редовната бизнес практика на
специализираните среди от съответния сектор, действащ в рамките на
Европейския съюз (вж. в този смисъл решения от 21 май 2015 г., Senz
Technologies/СХВП — Impliva (Чадъри), T‑22/13 и T‑23/13, EU:T:2015:310, т.
26, от 15 октомври 2015 г., Promarc Technics/СХВП — PIS (Част за врати),
T‑251/14, непубликувано, EU:T:2015:780, т. 26 и от 27 февруари 2018 г.,
Gramberg/EUIPO — Mahdavi Sabet (Калъф за мобилен телефон), T‑166/15,
EU:T:2018:100, т. 22). Така, за да се докаже оповестяването на предходен
промишлен дизайн, трябва да се извърши двустепенен анализ, като се
провери, на първо място, дали посочените в искането за обявяване на
недействителност документи доказват, от една страна, събития, които
представляват оповестяване на промишлен дизайн, и от друга страна,
фактът, че това оповестяване е направено преди датата на подаване или
датата на приоритета на спорния промишлен дизайн, и на второ място, ако
притежателят на спорния промишлен дизайн твърди обратното, дали тези
събития са станали известни на специализираните среди от съответния
сектор, действащ в рамките на Съюза, като в противен случай ще се счита, че
оповестяването не е извършено и няма да се вземе предвид.“
С решение на СЕС (Пети състав) от 28.10.2021г. по дело С – 123/20
във връзка с отправено искане за тълкуване на норми от Регламент (ЕО)
6/2002 е даден отговор, че „оповестяване“ има и когато са разпространени
изображения на промишления дизайн – снимки на продукт, както и че може
публичното оповестяване на промишления дизайн на даден продукт,
разглеждан като цяло, да доведе до оповестяване на промишления дизайн на
част от този продукт, ако видимият външен вид на тази част е ясно
разпознаваем при това оповестяване.
В настоящия спор от събраните доказателства в тяхната съвкупност се
установяват събития – публикация в местна и национална преса,
телевизионен репортаж по национална медия и общодостъпна от цял свят
информация, качена в интернет пространството, които събития безспорно
могат да бъдат окачествени като оповестяване на промишления дизайн.
Оповестяванията са извършени първото на 11.11.2016г., последващи на
18
21.11.2016г., на 22.11.2016г., на 23.11.2016г., на 01.12.2016г., както и след
последната дата, доколкото публикациите са все още достъпни в интернет.
Информацията и самият дизайн в резултат на това оповестяване са станали
достояние, както на специализираните среди от сектора на производство на
такъв вид продукт – ядивна чаша, така и на цялото общество, като
оспорванията по жалбата на ищеца, че се касае за локално достъпна
информация не почиват на събрания по делото доказателствен материал.
Оповестяването е извършено чрез разпространение на изображения на
продукта ядивна чаша, като от последните са ясно видими и разпознаваеми
процесните промишлени дизайни.
Настоящият състав на съда намира да не е налице и предвиденото в
нормата на чл. 7, § 2 от Регламента изключение. С параграф 2 на чл. 7 е
предвидено за целите на прилагането на членове 5 и 6, да не се счита за
оповестяване случая, когато промишленият дизайн, за който се иска закрила
като регистриран промишлен дизайн на Общността, е станал общодостъпен
от автора си или неговия правоприемник или от трето лице на основание на
предоставена информация или осъществени от автора или неговия
правоприемник действия и то в дванайсетмесечния период, преди датата на
подаване на заявка за регистрация или датата на приоритета, ако се
претендира приоритет.
Страните не спорят, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че извършените оповестявания в периода м. 11.2016г. са
извършени чрез дадени интервюта от физическите лица, понастоящем
управители съответно на ищцовото и ответното дружество, които към
момента на оповестяването са били съдружници в ищцовото дружество
„Къпфи“ ООД. Спорно е дали заедно двамата или кой от тях е автор на
дизайна, като изявленията по дадените интервюта са в смисъл дизайнът да е
постигнат със заслугата и да е в резултат на усилията и на двамата като част
от съвместната им дейност, за което е учредено и ищцовото дружество. В
този смисъл и съдът приема извършените оповестявания да са извършени от
авторите на дизайна.
Всички доказани по горните доводи на съда оповестявания на дизайна
са извършено повече от 12 месеца преди датата на подаване на заявките за
процесните регистрирани дизайни – всички на 12.02.2018г., като не се
претендира приоритет от по-ранна дата. В този смисъл и по делото не се
установява втората кумулативно изискуема предпоставка на чл. 7, § 2 от
Регламента, за да не бъдат признати на процесните оповестявания
последиците на чл. 5 от Регламента – липса на новост на регистрираните
дизайни. Изводът на съда, че предпоставките, за да бъде признато
изключението по чл. 7, § 2 от Регламента, са кумулативни, следва от ясната
диспозиция на нормата – използваният съюз „и“, както и свързването с
последния на двете предпоставки, оформени с отделни букви в нормата от
регламента. На второ място, правилото на чл. 7, § 2 е отражение на
изразеното в съображение 20 от Регламент (ЕО) 6/2002, че е необходимо да
19
се даде възможност на автора или на неговия правоприемник, да изпитат
продуктите, включващи дизайна на пазара, преди да реши дали закрилата,
предлагана чрез регистрацията в Общността е желателна. Прието е и че
следва да се съобрази дали разпространението на определен промишлен
дизайн от автора му или неговия правоприемник или недобросъвестното му
разпространение за период от дванадесет месеца преди датата на подаване на
заявката за регистрация, не би попречило на оценката за новост или
оригиналност на въпросния промишлен дизайн. В отговор на тези
съображения и както поддържа жалбоподателя в защита на автора е
предвидено извършеното оповестяване от последния или негови
правоприемници или трети лица на база предоставена им информация от
автора в срок до 12 месеца преди датата на подаване на заявка за регистрация
на промишлен дизайн на общността да не се счита за оповестяване по
смисъла на чл. 7, вр. чл. 5 от Регламента и такова оповестяване в същия срок
– до 12 месеца преди заявката, респ. приоритета, когато се претендира такъв,
да не влияе на новостта на промишления дизайн.
За първи път с жалбата ищецът навежда доводи за разпространение на
процесните дизайни в следствие на злоупотреба по отношение на автора –
чл. 7, § 3 от Регламента. Следва да бъде отбелязано, че възражението е на
първо място преклудирано на основание чл. 266 ГПК. На второ място и
неконкретизирано, доколкото не съдържа конкретни фактически твърдения в
какво се състои злоупотребата по отношение на автора, доколкото по
горните мотиви на съда самите автори в дадени от тях интервюта са
разгласили промишлените дизайни. Независимо от това и нормата на чл. 7, §
3 от Регламента препраща за случаите на разгласяване при злоупотреба по
отношение на автора към нормата на § 2 на същата разпоредба, или и в този
случай изискуема кумулативна предпоставка е оповестяването да е
извършено в срок до 12 месеца преди датата на заявката за регистрация на
промишлените дизайни.
В конкретния случай по вече изложените доводи на съда
оповестяванията са извършени преди повече от 12 месеца преди датата на
подаване на заявки за регистрация на процесните дизайни, предвид на което
и нормата на чл. 7, § 2 от Регламента не е приложима и за всички процесни
дизайни е налице доказана по делото липса на новост – не отговарят на
изискването на чл. 5, вр. чл. 4 от Регламент (ЕО) 6/2002, и на последното
основание по предявените насрещни искове дизайните следва да бъдат
обявени за недействителни.
С оглед разпоредбата на чл. 26 Регламент (ЕО) 6/2002 уважаването на
насрещните искове за обявяване на промишлените дизайни на Общността за
недействителни има за последица, отричане на предоставените с регламента
права на притежателя на регистрираните промишлени дизайни на Общността
от самото начало на регистрацията до степента, до която дизайните са
обявени за недействителни. В случая дизайните следва да бъдат прогласени
по насрещните искове за изцяло недействителни по горните мотиви на съда,
20
предвид на което и ищецът не разполага с правата по предявените от него
искове с правно основание чл. 88 Регламент (ЕО) 6/2002, вр. чл. 57, ал. 1, т.1,
т. 2, т. 3 и т. 4 ЗПД за установяване на нарушението от ответника на правата
на ищеца върху същите регистрирани промишлени дизайни, изразяващо се в
производство и разпространение на продукти, които изцяло съвпадат с
регистрираните дизайни; за осъждане на ответника да преустанови
нарушението; за осъждане на ответника да разгласи решението; за изземване
и унищожаване на всички налични продукти, предмет на нарушението, и за
изземване и унищожаване на средствата за производството им, и исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По изложените доводи изводите на двете инстанции изцяло съвпадат,
предвид на което и първоинистанционното решение следва да бъде изцяло
потвърдено като правилно.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Доказва разноски по списък по чл. 80 ГПК в размер на сумата 4 920 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260832/25.05.2021г. по т.д.
1362/2018г. по описа на СГС, ТО, VI – 7 с-в, поправено с решение №
261142/16.07.2021г. по същото дело.
ОСЪЖДА „Къпфи“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „Маг инвест
груп“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 920 лв.
– разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21