№ 530
гр. Плевен, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20244430104827 по описа за 2024 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона, №128,
представлявано от изпълнителния директор инж. Й.В.В., чрез юрк. С.С., против В. В. Х.,
ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 1455,89лв.- главница,
съставляваща потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2022г.-
31.12.2023г., и сумата от 127,98лв.- лихва за забава, за периода 04.10.2022г.- 05.02.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. №795/2024г на ПлРС. Твърди се, че въз основа на заявление по
чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №795/2024г на ПлРС. по описа
на ПлРС, по което, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК са дадени указания. Твърди се, че
ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес ***. Твърди
се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1
от ЗЕ, и са ползвали предоставената ТЕ, като не са погасени задълженията за това. Твърди
се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени
Общи условия, които имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено
приемане. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата
13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца,
ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди
се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава.
1
Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които
не е плащано от ответника. Твърди се, че задължението на ответника, за процесния период,
за главница, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ, в размер на 797,69лв.; сума за
отопление без ИРУ, в размер на 0,00лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в
размер 160,83лв, сума за БГВ, в размер на 436,42лв., услуга дялово разпределение в размер
на 60,95 лв; корекции 0,00лв. Твърди се, че в имота има 1 бр водомер за БГВ и 3 бр. уреди
/ИРУ/. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната ТЕ за процесния период. Твърди се,
че до завеждане на ИМ, от страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ.
Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника- В. В. Х., не се депозира
отговор на ИМ и не се изразява становище по предявените искове.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №
467/12.02.2024г. по ч. гр.д. №795/2024г на ПлРС, връчена на ответника, при условията на чл.
47, ал.5 от ГПК.
Безспорно по делото се установява също и факта , че отв. В. Х. е съсобственик на
процесния топлоснабден имот, на адрес ***.
Безспорно по делото се установява също, че за процесния имот е открита партида за
плащане на отопление и топла вода, с аб.№ 4880, както и факта, че за процесния период, до
имота на ответника е доставяна ТЕ, съобразно приложената по делото справка. Съобразно
същата, задължението за процесния период, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ, в
размер на 797,69лв., сума за отопление без ИРУ, в размер на 0,00лв, сума за ТЕ, отдадена от
сградна инсталация в размер 160,83лв., сума за БГВ, в размер на 436,42лв., услуга дялово
разпределение в размер на 60,95лв. Посочено е, че в имота има монтирани 1 бр. водомери за
БГВ и 3 бр. ИРУ; сумата за ТЕ, отдадена от сградната инсталация е изчислена съобразно
действителния обем на жилището от 164,25 куб. м.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на Общите условия,
чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и във в-к „Труд“- приложени към заповедното
производство.
По делото, в хода на първото с.з., от страна на ищеца са представени доказателства за
заплащането на сумата от общо 1623лв.- 100лв на 02.12.2024г. и 1523лв. на 13.12.2024г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители,
съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да
2
заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В
случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за
енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за
битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо
изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното
публикуване. Съдът приема за установен и факта, че ответниците имат качеството на
собственици на имота, в посомените по- горе квоти в съсобствеността, въз основа на
приетите и посочени по- горе писмени доказателства. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на
ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е колективна
услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо
подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да
възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда– етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от ДР на ЗЗП. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума.
Съдът приема за безспорно установен и факта на пълното погасяване в хода на
настоящето исково производство, на всички дължими суми- главница и лихва, от страна на
ответника. Съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички
факти, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. С
оглед на извършеното в хода на делото плащане изцяло на претендираните суми, следва
предявените искове да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане, в хода на процеса.
В полза на ищеца следва да бъда присъдени направените разноски, съобразно
представеният списък по чл. 80 от ГПК, доколкото ответникът е станал повод за
завеждането на настоящето дело.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона, №128,
представлявано от Й.В.- изп. директор, искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
3
ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1
от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът В. В. Х., ЕГН **********,
***, ДЪЛЖИ сумата от 1455,89лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.08.2022г.- 31.12.2023г., за имот с аб. №4880 и сумата от
127,98лв.- лихва за забава, за периода 04.10.2022г.- 05.02.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.
гр.д. №795/2024г на ПлРС, като ПОГАСЕНИ чрез ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, В. В. Х., ЕГН **********, ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от Й.В.- изп.
директор, сумата от 131,68лв.- разноски в настоящето производство и сумата от 9,66лв.-
разноски по ч. гр.д. №795/2024г на ПлРС.
Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, с
въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4