№ 1576
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110108406 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ПЛ. ХР. П., ЕГН
**********, с адрес в гр.Варна, ул.„****" № 15, чрез пълномощника си И.З.
от САК, против „****, ЕИК ****, с адрес гр. Варна, район „Одесос“, ****,
Бизнес сграда „****“ иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца по заповед за изпълнение на
парично задължение №597/29.03.2021г.издадена по частно гражданско дело
ч.гр.д. №4478/2021г., по описа на ВРС, следните суми:
- Сумата в размер на 2800 лева, представляваща възнаграждение за
изготвена Оценителна експертиза по доклад, датиран и предоставен на
10.01.2019 г. за пазарната цена на извършени подобрения на наети активи,
представляващи УПИ с кадастрален № **** и сградите в него, обективирани
в 3 (три) броя нематериални дълготрайни активи по инвентарната книга на
„****" АД, съгласно и за целите на чл.27, ал.2, изр. последно във връзка с
чл.9, ал.З, т. 3 от ЗДДС (възложена с възлагателно писмо датирано от
28.12.2018г.)., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда - 26.03.2021 г. до окончателното й
изплащане;
- Сумата от 686 лв., представляваща мораторната лихва върху
1
главницата, начислена за периода от 10.01.2019 г. до 25.03.2021 г., както и
направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК, както и сумата от 418 лева, представляваща
реализирани от заявителя съдебно деловодни разноски по ч.гр.д. № 4478/2021
г. на Районен съд - Варна, от които 68.52 лева заплатена държавна такса и 350
лева, адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Исковата претенция се основава на твърдения за извършени по поръчка
на ответника услуги за изготвяне на пазарна оценка на извършени подобрения
на наети активи, представляващи УПИ с кадастрален номер **** и сградите в
него. Твърди се в исковата и уточняваща към нея молба, че с възлагателно
писмо, датирано от 28.12.2018 г., изпратено до ищеца на 29.12.18 г. от **** -
гл.счетоводител на ответника по електронната поща -dimitrov@bulyard.com,
ответното дружество е възложило на ищеца да бъде извършена пазарна
оценка на извършени подобрения на наети активи, представляващи УПИ с
кадастрален номер **** и сградите в него, обективирани в 3 (три) броя
нематериални дълготрайни активи по инвентарната книга на дружеството
възложител, съгласно и за целите на чл. 27, ал. 2, изречение последно въз
връзка с чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. В писмото било обяснено, че поради
пътуване, лицето, което е осъществило контакт с ищеца използва личния си
мейл и посочва телефон за контакт. Твърди се, че на 20.12.2018 г. и на
21.12.2018 г. ответникът е изпратил по мейла на ищеца строителни схеми на
отделните дялове на сградата. Твърди се, че ищеца е независим оценител,
вписан в регистъра на независимите оценители, към Камарата на
независимите оценители. Твърди се, че сключването на договора е станало на
основание чл.14 от ЗЗД в момента, в който приемането на предложението е
достигнало до предложителя, т.е. приемането е достигнало до предложителя-
ответник на 09.01.2019 г., по електронната поща, чрез изявление, че
приложено се изпраща, подписано от ищеца Възлагателно писмо, което е
същото възлагателно писмо, датирано от 28.12.2018 г., което е било
изпратено до ищеца на 29.12.18 г. от **** - гл.счетоводител на ответника по
електронната поща -dimitrov@bulyard.com. Твърди се, че уточненият между
страните начин на сключване на договора е устен, поради което не е
подписван писмен договор между страните. Приема се, че на практика
облигационното отношение между страните е възникнало на 09.01.2019 г.
Твърди се, че съгласно този договор, ищецът се е задължил да изготви
2
пазарна оценка на извършени подобрения на наети активи, представляващи
УПИ с кадастрален номер **** и сградите в него, обективирани в 3 (три) броя
нематериални дълготрайни активи по инвентарната книга на дружеството
възложител, съгласно и за целите на чл.27, ал.2, изречение последно въз
връзка с чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. От своя страна ответникът се е задължил да
предостави на ищецът пълно съдействие и информация, оглед и
документация за предмета на оценяване, както и да заплати възнаграждение в
размер на 2800 лева, от които 50% аванс, платим към първия работен ден,
следващ деня на предоставяне на цялата необходима документация на
български език за оценявания обект. Твърди се, че регламентирането на
задълженията на ищеца е станало чрез възлагателното писмо в което е
посочен предмета на оценяване, а регламентирането на задълженията на
ответника е станало чрез съобщението за приемането на поръчката на
ответника от ищеца по електронен път на 09.01.2019 г., към което е
приложено подписано от ищеца възлагателно писмо.
Твърди се, че срокове за изпълнение на задълженията на ищеца не са
били поставени във възлагателното писмо, а ответникът е следвало да заплати
възнаграждение в размер на 2800 лева, от които 50% аванс, платим към
първия работен ден, следващ деня на предоставяне на цялата необходима
документация на български език за оценявания обект, което е станало на
21.12.2018 г., т.е. предхождало е сключването на договора, поради което
следва да се приеме, че 50% аванс е платим при сключването на договора, а
остатъка при предаване на извършеното оценяване, което предаване е станало
на 08.02.2019 г. Приема се, че посочените срокове за изпълнение на
задълженията са били регламентирани чрез предложението на ответника,
материализирано във възлагателното писмо, изпратено до ищеца, и
получаването от ответника на приемането на поръчката, материализирано в
изпратеното до ответника подписано от ищеца възлагателно писмо.
Твърди се, че оценителната експертиза на пазарната оценка на
извършени подобрения, представляващи УПИ с кадастрален номер **** и
сградите в него след оглед на 17.12.2018 г. е била изготвена на 10.01.2019 г. и
е била определена в размер на 2317943.14 лева с вкл. ДДС, като е била
предадена на ответника с препоръчана пощенска пратка на Български пощи с
уникален щрих код № ИД PS 9000 02XN4T, получена на 08.02.2019 г.
съгласно възлагателното писмо, възнаграждението за изготвяне на оценката е
3
било определено в размер на 2800 лева, от които 50% аванс, платим към
първия работен ден, следващ деня на предоставяне на цялата необходима
документация на български език на оценявания обект. Твърди се, че
извършената работа е била приета от ответника конклудентно, тъй като до
предаване на оценката и след това, ответникът не е уведомявал ищеца, че
поръчката е прекратена или оттеглена, или че се е отклонил от поръчката, или
че същата не се приема поради някакви причини.
Твърди се, че от страна на ответника не са били извършвани никакви
плащания по твърдяното правоотношение. Приема се, че задължение от
страна на ответника за заплащане спрямо ищеца е възникнало на 09.01.2019 г.
на основание сключения Договор за извършване на оценка от същата дата, до
която е следвало да заплати и 50% аванс от сумата в размер на 2800 лева,
представляваща възнаграждение по Договор за извършване на оценка и е
изпаднал в забава от следващия ден, т.е. от 10.01.2019 г., а по отношение на
останалата част от възнаграждение е изпаднал в забава от 08.02.2019 г.,
когато е получил оценката. Твърди се, че ищецът не е отправял до ответника
нарочна писмена и надлежно връчена покана за плащане, тъй като денят за
изпълнение на задължението му е определен.
Твърди се, че предвид неизпълнението на ответника, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по
което е била издадена Заповед № 597/29.03.2021 г. по ч.гр.д.№
20213110104478/2021 г. по описа на Районен съд Варна, 49 с. срещу която,
ответникът е възразил по чл.414 от ГПК.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който счита иска за недопустим и
неоснователен. Оспорва се твърдението за възлагане от ответната страна на
изготвяне на сочената от ищеца оценка на активи. Твърди се, че от страна на
гл.счетоводител на ответното дружество е осъществен контакт с ищеца не за
изготвяне на оценка, а единствено за представяне на оферти за евентуално
изготвяне на такава и на практика цялата проведена кореспонденция е била
именно в тази насока. Твърди се, че ищецът е представил некоректна
кореспонденция от електронна поща, като е заменил един от прикачените в
кореспонденцията файлове, опитвайки се да докаже изпращане от страна на
ответното дружество на предложение с конкретни параметри, което на
4
практика представлявало самата негова оферта, която е сканирал и приложил
по делото като изпратена му от ответника. Оспорват се всички твърдени от
ищеца договорени между страни параметри на поръчката. Моли се за
отхвърляне на исковите претенции.
В съдебно заседание ищецът, включително чрез писмени становища
поддържа така предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковите претенции и е представил подробни
писмени бележки, в които е доразвил правните си доводи.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
и правна страна:
Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД задължава поръчващият да заплати
възнаграждение за приетата работа. Следователно, за да възникне правото на
изпълнителя за възнаграждение, следва да са налице елементите от
фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно валидно
облигационно отношение по договор за изработка, изпълнение на
възложеното съобразно уговореното, приемане на работа от възложителя.
Евентуално в случай, че последният недобросъвестно отказва да приеме
работата, достатъчно е да се установи, че тя е подлежала на приемане, защото
е съответствала на договореното.
В случая по делото са спорно всички факти, от които възниква правото
на ищеца на възнаграждение, а именно относно наличието на договорна
връзка между страните в производството, както и относно приемане на
възложеното. По тези спорни въпроси, съдът намира следното:
За да възникне валидно облигационно правоотношение, достатъчно е
съвпадение на волята на договарящите се по съдържанието на
правоотношението, тоест по насрещните права и задължения. В случая по
делото липсва писмен договор за възлагане на процесната оценка.
Същевременно по делото са ангажирани писмени доказателства за
установяване на това обстоятелство. Съвкупната преценка на
доказателствения материал: Възлагателно писмо от 28.12.2018 г., имейл за
изпратено възлагателно писмо от 29.12.2018 г., известие за доставяне от
08.02.2019 г., оценителна експертиза от януари 2019 г., представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства в заверен вид: 4 броя
ел.писма от дата 20.12.2018 г., два броя ел.писма от дата 21.12.2018 г.,
5
ел.писмо от лична поща на гл.счетоводител от дата 29.12.2018 г. и ел.писмо
от 09.01.2019 г., материалите по ч.гр.д. № 4478/2021 г. по описа на ВРС, 49
състав, 12 броя схеми и разпечатка от ел.поща представени от проц.
представител на ищеца, четири броя протоколи по чл.117 от закона за ДДС
представени от проц. представител на ответника, несъмнено сочат на извод за
наличие на облигационна връзка между страните.
В хода на съдебното производство бе допусната и изготвена съдебно
компютърно-техническа експертиза. В заключението си в.л.Донев
категорично заявява, че не са налице никакви данни и възможност за
манипулация на проведената между страните кореспонденция по електронна
поща. Той е извършил проверка и е установил, че всички цитирани от ищеца
електронни писма и приложения към тях, действително са със соченото
съдържание и автор, като не са налице манипулации в кореспонденцията.
От приложената електронна кореспонденция безспорно се установява,
че ответното дружество в лицето на главен счетоводител ****, чиято
длъжност е потвърдена и от процесуалният представител на ответника е
възложило с две електронни писма. Първото писмо гл.счетоводител на
отв.дружество е изпратил на ищеца на 28.12.2018г. /първото без посочена
цена-такса за услугата/, второ от 09.01.2019г. на ищеца изготвяне на оценка
на извършени подобрения на наети активи, представляващи УПИ с
кадастрален номер **** и сградите в него, обективирани в 3 (три) броя
нематериални дълготрайни активи по инвентарната книга на дружеството
възложител, съгласно и за целите на чл. 27, ал. 2, изречение последно въз
връзка с чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Във второто възлагателно писмо от
09.01.2019г., ответното дружество изрично е регламентирало, че за
извършената от ищеца работа, ще му бъде изплатено възнаграждение в общ
размер от 2800 лева, от които 50% аванс платими към първия работен ден,
следващ деня на предоставяне на цялата необходима документация на
български език за оценявания обект. От приложената кореспонденция се
установява, че освен възлагателни писма, ответното дружество е изпратило на
ищеца и редица технически документи и строителни схеми, като от страна на
ищеца е бил извършен и оглед на място на процесните сгради в ответното
дружество-твърдение което не се оспорва от ответника, като следва да бъде
съобразен и специфичният пропускателен режим на територията на
дружеството.
6
Безспорно се установява, че ищецът е приел да извърши възложената му
работа и съответно е изготвил оценителна експертиза.
В заключение съдът приема, че договор е налице.
Основно задължение на поръчващия е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако не се касае
за недостатъци, които не могат да се открият при обичаен преглед или се
появят по-късно. Прегледът и приемането на работата могат да се установяват
с всички предвидени от закона доказателствени средства, включително и
посредством гласни доказателства, доколкото ограничение в чл. 164 от ГПК
не е предвидено. В случая изпълнителят е предоставил на възложителя –
ответник заключение по възложената му оценителна експертиза, посредством
препоръчана пощенска пратка, получена от ответника на 08.02.2019г.
Въпреки изпълнението от страна на ищеца на възложената му работа,
ответното дружество не е предприело никакви действия по приемането й и
съответно заплащане в полза на ищеца на дължимото му се и определено от
самия ответник възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.264 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа и ако не направи възражения.
Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е налице
както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита
изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е
изразено с конклудентни действия. Ако работата е извършена точно – без
недостатъци и съобразно поръчката, възложителят дължи да я приеме. В
случай, че възложителят откаже да приеме извършената съобразно договора и
предадена работа, е налице неизпълнение на договора от негова страна. В
този случай работата се счита приета, рискът преминава върху възложителя и
за него възниква задължение да заплати уговореното възнаграждение и
обезщетение за претърпените от изпълнителя вреди от неизпълнението (чл.
79, ал. 1 и чл. 82 от ЗЗД). Бездействието на възложителя и пропускът му да
прегледа работата и да направи възраженията си в посочените срокове води
до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД неблагоприятни последици за него – при
липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета от
възложителя. В този случай се преклудира правото на възложителя да прави
7
последващи възражения за неточно изпълнение, включително като
възражения срещу предявен от изпълнителя иск за заплащане на
възнаграждение или за обезщетение за вреди по договора за изработка, а
едновременно с това безусловно задължава изпълнителя да заплати
уговореното с договора възнаграждение за приетата работа. Ако
възложителят откаже да удостовери предаването, респ. приемането на
работата, без да изложи изрични възражения за неправилност на
изпълнението, отказът му не поражда в негова полза изгодни правни
последици. В този случай е налице необосновано неприемане на работата и
макар да няма формално приемане на изработеното, съгласно чл. 264, ал. 3
ЗЗД работата се счита за приета без възражения и за възложителя възниква
задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати възнаграждение.
С оглед на установеното договорно правоотношение и факта на
приемане на работата от поръчващия, следва да се направи извод за
доказаността на иска по основание.
Относно размера на претенцията съдът кредитира заключението по
допуснатата счетоводна експертиза, съгласно която претендираното
възнаграждение съответства на вида и обема извършена от ищеца работа, а
освен това е регламентирано от самия ответник.
Възложителят дължи да заплати възнагражение за приетата по смисъла
на чл. 264, ал. 3 ЗЗД работа и по аргумент от чл. 266, ал. 1 ЗЗД плащане се
дължи в момента на предаване и приемане на готовия трудов резултат, освен
ако страните не са уговорили друг срок за плащане на възнаграждението, като
съставянето на фактура за стойността на дължимото възнаграждение по
договор за изработка не е елемент от съдържанието на договора и е без
значение за изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение. В
същото време, доколкото страните не са договорили конкретни дати, на които
е следвало възложителят да заплати на изпълнителя за свършената работа,
следва изискуемостта на вземането да се предпостави от надлежна покана от
страна на ищеца. Поради това, при липса на уговорен от страните срок за
заплащане на възнаграждението, както е в настоящия случай, съгласно чл.84,
ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
настоящето дело липса покана отправена от ищеца до ответника,
следователно и иска за заплащане на лихва за забава върху главницата от
8
2800 лева, считано от 10.01.2019г. до датата на подаване Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение в съда - 25.03.2021г. в размер на 686 лева
се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, като следва да се
възприеме, че Заповедта за изпълнение представлява такава покана за
плащане и именно от момента на връчването й на ответника – 31.03.2021г. се
дължи законна лихва.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се
следват сторените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в
исковото производство за държавна такса от 70.15лв., депозити за експертизи
в размер от 600лв. и адв. хонорар от 350лв., като съобразно уважената част от
исковете му се следва разноски в общ размер от 819,40 лева.
Пртендира и разноски за заповедното производство, както следва: за ДТ
в размер от 95.35лв. и адвокатско възнаграждение от 350 лв., като съобразно
уважената част от исковете му се следва разноски в общ размер от 357,71
лева.
Ответната страна също претендира разноски на осн.чл.78, ал.3 ГПК, за
експертизи - 600лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 200 лв. Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответникът се следват
разноски в общ размер от 157,43 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„****, ЕИК ****, с адрес гр. Варна, район „Одесос“, ****, Бизнес сграда
„****“ ДЪЛЖИ на ищеца ПЛ. ХР. П., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна,
ул.„****" № 15, сумата в размер на 2800 лева /две хиляди и осемстотин
лева/, представляваща възнаграждение за изготвена Оценителна експертиза
по доклад, датиран и предоставен на 10.01.2019 г. за пазарната цена на
извършени подобрения на наети активи, представляващи УПИ с кадастрален
№ **** и сградите в него, обективирани в 3 (три) броя нематериални
дълготрайни активи по инвентарната книга на „****" АД, съгласно и за
целите на чл.27, ал.2, изр. последно във връзка с чл.9, ал.З, т. 3 от ЗДДС
9
(възложена с възлагателно писмо датирано от 28.12.2018г.)., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 26.03.2021 г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№597/29.03.2021г.издадена по частно гражданско дело ч.гр.д. №4478/2021г.,
по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от 686 лв.,
представляваща мораторната лихва върху главницата, начислена за периода
от 10.01.2019 г. до 25.03.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №597/29.03.2021г.издадена по частно
гражданско дело ч.гр.д. №4478/2021г., по описа на ВРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНА, на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „****, ЕИК ****, с адрес гр. Варна, район „Одесос“, ****,
Бизнес сграда „****“ ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. ХР. П., ЕГН **********, с адрес
в гр.Варна, ул.„****" № 15, сумата от 819,40 лева (осемстотин и
деветнадесет лева и 40 стотинки), представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция, както и сумата от 357,71
лева/триста петдесет и седем лева и 71 стотинки/, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. №4478/2021г., съдебно - деловодни разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. ХР. П., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ул.„****"
№ 15 ДА ЗАПЛАТИ на „****, ЕИК ****, с адрес гр. Варна, район „Одесос“,
****, Бизнес сграда „****“ сумата от 157,43 лева (сто петдесет и седем лева
и 43 стотинки), представляваща сторените от ответника разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10