Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 7095 по описа за
2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на А.К.В., представлявана от настойника В.Д.Д., с
предявени против В.С.Д. обективно съединени искове по чл.108 ЗС за признаване
правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот-апартамент №
1 в гр.София, ж.к.********ет.1, и по чл.59 ЗЗД за сумата 18 397.33лв.,
представляваща обезщетение за ползване на имота без основание за периода
15.06.2012г.-10.06.2016г., както и обезщетение в размер на 600лв. месечно от
подаване на исковата молба до деня на предаване владението върху имота, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
В
исковата молба се излага, че ищцата е поставена под пълно запрещение с решение
от 16.06.2014г. по гр.д.№ 17632/2014г. по описа на СГС поради психично
заболяване и освидетелствана с решение на НЕЛК от 2015г. с призната 80%
инвалидност, като за неин настойник е назначена В.Д.Д.. В периода 2008г.-2014г.
неколкократно била настанявана за принудително лечение в психиатрично заведение
с решения на съда. През м.06.2012г.
ищцата продала на ответника собствения си недвижим имот, придобит по наследство
от своя вуйчо А.И., а именно-апартамент № 1 в гр.София, ж.к.********ет.1,със
застроена площ 92.08 кв.м., заедно с мазе № 1 с площ 4.82 кв.м., както и заедно
с 2.15% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена, представляваща УПИ VІ по плана на
гр.София, м.Лагера, обективиран в НА № 63, том І, рег.№ 1976, дело №
57/15.06.2012г. на нотариус В.К., с район на действие СРС. С влязло в сила
съдебно решение по гр.д.№ 12502/2013г. по описа на СГС договорът за продажба
бил унищожен на основание чл.31, ал.1 ЗЗД. Въпреки решението ответникът
отказвал да предаде доброволно владението върху собствения на ищцата имот,
поради което заявява правен интерес от предявяването на иск с правно основание
чл.108 ЗС. Твърди се, че в периода 15.06.2012г. до деня на подаване исковата
молба 10.06.2016г. ответникът ползва имота без основание и дължи заплащането на
сумата 18 397.33лв. съизмерима с пазарната наемна цена за този период,
както и обезщетение по 600лв. месечно от подаване на исковата молба до
предаване владението. Претендира разноски.
Ответникът
В. С.Д. не оспорва правото на собственост на ищцата върху имота, както и да е
във владение на същия, но счита, че подлежи на връщане платената цена от
35 000 евро, както и стойността на извършени от него подобрения от
41.470лв. /предмет на предявен насрещен иск, отделен за разглеждане в отделно
производство с определение от 09.08.2016г./. Признава да се е обогатил за
сметка на ищцата поради ползване на имота в периода 15.06.2012г.-10.06.2016г.
без основание, но до размера на 300лв. месечно. В тази връзка твърди при
сключване на договора за продажба имотът да е бил в лошо състояние и негоден за
ползване. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира следното:
Не е
предмет на спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ищцата А.К.В. е с психично заболяване „параноидна шизофрения, епизодично
протичаща с проспериращ дефицит и личностна промяна”, датиращо от 2003г. В
периода 2008г.-2012г. била неколкократно настаняване в психиатрично заведение
по реда на Закона за здравето въз основа съдебни решения. С решени №
2990/22.04.2013г. по гр.д.№ 17632/2013г. по описа на СГС ищцата била поставена
под ограничено запрещение, а впоследствие с решение № 4395/16.06.2014г. по
гр.д.№ 17632/2013г. по описа на СГС поставена под пълно запрещение. Видно от
удостоверение рег.№ ПО/94-00-59/19.09.2014г. нейната леля В.Д.Д. е назначена за
настойник.
Не се
спори ищцата де е собственик по наследство на недвижим имот в гр.София, ж.к.********ет.1,
ап.1, със застроена площ от 92.08 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня
и сервизни помещения, при съседи: от изток-коридор, стълбище и проход, от
запад-двор, от север-двор и от юг-двор, отгоре-ап.№ 4, отдолу-мазета, заедно с
прилежащото му мазе № 1 с площ 4.82 кв.м., при граници: от изток-коридор, от
запад-асансьорно помещение, от север-мазе № 2 и от юг-коридор, както и заедно с
прилежащите 2.015% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, в който е построена, представляващ УПИ VІ за КЖС, озел.,
подз.гараж, КОО, паркинг и трафопост, от кв.54 по плана на гр.София, м.Лагера. С
договор от 15.06.2012г. прехвърлила на ответника собствеността върху имота чрез
покупко-продажба, обективираан в НА № 63, том І, рег.№ 1976, дело № 57/2012г.
на нотариус В.К., с район на действие СРС. По иск на ищцата против ответника с
влязло в сила на 29.01.2016г. съдебно решение по гр.д.№ 12502/2013г. по описа
на СГС, ГО, 8 състав, е постановено унищожение на договора за продажба на
основание чл.31, ал.1 ЗЗД. Ответникът признава да е във владение на имота.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС за основателен. Съгласно нормата собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Ответникът е получил владението върху имота на правно основание-договор
за покупко-продажба, с който ищцата му прехвърлила правото на собственост,
придобито от нея по наследство. Влязлото в сила впоследствие съдебно решение за
унищожаване на този договор на основание чл.31, ал.1 ЗЗД има конститутивно
действие и внася правна промяна, изразяваща се в отпадане с обратна сила на неговите
последици. Това означава, че ответникът не е станал собственик на имота, а той
принадлежи на ищцата, и упражняваната от него фактическа власт, включително
понастоящем, е без правно основание, поради което следва да бъде осъден да
предаде владението.
Ищцата
претендира на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за ползване на имота без правно
основание в периода 15.06.2012г.-10.06.2016г. в размер на 18 397.33лв.
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. По делото не се спори
относно осъществяване предвидените в правната норма предпоставки за възникване
правото на ищцата да получи обезщетение от ответника за неоснователно
обогатяване. Ищцата е титуляр на правото на собственост върху имота, което е
запазила с оглед отпадане последиците на сключения договор с ответника за
покупко-продажба поради неговото унищожаване с влязло в сила съдебно решение.
Ответникът признава да е във владение и да упражнява фактическа власт върху
него, считано от деня на сключване на договора 15.06.2012г. до настоящия момент,
както и ползването да е без правно основание.
Спори се относно размера на
обезщетението с твърдение на ответната страна, че при сключване на договора
имотът бил в много лошо състояние и негоден за ползване. В тази връзка по
делото са събрани гласни доказателства и заключение на вещо лице по СТЕ.
В показанията си св.А.А.сочи, че
посетила имота веднъж през 2011г. или 2012г. някъде преди или след Нова година
по повод молба на ищцата към нейна приятелка да й помогне с багаж. Престояла в
апартамента около пет минути, тъй като приятелката й и ищцата водили разговор.
Сочи, че в деня на посещението в него се помещавал офис и имало жени, които
работели. Описва апартамента като нормален, обзаведен по обичаен начин и
очевидно годен за ползване, предвид преките й наблюдения към този момент да се
е ползвал като работно помещение. Свидетелката заявява, че не е наблюдавала в
детайли обстановката, но сочи, че не видяла да има някакви поражения. В
показанията си св.Р.Б. сочи, че помагал на ответника при разчистването на
апартамента и неговия ремонт. Бил в много лошо състояние-паднали плочки в
банята, навсякъде плесен и миризма, почти разпаднала се мивка, течове от батерията,
изгнили балатум и паркет, изгнили шкафчета, бил необитаем и негоден за живеене.
Ремонта бил извършен през лятото на 2012г. Вещото лице по изслушаната СТЕ дава
заключение, че средната пазарна наемна цена за апартамента за периода
15.06.2012г.-10.06.2016г. възлиза на сумата в общ размер на 18 397.33лв.
Тъй като в апартамента бил извършен ремонт, а процесния период от отпреди това
дава заключението на база местоположение на имота, транспортна и инженерна
инфраструктура и индивидуалните му характеристики.
При така събраните доказателства
съдът приема размера на дължимото обезщетение по чл.59 ЗЗД определен от
заключението на вещото лице. Свидетелските показания са противоречиви и взаимно
изключващи се относно състоянието на имота към момента, в който ответникът е
получил владението, и по делото не са събрани други данни, които да ги
подкрепят или опровергават. Независимо от това е налице признание от ответника
на неизгоден факт за целия процесен
период да е ползвал имота, а вещото лице е дало своето заключение не на база
състояние на имота, а на база други обективни обстоятелства.
По изложените съображения съдът
намира иска с правно основание чл.59 ЗЗД за основателен и доказан, поради което
следва да се уважи в предявения размер 18 397.33лв., видно със законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Искът в частта за присъждане на
обезщетение за ползване на имота на същото правно основание по 600лв. месечно
за времето от подаване на исковата молба до предаване на владението е
недопустим и в тази част следва да се остави без разглеждане поради липса на
правен спор. Такъв има, когато правото,
което едната страна претендира спрямо насрещната, е вече възникнало. Спорът
относно бъдещи правоотношения е винаги неправен. Претенцията по чл. 59 ЗЗД,
макар и изчислявана на база месечен пазарен наем, не е периодично задължение,
различна е по характер от граждански плодове и други добиви от вещта /Решение №
334/16.06.2009г. по гр.д.№ 573/2008г. на ВКС, ІV г.о./.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски по
делото от 1200лв. включващи депозит за вещо лице и платено възнаграждение за
адвокат.
Ищцата е освободена от
заплащането на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК, поради което и с оглед изхода
на делото на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на Софийски градски съд държавна такса за исковете от 1686.99лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.********ет.1, ап.1,
по иска на А.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.********, представлявана от
настойника В.Д.Д., ЕГН **********, че е собственик на недвижим имот в гр.София,
ж.к.********ет.1, ап.1, със застроена площ от 92.08 кв.м., състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: от изток-коридор,
стълбище и проход, от запад-двор, от север-двор и от юг-двор, отгоре-ап.№ 4,
отдолу-мазета, заедно с прилежащото му мазе № 1 с площ 4.82 кв.м., при граници:
от изток-коридор, от запад-асансьорно помещение, от север-мазе № 2 и от
юг-коридор, както и заедно с прилежащите 2.015% ид.ч.от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена,
представляващ УПИ VІ за КЖС, озел., подз.гараж, КОО, паркинг и трафопост, от
кв.54 по плана на гр.София, м.Лагера и
ОСЪЖДА на
основание чл.108 ЗС В.С.Д., ЕГН **********, да предаде на А.К.В., ЕГН **********,
представлявана от настойника В.Д.Д., ЕГН **********, владението върху описания
имот.
ОСЪЖДА В.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.********ет.1, ап.1, да заплати на А.К.В., ЕГН **********,
с адрес ***, ж.к.********, представлявана от настойника В.Д.Д., ЕГН **********,
сумата 18 397.33лв. на основание чл.59 ЗЗД, представляваща обезщетение за
ползване на имота без основание в периода 15.06.2012г.-10.06.2016г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 10.06.2016г. до изплащането.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на А.К.В., ЕГН **********,
представлявана от настойника В.Д.Д., ЕГН **********, с правно основание чл.59 ЗЗД за обезщетение за ползване без правно основание в размер на 600лв. месечно
за периода от подаване на исковата молба до предаване владението върху имота и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА В.С.Д.,
ЕГН **********, да заплати на А.К.В., ЕГН **********, представлявана от
настойника В.Д.Д., ЕГН **********, разноски по делото от 1200лв. на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.С.Д.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 1686.99лв.
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: