№ 759
гр. Варна, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100500858 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е образувано е въззивна жалба от Р. И. Н.,
Т. Х. К. И Р. Х. Н. , чрез адв.Т. против Решение № 425 от 10.02.2023 година,
постановено по гр.дело № 3168/2022 година, по описа на ВРС, с която е била
отхвърлена исковата претенция на ищците против Н. М. Н. - положителен
установителен иск с правно основание чл. 498, ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са собственици
на ½ ид.ч. от УПИ I-258, кв. 28 по регулационния план на гр. А.,
представляващ дворно място, цялото с площ 665 кв.м., при граници: от две
страни улици и УПИ *** и УПИ ***, идентичен с парцел I-177 в кв. 28 по
предходния регулационен план на населеното място, придобита въз основа на
упражнявано от ищците давностно владение в периода 02.07.1998 г. – 2009 г
и с което ищците са били осъдени да заплатят в полза на Н. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, сумата от 1 000 лева /хиляда лева/,
представляваща дължими разноски в производството, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
С жалбата си въззивниците, чрез адв.Т. молят съдът да отмени
атакуваното решение, като неправилно и противоречащо на наличните по
делото доказателства.Излагат се доводи, според които съдът превратно е
1
тълкувал закона, като не е отчел разпита на свидетелите и установените от
тях факти.Сочи се, че имота е бил владян повече от 20 години и че те са
достатъчни за придобиване на процесната идеална част от него; излага се
още, че Длъжника не е бил собственик на имота към момента на влизане в
сила на Постановлението за възлагане, поради което и няма как въззиваемия
да е станал такъв.По същество се настоява съдът да отмени решението и да
уважи претенцията.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от страна на въззиваемия
Н. М. Н., чрез адв.Г. – Д., с които се излагат аргументи в подкрепа на
постановения съдебен акт, като по същество се моли той да бъде потвърден.
Пред въззивния съд страните не са направили и доказателствени
искания.
В съдебно заседание, въззивниците са редовно призовани, не се явяват,
не се представляват.Постъпила е писмено защита от адв.Т., като техен
процесуален представител, с която той моли съдът да отмени решението и да
уважи претенцията.
Адв. Г. - Д., като процесуален представител на въззиваемия Н. моли
съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните
становище, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е било
образувано по искова молба от въззивниците против Н. М. Н., с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.498 ал.2
вр.чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от УПИ I-258, кв. 28 по
регулационния план на гр. А., представляващ дворно място, цялото с площ
665 кв.м., при граници: от две страни улици и УПИ *** и УПИ ***,
идентичен с парцел I-177 в кв. 28 по предходния регулационен план на
населеното място, придобита въз основа на упражнявано от ищците
давностно владение в периода 02.07.1998 година – 2009 година.
От фактическа страна не е спорно между страните и е видно, че с н.а. за
собственост върху недвижим имот придобит по реда на ЗСГ № 156, т. VII,
дело № 2612/10.10.1980 г. на нотариус И.К. /л. 14 и л. 87 гръб/ Н. В.Т. е
продал на Х. К. Н. първи етаж от жилищна сграда и лятна кухня в двора,
2
заедно с ½ ид.ч. от външен клозет в двора, ½ ид.ч от общите части на
сградата и ½ ид.ч. от правото на строеж в двор с пл.№ 177 с площ 645 кв.м.,
включен в парцел № I-177, в кв. 28 по плана на с. А., с адм. адрес – ***.
По делото е представен още и ИЛ от 23.02.1982 г., издаден по гр.д. №
3949/1981 г. на ВРС /л. 15 и л. 88 гръб/, с които се установява, че е
разпределено правото на ползване на дворно място с площ от 645 кв.м.,
съставляващо парцел № I-177 в кв. 28 по плана на с. А., като предоставя на Х.
Н. Н. частта обозначена с червено защриховане, а на Е.Д.П. частта обозначена
със синьо защриховане по скицата на вещото лице, която да се счита за
неразделна част от решението /л.17 и л.89/
Налични са още и Строителни разрешения № 79 от 30.03.1982 г. и 103
от 01.04.1982 г. /л. 18 и л. 89 гръб/ и от тях става ясно, че на Х. К. Н. му е
позволено да построи лятна кухня с площ 40 кв.м. в собственото си дворно
място, кв. 28, парцел I-177, по плана на с. А..
С н.а. за продажба на недвижим имот № 78, том XIII, дело 3511 от
29.04.1996 г. на нотариус О.С. /л. 79/ се установява, че Е.Д.П. продава на сина
Д. Н. Т. следния недвижим имот, придобит в индивидуална собственост, след
прекратена съпружеска имуществена общност, а именно: ½ ид.ч. от дворно
място, цялото с площ 655 кв.м., находящо се в с. А., ***, представляващо
парцел № I-177, в кв. 28, идентичен на парцел ***, кв. 45 по стария
регулационен план.
По делото също така е приложено и Решение от 19.06.1998 г.
постановено по гр.дело № 2074/1997 г. на ВРС /л.16/ от което е видно, че са
отхвърлени като неоснователни исковете на Л.Н. Т., И.С. Т.а, Д. Н. Т. и Т. Н.а
Т.а срещу Х. К. Н. и Рада И. Н. за предаване на владението върху дворно
място от 645 кв.м., представляващо парцел № I-177 в кв. 28 по плана на с. А.,
както и ½ ид.ч. от постройка и ½ ид.ч. от тоалетна, изградени в него, на
основание чл. 108 ЗС.
От Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.02.2022 г. по
изп.д. № 737/2019 г. по описа на ЧСИ С.Я. /л. 81/ се установява, че е възложен
върху Н. М. Н. ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. А., ***, цялото с
площ от 655 кв.м., кв. 28, идентичен на парцел *** в кв. 45 по стария
регулационен план. Съдебният изпълнител е съобразил, че имотът е
принадлежал в режим на СИО на Д. Н. Т. и Т. Н.а Т.а. Постановлението за
3
възлагане е влязло в законна сила на 21.02.2022 година, като са налични също
така и Протокол за обявяване на купувач по публична продан /л.83/ и
Наддавателно предложение /л. 84/ във връзка с процедурата.
От Справка № 950883/28.07.2022 г. по данни на физическо лице от
Агенция по вписванията /л. 75-78/ по отношение на лицето Д. Н. Т. за периода
01.01.1993 г. – 28.07.2022 г. се установява, че липсва вписване на исковата
молба и съдебното решение по гр.д. № 2074/1997 г. на ВРС.
От Протокол за въвод във владение по изп.д. № 737/2019 г. по описа на
ЧСИ С.Я. /л. 82/ се установява, че на 31.03.2022 г., въз основа на влязлото в
сила постановление за възлагане от 02.02.2022 г., е извършила въвод във
владение, като е отнела от длъжниците Д. Н. Т. и Т. Н.а Т.а и предала на
купувача Н. М. Н. фактическото владение върху недвижим имот - ½ ид.ч. от
дворно място, находящо се в гр. А., ***, цялото с площ от 655 кв.м., кв. 28,
идентичен на парцел *** в кв. 45 по стария регулационен план. Съдебният
изпълнител посочва в протокола, че достъп до имота е осигурен от лицето
назначено за пазач – Т. К., който е заявил, че владее имота от 1980 г.
По делото е представено още и Решение № 1174 от 07.07.2021 г. по
в.гр.д. № 1227/2021 г. на ВОС /л. 92-95/ се установява, че е оставена без
уважение подадената от Т. Х. К. и Р. И. Н. /трети за изпълнението лица/
срещу действие на ЧСИ С.Я. по изп.д.№ 737/2019 г., изразяващо се в
извършване на опис на недвижим имот, находящ се в гр. А., ***,
съставляващо парцел I-177, кв. 28, идентичен на парцел ***, кв. 45,
обективирано в протокол за опис на недвижимо имущество от 24.03.2021 г.
Представено и копие на изп.д.№ 737/2019 г. на ЧСИ № 719 С.Я. и от
него е видно, че производството е образувано по подадена молба от
кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу длъжника Д. Н. Т. за вземания във
връзка със сключен между тях договор за кредит. Съдебният изпълнител е
наложил възбрана на процесното дворно място на 07.10.2019 г., за което е
уведомена и съпругата на длъжника. По-късно е вписана още една възбрана
на 25.01.2021 г. На 11.02.2021 г. е извършен опис на имота. На 24.03.2021 г.
отново е извършен опис на имота, като в протокола са вписани възражения от
Т. К. по отношение на собствеността. Изготвена е оценка на имота, проведена
е публична продан и имотът е продаден на ответника, същият е вписан като
купувач в процесното постановление за възлагане и е въведен във владение на
4
имота. Доказателствата в изпълнителното дело кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
Пред ВРС са били разпитани свидетели – Х.В. и И.Д., които дават почти
идентични показания.За ответната страна е разпитан свидетеля П. Х..
ВРС е приел, че претенцията е останала недоказана и по тази причина е
била отхвърлена.
Виждането на настоящия съд е следното:
С нормата на чл.489 ал.2 от ГПК закона предвижда възможност при
наличие на конкуренция на права намереното в имота при въвода трето лице
да защити тези свои права с предявяването на иск за собственост. Законът не
поставя изискване това трето лице да не е било страна в изпълнителното
производство, като за да е допустим предявения от него срещу купувача по
публичната продан иск за собственост, следва да е налице правен интерес
като абсолютна положителна процесуална предпоставка за търсената защита.
Същият се извежда от посочените в обстоятелствената част на исковата молба
факти, които в случая са относими към придобивното правно основание на
ищцовата страна – осъщественото давностно владение от 02.07.1998 г. – 2009
година.
Също съгласно чл.498 ал.2 ГПК, въводът се извършва срещу всяко
лице, което се намира във владение на имота, което може да се брани само с
иск за собственост. Постановлението за възлагане на имот при публична
продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна
сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно
осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице,
което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския
собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан. Това
специфично изпълнително основание е за да се удовлетвори непаричното
вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху
него и е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е
образувано спряното изпълнително производство - изпълнителният лист,
предназначен да се постигне принудително събиране на паричното вземане на
взискателя. Принудителния способ за осъществяване на защитата е предаване
5
на владението върху недвижимия имот чрез извършване на въвод.
Същевременно за да се извърши въводът е необходимо постановлението за
възлагане да е влязло в сила, да е вписано, купувачът да удостовери, че е
внесъл таксите за прехвърляне на имота и за вписването. При тези условия
съдебният изпълнител извършва въвода, като в случая няма спор, че тези
условия са спазени. Налице е пряко изпълнително основание и за да се
извърши въводът не е необходимо изваждането на изпълнителен лист.
В конкретния случай ищцовата страна се домогва да докаже, че е
придобила процесната част от процесния имот по силата на давностно
владение от 02.07.1998 година до 2009 година.Само по себе си това
предполага едно непрекъснато и несмущавано владение за период по – дълъг
от 10 години.Съобразно установената практика на ВКС самата
придобивна давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС
способи за придобиване право на собственост върху вещи.Предвид
разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в
продължение на 5 години.От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и
легално определение на термина „владение“ – това е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго, като своя.Следователно е редно да се акцентира върху две
обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи
„като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.
намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в
случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й
пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение.Елементите на
фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при
условията на пълно и главно доказване.Няма спор, че основното
доказателство за установяване на придобивна давност са гласните
доказателства, каквито не са били ангажирани в този процес.Единствено
съдът е този, които може по същество да прецени /след анализ/дали е
основателно позоваване на придобивна давност.При позоваване на
придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена
фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е
противопоставено.
6
Следователно страната, която се домогва да докаже, че е давностила
имот/имоти е длъжна да установи, че той / те не са изключени от оборота, т.
е., че по отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност, още повече,
че правата са оспорени от ответниците в процеса.За да обоснове позицията
си, ответната страна е ангажирала показанията на свидетелите Х.В. и И.Д..И
двамата дават почти еднотипни показания в рамките на установеното от
самите тях – че са съседи; че частта от двора, който се притежава от ищците,
се обработва от Р. и сина й, а другата част е на други собственици; че самият
двор е разделен с мрежа на две части и е с площ от 500-600 кв.м.; че не е
виждала никой да спори за имота.В този случай, за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери
външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата
на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин.Т.е. изискването е да се
манифестира това намерение за своене спрямо всички останали и тази
воля да достигне до тяхното знание.Ползването на имота не означава
промяна в намерението по отношение на правата на Взискателя.Предвид
изложеното по – горе ВОС приема, че не е доказан - нито със свидетелски
показания, нито с писмени документи втория елемент от състава, а именно
веща да се държи като „своя“, което само по себе си обуславя манифестиране
на такава власт, че за всички останали да е ясно притежанието на веща към
нейния собственик.Нещо повече – тази демонстрация не е била изразявана
пред никого, дори напротив – видно е от материалите по изп.дело, че в
Тръжната процедура е взел участие и Т. Х. К. .Последния е заявил желанието
си да закупи имота в рамките на изпълнителния процес.Това действие само по
себе си влиза в противоречие със заявените права за придобиването на
процесната част от имота по давност.
ВРС е изложил и правилни мотиви по отношение на Решението,
постановено по гр.дело № 2074/1997 година, като не е необходимо същите да
бъдат преповтаряни.Това решение се явява непротивопоставимо на
въззиваемия.
Предвид изхода на спора в полза на Н. М. Н. следва да бъде присъдена
сумата от 500 /петстотин/ лева.
7
С оглед изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 425 от 10.02.2023 година, постановено
по гр.дело № 3168/2022 година на ВРС, седемнадесети състав.
ОСЪЖДА Р. И. Н., ЕГН **********, Т. Х. К., ЕГН ********** И Р.
Х. Н., ЕГН ********** да заплатят в полза на Н. М. Н., ЕГН **********
сторените по делото разноски в размер на 500 /петстотин/ лева –
представляващи съдебно – деловодни разноски пред ВОС – адвокатски
хонорар, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8