Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен
състав, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов ч.гр.д. № 12598/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от 23.09.2020
г. на В.В. чрез Д.Г.(баща на
жалбоподателя, вж. Удостоверение за раждане, приложено към негова молба от
03.12.2020 г.) срещу Разпореждане изх. № 34051/08.09.2020 г. по изп. д. № 1359/2020, 1.
отделение, 20. участък на СИС при СРС, с което е отказано спиране на изпълнителното
производство. Иска отмяна на обжалвания акт по подробно изложени съображения.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят
Д.П.е подала писмени възражения, с които оспорва жалбата като неоснователна и
иска присъждане на разноски за настоящото производство.
ДСИ при СРС Д.И.е изложила мотиви,
че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като не са налице основания за
спиране по чл. 432 ГПК, както и че липсва надлежно изпълнение на задължението
за издръжка при депозиране на суми на влог по банкова сметка.
***, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима като постъпила
в срок от надлежна страна срещу обжалваем акт, но разгледана по същество е
неоснователна.
С молба от 01.09.2020 г. В.В. е
поискал спиране на изп. д. №
1359/2020 г., 1. отделение, 20. участък на СИС при СРС, без да сочи конкретно основание
по чл. 432, ал. 1 ГПК.
Правилно е прието от ДСИ, че не е
налице някоя от хипотезите по чл. 432, ал. 1, т. 1-7 ГПК за спиране на изпълнението.
Представянето на доказателства за внасяне на суми по влог в банкова сметка, ***о
дело, не представлява изпълнение на задължението за издръжка по изпълнителен
лист от 18.12.2019 г. по гр.д. № 38478/2019 г. на СРС, нито води до реализиране
на някое от основанията по чл. 432, ал. 1 ГПК. В молбата за спиране има
твърдения относно плащане на дължими суми за издръжка, относими към искане за прекратяване на
изпълнителното производство, каквото не е направено в нея, поради което ДСИ
правилно е счел, че е сезиран с искане за спиране на изпълнението.
По молбата за спиране по чл. 438 ГПК, която съдът счита, че е обективирана в жалба от 23.09.2020 г. на В.В.
Спирането на изпълнението по чл.
438 ГПК има привременна обезпечителна функция за длъжника по изпълнението по
време на производството по разглеждане на жалбата по чл. 436 ГПК и неговото
постановяване до произнасяне по законосъобразността на действията по
изпълнението е обусловено от допустимостта и вероятната й основателност (Решение
№ 260177 от 11.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14216/2020 г.). При неоснователна
жалба молбата за спиране на
изпълнителното производство по чл. 432, ал. 1, т. 1 вр. чл. 438 ГПК следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна. Определението, с което се оставя
без уважение искането за спиране по чл. 438 ГПК, не подлежи на обжалване, тъй
като не е преграждащо и не е посочено изрично като обжалваемо по смисъла на чл.
274, ал. 1, т. 1 ГПК (Определение № 272 от 14.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1948/2019 г., IV г. о.; Определение № 433 от 28.09.2018 г. на ВКС по к. ч. гр.
д. № 2745/2018 г.).
С оглед на гореизложеното,
жалбата и молбата за спиране по чл. 438 ГПК следва да бъдат оставени без
уважение като неоснователни.
По разноските
Искането за присъждане на
разноски в настоящото производство следва да бъде оставено без уважение като неоснователно
независимо от изхода на делото. С оглед спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител в него разноски не се дължат
поради неприложимост на правилата на чл. 78 за разпределяне на отговорността за
разноски между страните в общия исков процес. Предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
на причинените от тях вреди, каквито са разноските по обжалването им по реда на
чл. 435 ГПК, е съдебният изпълнител. Той не е страна в съдебното производство
по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на
страната, сторила разноски, е чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител (Решение № 4804 от 7.08.2020 г. на СГС по в. гр.
д. № 1354/2020 г.; Решение № 2800 от 28.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
2516/2020 г.; Решение № 983 от 6.02.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 302/2020 г.; Решение
№ 490 от 20.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 15597/2019 г.; Решение № 339 от
14.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 13942/2019г.; Решение № 334 от 14.01.2020
г. на СГС по в. гр. д. № 14159/2019г.; Решение № 6962 от 15.10.2019 г. на СГС
по в. гр. д. № 9776/2019 г.; Решение № 1962 от 18.03.2019 г. на СГС по в. гр.
д. № 1506/2019 г.; Решение № 1830 от 22.03.2018 г. на СГС по в. гр. д. №
15277/2017 г.; Определение № 12313 от 31.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
6385/2020 г.).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 23.09.2020 г. на В.В. срещу Разпореждане
изх. № 34051/08.09.2020 г. по изп. д. №
1359/2020, 1. отделение, 20. участък на СИС при СРС, с което е отказано спиране
на изпълнителното производство.
Решението е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за спиране на производството по изп. д. № 1359/2020 г., 3. отделение, 20. участък
на СИС при СРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.