Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. С., 22.07.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети май през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря С.А. като разгледа
докладваното от съдия гр.д. № 5976/2009 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове
предявени от Т. ЕАД гр.С. срещу Е.М.В. с правно основание чл.203,ал.2 КТ във вр.с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че по силата на трудов договор ответникът е работел в дружеството на длъжност
«ръководител бюро» на Т.- Г.. На 17.01.2001 год. същият е изтеглил от сметка на
дружеството /необявена официално в счетоводството му/ след потвърждение от
генералния му директор П.М. сумата от 45 846.08 германски марки , като
тази сума не е отчетена в дружеството на каса или по какъвто и да е друг начин,
което е довело до ощетяването на ищцовото дружество с цитираната сума. Въпреки
поканите отнетникът и до сега не е дал обяснение,къде е валутата,която е
изтеглил от сметката на дружеството и не я е възстановил.
Ето защо ищецът моли съдът да осъди
ответника да му възстанови сумата от 45 846.08 лв.-равностойността на
изтеглената валута,ведно с лихва върху нея в размер на 19 986.28 лв. за
времето от 17.01.2001 год. до датата на исковата молба, да му заплати законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане
и да му се присъдят радноските по делото.
Ответникът Е.М.В. оспорва предявените искове, чрез назначения му
от съда особен представител. Твърди, че случаят е нормален производствен риск и
не следва да носи отговорност за това.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства намира следното:
С
писмо от 01.04.1998 год. ответникът е уведомил ищцовото дружество за открита в
«Д.Б.» банкова сметка № 1750508. С резолюция върху писмото на П.М. е
отразено,че това е новата сметка на дружеството и да се използва след специално
разрешение. Такова разрешение е дадено за изтегляне на сумата от 45 846.08
германски марки,която да се плати на Е.В.. Писмото-разрешение е от 15.01.2001
год. и е подписано от президента /генералния директор на ищцовото дружество/ П.М..
С квитанция за изплащане от 17.01.2001 год. е отразено плащането на сумата от
страна на банката на Е.В..
От
представените по делото заповед № 50483/18.08.1998 год. е видно,че ответникът е
назначен за ръководител на бюро «Т.-Г.».Представени са допълнителни
споразумения към личния трудов договор на ответника от 15.09.1998
год.,31.08.1999 год.,27.06.2000 год. и от 07.12.2000 год. Със заповед
047/18.12.2001 год. считано от 01.01.2002 год. е прекратено трудовото
правоотношение между страните по делото.
Въпреки
изричните указания и дадена възможност ищецът не е представил по делото
трудовия договор на Е.М.В. като ръководител на бюро «Т.-Г.»,за да бъде приет
като доказателство по делото. Представения такъв по делото е без дата и подписи
и не представлява годно доказателствено средство,поради което не е приет от
съда.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
От правна страна: съдът намира, предвид изложените в
исковата молба от ищцовата страна обстоятелства, на които се
основава главната искова претенция, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание с правно осн. чл.203 , ал.2, пр.2 от КТ във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съгл. разп. на чл.203 ал.2,пр.2 от КТ работник или
служител отговаря имуществено
за вредата, която е причинена умишлено при или по повод на изпълнение на
служебните задължения, като отговорността се определя от гражданския закон. За
да бъде осъществен фактическият състав на разп. на чл.203 ал..2,пр.2 от КТ във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД следва да бъдат изпълнени следните
предпоставки: 1) причинителят на вредата
да е работникът или служител при увреденото лице 2). да е налице вреда и
3) вредата да е причинена умишлено при или по повод на изпълнение на трудови
задължения.
Съдът намира, че
не всички от посочени предпоставки са изпълнени.
На първо място не е доказан факта, че ответникът е бил
служител или работник при ищцовото дружество. Този факт може да се установи
единствено чрез представяне на самия трудов договор като документ пред съда,
тъй като писмената форма на трудовия договор е условие за неговата
действителност.Въпреки изричните указания ищецът не представи по делото
процесния трудов договор и съгласно разпоредбите на чл.127,ал.1 е чл.128,ал.2 ГПК/отм./ съдът приема,че такъв договор не е съществувал.
Представените други писмени доказателства -заповед за
назначаване на ответника и заповед за прекратяване на трудово правоотношение,
както и допълнителни споразумения към трудовия договор /с посочени различни
дати на последния/ са индиция, но не могат да докажат по категоричен и
убедителен начин наличието на трудов договор между страните, нито пък да
установят клаузите му, от които съдът да се убеди, че е имало законно трудово
правоотношение със съответните права и задължения, което да е предпоставка за
отговорността на ответника.
Доказването
на правопораждащите факти винаги следва да е главно и пълно. Липсата на един от
тях- наличието на трудово правоотношение е достатъчно за съда да приеме, че
ответникът не следва да носи отговорност по реда на чл.203,ал.2 КТ във вр. с
чл.79,ал.1 ЗЗД. Този извод прави безпредметно обсъждането на въпроса с вредата,
нейния размер и умисъла при увреждането.
Тъй
като главния иск е неоснователен, то такъв се явява и акцесорния за мораторна
лихва с правно основание чл.86 ЗЗД.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че предявените искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят изцяло, включително съпътстващите искания за лихви и
разноски.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Т. ЕАД гр.С.,ул.»А.*» № 11 с ЕИК:***********
искове против Е.М.В. *** чрез
назначения му особен представител адв.Р.С.П.-П. *** с правно основание
чл.203,ал.2,пр.2 от КТ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за обезщетение на претърпени имуществени вреди
в размер 45 846 лв. главница, иск
с правно основание чл.86 ЗЗД за лихва върху главницата за периода от
причиняване на щетата-17.01.2001 г. до 21.05.2004 год. в размер на 19 986.28
лв. като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: