№ 2363
гр. С, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110137805 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от К. В. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 3 бл.361, вх...., чрез
адв.И., със съдебен адрес гр.С, ул. „Г“ № 31, офис - партер, в качеството й на наследник на В
С Ф, за признаване за установено по отношение на ответника “С В” АД, ЕИК .., с адрес гр.
С, Бизнес Център И Ц Б, бул. „Ц Б III“ №..., ет. 2 и 3, че не дължи сумата от 1721.44 лв.,
представляваща 1/3 от присъдена сума с изпълнителен лист от 19.08.2016 г., издаден по
ч.гр.д.№ 52347/2021 г. по описа на СРС, 59 състав, срещу наследодателя на ищцата.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на В С Ф, срещу който ответното
дружество се е снабдило с изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 52347/2021 г. по описа на СРС, 59
състав. Сочи се, че сумите са погасени по давност, поради което не се дължат. Аргументира
се становище, че приложима е кратката тригодишва давност, тъй като вземанията са
установени със заповед за изпълнение, а не със съдебно решение.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който признава иска.
С оглед на това иска да бъде постановено решение при признание на иска, като съдът
възложи направените по делото разноски на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за
завеждане на делото. В тази насока се твърди, че процесните вземания не могат да бъдат
отчислени от счетоводството на ВиК дружеството без изрично заявление, каквото не е
подадено от ищцата.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответникът не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със
същия се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
1
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищцата се
позовава на настъпила погасителна давност.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че ищцата е наследник на В С Ф, срещу който на 19.08.2016 г., по ч.гр.д.№ 52347/2021 г. по
описа на СРС, 59 състав, е издаден изпълнителен лист за задължения към ответното
дружество за главница за потребена вода за периода от 22.01.2008 г. до 24.07.2014 г. в
размер на 5164.31 лв.
По отношение на характера на вземанията за ВиК услуги и периодът от време, с
течението на който те се погасяват при бездействие от страна на водоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Безспорно с влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 52347/2021 г. по
описа на СРС, 59 състав /което е станало най-късно на 19.08.2016 г. – датата на издаване на
изпълнителния лист/, давността за вземанията на ответника е прекъсната, доколкото липсата
на подадено възражение, може да се приеме за признание на задължението по смисъла на
чл.116, б.“а“ от ЗЗД. От този момент, до датата на подаване на исковата молба ответникът не
представя доказателства, а и не твърди да е предприемал действия, с които да прекъсне
течащата давност, поради което следва да се приеме, че същата е изтекла не по-късно от
19.08.2019 г.
Нещо повече – самият ответникът по делото, в отговора на исковата молба, прави
признание на исковете, което съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите
нрави, нито пък е свързано с право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед
така представените доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира
исковете за основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълния им предявен
размер, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
За пълнота на изложението следва да се посочи единствено, че процесната сума, която
ищцата претендира, че не дължи е в размер, който съответства на дела й от наследството на
починалия длъжник на ответното дружество и нейн наследодател - В С Ф.
По искането на всяка от страните за присъждане на разноски, съдът намира следното:
Налице е противоречива съдебна практика на ВКС по въпроса - при предявен отрицателен
установителен иск по чл.439 от ГПК и направено признание от страна на ответника /какъвто
е процесния случай/, дали на ответника се дължат направените от него разноски или той
дължи разноски на ищеца.
В една част от съдебната практика на ВКС – определение № 338 от 18.07.2018 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 209/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 71 от
21.01.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 17/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., определение №
474 от 07.11.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 3063/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о. и други,
се приема, че ако ответникът разполага с изпълнителен титул, макар и да е направил
признание на иска, то ищецът има право на разноски.
В определение № 534 от 06.12.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 4484/2019 г. по описа
на ВКС, III г.о. и др., пък се приема, че отговорност за съдебните разноски в процес, предмет
на който е несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора -
ответник само, ако той предприеме действия за принудително събиране на вземането,
респективно оспори предявения основателен иск..
Настоящият състав възприема първото становище - ответникът не дължи разноски,
ако не разполага с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или
не е дал друг повод за предявяването на иска. В конкретния казус ответникът разполага с
2
изпълнителен титул, като независимо, че изп.дело не е образувано, няма данни издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист не са обезсилени. Ето защо, независимо от
направеното от него с отговора на исковата молба признание на иска, той следва да понесе
разноските на ищеца в производството, които включват заплатена държавна такса и хонорар
на пълномощника на ищеца, определен по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “С В” АД, ЕИК .., с адрес гр. С,
Бизнес Център И Ц Б, бул. „Ц Б III“ №..., ет. 2 и 3, че К. В. Ф., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.М 3 бл.361, вх...., не му дължи сумата от 1721.44 лв., представляваща 1/3 от
присъдена сума с изпълнителен лист от 19.08.2016 г., издаден по ч.гр.д.№ 52347/2021 г. по
описа на СРС, 59 състав, срещу наследодателя на ищцата В С Ф.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 4,
ул.“Бизнес парк С“ № 1, сграда 2А, представлявано от Васил Тренчев, да заплати на К. В.
Ф., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 3 бл.361, вх...., сумата от 70.75 лв., представляваща
направени от последния разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА „С В“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Ц Б ІІІ”
№..., ет.2 и 3, представлявано от Васил Тренев, да заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул.“Г“ № 31, офис-партер, сумата от 570.00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца К. В. Ф., ЕГН
**********, по настоящето гр.д. № 37805/2022 г. по описа на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3